Микро- и макроикономика

ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
Микро- и
Макроикономика
Донка Иванова
Александър Тодоров





























Варна
2013 г.

Дисциплина: Микро- и Макроикономика

доц. Д. Иванова ● ас. Александър Тодоров кат. ИМ
2
Съдържание
Тема 1. Въведение в икономическата теория ........................................................ 3
Тема 2. Пазар и пазарен механизъм ................................................................... 10
Тема 3. Анализ на търсенето. Еластичност ......................................................... 20
Тема 4. Анализ на производството ..................................................................... 30
Тема 5. Анализ на разходите ............................................................................. 40
Тема 6. Съвършена конкуренция ....................................................................... 46
Тема 7. Несъвършена конкуренция .................................................................... 55
Тема 8. Въведение в макроикономиката. Макроикономическа политика ............... 63
Тема 9. Брутен вътрешен продукт ...................................................................... 71
Тема 10. Стопанска конюнктура и цикли ............................................................ 81
Тема 11. Безработица и инфлация ..................................................................... 95
Тема 12. Икономически растеж ......................................................................... 110
Тема 13. Фискална политика ............................................................................ 123
Тема 14. Търсене и предлагане на пари ............................................................ 136
Тема 15. Парична политика .............................................................................. 150

Дисциплина: Микро- и Макроикономика

доц. Д. Иванова ● ас. Александър Тодоров кат. ИМ
3

Тема 1. Въведение в икономическата теория
Ключови думи
Микроикономика, макроикономика, оскъдност на ресурсите, кръгов модел на
стоковите и паричните потоци, граница на производствените възможности
Цел
Запознаване на студентите с основните проблеми на икономиката и методологията
на икономическата наука
Въведение
Икономическата теория е разделена на два основни раздела: микроикономика и
макроикономика. Микроикономиката разглежда поведе нието на отделните икономически
единици. Тези единици включват потребители, работници, инвеститори, собственици на
земя, фирми – в същност всеки индивид или организация, които играят някаква роля за
функционирането на нашата икономика. Микроикономиката обя снява защо и как тези
единици вземат икономически решения. Тя обяснява, например, как фирмите решават
колко работника да наемат и как работниците от своя страна решават къде и колко да
работят.
Друг важен проблем за микроикономическата теория е как икономи ческите
единици си взаимодействат за да образуват по -големи единици – пазари и индустрии.
Така например, микроикономическата теория ни помага да разберем защо пазарът за
бира в България се е развил по начина, по който той функционира сега и как
производители и потребители си взаимодействат на пазара за бира. Тя обяснява как се
определят цените на бирата, колко нови компании инвестират в нови пивоварни и колко
бира се произвежда годишно. Чрез изучаването на поведението и взаимодействието на
отделните фирми микроикономическата теория разкрива как работят и се развиват
пазарите и индустриите, как те се различават помежду си и как се влияят от държавните
политики и глобалните икономически условия.
Макроикономиката, другият основен отрасъл на икономическата теори я, разглежда
агрегирани икономически количества, като например, нивото и растежа на продукция в
икономиката като цяло, лихвите, безработицата и инфлацията в една национална или
интернационална икономика. В последните години границата между микроикономика и
макроикономика става все по -размита. Причината е в това, че макроикономиката също
включва анализ на пазари – агрегираните пазари за стоки и услуги, за работа и за
ценни книжа например. За да разбере как тези агрегирани пазари работят, човек първо
трябва да разбере поведението на фирмите, потребителите, работниците и
инвеститорите, които съставят тези пазари. Така, макроикономическата теория все
повече се занимава с микроикомическите основи на агрегираните икономически
феномени, и голяма част от макроиконом иката в същност разширение на
микроикономическия анализ.
Информационен блок
Основни проблеми на икономиката

Дисциплина: Микро- и Макроикономика

доц. Д. Иванова ● ас. Александър Тодоров кат. ИМ
4
Изходната точка на микроикономическия анализ представляват човешките нужди.
Някои от тези нужди като храна, дрехи и подслон, са жизнено важни, дру ги като
например образование, култура, мобилност и свободно време, правят живота по -
приятен. Много от човешките нужди могат да бъдат задоволени чрез блага, които човек
може да си закупи. В такъв случай говорим за потребности.
Дори и да се ограничим само до човешките потребности, то те ще бъдат толкова
много, че по-голямата част от хората няма да могат да задоволят всички от тях.
Причината за това е, че благата за задоволяването на човешките потребности са
оскъдни. В реалния живот оскъдицата се разпознава по това, че благата имат цени. Тъй
като благата имат цена, човек трябва добре да прецени кои от тях да закупи и кои не.
Така всеки от нас подхожда икономично в своя избор. Тъй като малки деца, болни или
стари хора още или вече не могат да бъдат икономични, щ е разглеждаме домакинството
като една икономическа единица, която търси блага за задоволяване на потребности.
В историческото развитие на човечеството постепенно се е осъществило едно
нарастващо разпределение на труда. Много от благата например се произвеж дат от
предприятия, въпреки че много домакинства произвеждат също и разменят помежду си.
За производството на блага предприятията се нуждаят от производствени фактори, т.е.
работа, капитал, земя (като производствена площ). Производствените фактори също са
оскъдни блага. Следователно предприятията също трябва да са икономични.
Оскъдните блага трябва да бъдат разпределени между предприятията и
домакинствата. Това е така наречения проблем на разпределението. Той може да бъде
обхванат в следните три въпроса:
• Кои блага и в какви количества трябва да бъдат произведени?
• По какъв начин и с какви количества от производствените фактори трябва да бъдат
произведени те?
• Кой и колко трябва да получи от произведените блага?
На кратко: Какво,колко, как и за кого трябва да се произвежда?
За да не е хаотично стопанисването на домакинствата и предприятията, те трябва
да плануват. В някогашните социалистически държави, като България, планирането на
домакинствата и предприятията е беше нареждано от държавата. В едно пазарно
стопанство, както името подсказва, плановете биват координирани чрез пазара.
При това биват разграничавани два вида пазари: пазари за производствени
фактори (факторни пазари) и пазари за потребителски стоки (продуктови пазари). Ако
приемем, че правят върху пр оизводствените фактори са в ръцете на домакинствата,
можем да изясним взаимовръзките между факторните пазари и пазарите за
потребителски стоки с помощта на Фигура 1. Домакинствата предлагат на факторните
пазари работа, капитал и земя. Предприятията от своя страна търсят тези фактори. Така
на факторните пазари се формират цени (заплати, лихви, наеми); по този начин
домакинствата си осигуряват доходи за предложените от тях фактори. С тези доходи
домакинствата си набавят стоки, предлагани от предприятията, с к оито задоволяват
потребностите си. Разходите на домакинствата за потребителски стоки се вливат като
приходи в предприятията.
По този начин може да вече да се скицира решението на проблема на
разпределението. За това какво, колко и как да се произвежда реша ват цените (на
факторните и потребителските стоки) и техническото познание. Покупателната

Дисциплина: Микро- и Макроикономика

доц. Д. Иванова ● ас. Александър Тодоров кат. ИМ
5
способност е решаваща за това кой ще получи стоките. Понеже цените на стоките
зависят от търсенето и предлагането, трябва да разгледаме тези по -отблизо. Едва тогава
можем да обърнем внимание на случващото се на пазара.

Фиг. 1.1 Кръгов модел на пазарната икономика
Домакинства, които не предлагат нищо, не могат да формират доходи и съответно
не могат да търсят блага. Затова е необходимо държавата да се погрижи за това, такива
домакинства да могат да преживеят. С други думи: само едно социално пазарно
стопанство, което съдържа общополезни елементи, е едновременно и хуманно
стопанство. Следователно държавата се нуждае от средства, за да може да
преразпредели доходи от тез и, които успешно продават фактори към нуждаещите се.
Освен това тя се нуждае от средства за производството на блага, които са важни за едно
общество, за които обаче не съществува пазар.
Такива блага се наричат обществени блага. Доста често даван пример за такива е
националната отбрана. За нея не съществува пазар, защото отделния човек не може да
си закупи индивидуална отбрана. За националната отбрана е необходимо да се изградят
големи въоръжени сили, които в случай на война да защитават всеки един независим о
от това дали той иска да заплати за услугата или не. Тъй като никой не може да бъде
изключен от потреблението на тази услуга, никой не е готов доброволно да заплати за
нея.
Как държавата най -добре да си осигури приходи е предмет на икономиката на
публичния сектор. Все пак и ние ще се занимаваме с държавата като икономически

Дисциплина: Микро- и Макроикономика

доц. Д. Иванова ● ас. Александър Тодоров кат. ИМ
6
субект, доколкото пазарните процеси биват директно повлиявани от събирането на
данъци. Освен това ще анализираме мерки, чрез които държавата се намесва в пазари,
които не функционират така добре както в идеалния случай.
Методология на икономическия анализ
Както всяка друга наука икономиката се занимава с обяснението и предсказването
на наблюдавани феномени. Защо, например, фирмите тендират да наемат или
освобождават работници, когато це ните на производствените фактори се променят?
В икономиката, както и в другите науки, обяснението и предсказването са базират
на теории. Теориите се разработват, за да обяснят даден наблюдаван феномен с
помощта на прости правила и допускания. Така например теорията на фирмата се
започва с простото допускане, че фирмите се стремят да максимизират своите печалби.
Теорията използва това допускане за да обясни как фирмите избират необходимото им
количество производствени фактори, както и количеството продукция, което те искат да
произведат.Тя обяснява също как тези решения зависят от цените както на
производствените фактори така и на продукцията на фирмата. Теориите служат за това
да опишат логически правилно причинно -следствените връзки на даден емпирично
наблюдаван феномен. За разработването на една теория човек има нужда първо от
въпрос. Дали теорията дава задоволителен отговор на зададения въпрос трябва да се
провери емпирично. Ако емпиричните резултати са в съзвучие с теорията, то тя е
временно валидна, ако не, то тя е грешна. В областта на икономиката много неща
зависят от поведението на икономическите субекти. Тъй като начините на поведение
могат да променят, дадена икономическа теория не може да бъде потвърдена емпирично
за всички времена.
Представянето на теориите се осъществява чрез модели. Моделите са системи от
твърдения уповаващи се на определени допускания. Един модел трябва да е обозрим,
т.е. да се абстрахира от всичко, което не е от съществено значение за обяснението. С
един модел не може да се опиш е реалността в нейната цялост – в противен случай
нямаше да има нужда от модел -, а по-скоро само изрязък от реалния свят. Един модел
може да се представи вербално, графично или формално. Тук ще използваме предимно
графичн