Малка библия по Анатомия

МАЛКА
БИБЛИЯ
ЗА АНАТОМИЯТА
(ЗА МЪРЗЕЛАНЦИ)

Автор: Д.Добрев

1. Общо учение за костите. Форма и вътрешно устройство на костите. Костта като орган.
Скелетът е изграден от кости и техните свързвания.Той дава опора на тялото и играе пасивна роля в една от основните жизнени функции- движението. Скелетът е изграден от повече от 220 кости, които според формата си се разпределят в три групи: дълги, къси и плоски.Всяка дълга кост се състои от средна част – диафиза, и два края- проксимална и дистална епифиза. Диафизата е изградена от плътно костно вещество, което загражда широка кухина- cavum medullare. Епифизите са изградени от гъбесто костно вещество, покрито от тънък кортикален слой. Костните гредички се разполагат по направление на силите на разтягане и натиск.Епифизите притежават ставни повърхности за съчленяване със съседни кости. Преходният участък между диа- и епифизата се нарича метафиза.Вътрешно прилича на диафизите,а по вътршния си строеж на епифизите. Основни структурни елементи на всяка кост са костното вещество, надкостницата, костният мозък и ставният хрущял.Две трети от общото тегло на костите представляват неорганични соли, а една трета органични съставки, предимно белтъци във вид на колаген. Костното вещество образува извити пластинки с големина 1-2 мм, в които спирално се подреждат колагенни влакна, а между тях се разполагат неорганичните и органичните съединения. В кухини lacunae на основното вещество се намират костните клетки остеоцити, чиито израстъци се разполагат в тесни каналчета. Пластинките са подредени концентрично около надлъжно ориентирани канали (Хаверсови) и образуват колонки наречени остеони. Наредените плътно един до друг остеони, заобиколени с по-големи пластинки, изграждат плътното костно вещество substantia compacta, а гъбестото костно вещество(substantia spongiosa) най-често представлява деформирани остеони с разширени Хаверсови канали. В каналите се разполагат кръвоносни съдове, които преминават от един остеон в друг и към повърхността на костта- през Фолкмановите канали. Някои от костните клетки(остеобласти) участват активно в образуването на ново костно вещество, като произвеждат органични съединения, които се свързват с минерални соли в кръвта, докато други разрушават костното вещество и така формират кухините между костните гредички. Костния мозък запълва кухините на костите. Той бива два вида: червен и бял. Medulla ossium rubra – в детските кости и в кухините на спонгиозата при израстнали.Притежава строма от мрежеста съединителна тъкан и млади кръвни клетки.Medulla ossium flava- в диафизите на дългите кости, изграден от мастна тъкан.Надкостницата(periosteum) е външната обвивка на костите.Състои се от вътрешен камбиален слой, богат на остеобласти и кръвоносни съдове и външен фиброзен слой, изграден от влакнеста съединителна тъкан(Шарпееви влакна). Вътрепната обвивка(endosteum) покрива стените на диафизната кухина и гредичките на спонгиозата.Изграден от уплътнената строма костния мозък съдържаща остеобласти и остеокласти. Ставния хрущял(cartilago articularis) покрива гладките ставни повърхности и е изграден от хиалинен хрущял. Дебелината му е около 1-2 мм.Изграден е от хондроитинсулфат и колагенови влакна и се храни чрез ставната течност и съдове на подлежащата кост.
2. Развитие и растеж на костите.
Първоначално костите са изградени от мезенхимна тъкан. Една част от тях се вкостяват направо – десмална остеогенеза ( ключица, някои от черепните кости), а при останалите мезенхимната тъкан се замества с хиалинен хрущял, който по-късно се превръща в кост – хондрална остеогенеза. Осификацията на тези кости става по два начина: перихондрално – чрез отлагане на костно вещество под перихондриума (диафизите на дългите кости), и енхондрално – чрез образуване на костно вещество във вътрешността на хрущяла (епифизи и къси кости). При дългите кости има комбинирано вкостяване – пери- и енхондрално. Хрущялът се запазва само по ставните повърхности и в областта между метафизата и епифизата, cartilago epiphysialis. Той се изгражда от хиалинна зона, стълбеста зона, дегенерират под действието на ензими, отделяни от проникнали с кръвоносните съдове мезенхимни клетки, част от които се трансформират в остеобласти, които произвеждат органичните вещества на новообразуваното костно вещество. По този начин костите растат на дължина. Нарастването на костите на дебелина става чрез отлагане на костно вещество под камбиалния слой на надкостницата. Ратежният хрущял се отличава с наличието на гъсто разположени малки приплеснати хондроцити.С появата на костно ядро в епифизата тази зона се обособява като метаенпифизарен хрущял. Остеогенезата в епифизите започва преди и по-често след раждането с появяването на осификационен център. Тя протича по схемата на енхондралната осификация в диафазата. В резултат на десмалната и хондралната остеогенеза във всяка кост се появяват едно или няколко ядра. Редът на тяхното появяване и времето на сливането им са различни за отделните кости. Растежа на костите след раждането завършва към 20-25 годишна възраст. През това време костта претърпява големи промени в резултат на разрушаване и новообразуване на костно вещество.Нарастването на дългите кости на дебелина се осъществява чрез отлагане на костно вещество под надкостницата. Чрез дейността на остеобластите, намиращи се в ендоста и периферните участъци на костния мозък, костното вещество се разрушава и медуларният канал се разширява. Растежът на дължината на дългите кости се извършва чрез образуване на костно вещество на границата с растежния хрущял, който непрекъснато пролиферира, а по границите с костното вещество осифицира. След спиране на пролиферацията му той изчезва и растежът на костите спира. При някои ендокринни смущения това може да стане още в детска възраст. В тези случай индивидите остават с нисък ръст – джуджета.

3. Череп. Онтогенеза. Кости на лицевия череп.
Черепът представлява скелета на главата.Той образува кухини, в които се разполагат главният мозък и сетивните органи. Наред с това черепните кости образуват костна основа на началните отдели на дихателната и храносмилателната система- носната и устната кухина.Съответно на своите функции черепът се разделя на две части- мозъчен и лицев череп. Мозъчният череп на човека е два пъти по-голям от лицевия.Още на третата седмица от ембрионалния живот се образува т.нар. ципест мозъчен череп. Образуваните черепни кости сформират черепния покрив(calvaria). През втория ембрионален месец се оформят първичните хрущялни зачатъци на черепа, изграждащи черепната основа(basis cranii). Chondrocranium > neurocranium > viscerocranium. Кости на лицевия дял: - Слъзна кост(os lacrimale) Представлява чифтна костица от медиалната стена на орбитата.Огражда sulcus lacrimalis чрез crista lacrimalis post. –Горна челюст( maxilla). Най- голямата чифтна лицева кост.Състои се от тяло и четири израстъка. Corpus maxillae представлява средната куха част на костта.Притежава четири повърхности: предна facies anterior (fossa canina, foramen infraorbitale), задна facies infratemporalis (tuber maxillae, foramina alveolaria maxillae), горна facies orbitalis (sulcus infraorbitalis), медиална facies nasalis (sulcus lacrimalis, crista conchalis, hiatus sinus maxillaries. Израстъците са proc. Frontalis- насочен нагоре, proc. Zygomaticus- насочен латерално, proc. Palatinus- хоризонтален израстък и proc. Alveolaris- зъбен израстък.Яблачната кост, os zygomaticum е чифтна с три повърхности: facies lateralis, facies temporalis I facies orbitalis.Костта притежава два израстъка: proc. Temporalis и проц. Frontalis. Небцовата кост оs palatinum е чифтна кост,разположена между горната челюст и proc. Pterygoideus.Състои се от две пластинки- lamina horizontalis и lamina perpendicularis, които срещайки се образуват proc. Pyramidalis.Долна носна мида concha nasalis inferior е чифтна кост, представлява извита костна пластинка, чийто горен ръб се прикрепва към тялото на горната челюст. Притежава три израстъка: proc. Lacrimalis, proc. Maxillaries и proc. Ethmoidalis.Ралника vomer изгражда задната част на носната преграда septum nasi. Горния по-къс ръб, margo superior се разширява тилно и образува alae vomeris, които залягат към тялото на os sphenoidale. Margo inferior стига до твърдото небце, a margo anterior е свободен. Долната челюст mandibula е единствената подвижно свързана кост в черепа.Състои се от няколко части: corpus mandibulae, pars alveolaris, ramus mandibulae, procesus coronoideus и proc. Condylaris. Костта притежава canalis mandibulae, започващ с foramen mandibulae и завършваш с foramen mentale. Подезичната кост os hyoideum се разполага под долната челюст и се прикрепва към скелета чрез връзки и мускули.Състои се от тяло, corpus ossis hyoidei,на задния край на което се намират corni majus i corni minus.
4. Горна и долна челюст
Горната челюст е най-голямата чифтна кост на лицевия череп.Състои се от тяло и четири израстъка.Corpus maxillae представлява средната куха част на костта.Притежава четири повърхности: предна, facies anterior, по която се намират fossa canina и foramen infraorbitale.Медиално завършва с incisura nasalis, чийто ръб се издава напред- spina nasalis ant.По горната повърхност, facies orbitalis, се намира sulcus infraorbitalis, който продължава в canalis infraorbitalis.Задната повърхност, facies infratemporalis, притежава изпъкнала част, tuber maxillae, по която се намират foramina alveolaria maxillae.Медиалната повърхност, Facies nasalis, е обърната към носната кухина. По нея се намират sulcus lacrimalis, crista conchalis- за долната носна мида, и hiatus sinus maxillaris. Proc. Frontalis е насочен нагоре и отвън притежава crista lacrimalis anterior, а отвътре- crista ethmoidalis. Proc. Zygomaticus е насочен латерално. Proc, palatines е хоризонтален израстък, който изгражда предните две трети на твърдото небце. По горната му повърхност се намира crista nasalis, а по долната – spinae palatinae и sulci palatine. В предната част лежи foramen incisivum. Proc. Alveolaris е зъбният израстък. Той притежава кухини, alveolae dentales, които са разделени чрез septa interalveolaria. В кухините на многокоренните зъби се намират septa interradicularia, отделящи отделните корени. Странично изпъкват juga alveolaria, а ръбът на израстъка образува arcus alveolaris.Долната челюст, mandibula, е единствената подвижносвързана кост на черепа. Състои се от няколко части. Corpus mandibulae се издава напред с protuberantia mentalis. По-назад от нея лежи foramen mentale, преден отвор на canalis mandibulae. По вътрешната повърхност се намира linea mylohyoidea, която разделя fossa sublingualis и fossa submandibularis. В предния край се виждат spinae mentales, а под тях fossa digastrica. Pars alveolaris образува arcus alveolaris и съдържа кухините за зъбите, alveolae dentales, разделени чрез septa interalveolaria, а при многокоренните зъби и чрез septa interradicularia. Ramus mandibulae се разполага под ъгъл спрямо тялото, angulus mandibule. По външната му повърхност се намира tuberositas masseterica, а по вътрешната- tuberositas pterygoidea. Клонът завършва с два израстъка: proc. Coronoideus и proc. Condylaris. Последният се състои от caput mandibulae и collum mandibulae, по който се намира fovea pterygoidea.По вътрешната страна на клона лежи foramen mandibulae и sulcus mylohyoideus. Костта притежава canalis mandibulae, който започва с foramen mandibulae и завършва с foramen mentale.
5. Череп. Онтогенеза. Кости на мозъчния череп.
Черепът представлява скелета на главата.Той образува кухини, в които се разполагат главният мозък и сетивните органи. Наред с това черепните кости образуват костна основа на началните отдели на дихателната и храносмилателната система- носната и устната кухина.Съответно на своите функции черепът се разделя на две части- мозъчен и лицев череп. Мозъчният череп на човека е два пъти по-голям от лицевия.Още на третата седмица от ембрионалния живот се образува т.нар. ципест мозъчен череп. Образуваните черепни кости сформират чере