Международно публично право - Въведение

Международно публично право
(1)
Понятие, същност и характерни особености на
МПП.
МП е система от принципи и норм
((
1) Понятие, с
ъщност и характерни особености на МПП.
МП е система от принципи и норми, които уреждат отношенията между
държавите (или други субекти на МП) в проц
есите на мир и воина. Пр
и
необходимост те се защиМП е система от принципи и норми, които уреждат отношенията между държавите (или други субекти на МП) в процесите на мир и воина. При необходимост те се защитават ин
дивидуално или колективно от заинтересован
ите страни.
Моралът е една от
н
ай-ранните форми на обществено съзнание за добро или лошо, правилно и неправилно. Т.нар. морални норми не са задължителни. Една част от тези морални правила за поведение по желание мо
гат да се оформят
к
ато
правни норми е междудържавни актове.
Нормите на международната вежливост нямат юридически характер, както морала Част от нормите на международ
н
ата вежливост впоследствие стават и межд
у
н
ародноправни норми и стават задължителни за спаз
ване.
Друга характерна особеност са
субектите -най-типичните са държавите. Това е единственото право, в което страна по тези правоотношения е държавата.
Обект на МП са международните отношения.

(
2
Мор
а
лът е е
д
на от най-ранните форми на обществено съзнание
за добро или лошо, правилн
о
и
н
еправ
и
лно. Т
в) международноправната док
т
р
ина.
Те са спомагателни, защото от тях се формир
ат м
е
ждународни договори. Решенията на
международни
конференТе са спомагателни, защото от тях се формират международни договори. Решенията на международни ко
нференции нямат юридически задължителен ха
рактер, докато не се офо
р
мят като договор или не се приемат за обичаи.
Няма пречка вътрешноправна норма да стане международноправна, ако се признае от другите държави.
Международноправно ~а доктрина представлява мн
ението на специалисти по даден въпрос на т
еорията. Тези мнения нямат зад
ъ
лжителен характер.
Под кодификация се разбира такава систематизация на правните норми, която ги обединява въз основа на общи принципи. Пълно кодифициране на МГ Ш е невъзможно. През 19
47г към ООН се съз
д
ава
Комитет за кодификация. Има и много неправителствени организации, предлагащи проекти за кодификация - Института за МП в Брюксел (1873г), Асоци
а
ция по МП в Лондон (1873г).
Под системат
и
з
ация се разбира изучаНяма пречка вътрешноправна
норма

да стане международноправна, а
ко се признае от другите държави.
Международноправно ~а доктрина представлява мнението на специалисти по даден въпрос на теорията. Тези мнения нямат задължителе
н
ха
р
актер.
П
од кодификация се разбира такава систематизация
на правните норми, която
г
и о
б
единя
в
а въз
в) фактическо - има икономи
ч
е
ски
връзки, няма консулски отношения, не е офици
ално
.
Признаването има значение и при в
ътрешни гражд
ански конфликти - въстания, граждански войни. Другата държава може да признае една от страните и дори да
сключат договори с нея.
Признаване на прав
ителства - когато едно п
р
авителство се сменя с друго, осоПризнаването има значение и при вътрешни граждански конфликти - въстания, граждански войни. Другата държава може да признае една от страните и дори да сключа
т договори с нея.
Признаване на правителст
ва - когато едно правителство
с
е сменя с друго, особено по неконституционен ред. И така една държава може да има две правителства и другите държави трябва да изберат кое правителство да признаят.

(7) Възниквава
не и изчезване на
д
ържа
вата като субект на МПП и проблемът на международното правоприемство
Правоприемство в МП е преминаването на права -задълженията от изчезналия

субект на МП към новия субект, възникнал

н
а мястото на стария. Начините за това са: сливан
е и р
а
зделяне (само за последПризнав
ане на правителства - когато едно правителство се сменя с друго, особено по неконституционен ред. И така една държава може да има две правителства и другите дър
ж
ави

трябва
д
а изберат кое правителство да признаят.

(7)
Възникваване и изчезване
н
а д
ъ
ржава
т
а като
На всеки един човек е гарант
и
р
ан е
дин минимум от права и свободи, независимо к
ъде
с
е намира, поради което М П се зани
мава с тези
въпроси. Най-важните международноправни актове, свързани с населението са:
1) Уставът на ООН: ООН
е най-популярната универсална междупра
вителствена организация.

Целите и принципите на устава на ООН се откриват в преамбюла и чл.1. В чл.1 т.З е посочено, че една от целите е да развива сътрудничеството между държавите членки по въпросите, свързани с о
сновните права и свободи на човека, без ра
злика на раса, пол, език и вер
о
изповедание. Основните структури на ООН във връзка с тези права и свободи са Общото събрание и Икономическият и социален съвет (с много комисии). Във връзка с тези права и свободи
са приети редица к
о
нвен
ции и т.н.
2) Всеобща декларация за правата на 1) Уставът на ООН: ООН е най-популярната универсална междуправителствена организаци
я
. Целите и принципите на устава на ООН с
е

откриват в преамбюла и чл.1. В чл.1 т.З е посоче
но, ч
е
една от целите е да развива с
ътрудничеството между държавите членки по въпросите, свързани с основните права и свободи на човека, без разлика на раса, пол, език и вероизповедание. Основните

стр
у
ктури н
а
ООН във връзка с тези права и свободи са Общот
о събрание и Икономическ
и
ят

и соц
и
ален с
3) Физическата смърт на ли
ц
е
то.
У нас в ЗБГ (гп. III, раздел 1) се посочва,
че б
ъ
лгарски гражданин може да иска осв
обождаване, а
ко жУ нас в ЗБГ (гп. III, раздел 1) се посочва, че български гражданин може да иска освобождаване, ако жи
вее в чужбина или вече е придобил чуждо гр
ажданство. Освобождаване

от гражданство на родителя не освобождава от такова и детето, освен ако е под 14г. Ако е между 14 и 18г. се иска и неговото мнение. При освобождаване само на единия родител или само на деца
та, се иска мнението на другия родител.
От
мяна на натурализация - възмож
н
о е, ако лицето е придобило българското гражданство чрез неверни сведения или укриване натакива, но в давностен срок до 10г..
Придобилите по рождение или произход българско гражданств
о не могат да бъда
т
лиш
ени от такова. Лишаването от гражданство е персонален акт. Всички посочени действия се осъществяват с указ на президента по предложение на Съв
е
та по гражданството към Министерството н
а

правосъдието (Правилник за дейността на Съвета п
о гре
ж
данството -ДВ, бр.19от2.03.199
9г).
Двойно гражданство имат лицата, които имат повече от едно гражданство.
Безгражданство - лица, които не са граждани на нито една страна.
Лицата с двойно гра
ж
дан
с
тво се
н
аричат бипатриди, а тези без гражданство - апат
риди. Такива има поради не
е
дна
к
востт
а
на ра
Чужденците са временно (по-м
а
л
ко о
т З месеца) и постоянно пребиваващи (повече
от З

месеца). Един чужденец може да нап
усне Републик
а България, когато поиска, но е възможно той да иска да го направи, а да не му се разрешава: има да излеж
ава присъда, срещу него е образувано следс
твено производство, дока
т
о се реши въпроса, ако той има задължението глоба към Република България с осъдително решение на български съд, докато не си я плати и т.н. Съществуват административни наказания срещу чужде
нците, които са глоби.
Право на убежище -
право на един чужденец, които
е
преследван и търси убежище Основният нормативен акт е Законът за бежанците (ДВ, бр.53,11.06. 1999г). Правото на убежище се дава от президента на Република България. Свързано е с пред
варителни условия,

те с
амо за определена категория чужденци.
Закон за българите, живеещи в чужбина -урежда въпроси, свързани с българите, постоянно намиращи се на те
р
иторията на чужда държава (ДВ, бр.ЗО, 20

г).
Екстрадация - наказателно-процесуална мярка
от пр
о
куратурата срещу престъпници и
предаването на лица на чужда държава за изтърпяване на наказание.
Експулсиране - също е изгонване, но е административна санкция от Министерството на вътрешните

раб
о
ти или
о
т Министерството на външните работи.

(12) Дър
жавна територия - понятие.

зна
ч
ение,

придоб
Антарктида е свободно за изс
л
е
дван
ия и използване пространство за всички стран
и. С
т
атутът й е уреден с Вашингтонския
договор от 19
59г.

(14) Държавни граници - значение, класификация. установяване и изменяне. Пограничен режим изобщо и
според българското действащо право
Терито
рията не една държава се

отделя от територията на други страни с държавни граници. Последните определят територията, върху която се разпростира териториалното върховенство на съответната страна. Държавните граници
са истински или мислени линии върху земнат
а пов
((14) Държавни граници -

значение, класификация. установяване и изменяне. Пограничен режим изобщо и според българското действащо право
Територията не една държава се отделя от територията на други страни с д
ържавни граници. П
о
след
ните определят територията, върху която се разпростира териториалното върховенство на съответната страна. Държавните граници са истински или м
и
слени линии върху земната повърхност, пр
о
к
арани между определени нейни точки като линиите,
прок
а
рани в перпендикулярни посоки
нагоре и надолу от границите върху земнТериторията не една държава се отделя от територията на други страни с държавни граници. Последните определят територията
,
въ
р
ху коят
о
се разпростира териториалното върховенство на
съответната страна. Държав
н
ите

грани
ц
и са и
Вътрешните национални води с
а

тези
като част от територията на една държава:
1
) р
е
ки, канали, езера, които са изцяло
на територия
та на дадена държава,
2) вътрешни морета;
3) вътрешни заливи - онези, при които мислената линия, съедин
яваща точките от входа на залива, които са
най-навътре в морете до

24 м1) реки, канали, езера, които са изцяло на територията на дадена държава,
2) вътрешни морета;
3) вътрешни заливи - онези, при които мислената линия, съединяваща точките от входа на з
алива, които са най-навътре в морете до 24
морски мили (1 м.м.=1852 м);
4
) водите на пристанищата - тези мислени2) вътрешни морета;
3) вътрешн