Методика на преподаване на пиано - учебник

3
Методика на
преподаване
на пиано
Методика на
преподаване
на пиано
Красимира Филева
Методика на
преподаване
на пиано
Посвещавам на моите учители по пиано
проф. Лили Атанасова, проф. д-р Атанас Куртев,
Мария Славова, Пенка Петкова, Росица Иванчева
Пловдив, 2011

4
автор гл. ас. д-р Красимира Филева
Рецензент доц. д-р Валентина Манолова
ISBN 978-954-8824-98-9

5
Увод
Огромните темброви и динамически възможности на музикалния
инструмент пиано, както и многогласната му същност са привличали много
композитори, които са създали изключително богата и разнообразна
клавирна литература. Многоликите експресивни и колористични качества
на пианото, широката му приложимост, както и голямото литературно
наследство на свой ред привличат много желаещи да овладеят способността
да използват изразителния и изобразителен потенциал на пианото.
Нестихващият интерес към изучаване на пиано поставя сериозни изисквания
и към нивото на обучение, към професионалните и личностни качества на
клавирния педагог. Тези съображения налагат създаването на съвременен
учебник по методика на преподаване на пиано, който да обобщава опита на
водещи преподаватели по музикален инструмент, в който да бъдат споделени
и нови възгледи и подходи за обяснение, показ и усвояване тънкости на
клавирното изпълнителство.
В настоящия учебник са разгледани различни способи за решаване
на проблеми възникващи при изучаване на пиано, подходи при началния
период на обучение, при етапите на работа върху клавирна творба,
включително и запаметяване и подготовка за сценично представяне,
специфични прийоми за усвояване на полифонични произведения, както и
на творби в крупна форма. При темите за клавирноизпълнителски изразни
средства са посочени примери из трактовките на видни клавирни
интерпретатори, като С. Рахманинов (като изпълнител на Шопенови творби),
Дину Липати, Сондра Бианка. Изводите се позовават и върху прослушани
записи на изпълнения на клавирни творби от техните автори, като П.
Владигеров, върху сведения за интерпретаторския облик на известни
композитори на клавирна музика като Л. ван Бетовен и Д. Шостакович.
Тъй като естетическата цел диктува избора на средствата, с които
да бъде постигната, в темите, посветени на изграждането на технически
умения предложените подходи за преодоляване на трудностите се извеждат
във връзка с художествената необходимост в конкретни музикални примери,
като се подсказва и приложимостта им при сходно съчетаване на изразни
средства.
Музикалните примери поместени в учебника са с различна
инструментална сложност, за да ползват преподаватели в различните степени
на клавирно обучение, но характерни от гледна точка на изяснявания
проблем, за да се осигури необходимата нагледност и методическа яснота
на примера.

6
Предложени са мерки за развитие на музикалните способности,
изпълнителските сръчности, за повишаване стиловата култура на учениците.
Разгледани са и подходи за осъществяване на допълнителни дейности в урока
по пиано, които да подпомогнат изграждането на широкоспектърни
професионалисти-пианисти. Предложени са и идеи за освобождаване на
време в урока по пиано за осъществяване на тези дейности. Внимание се
обръща и на подходите на учителите към изучаващите пиано като любители,
както и на преподаване на пиано като втори инструмент.
Тъй като учебникът е предназначен основно за бъдещи клавирни
педагози, във всяка тема специално внимание се отделя на специфичните
спрямо дадената материя грешки, допускани както от учителите по пиано,
така и от учениците. Разгледани са възможните последици от тези грешки,
като са предложени и начини за предотвратяването им.
С включените задачи към всяка от темите се цели по-обстойно
осмисляне на преподаваната информация от изучаващите методика на
клавирното обучение.
При разработването на информационния материал е обобщен както
клавирноизпълнителският и педагогически опит на автора на учебника, така
и опитът на известни, доказали се в практиката български и руски клавирни
педагози. С оглед на научната обоснованост и прецизност лекционният курс
се позовава и върху музикалнотеоретични дисциплини като хармония,
полифония, музикален анализ, история на музиката. Използван е и трансфер
на знания от областите на обща педагогика, обща и музикална психология,
което също може да подпомогне учителя в сложните отношения на творчески
досег с личността на укрепващия музикален интерпретатор.
Учебникът е предназначен предимно за усвояващите методика на
преподаване на пиано, но може да се ползва също и от ученици и студенти
пианисти, както и като справочна литература от учители по пиано.

7
Предмет, цели, задачи на учебната дисциплина „Методика на
преподаване на пиано”
Методиката на клавирното обучение се причислява към
педагогическите науки, заедно с всички частни методики, педагогика,
педагогическа психология, дидактика и др.
Основна цел на методиката на преподаване на пиано е изграждането
на ерудирани, професионално подготвени, притежаващи тънък художествен
усет и умение да комуникират с учащите, творчески мислещи и отдадени на
преподавателската дейност клавирни педагози.
Задачите, които решава клавирната методика, са:
а) Да осигури знания за ефективни, проверени в практиката на
изтъкнати клавирни педагози подходи, които чрез които се реализира целта
на самото клавирно обучение – да създава ярки, успешни, инструментално
и стилово подготвени пианисти-интерпретатори, притежаващи собствена
артистична уникалност, но също и специалисти, професионално адаптирани
не единствено към концертна, но и към преподавателска дейност,
корепетиция, участие в камерни състави с оглед възможностите за бъдеща
реализация на учащите инструменталисти.
б) Да предостави знания за педагогически методи, постигащи
конкретните задачи на обучението по пиано – развитие на музикалните
способности на ученика, изграждане на инструменталните умения и
сръчности необходими на младия пианист, възпитаване у него на естетически
вкус, стилова култура и общомузикална ерудиция, активиране на
въображението и творческата нагласа на учащия, поддържане и засилване
на интереса на подрастващия музикант към изучаване на пиано.
в) Да подпомогне бъдещите учители по пиано да мотивират своите
ученици към целенасочени ежедневни и упорити упражнения по музикален
инструмент за пълноценното им израстване като знаещи и можещи
музиканти-професионалисти.
Предмет на клавирната методика са творческите взаимоотношения
педагог – обучаван, които, организирани в съзвучие със съвременните
достижения на музикалнопрактическите, музикалнотеоретическите,
педагогическите и психологическите области на знанието, осъществяват
целите и задачите на обучението по пиано.
Инструментариум на методиката на клавирното обучение са:
формулировки на проблемите, посочване от преподавателя или установяване
от обучаваните на ефективни способи за решаване на дефинираните
проблеми, инструментален показ за доизясняване конкретните страни на
педагогическия похват, наблюдение на резултата от прилагания способ,

8
наблюдение на урок по пиано, упражнения на участниците в курса по
методика в преподаване на пиано, паралели между изучаваната дисциплина
и предметите от музикалнотеоретическия и музикалнопрактическия цикъл,
лекционна форма на разширяване тясноспециалните и общомузикалните
знания на обучаваните, примери из клавирната литература.
Сред разглежданите теми в курса по клавирна методика са: развитие
на музикалните способности на ученика (ладов усет, метроритмичен усет,
музикалнослухови представи), начално обучение, усвояване на умението
да се борави с музикалноизразните средства (динамика, артикулация,
акцентуация, педализация, агогика), техническо развитие (типове клавирна
техника, прийоми за преодоляване на инструменталнотехнически проблеми),
етапи на работа над клавирната творба (начално запознаване, детайлна
работа, запаметяване наизуст, заключително обхващане, подготовка за
сценично представяне), работа върху полифонично произведение, работа
върху клавирна творба в крупна форма, подбор на репертоар, изграждане
на стиловата култура на ученика, урокът по пиано, допълнителни дейности
при клавирното обучение (четене от пръв поглед, транспониране, ескизно
изучаване, ансамблово изпълнение, свирене по слух, анализ и сравняване
на клавирни интерпретации).
В своята дейност клавирният педагог се опира на съвременните
познания и термините, установени в педагогическите дисциплини,
психологията, музикалната теория, хармония, полифония, музикален анализ,
етномузикознание, история на музиката, музикална естетика,
изкуствознание, стилистика.

9
Работа по развитие на музикалните способности
Тъй като за успешното изпълнение на всяка дейност са необходими
съответните способности, една от особено отговорните задачи пред
клавирния педагог е развитието на музикалните способности на ученика –
ладов усет, метроритмичен усет и музикалнослухови представи.
Възможността обучаваният да възпроизведе музикална мисъл показва, че
той я е възприел именно като съдържателно и логично музикално
последование, с емоционалносмисловото значение, което тя носи. За да бъде
осъзната по този начин, са били активизирани музикалните способности на
учащия – ладовият усет, чрез който се идентифицират и осмислят моментите
на сгъстяване и разреждане на напрежението в мелодията, метроритмичният
усет, с помощта на който се осъзнава пулсът, темпераментът на музикалния
персонаж, музикалнослуховите представи, чрез които се сравнява
възприетата музика с вече познатото, за да се потърси стиловата й
принадлежност, националната й специфика, музикалната символика,
заложена в нея.
Работа по развитие на ладовия усет
Ладовият усет се контролира от тонововисочинния слух – отчитане
на височинните разлики между два последователно прозвучаващи тона.
Наличието на добър тонововисочинен слух позволява адекватно възприемане
и осъзнаване на височинното движение в мелодията, което се организира в
логична музикална мисъл чрез лада.
Основна грешка, допускана от клавирните педагози е използването
на ограничен по отношение ладовото богатство материал за изучаване.
Произведенията, които най-често се предлагат на учениците се причисляват
към класическата мажоро-минорна система. При този подбор учащите нямат
достатъчно възможности да се запознаят практически със старинните ладове
характерни за народното музикално творчество и прилагани от композито