Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от Salmonella

Слайд 1

Микробиология и вирусология
ас. Н. Ерменлиева, д.б.

Слайд 2

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от Salmonella
Таксономия
сем. Enterobacteriaceae, род Salmonella. Имат много усложнена класификация, медицинско значимите за човека видове са следните (те са серотипове, не видове) - S. typhi, S. рaratyphi (тифо-паратифни заболявания) S. typhimurium, S. enteritidis, S. isangi, S. choleraesuis (хранителни токсикоинфекции) и др.
Морфология – грам – пръчки, перитрихи (без S. gallinarum). S. typhi образува микрокапсули (Vi-антиген). Не образуват спори, полиморфни.

Слайд 3

Характеристика
Причиняват тиф и паратиф – чрез консумация на заразени хранителни продукти и вода. Представляват тежко протичащи инфекции, причиняват епидемии. S. typhi причинява тиф, S. paratyphi – паратиф А и В, които наподобяват тиф, но протичат по-леко и са с по-нисък леталитет. В България 1939-40 год заболяваемостта от тиф рязко спада след масови имунизации по това време. Около 3% от преболедувалите остават хронични носители (в период 1-30 год) – често бактериите преживяват в увреден жлъчен мехур.
Бактериите навлизат през храносмилателната система, увреждат чревната стена, преминават в кръвоносната система. По лимфен и кръвен път в макрофагите (те спадат към факултативните вътреклетъчни бактерии) те достигат до редица органи. През първата седмица от заразяването бактериите проникват в кръвния ток, а след това се локализират в тънките черва.
Симптоми – висока температура, болки в корема, главоболие, 10ти ден-характерен обрив и др. Може да перфорират червата, да се стигне до перитонит и смърт. В 20% от случаите настъпва обостряне на симптомите в периода на възстановяване – решут.

Слайд 4

Причиняват също така хранителни токсикоинфекции (гастроентерити) – чрез консумация на заразени хранителни продукти. Имат ендотоксин, които се отделя при нарушаване на микробната клетка.
Гастроентеритите са самоограничаващи се инфекции – преминава в рамките на 2-5 дни и не се налага лечение. При малки деца и стари хора може да протече по-тежко – дехидратация, нарушено електролитно и алкално-киселинно равновесие.

Слайд 5

Материали за изследване – Тифо-паратифни заболявания: 1ва седмица – кръв и костен мозък; 2ра и 3та седмица – кръв + фецес, урина, жлъчка. Може и храчка, ликвор, гной. Хранителни токсикоинфекции – фецес.
Микроскопско изследване – няма диагностично значение
Културелно изследване – за хемокултура – месо пептонен или глюкозов бульон с жлъчка (6 дни/37°С). Диференциращи ХС – Ендо, Левин – лактозо-отрицателни. Селективни ХС – SS-агар, АЦА – колониите им образуват черен център (сероводород). Култивират се за 24 часа/ 37°С.
SS-агар

Слайд 6

Биохимична идентификация
глюкозо-положителни
лактозо-отрицателни
образуват газ и киселина
сероводород +
не притежават уреаза

Серологична идентификация
Прилага се пробна аглутинация тип Грубер/Видал

Специфична профилактика и лечение
Има противотифна ваксина. За лечение хлорамфеникол, ампицилин, амоксицилин.
За салмонелозите няма специфична профилактика, нито се прилагат антибиотици – тя е самоограничаваща се инфекция. Само при по-тежки случаи се прилагат по-горе изброените препарати.
Salmonella enterica - Клиглер

Слайд 7

Микробиологична диагноза на заболявания, причинени от Shigella
Таксономия
сем. Enterobacteriaceae, род Shigella – с клинично значение са S. dysenteriae (A), S. flexneri (B), S. boydii (C) и S. sonnei (D). Делят се на четирите групи спрямо антигенният им състав.
Морфология
Грам -, не образуват капсули и спори. Не притежават ресни и са неподвижни – по това се отличават от салмонелните бактерии.
Заболявания
Причиняват остри инфекциозни заболявания - дизентерия, характеризиращи се с ентероколитен синдром и патологични изменения в дисталния отдел на дебелото черво.

Слайд 8

Дизентерията е остро инфекциозно чревно заболяване, което се предава чрез заразени предмети, храни, води и мухи. Има фекално-орален механизъм на заразяване. Бактериите, които не загинат в стомаха и тънкото черво, колонизират лигавицата на последното и дебелото черво. Там те се размножават без да проникват в кръвта и останалите органи. По лигавиците се получават характерни язви покрити с фибринозен налеп, поради деструкция на заразените клетки. Отделят ендотоксин (ЛПЗ), които се резорбира от лигавицата на червата и попада в кръвта, от там достига до нервната система и други органи.
Инкубационният период е средно 3-5 дни. Клиничното заболяване протича с колит, диария, тенезми (непродуктивни болезнени напъни за дефекация), обща слабост, главоболие, висока температура. В изпражненията има слуз и кръв. Заболяването продължава 6-10 дни, в някои случаи приема хронична форма. Инфекцията е самоограничаваща се.

Слайд 9

Клинични материали – фецес. Бактериите са по-чувствителни, не бива да се обработват с дезинфектанти стъклени шишета за пробата. Може след взимане на клиничния материал част от микробиологичната диагностика да се извърши до леглото на болния!
Микробиологична диагноза
Микроскопско изследване – няма диагностична стойност
Културелно изследване – ОА, диференциращи ХС – Ендо, Левин, селективни – АЦА, SS-агар


Препарат по Грам
Ендо

Слайд 10

Биохимична идентификация
- по карболитичната им активност (способността им да разграждат манит) се делят на: манит-положителни – подгрупа А
манит-отрицателни – подгрупи B,C и D
лактозо-отрицателни
глюкозо-положителни
образуват киселина и газ
не образуват сероводород и уреаза Клиглер

Серологична идентификация
Аглутинация тип Грубер. Търсят се О-серологични групи – А, B,C и D.

Слайд 11

Специфична профилактика и лечение
Има изработени ваксини, които индуцират имунитет само няколко месеца. За лечение – ампицилин, TMP/SMZ.

Регистрирайте се за пълен достъп