Медицинска психология в сестринството

СТРЕС И БОЛЕСТ: ТЕОРИИ ЗА БИОЛОГИЧНИЯ И ПСИХИЧНИЯ СТРЕС. СТРЕСОРИ И СИМПТОМИ НА СТРЕС. ПСИХИЧНА АДАПТАЦИЯ И ДЕЗАДАПТАЦИЯ. ЛИЧНОСТНИ СТРАТЕГИИ ЗА СПРАВЯНЕ СЪС СТРЕСА.
С. Крушкова
Популярното разбиране на стресовото събитие е като нещо негативно за човека (болест, неприятности в работата, природни бедствия), но то може бъде и положително преживяване. Всъщност всяка промяна, към която трябва да се приспособим, предизвиква стрес.
Стресът се определя като състояние на организма, което настъпва в резултат на необикновено продължително дразнение и изисква напрежение соглед адаптация към дразнителя. Осъществяването на адаптивните механизми и съответния тонус се постига чрез отделянето на т. нар. хормони на стреса. За стрес като физиологично явление можем да говорим до момента на появата на патологични променисвързани с болестни реакции в организма (X. Селие, 1982, с. 18).
Дистресът е състояние, което се явява като продължение на стреса и е свързано с развитие на болестни промени в организма.
Стресът е част от живота, дистресът е болестта. Изтъквайки водещата роля на социалното в забележителната си книга „Стрес без дистрес"Ханс Селие ни съветва как да избегнем капаните на хронифицирания стрес и как да се спасим от дистреса (X. Селие, 1982).

СТРЕС – ДЕФИНИЦИИ ЗА СТРЕСА И ТЕОРИЯ ЗА БИОЛОГИЧНИЯ СТРЕС.
В най- общ смисъл терминът стрес се използва за обозначаване на ситуация , в която човек е по някакъв начин претоварен.В тази извънредно широка рамка обаче са възникнали няколко конкретни дефиниции , като всяка една от тях подчертава различен аспект на ситуацията на пертоварване , но по принцип са в съгласие една с друга.Всяко едно от тези определения включва също някакво експлицитно или емплицитно позоваване на изтощението – негативния или патологичен резултат от стреса.
Първият тип определение се изразява в термините на реакцията на организма на някаква ситуация. Според формулировката на Ханс Селие стресорите са стимули , които поради големия си обхват водят до реакция , наречена от него общ адапционен синдром. Този синдром има три статия на развитие: 1. реакция на предупреждението /тревогата/ ,т.е индивидът реагира на сигнал койтово влиза в състояние на тревога – отделят се адреналин и кортизол, които подготвят тялото за действие. Следвщия 2. етап е съпротивата и тялото се опитва да ограничи ефектите на стресора. Този етап подготвя организма или за борба със , или за бягство от стресора.Ако нито ена от двете реакции няма успех , индивидът се придвижва в 3. етапа на изтощението - изчерпват се адаптационните възможности на организма в резултат на продължителното действие на стресора, т. е. свръхмобилизацията може да провокира различни заболявания. С други думи , продължителния стрес може да води до телесни увреждания . Тялото проявява стресова реакция чрез повишаване на кръвното налягане , повишаване на нивото на адреналина , променен пулс , повече червени кръвни телца , по- бавно храносмилане и т. н.
Когато хората страдат от общ адаптационен синдром те имат високо кръвно налягане, уязвими са към простудни, грипни и вирусни заболявания, имат рецидиви на минали заболявания, по-често боледуват от сърдечносъдови заболявания и рак и имат по-висока смъртност.
От друга страна , според Селие известен стрес може да бъде и положително преживяване , пракалено малкото стрес е също негативно.
Втори тип дефиниция на стреса се фокусира върху ситуацията или стимулите , определени независимо от реакцията на човека и дори независимо от неговите възприятия. Обикновено ситуациите са толкова сериозни , че те очевидно натоварват повечето хора, така че да се пренебрегват вариациите в преценките за ситуацията на различните хора не е такъв сериозен недостатък. Такива стресови ситуации включват безработицата , изключително високите или изключително високи или изключително ниски нива на стимулацията , природни явления , военни битки, конфликтуващи и непримирими очаквания за работата и простите трудности да се удоволетворят базисните потребности на живота , какъвто е случаят с бедността. Разнообразието на такива ситуации обикновенно прави невъзможно недвусмислените концептуални знания и измервания. Нзависимо от това дали е устанвоено че тези стресове водят до такива форми на изтощение като болести /язви , инфаркти/ промени в телесната химия / повишена киселинност на урината, хипертония/ и депресия , тревожност , алкохолизъми дори смърт.
Третата дефиниция се фокусира върху възпирятията на хората на изискванията и на различните ситуации. Томас Холмс и Р. Х.Рае измерват възприятията на хората за различни типове събития , като ги карат да оценяват количеството приспособяване на ново , което всяко едно от тях изисква . Те са помолени също да посочат скорошната честота на поява на тези събития в собствения си живот. За всеки човек честотата на всяко събитие се умножава по оценката му за приспособяване и резултатите се сумират. Установено е , че тези суми наречени резултати са социалното приспособяване на ново , корелират и в някои случай предвиждат такива форми на изтощение като хпертонията , включително коронарна сърдечна болест, диабет , язви ,алкохолизъм, злаполуки и наранявания , лоши академични резултати и професионални неуспехи.
Четвъртия подход – интерактивният , за който пример са формулировките на Джоузеф Макгарт, Ричард Ладаръс и Джон Френч ,отива дори още по- далеч в отчитането на собствениет реакции на човека в справянето с натоварващата ситуация. Този подход е формулиран в най- общия си вид от Френч като лошо съответсвие между ресурсите на човека и изискванията на неговата среда. Краен тип лошо съответствие се появява , когато изискванията на ситуацията могат също да не натоварват достатъчно човека и той е в състояние на стрес поради несъответствието между тези изисквания и неговите способности . Тази концепция за стреса изглежда сходна на идеята на Селие , че прекалено ниските нива на стимулация също могат да причиняват стрес. Френч и колегите му откриват , че работниците ,чиито способности са недостатъчно използвани , прживяват неудоволетворение . В другата крайност на ситуацията може да се появят изисквания , които далеч надхвърлят способноста на човек да разполага с наличните ресурси. Очевидно степента на стрес е функция на способността на даден човек да отговаря на изискванията на ситуацияга. Лошо съответствие може да се корени както във възприятията на човека , за неговата неспособност да , отговори на изискванията на ситуацията и да удоволетворява личните си мотиви , така и във фактическата му неспособност.
Някои харесващи предизвикателствата хора могат да си създават стрес , като си поставят изключително високи цели . Някои изследователи класифицират хората като тип А и тип В, като първите се стремят енергийно и се фокусират върху все по високи постижения. Такива хора страдат от по- голямо изтощение , включително ранни и фатални инфаркти , от колкото по - реалаксирания тип В хора. Тъмният процес , чрез който стресът води до изтощение , не е добре известен. Малко се знае и за това , защо изтощението приема такива различни форми при различните хора. За някои то може да включва конкретни , преходни физиологични промени, като промяна в кръвното налягане в киселините в кръвта. Други могат да развият някаква болест , като сърдечна болест, рак , хипертония или язви. Трети могат да имат психични проблеми като атаки на тревожност, депресия и дори психоза . Поведенческите проблеми като алкохолизъм , престъпления, пристрастяване към наркотици или самоубийството могат да се появят при четвърти . Формата , която изтощението приема , може да зависи от типа стрес или пък го показва по различен начин. Взаимоотношенията между тези разлимни форми на изтощението също не са добре известни.
Установено е , че някои фактори в живота на човека редуцират появата на изтощението , макар че не е известно дали те налгат стреса ,изтощението или и двете . Най –отчетливи сред тези подобряващи фактори е социалната подкрепа от равните по статус, от брачния партньор или дори от шефа. Друг фактор са физическите упражнения.

ТЕОРИЯ ЗА ПСИХИЧНИЯ СТРЕС
Теория на Ричард Лазарус, професор в Калифорнийския университет има особен принос към изясняване на психологичните механизми на стреса.Според него смесването на физиологичните и психичните нива на стреса води до погрешно разбиране ан стреса,тъй като една и съща физиологична реакция може да възникне както във връзка с физическо въздействие върху организма ,така и като резултат на психологически фактори.Според учения стресовата реакция може да бъде разглеждана единствено и само в контекста на структурата на личността,която взаимодейства с външните ситуации посредством когнитивните процеси, а именно процес на оценка на опасността и процес на справяне със стреса. За разбиране на психичния процес, който опосредства прехода от стимул към реакция, определящо значение има оценката. Първичната оценка включва процеса на възприемане и оценяване на заплахата от индивида, а вторичната оценка - процеса на търсене на потенциален отговор на тази заплаха. Справянето със стреса (coping) е процес на изпълнение на този отп> вор. Това разбиране на значимостта на оценъчния процес може да бъде илюстрирано с думите на Шекспир,,...нещата сами по себе си не са нито добри, нито лоши. Нашата мисъл ги прави такива. "(„Хамлет", действие 2, сцена 2).
Все пак може да се посочи, че когнитивният подход утвърждава ролята на мисловния процес. Той функционира като постоянно си взаимодейства с външния свят, създавайки нашите емоции. Те всъщност генерират тревожност или спокойствие. Миналият опит определя гледната точка, оценката на събитията и на самите нас, включително убежденията за способността да се справим с определени ситуации. Убежденията и интерпретациите на заплашващите ситуации определят действията и емоциите, които се преживяват. Психолозите смятат, че има няколко основни фази на стресовия процес. Те са:
възприемане на ситуацията, което може да бъде реалистично или изкривено;
оценка на ситуацията, т. е. дали е важна за нас или не, дали ни заплашваи по какъв начин;
оценка на собствените способности за справяне и вземане на решенияза отговор.
Теорията за психичния стрес (Лазарус, 1966) прави голямата стъпка кьм теорията за емоциите, изхождайки от допускането, че основаните на стреса емоции са резултат на затруднена адаптация. Съвременното разбиране на стреса, формулирано от Лазарус, го определя като взаимоотношение между личността и средата, в което средата е оценена от личността като поставяща я на изпитание или надхвърляща ресурсите й за справяне и застрашаваща психичното и благополучие (well - being) ( Lazarus, Folkman, 1987).
Ако трябва да се направи сравнение между представените две теории за стреса, то физиологичният подход на Селие допуска, че въпреки различията в специфичните детайли, съществува обща адаптационна реакция, която е независима от специфичната природа на стимула. Психологичната гледна точка подчертава специфичността на адаптационната реакция, т. е. тя зависи както от характера на стимула, така и от индивидуалните особености на индивида.

СТРЕСОРИ И СИМПТОМИ НА СТРЕС
Събитията, които хората възприемат като стресови, се наричат стресори. Те могат да бъдат както положителни, така и отрицателни. От значение е не толкова тяхното естество, колкото интензивността на изискването преустройство или приспособяване.Всички състояния ,при които очакванията не съвпадат с онова ,което става на практика са стресови. В този смисъл разминаването, несъвпад очакванията и реалността води до стрес. Стресови са всички събития, които по<ставят човека в състояние на изненада (не само неблагоприятни събития, напр. болест, но и позитивни събития. Като техен отговор се отключва целият механизъм на физиологични промени. Важното е, че стресорите зависят от това, как ние интерпретираме събитията. Разбира се, някои събития като смърт, загуба на близък или хронично заболяване, универсално се възприемат като стресови.
Стресът засяга всички нива на човешкия организъм. Умението на индивида да се справя с