Методи нa социологията, използвани в медицината и здравеопазването – интервю, ан

Методи нa социологията, използвани в медицината и
здравеопазването – интервю, анкета, наблюдение, проучване
на документи. (Тема 3)

Прилагането на социологически методи подпомага по - доброто разбиране на:
 Здравето като единство от биологична и социална същност;
 Здравеопазната ситема като подсистема на обществото и взаимовръзките й с останалите
области на обществен живот
Емпирично социологическо изследване (ЕСИ): е конкретно изследване, което служи като
основа за развитие на социологическата теория и доставяне на изводи със значение за социалната
практика
Интервю:
Интервюто е: форма на устно разпитване с цел събиране на първична информация, необходима
за решаване на определена научна задача, при което въпросите се четат и отговорите се
регистрират от интервюиращия.
Видове интервюта:
1. Стандартизирано интервю- използва се изчерпателен въпросник с предимно закрити и
полузакрити въпроси.
2. Свободно, нестандартизирано (дълбочинно) интервю- разпитването е по въпросник с
открити въпроси, без строга формулировка и последователност на въпросите.
3. Полусвободно интервю- използват се като закрити, така и открити въпроси.
4. Според изследваните лица- индивидуално или колективно (например при фокус групи)
5. Според кратността на провеждане: еднократно или многократно.
6. Интервю "лице в лицеЮ или телефонно.
Интервюиращите подлежат на предвалителен подбор и обучение според пола, професията,
общественото положение на интервюираните. Те трябва да умеят да печелят доверието на
изследваните, бързо да се адаптират към тях и средата, при необходимост да формулират
въпроси в хода на разговора, да не сугестират и безпристрасно да регистрират отговорите.
Анкета:
Анкетния метод- представлява форма на общуване с респондентите, при която изследваните
лица сами четат и отговарят в писмена форма на въпросите във въпросника (анкетна карта).

Видове анкетни проучвания:

 Косвена анкета- въпросникът се попълва от анкетьора;
 Пряка анкета- въпросникът се попълва лично от изследваното лице. Може да се
осъществи като:
o Индвидуална - удобна за изследваните лица
o Пощенска - бърз, удобен метод, но със слаба възвращаемост
o Групова - бърз икономичен метод с възможност за анонимност.
Наблюдение:
Наблюдението: изследователска работа, която се провежда в естествена социална среда и
представлява специално организирано, планомерно и целенасочено проследяване и фиксиране
на факти и събития, явления от социалната дейност чрез пряк контакт и продължително
взаимодействие с хората в тази среда.
Изскване към наблюдаващите е регистриране на:
 Обективна
 Безспристрастна
 Свободна от симпатии и предпочитания информация.
Видове наблюдение:
 Включено - изследователят учавства в изследваната дейност;
 Невключено - изследователят не участва в изследваната дейност;
 Явно или тайно;
 Еднократно или многократно.
Включеното наблюдение има интерактивен характер. Наблюдателят събира информация чрез:
 Участие в ежедневието на групата или организацията, която изучава;
 Наблюдава хората, за да види в какви ситуации попадат те обичайно и какво е тяхното
поведение;
 Води разговори с някои или всички от групата с цел да получи тяхната интерпретация за
наблюдаваното от него.
Включеното наблюдение е смесица от различни методи:
 Интервюта;
 Изследване на документи
 Събиране на данни от преброяване
 Пряко наблюдение
Включеното наблюдение дава възможност за изучаване на процесите и достъп до аспекти от
социалната действителност, които остават закрити за други методи.
Методът наблюдение има следните критични страни:

 Събраната информация и нейното представяне зависи от уменията на изследователя да
наблюдава ( може да има важни пропуски или изкривяване на информацията).
 Наблюдаването на малки групи създавва проблем с генерализирането на данните.
 Изисква много време и средства.

Проучване на документи:
Документи - материални ( писмени и др. ) и нематериални носители на информация ( текст,
снимки, обяви, постери, плакати, електронни записи...)
Видове документи:
 Първични- написани или събрани от преки очевидци на събитията по време на тяхното
протичане;
 Вторични- създадени след събитията, на които авторът не е бил очевидец;
 Обществени/частни, лични. Обществените от своя страна могат да бъдат
класифицираниспоред степента на достъпност;
 Неофициални и официални.
Проучването на документи изисква критично-реалистичен подход. Документите трябва да бъдат
разглеждани в съответния контекст.
Критерии за оценка качество на документите:
 Автентичност- има ли грешки, различни версии, непоследователност в стила, съдържание,
почерк, интереси на автора на документа
 Достоверност- авторите обективни ли са, изчерпателни ли са? За проверка на това може
да се изпозват други източници и да се поставят под въпрос политическите пристрастия