Микробиологична анализ и диагноза

Слайд 1

Микробиология и вирусология
ас. Н. Ерменлиева, д.б.

Слайд 2

сем. Enterobacteriaceae
Обща характеристика
Голяма част от тях влизат в състава на нормалната чревна флора, могат да бъдат открити и в околната среда. Могат да предизвикат инфекции с чревна локализация, като предаването става чрез фекално-орален механизъм.
Те са Грам – пръчки, предимно подвижни перитрихи, спори не образуват, някои видове образуват капсули.

Слайд 3

Биохимична идентификация.
Разграждането на лактозата е първият признак при идентифицирането им. При развитието им върху твърди ХС, съдържащи лактоза (Ендо, МакКонки, Левин), по оцветяване на колониите бактериите могат да бъдат определени като:
лактозо-положителни – червени колонии на Ендо и Макконки;
– тъмноморав или кафяв център на Левин.
лактозо-отрицателни.

Характерни за ентеробактериите са следните биохимични свойства:
редукция на нитрати до нитрити;
ферментация на глюкоза с киселина, понякога и с газ;
отрицателна оксидазна реакция.
МакКонки
Левин

Слайд 4

Микробиологична диагноза на инфекции, причинени от Escherichia coli
Характеристика
Нормален обитател на интестиналния тракт на хора и животни. Тя е Грам – пръчица, подвижен перитрих, но се срещат и неподвижни щамове.
Заболявания
Причинява уроинфекции, диарийни заболявания, перитонит (при хирургични интервенции), инфекции на жлъчния мехур, септицемия, неонатален менингит, пневмония, отит и др. Той е санитарнопоказател бактерии при оценка качеството на питейната вода, хранителни продукти и обекти на външната среда.

Слайд 5

Материали за изследване – урина, гной, фецес, кръв, ликвор, храчки, секрети и др.
Микробно число – E. coli е най-честия причинител на УИ. С цел по-сигурно разграничаване на клиничните случаи (МЧ ≥10 бакт/мл) от незначителните бактериурии, е прието да се извършва количествено определяне на бактериите в урината – определяне на микробно число.
Микробиологична диагноза
Микроскопско изследване - тъй като всички ентеробактерии са морфологично сходни, има ограничена диагностична стойност.
Културелно изследване – КА, ОА и диференциращи ХС Ендо, Левин, МакКонки и др., на които образуват характерни лактозо-положителни колонии. Култивират се на 37°С / 24 часа.
Левин
Червени колонии с метален блясък
Тъмнорозови до червени колонии

Слайд 6

Биохимично диференциране
- положителна реакция за индол;
не притежават уреаза и ФАД;
не образуват сероводород;
лактоза- и глюкоза-положителни;
Симонс отрицателна – не притежава ензими за цитрат.



индол
Клиглер
Присъствието на метаболитни плазмиди в някои от щамовете може да промени метаболитната им активност (уреаза – положителни, сероводород – положителни и др.).

Слайд 7

Серологично диференциране на изолираната култура
Според своите O-, H-, K- и F-антигени бактериите от род Escherichia се разделят на серологични групи и серотипове.
Пиелонефрити: О2:К1:Н4:F11, О4:К12:Н1:F11 и др.
Сепсис: О4:К12:Н5, О2:К1:Н4 и др.
Неонатален менингит: К1 антигенът най-често се комбинира с групите О1, О6, О7 и О18.

Пробна аглутинация тип
Грубер с E. coli

За диагностика на E. coli
може да се използва и ELISA

Слайд 8

Микробиологичен анализ на вода
E. сoli е санитарнопоказателен бактерии – по неговото наличие във води се съди за замърсеността й, тъй като той отчита фекално замърсяване. От там следва, че тези води биха могли да са замърсени и с други микроорганизми.
Два използвани показатела за E. сoli са:
коли-титър – най-малкото количество проба, в която се открива поне една клетка от търсената група (над 100 – чиста; 10-100 – съмнителна; под 10 - замърсена).
коли-индекс – най-вероятният брой на МО в 1000 см³ (г) вода.
За микробиологична диагностика:
Определяне на микробно число (до 100 – в норма; до 1000 – съмнителна; над 1000 – замърсена);
Определяне на коли-титър:
определен обем вода (напр. 100 мл) се култивира в същото количество хранителна среда. Използва се ХС на Гинчев с вложена лактоза и багрило бромтимолблау. Култивира се. Според степента на пожълтяване на средата се съди за стойността коли-титър.

Слайд 9

Микробиологична диагноза на инфекции, причинени от Klebsiella и Enterobacter
Характеристика
Обединяват се в т.нар. група К-Е-S (Klebsiella-Enterobacter-Serratia) – обединява ги ферментацията на 2,3-бутандиолни захари. От род Klebsiella, за патологията на човека значение имат K. pneumoniae (с подвидове pneumoniae, ozaenae и rhinoscleromatis) и K. oxytoca.
Enterobacter включва видовете E. cloacae, E. aerogenes, E. sakasakii и др. Част са от нормалната микрофлора на човека. Грам – пръчки са представителите и на двата рода. Klebsiella има капсула, някои щамове Enterobacter също.
Klebsiella pneumoniae
Enterobacter
cloacae

Слайд 10

Заболявания
Klebsiella предизвиква белодробни инфекции, които често засягат алкохолици, диабетици или болни с хронични белодробни заболявания, ентерити, уроинфекции, ринит (К. ozaenae), инфекции на синусите (К. rhinoscleromatis) гнойни инфекции, менингит, сепсис и др.
Enterobacter причинява УИ, раневи и респираторни инфекции, менингит, сепсис и др. Много често и двата рода са причинители на ВБИ.
уринарни
инфекции - УИ
респираторни инфекции
Вътреболнични
инфекции (ВБИ)

Слайд 11

Митериали за изследване – храчка, назофарингиален секрет, урина, кръв, раневи секрет, фецес, ликвор и др.
Микроскопско изследване – препарат за капсула, препарат по Грам.
Културелно изследване – КА, МакКонки, Левин и др. И двете са лактозо-положителни, Enterobacter може да образува жълтопигментирани колонии.
Enterobacter
Serratia

Слайд 12

Биохимична идентификация
- индол
лизин, аргинин, орнитин
→
Серологична идентификация
Klebsiella имат О- и К-антигени. Enterobacter O- и H- (може и K-) антигени. Използват се серуми и с реакция аглутинация се доказват.
Антибиотична чувствителност - прави се антибиограма по дисково дифузния метод на Бауер-Кърби.
Серологична диагноза
могат да се открият АТ в серума на болен с хемаглутинация или аглутинация тип Видал;
ELISA
Специфична профилактика и лечение
Няма ваксини, капсулният антиген на K. pneumoniae е включен в имуностимулиращи препарати като Respivax, Urovax и др.
При терапия се използват аминогликозидната група (гентамицин, амикацин), цефалоспорини, флуорохинолони и др.



индол

Слайд 13

Микробиологична диагноза на инфекции, причинени от Proteus
Таксономия
Сем. Enterobacteriaceae, включва родовете P. mirabilis, P. vulgaris, P. myxofaciens, P. penneri и P. incenstrans. Общо с род Providencia и с род Morganella се наричат Протеи – (PPM).
Характеристика
Бактерии с пръчковидна форма, Грам -. Нормални обитатели на човешката храносмилателна система, канални води, торища.
Заболявания
Трите рода предизвикват главно ВБИ, по-рядко раневи инфекции, след изгаряния, пневмонии, отити, менингит, инфекции на очите, сепсис и др. Продуцират голямо количество уреаза, която разгражда уреята до СО2 и NH3. Така ако попаднат в урината я алкализират и спомагат формиране на камъни в бъбреците. Често са обитатели на чревния тракт и могат да причинят УИ, както и хранителни натравяния.

Слайд 14

Антигенна структура
Подвижните имат О- и Н-антигени, неподвижните – само О-антигени. Proteus имат общ антиген с причинителя на петнист тиф – Rikettsia prowazekii и така серумът на болни от петнист тиф аглутинира с Proteus OX19 (аглутинационна реакция на Вайл-Феликс).
Фактори на патогенност
- хидролизират уреа до амоняк
- Proteus има ендотоксин

реакция на Вайл-Феликс
Proteus
Morganella
Providencia

Слайд 15

Материали за изследване – урина, раневи секрети, ушни, кръв, ликвор и др.
Микробиологична диагноза
Микроскопски препарати – в някои случаи препарат по Грам.
Културелно изследване – КА, Ендо, Левин. Култивират се за 24 часа/ 37°С. Бактериите от род Proteus се отличават с много характерен пълзящ растеж – образуват се концентрични ивици на растеж (като “надъхано стъкло”). Тези колонии се наричат Н-колонии (Hauch - дъх). Добре се развиват и при 20°С. Други Proteus образуват О-колонии (Ohne hauch – без дъх). Другите Протеи не пълзят и на КА образуват малки прозрачни колонии.
Н-колонии
О-колонии
Morganella
Providencia

Слайд 16

Биохимична идентификация
ферментират глюкоза, с отделяне на киселина и газ
не ферментират лактоза
само те от чревните бактерии са ФАД-положителни!
по образуването на индол и сероводород различните видове се различават.

ФАД-положителни
Клиглер
Антимикробна чувствителност – дисково дифузионен метод на Бауер-Кърби.

Слайд 17

Серологично изследване – прибягва се рядко, основно се използва аглутинация.
Специфична профилактика и лечение
Не е разработена ваксина, за специфична профилактика може да се прилагат имуностимулатори като “Уростим”.
За лечение се прилагат аминогликозиди, TMP/SMZ, ампицилин, цефалоспорини.

Слайд 18

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от Yersinia
Таксономия – сем. Enterobacteriaceae, род Yersinia
Заболявания – чума. Разпространява се чрез гризачи, диви животни, преносачи (кърлежи, бълхи) и хора. Принадлежи към ООИ. Има три форми – бубонна (в лимфните възли, увеличават се като кокоше яйце), белодробна и чревна форма.

Слайд 19

Клинични материали – пунктат от бубон, храчка, кръв, фецес, трупни материали.
Микробиологична диагноза
Микроскопски препарати – Грам, Льофлер, за капсула.
Откриването на Грам-отрицателни овоиди, биполярно оцветяващи се и образуващи капсула бактерии дава основание да се подозира Y.pestis.

Културелно изследване - правят се посевки от материалите на МПБ, МПА, среда на МакКонки, кръвен агар и специални селективни среди, съдържащи генцианвиолет и след култивирането се търсят специфичните културелни свойства на Y.pestis.
Антимикробна чувствителност – дисково дифузионен метод на Бауер-Кърби.

Микробиологична диагноза на Y.pestis

Слайд 20

Методи за идентификация
- аглутинация
- биохимични тестове
- прилага се и фаголитичен тест с чумен бактериофаг
- бързи методи: прилагат се прекият и непрекият имунофлуоресцентен метод

имунофлуоресцентен метод

Слайд 21

Микробиологична диагноза на Y.enterocolitica
Материалите за изследване - фецес, мезентериални лимфни възли и апендикс, взети при хирургични интервенции, ставен ексудат, ликвор, кръв и др.
Микроскопски препарати – Грам, Льофлер, за капсула.
Културелно изследване - прави се посявка на ХС за ентеробактерии: МакКонки агар, апохолат-цитрат агар, Левин, Kлиглер и специална селективна среда на Schiemann – CIN агар. Резултатите се отчитат след 24 часа, като се наблюдават колониите с лупа и на 48 час с невъоръжено око.


Биохимични и други тестове
- биохимична производителност
аглутинация - изследва дали те принадлежат към патогенните серотивпове О3, О8, О9
реакция коаглутинация
- имунофлуоресцентния метод

<

Регистрирайте се за пълен достъп