Микробиология

Лекции по микробиология – сестри/акушерки

Тема 1 – Взимане, транспортиране и съхранение на материали за микробиологично изследване
Материалите за микробиологично изследване трябва да се вземат по стерилен начи и със стерилни пособия, и да бъдат транспортирани до лабораторията ев стерилни съдове (контейнери), за да не се замърси пробата. По правило транспортирането им трябва да е възможно най-бързо. При материали, в които се очаква наличие на много взискателни микроорганизми, транспортът трябва да става в специална транспортна хранителна среда и/или в термос при температура 37 градуса по Целзий.
Всяка проба трябва да се надпише с името на пациента и да се изпрати заедно с бланка за микробиологично изследване, на която да бъдат попълнени данните на пациента, лекаря и клиниката, дали пациентът вече е започнал антимикроно лечение, какъв точно вид е взетият материал, и за какво изследване се изпраща.

Кръв за хемокултура се взема след щателна обработка със спирт на мястото на венепункцията. Взимат се по 8-10 мл кръв и се инжектират в специални запечатани „бутилки“ за аеробно и анаеробно хемокултурелно изследване, които трябва да се транспортират възможно най-бързо до лабораторията.
Добре е да се вземат няколко хемокултури, като между отделните вземания на кръв трябва да мине поне половин час и да има различни места на венепункцията.
Ако пациентът е септичен, не трябва да се взема кръв, когато температурата е на пика си или оку-що е спаднала. НАй-добрият момент за вземане на хемокултурата е непосредствено преди температурата да започне да се повишава или в самото начало на втрисането.

Гръбначно-мозъчна течност (цереброспинален ЛИКВОР) се взема само от специалист с лумбална пункция под нивото на трети поясен прешлен. Задължително е мястото на пункцията да бъде перфектно дезинфекцирано. Когато се пробие твърдата мозъчна обвивка, иглата „хлътва“ и ликворът почва да изтича под налягане. Взимат се две проби от по 1-2 мл. Едната от тях се праща в клинична лаборатория, а другат – в микробиологичната лаборатория.
ТРАНСПОРТИРАНЕТО ТРЯБВА ДА СТАНЕ НЕЗАБАВНО!!! Всяко забавяне е от съществено значение.
ИЗследването на ликвор е първи приоритет на микробиолога, понеже бактериите в ликвора са в много малко количество и много лесно могат да загинат по време на транспортирането и изследването.

Урина се взема в стерилно контейнерче. Пациентът предварително трябва да е осъществил тоалет на гениталиите си, Ако не се е измил предварително, това неминуемо води до замърсяване на пробата. Трябва да се вземат няколко милилитра от средната проба урина (тоест – не в началото, нито в края на уринирането, тъй като тогава е по-вероятно в пробата да попаднат колонизиращи микроби, които не са причинители на уроинфекция). Урината не е спешна проба и може транспортирането ѝ леко да се забави. Ако забавянето е в рамките на много часове, тогава пробата трябва да се сложи в хладилник, за да се предотврати размножаването на бактериите.

Фекална проба се взема със специален контейнер, който има лъжичка, вградена в капачката. Взема се проба с големина горе-долу като грахово зърно. По-възможност се взема от по-течната част на пробата, но ако в изпражненията има кръв, в пробата за изследване не е добре да попада кръв. Фекалната проба рядко е спешен материал, понеже повечето микроби оцеляват доста време в нея. Ако ще се изследва за облигатни анаероби (клостридии) или микроаерофили (кампилобактер), пробата трябва да се постави в съответна транспортна полутвърда хранителна среда на дъното на контейнера.

Гърлен секрет се взима със стерилен памучен тампон, като езикът се притиска надолу с шпатула и тампонът внимателно се вкарва встрани от увулата, без да я докосва, нито небните дъги, сливиците , езика или небцето. Трябва да се докосне само задната стена на гърлото, по която може да се стича секрет. Докосването трява да е леко, за да не се провокира рефлекс на повръщане.. Тампонът се транспортира в стерилен контейнер, обикновено без транспортна среда.

Носен секрет се взима със стерилен тампон, който се вкарва дълбоко в ноздрата (7-8 см). Ползват се два тампона, по един за всяка ноздра, които могат да се посеят заедно. РЯдко се налага ползване на транспортна среда.
Стерилен тампон се ползва още за кожен секрет, ранев секрет, ушен секрет, влагалищен секрет.
Секрет от маточната шийка се взима само от акушер-гинеколог със стерилен тампон или стерилна четка с въртеливи движения (четката по-добре свлича епителни клетки, което е важно при изследването на вътреклетъчни микроби като хламидии, микоплазми и найсерии) Уретрален секрет от мъже се взима с тънък памучен тампон , който се вкарва в пикочния канал на не повече от 1-2 см и се правят няколко пълни въртеливи движения. Цервикалните и уретралните секрети задължително се транспортират в контейнери със специална транспортна среда, понеже причинителите на полово-предавани инфекции са много взискателни.

Тема 2 Морфология на бактериите
Под морфология се разбира форма и големина на бактериалните клетки, както и взаимното им разположение една спрямо друга.
А. Коки –Големината им е около един микрометър. Според взаимното им разположение , те се делят на:
1. Монококи - разположени са по единично и обикновено са сапрофити във външната среда.
2. Диплококи - разположени са по двойки. Те биват пневмококи, формата им е като пламък на свещ и имат обща капсула.
2.1. Менингококи - те са с формата на бобено/кафеено зърно и отново са обединени с обща капсула.
3. Стрептококи - разположени са във верижки
4. Стафилококи - на светлинно-оптичен микроскоп се виждат във вид на грозд
Б) пръчици - Големината им е около 5-10 микрометъра. Бактериите, които са във форма на пръчици, се делят на спорообразуващи (бацили) и неспорообразуващи бактерии. Бактериите могат да имат правилна цилиндрична форма със заоблени (ентеробактерии), задебелени (коринебактерии) и заострени (фузобактерии) краища. Има и много къси бактерии (кокобактерии). Такива са коклюшните и хемофилните бактерии. Размерите са обикновено от 5 до 10 микрометра на пръчиците.
В) извити микроорганизми - С една извивка (вибрион) е причинителят на холерата. При 2-4 извивки (спирили) – кампилобактер, хеликобактер. С много извивки – (спирохети) трепонема, борелия – причинители съответно на сифилис, лаймска болест). Формата и големината на бактериите не са постоянен белег за отделния вид. Те могат да се променят, както извън естествената среда на микроорганизмите, т.е. извън макроорганизма, така и вътре в него. Това явление се нарича полиморфизъм.

Тема № 3 СТРУКТУРА НА БАКТЕРИИТЕ. КЛЕТЪЧНА СТЕНА
Една от основните структурни особености на бактериите е наличието на клетъчна обвивка. Тя, заедно с рибозомите и хромозомата, се означават като съществени органели за бактериалната клетка, т.е. тя не може да съществува без тях. Клетъчната обвивка се състои от цитоплазмена мембрана и клетъчна стена. При някои бактерии над клетъчната стена има капсула (тя е несъществен, незадължителен органел).
Клетъчна стена.
Основна функция на клетъчната стена е да поддържа формата на бактериите, да противодейства на голямото осмотично налягане в тях. През клетъчната стена се осъществява транспорт на хранителни вещества и др. Има различни рецептори и в клетъчната стена има структури с токсично действие за човека (макроорганизма). Това са липополизахаридите и липотейхоеви киселини. Основен полимер на клетъчната стена е пептидогликанът. Нарича се и муреин. Пептидогликанът представлява гигантска молекула, обвиваща като калъф бактериите. Основен мономер на тази молекула е N-ацетилглюкозамин и N-ацетилмурамова киселина. Тази структура се повтаря около 50-150 пъти по дължината на веригата. Тази верига се стабилизира чрез напречни съшивки. Към всяка мурамова киселина има по една верига от 4-5 аминокиселини. Те се свързват помежду си чрез напречно пептидно мостче. Пептидогликанът по този начин представлявя една много здрава структура, която придава форма на бактериите и противостои на високото осмотично налягане, което е вътре в клетката. Поради това високо осмотично налягане, всяко вещество (антибиотик), което блокира синтезата на пептидогликана, отслабва клетъчната стена и клетката се разрушава. Освен че придава форма на клетката, пептидогликанът има имуно-модулаторно действие - части от пептидогликана стимулират продукцията на вещества, активиращи имунните и възпалителни реакции.
Бактериите, според структурата на клетъчната си стена, се делят на два основни вида – Грам-положителни и Грам-отрицателни. Грам-положителните имат 40 слоя пептидогликан, докато Грам отрицателните имат само 2 слоя. При Грам-отрицателните има още 2 допълнителни слоя – периплазмено пространство, което се разполага над пептидогликана, и външна мембрана, която се разполага над периплазменото пространство. При Грам-положителните освен пептидогликана има белтъци, които играят ролята на рецептори, липиди (само при някои бактерии и по-точно – при микобактериите), в резултат на чието повишено съдържание, бактериите стават устойчиви на различни киселини и основи, липотейхоеви киселини, които могат да бъдат антигени (активират комплемента по алтернативния път), могат да предизвикат алергични реакции и имат имуностимулиращо действие, както и действат кото адхезини /прикрепящи бактериите към различни повърхности/. При оцветяването по Грам: Грам-положителните бактерии се оцветяват в лилаво.
Периплазмената зона съдържа вискозен гел, проникващ през пептидогликанните вериги. Той има транспортни функции и в него има различни хидролитични ензими. Външната мембрана по структура отговаря на структурата на всички мембрани, само че при нея освен фосфолипиди, има специални, особени за бактериите молекули - липополизахариди, разположени в двоен слой, които се състоят от хидрофилна част, насочена навън, и ходрофобна част, насочена навътре. Хидрофобната част е липидна и се нарича липид А. На него се дължат токсичните свойства на липополизахаридите. Липид А има сходен строеж при различните Грам-отрицателни бактерии. Той е устойчив на топлина и обикновено действа след разрушаване на бактериите. Поради действието на липид А, липополизахаридите са наречени ендотоксини на бактериите. Хидрофилната част се дели на две части – първата е сърцевиден или базален олигозахарид. Тази част е най-близко до липид А. Следващата, най-външната част е О-специфична верига. Тя представлява от 1 до 40 олигозахаридни мономера. Всеки мономер е изграден от 3 до 7 различни захари. О-специфична верига съдержа О-антигените на бактериите. Всяка захар, и химичната връзка към нея, представлява антиген, който се означава като О-антиген на Грам-отрицателните бактерии.
Функции на външната мембрана.
Тя е молякулярно сито, предпазва клетката от фагоцитозата, от действието на жлъчни соли и мастни киселини и лизозим (тези вещества могат да активизират лизирането на пептидогликан). Липополизахаридите имат много силни бариерни функции и най-важното им действие е като мо