Микробиологична диагноза на сифилис – Treponema pallidum

Слайд 1

Микробиология и вирусология
ас. Н. Ерменлиева, д.б.

Слайд 2

Микробиологична диагноза на сифилис – Treponema pallidum
Таксономия
сем. Spirochaetaceae. Към рода Treponema се включват:

Слайд 3

Характеристика
trepo – въртя се, nemo – нишка. Грам -, тънки, подвижни, спирално извити, неспорообразуващи бактерии. Притежават микрокапсули. Принадлежат към извитите бактерии.
аксиални филаменти и инсерционен апарат
Фактори на патогенност и вирулентност
хиалуронидаза
покриват се с протеини на макроорганизма и така се маскират
силно подвижни са
те се фагоцитират, но често преживяват във фагоцитите.

Слайд 4

Сифилиса се предава по полов път или трансплацентарно. Причинява се от T. рallidum. Входна врата са лигавиците на половите органи и ректума. Стадии:
1ви – за 3-4 седмици се появяват язвички с твърдо дъно и ръбове (шанкър);
2ри – бактериите се разпространяват в целия организъм чрез кръвта. Предпочитат кожата и лимфни възли – лимфаденит (възпаление на лимфните възли). По влажните места се образуват големи лезии;
Латентен стадии – при нелекуване може да следва затишие, което може да продължи и до края на живота;
3ти стадий – често настъпва 3-10 години след отзвучаването на 2ри стадий. Образуват се т.нар. гуми в кожа, лигавици, вътрешни органи, кости. Те представляват грануломи от макрофаги, гигантски епителни клетки и лимфоцити. В централната си част те некротизират. Образуват се като защитна реакция на организма към причинителя. След 10-30 години сифилиса може да прогресира в невросифилис, който води до прогресивна парализа.

Слайд 5

Други заболявания, причинени от трепонеми
Пинта - инфекциозно тропическо заболяване на кожата, което се причинява от спирохетата Treponema carateum. Заболяването е хронично и може да протича с години. Най-често се засягат откритите части на тялото - лице и крайници. За разлика от сифилиса и фрамбезията, пинтата поразява само кожата. Среща се в Централна и Южна Америка.
Епидемичен сифилис (невенеричен сифилис) - представлява хронично системно заболяване, което засяга главно кожата, видимите лигавици и опорно-двигателния апарат. Причинител на ендемичния сифилис е Treponema endemicum, която не се различава морфологично и серологично от Treponema pallidum, но показва различия при инокулация на експериментални животни - с нея се заразяват хамстери, което не се постига с бледата трепонема.
Фрамбезия - хронична трепонематоза, която се предава основно по контактно-битов механизъм, характеризира се с кожни грануломатозни лезии и костни изменения. Среща се в Африка, Южна Америка и др.

Слайд 6

Клинични материали
Различни са според стадия на заболяване:
1ви стадий – секрет от шанкъра (рани с твърдо дъно и ръбове) и пунктат от регионални лимфни възли;
2ри стадий – материали от поразената кожа и лигавици;
3ти стадий – материали от гумите
От края на първия нататък, може и кръв.

Слайд 7

Микробиологична диагноза
Микроскопско изследване – не могат да се наблюдават в живо състояние с обикновен светлинен микроскоп поради малкия си напречен диаметър. Могат да се наблюдават само в тъмно зрително поле, където изглеждат като златисти нишки. Могат да се наблюдават и в тушов препарат по Бури. При оцветяване остава бледа (pallidum - блед).
Културелни свойства – микроаерофил, много взискателни – не се култивират в ХС. В определени среди (с цистеин, албумин) може да преживее 1 седмица на 25°С, може да се размножава известно време в клетъчни култури и в тестисите на зайци.
Трепонемите са много чувствителни към външни въздействия и бързо загиват от различни фактори и дезинфекция. Но е важно да се знае, че в консервирана кръв за преливане умират за 24 часа при 4°С.

Слайд 8

Серологична диагноза
Не съществува строго специфичен тест за сифилис, тъй като Т. pallidum има общи антигени с причинителите на пинта, фрамбезия и ендемичен сифилис.
Тестове:
В зависимост от използваните АГ, тестовете се делят на две групи:
1. Нетрепонемни – за доказване на неспецифични АТ;
Васерман – РСК;
VDRL тест (преципитационни реакции)
2. Трепонемни - за доказване на специфични антитрепонемни АТ.
Флуоресцентен абсорбционен тест (FTA-ABS) – Fluorescent Treponema Antibody Absorbtion;
хемаглутинация (МНА-ТР);
Western blot;
Имубилизационен тест на Нелсън-Майер;
ELISA.
Много фактори могат да доведат до фалшивоположителни резултати при нетрепонемните тестове – остри инфекции, малария, бременност, скорошни имунизации, автоимунни заболявания и др.

Слайд 9

В по-ранните стадии на заболяването се образуват АТ в кръвта на болния, които са насочени към АГ характерни и за други заболявания – затова там се прилагат нетрепонемни тестове.
● Васерман - РСК (Реакция за свързване
на комплемента)
● Флокулационен VDRL тест – Осъществява
се със серум на болния към който се прибавят
известни АГ на трепонеми. Ако има съответствие между тях и се образуват комплекси АТ-АГ се наблюдава финна флокулация. За диагностициране на сифилис от ликвор (невросифилис) се използва само тази реакция.
● Флуоресцентен абсорбционен тест (FTA-ABS) – използват се лиофилизирани T. рallidum, фиксирани върху предметно стъкло. Върху тях се накапва изследвания серум, промива се и се
накапват АТ срещу човешки имуноглобулини,
Конюгирани с флуоресцеинизотиоцианат. При
наличие на АТ срещу причинителя образуваният
комплекс, респ. бактериите, флуоресцират
при микроскопия с флуоресцентен микроскоп.

Слайд 10

● Хемаглутинация (МНА-ТР) - представлява индиректна (пасивна) хемаглутинация. Върху носители овнешки еритроцити се сензибилизират АГ на T. рallidum. При смесването им с изследвания серум, при наличие на АТ срещу причинителя се получава хемаглутинация.
● Western blot – разработел е потвърдителен тест с трепонемни лизати като антиген.
● Имубилизационен тест на Нелсън-Майер – основава се на принципа, че T. рallidum се обездвижва от АТ, които се съдържат в серума на болния при наличие на комплемент. Тестът е много полезен, но е достъпен само за високоспециализираните лаборатории.
● ELISA – тук проблема с фалшиво-
положителните реакции се решава чрез
използване на имуноблот.

Слайд 11

Специфична профилактика и терапия
Не е разработена специфична профилактика.
Лечение се провежда изключително с пеницилин G във всички стадии на заболяването. Лечението е най-ефективно преди навлизане в 3ти стадий. Курсът е продължителен 2-3 седмици, поради дългото генерационно време на причинителя. В случаи на алергия към пеницилин, може да се прилагат тетрациклин, еритромицин или цефалоспорини. При невросифилис е ефективен само пеницилин, при алергични състояния се прилага след десенсибилизация.

Слайд 12

Микробиологична диагноза на възвратния тиф
Таксономия - сем. Spirochaetaceae, род Borrelia

Слайд 13

Заболявания
Въшков възвратен тиф – типична антропоноза. Инфекцията се предава чрез дрешна въшка, която е смучила кръв от болен човек, съдържаща B. recurrentis. Инфекцията възниква само когато въшката се размачка чрез разчесване в нараненото от ухапване място. Заболяването е ендемично (характерно за определени географски области) в отдалечени райони на Африка, Перу, Китай, където бедността и пренаселеността допринасят за разпространението на въшките.
Кърлежов възвратен тиф – представлява зооноза с ендемично разпространение между гризачи. Причинители са над 15 вида борелии (често B. duttonii) . Заболяването се предава на човека чрез ухапване (ако слюнка от заразения кърлеж или коксалната му течност замърси раничката от ухапването) при размачкване на кърлежа бактериите могат да попаднат чрез пръстите в конюнктивата.
Борелиите и на двата вида възвратен тиф се размножават първично в съдовата система. На 3-12 ден се появява треска – основен симптом. Може да последва седмица латентен период и след това отново пристъп на треска (2-5 дни при въшков възвратен тиф и 20 дни – при кърлежовия). Успоредно с това се появява главоболие, болки в мускулите и ставите, обриви, промени в сърдечно-съдовата система. Леталитета при ендемичното заболяване е около 5%, при епидемичното – 4-40%.

Слайд 14

3. Лаймска болест (Borrelia burgdorferi и др.) – ендемична зооноза, среща се в цял свят. Резервоар на инфекцията в Европа са диви гризачи, може и птици, гризачи, вълци, лисици, сърни, чакали, кучета и др. До 15% от кърлежите са носители на причинителите. Кърлежите пренасят инфекцията чрез ухапване между диви животни и птици. Заразяването на човека се осъществява основно след ухапване от инфектиран кърлеж и по-рядко чрез размачкването му или ухапване от заразено животно.
Входна врата е кожата. Борелиите достигат и се размножават в лимфните възли. По-късно достигат и увреждат сърдечно-съдовата система, ставния апарат, слезката, черния дроб. Инкубационният период е между 3-35 дни. Стадии:
1ви – главен симптом е кожната еритема. На мястото на ухапване се образува макуло-папула, около него – кожна еритема. Развива се грипоподобен синдром – треска, мускулни и ставни болки, вратна ригидност.
2ри – артралгия (болки в ставите) – започва след няколко седмици. При някои се засяга ЦНС (менингит напр.). Периода продължава 4-6 седмици.
3ти – след 4-5 месеца до години – прогресивен енцефало-миелит, полиартрит, кожни поражения и др. Причинителя може да се предаде трансплацентарно и да предизвика аборт или вродени малформации.

Слайд 15

Материали за изследване – кръв (добре е да се вземе по време на терпературен пристъп) – изследва се седиментът от центруфугирана кръв, която предварително се лизира с дестилирана вода. От труп – далак или черен дроб.
Микроскопско изследване
Препарат тъмно зрително поле върху дебела капка кръв, покрит с покривно стъкло. Борелиите се движат змиевидно между еритроцитите и ги разместват.
Тушов препарат по Бури – сребристи нишки на тъмен фон.
Намазка или дебела капка оцветени с карболфуксин (метод на Романовски-Гимза) – синьовиолетови змиевидни нишки.

Слайд 16

Културелно изследване
Осъществява се в специални среди с намален достъп до кислород.
1. Използва се стерилен серум от заек, с надслоен слой парафин. Култивира се при 37°С.
2. Среда на Аристовски и Гелцер – мозък от заек+конски серум.
Само Borrelia recurrentis (въшков възвратен тиф) може да се култивира. Причинителите на кърлежов възвратен тиф – не.
Методи за диагностика
Инокулация в опитни животни – спомага за разграничаване на двата вида възвратен тиф. Инжектират се бели мишки и до 24 часа в кръвта им се наблюдават масово борелии. Използват се и морски свинчета – те не реагират на Borrelia recurrentis, причинител на въшков възвратен тиф, но от борелиите, пренасяни от кърлежи до 5-6 дни в кръвта им се откриват масово борелии.

Слайд 17

Серологично изследване
Реакция агломерация – на предметно стъкло се поставят три капки серум от болния (разредени 1:10;1:100;1:1000). Всяка капка се смесва с равно количество култура от Borrelia recurrentis, покриват се с покривно стъкло и се култивират 30 мин/37°С. Наблюдават се на тъмно зрително поле. При наличие на АТ в серума на болния борелиите се слепват в купчинки. Реакцията може да се направи и в обратния вариант.
РСК
Тромбоцитобаринова реакция на Rieckenberg – върху предметно стъкло се смесват капка серум от болния, капка кръв от морско свинче, капка култура на борелиа и капка натриев цитрат. Приготвя се препарат на тъмно зрително поле. Ако има АТ (тромбоцитобарини) в серума на болния се наблюдава отчетливо струпване на тромбоцити върху борелиите.

Слайд 18

Специфична профилактика и терапия
1ви стадий – доксициклин 2-3 седмици или амоксицилин, феноксиметилпеницилин.
При развитие на артритни и други усложнения – цефтриаксон, доксициклин, амоксицилин.
При неврологични и ставни прояви – пеницилини, амоксицилин, цефалоспорини III генерация.
В 50% от случаите с терапия след острия стадий, симптомите продължават.
Разработват се ваксини за специфична профилактика.

Слайд 19

Микробиологична диагноза на холера – Vibrio cholerae
Таксономия
сем. Vibrionaceae, най-важен за патологията на човека е род Vibrio, а от него - V. Cholerae (серогрупи О1 и О139 причиняват холера, други серотипове причиняват леки холероподобни диарии) и V. рarachaemolyticus (причинители на гастроентерити).
Морфология и обща характеристика
Грам -, извити под формата на запетая пръчици с една полярна ресна. Проявяват полиморфизъм, особено в стари култури. Не образуват спори и капсули и не са взискателни в своето развитие. Обитават външната среда, особено на открити водоеми.

Слайд 20

Заболяване
Холерата спада към групата на особено опасните инфекции (ООИ). Представлява остро инфекциозно заболяване, което се характеризира с интоксикация, поражения на тънкото черво, гастроинтестинални явления, дехидратация и тенденция към епидемично или пандемично разпространение. Предава се по фекално-орален механизъм, с водата, хранителни продукти и замърсени ръце.
Единственият източник на заразата е човекът. Заразяването става при употреба на заразена храна, вода, контакт със заразени предмети, бельо на болния и др.
При попадане в организма, по-голямата чат от вирионите загиват в стомаха, оцелелите достигнали до червата се размножават там. Тук те адхезират върху лигавицата и отделят ентеротоксин и при разграждане на бактериалната клетка – ендотоксин, които обуславят по-нататъшната клинична симптоматика. Леталитет – днес 1-5% при своевременно лечение.

Слайд 21

Други
V. parahaemolyticus – гастроентерити с водниста диария, при консумация на сурова контаминирана риба и други морски продукти;
V. vulnificans – раневи инфекции след контакт със замърсена морска вода или при консумация на заразени стриди – ако причини сепсис и той не се лекува, леталитета е 50%.

Слайд 22

Антигенна структура
Холерата се причинява от серотипове:
1.V. cholerae, серогрупа О1 с два биотипа:
V. cholerae biotype cholerae (класически холерен вибрион);
V. cholerae biotype eltor.
2. V. cholerae, серогрупа О139
Според специфичността на соматичния О-антиген вибрионите се разделят на серогрупи – от О1 до О139. Допълниелно според О-антигена серогрупа О1 се разделя на три серологични типа:
тип Inaba – най-вирулентен, при холерни епидемии се изолира предимно той;
тип Ogava – по-слабо вирулентен, изолира се при спорадични случаи;
тип Hikoshima – междинен тип, съдържа антигените Inaba и Ogava.

Слайд 23

Фактори на патогенност
Муциназа (неураминидаза) – чрез нея проникват през мукуса, покриващ лигавицата на тънкото черво, след което бактериите адхезират към епителните клетки;
Ресни – подвижни са;
Адхезини – имат пили и слайм.
Резистентност
При загряване, изсушаване и под действие на киселини загиват бързо. Но при ниски температури могат да се запазят 7-8 месеца. Във влажно бельо – 12 дни, в почва – 1 месец, хранителни продукти – няколко дни.

Слайд 24

Микробиологична диагноза
Клинични материали – фецес, повърнати материали, жлъчка и др.
Микроскопско изследване – препарат по Грам или с разреден фуксин. Представляват извити пръчки, наредени като “ято риби”.
Културелни свойства – те са строги аероби. Оптималната им температура е 37°С, но се развиват добре и при 10-40°С и алкална реакция – рН 8,5 - 9,2. Не са взискателни и могат да се развиват добре дори в среда, съдържаща само пептон (алкална пептонна вода), като още на 6-8 час растежът им образува нежна ципа на повърхността на средата. Други среди – алкален агар, TCBS.
TCBS агар

Слайд 25

Биохимична производителност
Холерните бактерии имат добре изразена карболитична активност, разграждат въглехидрати до киселина без газ;
Разграждат нишесте, за разлика от холероподобните вибриони;
В алкалната пептонна вода се съдържат нитрати – холерните бактерии ги разграждат до нитрити, освен това отцепват индол от триптофана. Затова при добавяне на HCl H2SO4 към културата се получава червено оцветяване – нитрозоиндолова реакция (cholerarotreaction).
Притежават силно изразена протеолитична активност – втечняват фуниеобразно жалатина;
Класическия тип е чувствителен на полимиксин, eltor – не.
Серологични и други методи за идентификация
Аглутинация тип Грубер/Видал
Имунофлуоресцентен метод
Фаготипиране – фаг IV лизира всички щамове на V. cholerae, с изключение на V. cholerae eltor , а фагите I и II лизират V. cholerae eltor .

Слайд 26

Специфична профилактика и терапия
Има разработена ваксина, създава имунитет само 6 месеца.
За лечение – тетрациклин, хлорамфеникол, еритромицин, винаги в съчетание с рехидратация на болния!

Слайд 27

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от бактерии от род Campylobacter
Таксономия
Род Campylobacter, включва 14 вида (12 са патогенни) – с най-голямо значение са видовете C. jejuni, C. coli, C. fetus, C. laridis.
Moрфология и обща характеристика
Представляват аеробни, микроаерофилни, подвижни, спирални (вибриони), Грам – бактерии. Имат една полярно разположена ресна на единия или на двата края. Полиморфни са по форма – могат да бъдат запетайковидни (kampylos – извит, гр.)(често в инфектирани тъкани са с тази форма), спирални, S-образни или кокоидни (в чиста култура). Притежават протеинова микрокапсула - S-слой, който е най-важният фактор на патогенност при този вид (инхибира фагоцитозата и серумната бактерицидия).
Главен резервоар на видовете са животните. C. jejuni и C. сoli са нормална микрофлора в червата на домашни и диви животни, гризачи, птици.

Слайд 28

Заболявания
Кампилобактерийните инфекции са основно два типа:
системни (общи) инфекции;
ентерити.
Причиняват заболявания предимно в имунокомпрометирани хора. Най-честия причинител на системни генерализирани инвазивни инфекции е C. fetus. Боледуват предимно хора с цироза, диабет, хронична бъбречна недостатъчност, злокачествени новообразувания и др. Клинично системните инфекции се проявяват като васкуларни некрози. Тези заболявания обикновено са редки.
C. jejuni и C. сoli причиняват предимно ентерити и ентероколити, широко разпространени по цял свят.
Заразяването на човека става най-шесто чрез консумиране на контаминирани животински продукти. Контактно-битовият път на предаване на инфекцията животно-човек и човек-човек е по-рядък. Инфекциозната доза е ниска – около 500 живи бактерии.

Слайд 29

Антигенна структура
Най-общо кампилобактериите имат повърхностни термостабилни ЛПЗ-антигени и термолабилна киселинно разтворима белтъчна фракция.
Серотипизирането на C. jejuni и C. coli, на базата на антигенната структура на бактериите, има епидемиологично значение. В практиката се използват основно два метода:
на Пенер – за доказване на термостабилни АГ чрез реакция пасивна хемаглутинация;
на Лиор – за доказване на термолабилни АГ с помощта на пробна аглутинация, тип Грубер.
Фактори на патогенност
- не притежават пили, но се прикрепят към чревната мукоза;
- Продуцират ентеротоксин (този на C. jejuni има АГ-сходство с холерния токсин и ентеротоксина на E. coli).

Слайд 30

Микробиологична диагноза
Материали за изследване – основно фесец, за C. fetus – често кръв и ликвор. Пробите са много чувствителни, защото бактериите са микроаерофили (чувствителни са към атмосферните концентрации на О2). В транспортна ХС бактериите остават живи повече от една седмица.
Микроскопско изследване – оцветяване по Грам, предтавляват Грам – тънки, извити пръчки, с форма на запетая, криле на чайка, буква S. Оцветяват се добре и с фуксин и кристалвиолет.
Културелно изследване – култивират се в обогатени ХС с добавени инхибиращи страничната микрофлора препарати и улесняващ растежа на бактериите – железен сулфат, натриев пируват и др. Култивирането е в микроаерофилни условия. Селективни ХС за култивиране – Скироу, на Бутцлер, Campy-BAP и др. В течни ХС растат на дъното като масленоподобна утайка. Използва се и КА за C. fetus. Култивиране – 24 часа/37°С.

Регистрирайте се за пълен достъп