Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от Pseudomonadaceае

Слайд 1

Микробиология и вирусология
ас. Н. Ерменлиева, д.б.

Слайд 2

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от бактерии от сем. Pseudomonadaceae
Таксономия
Сем. Pseudomonadaceae (Псевдомонади), род Pseudomonas. Рода включва над 70 вида – основни представители P. aeruginosа, Burkholderia cepacia (преди P. cepacia), Stenotrophomonas maltophilia (преди P. maltophilia), Acinetobacter baumannii, Moraxella catarrhalis и др.
Характеристика и морфология.
Много разпространени са в околната среда, Грам – пръчици, не образуват спори, подвижни са – монотрихи или лофотрихи, продуцират капсулоподно вещество (слайм), аероби са.
монотрихи
лофотрихи
амфитрихи
перитрихи

Слайд 3

Заболявания - P. аeruginosa е причинител на:
- Опортюнистични инфекции в имунокомпрометираните хора – след изгаряния, травми, хирургични намеси;
- Локални инфекции на рани, най-вече рани от изгаряния, където образува характерната синя гной;
- Уроинфекции;
- Корнеална язва;
- Сепсис;
- Отити;
- Менингити;
- Ендокардит;
Пневмония (много тежка при муковисцидоза).
На трето място като причинител на ВБИ, след S. aureus и E. coli.

Слайд 4

Фактори на патогенност
- Подвижност – придвижват се в заразените тъкани;
Бактериалният гликокаликс – слайм – предпазва от фагоцитоза и подпомага адхезията към тъкани и органи;
Адхезивни пили – закрепяна за човешките клетки. Процесът изисква предварително увреждане на клетките, напр на трахеалния епител – след интубация, химично въздействие от киселините на стомашния сок при аспирация или при грипна инфекция са рискови фактори за последваща P. аeruginosa инфекция.
Хемолизин
Протеази – фактори на инвазията и др.

Резистентност
Р. аeruginosa е сред най-силно устойчивите бактерии. В отделени секрети и екскрети са особено устойчиви след тяхното изсъхване. Поради широката употреба на антибиотици повечето щамове притежават R-плазмиди и са полирезистентни на антибиотици ( не са чувствителни на пеницилин и първа генерация цефалоспорини). Расте добре във влажна среда – дори в дестилирана вода.

Слайд 5

Микробиологична диагноза
Клинични материали –кръв, гной, раневи, очен, ушен, трахеален секрет и др.
Микроскопско изследване – Грам отрицателна пръчка, оцветяване по Грам.
Културелни свойства – КА (ß-хемолиза), среди за чревни бактерии (АЦА),среда на Хю-Лайфсън (спомага да се отдифиренцира от чревните бактерии по оксидативния метаболизъм и неферментативност), среда на Тароци (на Комкова) – той е облигатен аероб, но може да расте и в анаеробни условия. За първоначално съмнение за Р. аeruginosa може да се направи посявка и на цетримид агар. Продуцира ароматни вещества (мирис на липа) и пигменти (пиоцианин,пиовердин, пиорубин ):

пигменти

Слайд 6

Специфична профилактика и лечение
Терапията е затруднена, тъй като основно засягат имунокомпрометирани пациенти и повечето от АБ не са ефективни. Често се прилагат аминогликозиди (амикацин, гентамицин, торбамицин) или широкоспектърни пеницилини (карбаницилин, пиперцилин и др.). Добре е двете да са в комбинация. Ефективни са още хинолони (ципрофлоксацин), цефалоспорини трета генерация, карбапенеми – имипенем.

Слайд 7

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от бактерии в род Bordetella
Таксономия
род Bordetella, основни патогенни видове – B. pertussis (коклюш) и B. parapertussis (паракоклюш). Нарича се още коклюшен бактерии.
Морфология
Грам – пръчка, определена като кокобактерии. Клетките се разполагат поединично, по двойки и рядко в къси верижки. В среда с кръв и клетъчни материали образува капсула. Не образуват ресни и спори.
Bordetella pertusis

Слайд 8

Антигенна структура
Имат родово, видово и типовоспецифични АГ. Установено е, че антигенния строеж на щамовете се изменя по време на заболяването и в хода на култивирането им. При култивиране след известно време се развиват щамове, които нямат вирулентни свойства.
Фактори на патогенност и вирулентност
- адхезини – бактерията се закрепя към епителните клетки на бронхите и трахеята;
- капсула
- екзотоксин – нарища се пертусис токсин, отговорен за пристъпната кашлица, характерна за коклюша;
- аденилатцеклазен токсин – подтиска фагоцитната активност;
- трахеален цитотоксин – убива специфично епителните клетки на лигавицата на трахеята.

Слайд 9

Заболяване. Патогенеза и клинична картина.
Заболяването се нарича коклюш (магарешка кашлица). Източник на заразата е болният човек. Предава се по въздушно-капков път. Най-често боледуват деца до 5-годишна възраст, по-рядко -10-14 год. входна врата са горните дихателни пътища.
Клинична картина и стадии:
1. Катарален стадии – около 2 седмици хрема, кашлица, ↑ t;
2. Стадий на конвулсивна кашлица – 4-6 седмици, при кашлицата може да се стигне до задух, кръвотечение от носа, повръщане;
3. Стадий на реконвалесценция – оздравяване, симптомите отшумяват.

Слайд 10

Микробиологична диагноза
Клинични материали – назофарингиален секрет, храчка, пръски, изкашляни директно върху отворено петри, кръв.
Микроскопско изследване – прави се чак след изолиране на чиста култура (от клиничния материал микрофлората е твърде разнообразна и може да не са налични достатъчно клетки за добра диагностика). Грам – пръчки са – кокобактерии.
Културелно изследване – Борде-Жангу (картофено-глицеринов КА),
Казеиново-въглищен агар, други среди, съдържащи въглен (сходство с легионели). Препоръчва се ХС да съдържа пеницилин за подтискане на странична микрофлора. Колониите се култивират на 37°С за 2-5 дни.
Грам
Агар с активен
въглен
Борде-Жангу

Слайд 11

Диагностика
Пробна аглутинация на предметно стъкло;
Серологично изследване;
Пряка имунофлуоресценция.
Специфична профилактика и терапия
Разработена е ваксина с убити бактерии – ДТК или Дифкок, но има и самостоятелен вариант. В Япония се прилага химична ваксина – с пертусис токсин.
Терапията се осъществява с еритромицин, беталактами, хинолони и др. При тежко протичане на конвулсивния стадий се приемат и седативни средства, излагане на чист въздух и кислород, за предотвратяване аноксични увреждания на мозъка.

Слайд 12

Причинител на паракоклюша – Bordetella parapertussis
Обща характеристика
Паракоклюшът, причинен от B. parapertussis е много сходен с коклюша (B. pertusis), но протича по леко. По клинична картина не могат със сигурност да се различат. Отличават се по:
- морфология – имат по-голям размер и не образуват капсула;
- културелни свойства – по-големи колонии, отделят тъмно кафяв пигмент;
- биохимична производителност – използва цитрат и образува уреаза.
Специфична профилактика – няма
Химиотерапия - същата

Слайд 13

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от бактерии от род Brucella
Таксономия
род Brucella. По-значими патогенни видове са B. melitensis, B. abortis, B. suis, B. neotomae, B. ovis, B. canis.
Морфология
Те са Грам – кокобактерии или къси пръчици. Подреждат се поединично или по-рядко в къси верижки. Някои щамове образуват тънки капсули. Не образуват спори и ресни.

Слайд 14

Характеристика и заболявания
Бруцелата е зооноза. Източник и резервоар на причинителя са болни животни – кози, овце, крави, свине, кучета. Пътища на предаване:
контактен – при животновъди, ветеринарни лекари;
аерогенен – при хора обработващи кожи и вълна;
алиментарен – консумация на сурово мляко и млечни продукти, от болни животни.
Бруцелите проникват през интактна кожа или лигавиците → разпространяват се по лимфен път до регионални лимфни възли → попадат в кръвния ток → заразяват черен дроб, слезка, бъбреци, костен мозък и др. (там се образуват грануломни възли).
При бременни животни се съдържа еритритол, той стимулира размножаването им и развитието им в плацентата води до аборт. При бременни жени не се съдържа еритритол и не се стига до инфекциозен аборт.
Заболяването се развива от 1-6 седмици. Симптоматика е отпадналост, повишена температура (покачва се и се задържа 1-2 седмици), изпотяване и болки в мускулите. Уголемяват се лимфните възли, наблюдава се спленомегалия (увеличен далак).

Слайд 15

Бруцелата може да дава рецидиви и да протича с месеци и години. При тежки форми се развиват артрит, менингит, неврит, орхит и др. Смъртността до въвеждането на АБ-терапия е 8-15 %. Наблюдават се леки форми, дори и безсимптомни (според видовете и реактивността на организма):
B. melitensis – по-тежки инфекции;
B. suis – тенденция към хронифициране;
B. abortis и B. canis – по-леки форми.

Слайд 16

Фактори на патогенност и вирулентност
- интрацелуларно развитие – стават трудно достъпни за хуморалните и клетъчни защитни механизми;
- ендотоксини
- проявяват значителна резистентност към бактерицидния ефект на серума.
Резистентност
Много устойчиви във външната среда. В почва и вода остават живи до 5 месеца. В получени от болни животни мляко, млечни продукти, месо и вълна остават живи до няколко месеца. Бързо загиват под действие на висока температура и дезинфектанти.

Слайд 17

Микробиологична диагноза
Клинични материали – кръв, костен мозък, ликвор, синувиална течност, урина, пунктати от лимфни възли. От животни още – аботрирал плод, плацента или хранителни продукти с животински произход.
Микроскопско изследване – Грам
Културелно изследване – строги аероби, развиват се бавно на ХС, съдържащи серум, кръв, чернодробен бульон. B. abortus и B. ovis – микроанаерофили 5-10% СO2. Колониите се появяват след 5-10 дни, следващите пресявки: след 2 дни.

Слайд 18

Идентифицират се чрез:
Изследване необходимостта им от СО2 (От всички материали се правят двойни посявки - една се култивира при обикновени условия, а втора при 5-10% СО2 за В.abortus!);
Хемокултурата се проследява най-малко месец, като всяка седмица се правят пресявки върху твърди среди. Култивират се най-малко седмица;
Образуват сероводород;
Фаготипиране;
Заразяване на опитни животни – морски свинчета;
Имунофлуоресцентен метод;
ELISA;
Серологични методи – аглутинация (реакция на Райт), РСК.
Специфична профилактика и терапия
Изработена е жива противобруцелозна ваксина, съдържаща B. abortis. Прилага се на хора в контакт с животни в райони с бруцелоза.
За терапия се прилагат тетрациклини, ампицилин, стрептомицин. Поради интрацелуларната локализация на бруцелите терапията трябва да продължи около 2-3 седмици.

Слайд 19

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от бактерии от род Haemophilus
Таксономия
сем. Pasteurellaceae, род Haemophilus (Хемофилни бактерии). Най-голямо значение за инфекциозната патология на човека има H. Influenzae (инфлуенчен бактерий).
Moрфология
Те са едни от най-малките пръчковидни Грам – бактерии. Те са кокобактерии. Подреждат се поединично, на групи или в къси верижки, клетките са обвити в капсули. Ресни и спори не образуват. Проявяват полиморфизъм.

Регистрирайте се за пълен достъп