Международни здравни организации. Международно здравно сътрудничество.

Международни здравни организации. Международно здравно
сътрудничество. (Тема 27)

Международни здравни организации:
Международни организации, имащи касателство към проблемите на здравето:
Световната здравна организация (СЗО) е специализирана здравна агенция на ООН. Целите на СЗО
са постигане на възможно най – високо ниво на здраве на всички народи. СЗО е създадена през
1946 г. в Ню Йорк и се счита за учредена на 7 априп 1948 г., с център в Женева, Швейцария, когато
влиза в действие нейната Конститутция. Същата дата е обявена за международен ден на здравето.
Висш орган на СЗО е Световната здравна асамблея. Според нейната конституция основната й цел е
„постигането от всички народи на възможно най – високото ниво на здраве.“ В структурно
отношение СЗО се състои от 6 регионални офиса, обхващащи различни територии от света.
Седалището на Европейското бюро е в Копенхаген. България членув в СЗО от 1948г. Основната
дейност на СЗО е:
1. Координация на международната дейност в областта на здравеопазването;
2. Разработване на глобални стратегии и стандарти з здраве;
3. Подкрепа на националните здравни стратегии;
4. Предоставяне на информация;
5. ОКазване на помощ във връзка с възникналите здравни проблеми – предотвратяване на
епидемии и съвместни проучвания.
Основнаа дейност на СЗОе борбрат с болести, най – вече ключови инфекциозни болести и
подобряванаето на общото здравословно състояние на народите по света. След няколко години
борба с едрата арка СЗО, обявява през 1979 г., че болестта е изокоренена – първата болест в
историята, напълно елеминирана чрез човешки действия.
Световната банка (World Bank) – е основна междуправителствена агенция, сериозно ангажирана с
международното здравеопазване. Изследва здравния сектор и значението му за икономическото
развитие, насърчава пазарните механизми в здравеопазването и на тази основа отпуска заеми на
страните при благоприятни условия.
Детският фонд към ООН (УНИЦЕФ) (The united international children’s emergency fund ) има
сериозни ангажименти към международните здравни програми. Той изразходва за
здравеопзване по – голямата част от своя програмен бюджет. УНИЦЕФ определя като свой
основен приоритет най – ощетените деца в света и поради тази причина изразходва по – голямата
част от своите ресурси за бедните страни и за децата под 5 – годишна възраст. Уницеф провежда
много от детските здравни програми в сътрудничество с СЗО. Мисията на УНИЦЕФ е да се застъпва
за закрилата на прават на децата, за посрещането на техните основни нужди и разширяване на
техните възможности, за да постигнат своя пълен потенциал.
Програмата за развитие към ООН ( United nation development program UNDP) също отделя
средства за здравеопазване, образование и заетост. Основните й здравни приоритети са СПИН,
изхранване на майката и детето и високата майчина смъртност. В сътрудничеството със СЗО и

Световната банка тя споносорира Специална прогрма за изследователската дейност и обучение по
тропически болести (TDR).
Международна организация на труда (МОТ). Тя е основана през 1919г. и е единствената
организация, преживяла Обществото на народите, а след Втората световна война станала
специализирана агенция на ООН през 1946 г. България е член на МОТ от 1920г. Основната мисия
на МОТ е социалната справедливост и защитата на правата на трудещите се, разработване на
стандарти, регулиращи условия на заетост, труд и социално осигуряване. Един от принципите й е
забраната на детския труд.
Организация за храните и селското стопанство (Food and agriculture organization (FAO)) е една
междуправитеслтвена организация, свързана с ООН. В случай на бедствие основната роля на тази
организация е да ппомогне на развиващите се страни да се подготвят за действия в обстановка на
глад и за възстановяването на селскостопанското производство.
Европейският съюз (European Union) се насочва основно към дейности свързани с общественото
здраве, в сферата на здравна промоция, здравен мониторин, СПИН и други заразни болести, рак,
редки заболявания, болести свързани със замърсяването на околната среда и употребата на
наркотици.
Неправителствени организации, ангажирани с опазването на здравето:
Движението на Международния Червен кръст и Червен полумесец (International red cross and
red crescent movement) е най – големият и най – престижният представител на световните
хуманитарни неправителствени организации. Той има голям брой отделни национали дружества
напр. Българсия червен кръст. Основни принципи на движението са: хуманност; безпристрастност;
неутралност; независимост; доброволна служба. Международната федерация на дружествата на
Червения кръст и Червения полумесец получава подкрепа основно от отделните национални
дружества. Основната й мисия е оказване на помощ при бедствия. Федерацията работи в тясно
сътрудничество с националните дружества на червения кръст засенатите страни.
Международния комитет на Червения кръст (ICRC) е швейцарска организация основана през
1863 г. с мандат по Женевската конвенция за защита и помощ на военнопленниците и цивилните
при международни въоръжени конфликти. Нейните фунцкии включват : посещения и лечение на
военнопленниците и политически затворници, като им оказва услуги по отношение на връзката
им с външния свят; създаване на хирургични болници или предотвратяване на чужди екипи за
работа в съществуващи болници; оказване на други видове медицинска помощ и съдействие,
особено рехабилитация на пациенти, ранени във война; изготвяне и разпространяване на
образователни материали от областта на здравеопазването за затворници и жертви от войни.
Лекари без граници (Medcins Sans Frontieres) оказва медицинска помощ на жертвите от войни и
природни бедствия. Но за разлика от червения кръст, MSF е готова да навлезе в райони,
разкъсвани от военни действия, без разрешение от властите. Една от фунцкиите й е да информира
публично по въпросите на нарушение на човешките права.

Международно здравно сътрудничество:
Здравните проблеми нямат граници и държавите не могат да се справят с тях поотделно.
Ефективен отговор на променящите се предизвикателства може да се даде само чрез
координирани услия и сътрудничество между държавите. „Съвременните комуникации правят
невъзможно за дадена страна сама да се предпазва от внасяне на заболявания чрез карантина.
Това налага координиране чрез международни дейности“.
Развитие на международното здравно сътрудничество:
През 1851 г. в Париж се свиква Първа международна хигиенна конференция за борба с
епидемии от инфекциозни болести, с последващи конференции през 1874, 1881 и 1885 г. През
периода 1892 и 1903 г. се свикват конференции, които обсъждеат морския карантинен контрол и
контрола върху разпространението на холера, жълта треска и тиф. Обществото на народите
(известно като Лига на нациите - международна огранизация, съществувала между Първат и
Вторат световна война) възлага задачи и в областта на профилактиката, включително стандарти за
майчино и детско здраве, хранене, здравно осигуряване. През 1945 г. се създава Организацията
на обединените нации ( ООН ) като посредник на лигата на нациите. Основна цел на ООН е
спазване на мира и сигурността. Организацията полага грижи за постигането на мира и
сигурността. Организацията полага грижи за постигането на светвното сътрудничество при
разрешаването на международни проблеми от културно, икономическо, социално или
хуманитарно естество.