Микробиология и вирусология

Слайд 1

Микробиология и вирусология

ас. Н. Ерменлиева, д.б.

Слайд 2

Oбщи принципи на микробиологичната диагностика
I. Вземане на клинични материали за изследване
Урина – след тоалет на гениталиите с вода и сапун, без подсушаване с кърпа, в стерилен контейнер се внасят 3-5 мл средна порция урина. Катетър не се препоръчва – създава предпоставки за инфекции.
Раневи секрет – със стерилен тампон, без дезинфекция се обтрива в дълбочина раната. Това се явява, обаче, вредна практика, защото взет по този начин материал не е подходящ за запазване на анаеробни бактерии. По-добър вариант е изтеглянето на секрет със спринцовка (анаеробите се съхраняват в дълбочина), а ако се обтрива с тампон е добре да е на границата между инфектираната и здравата тъкан. За гъби – с кюрета от кожата и ръбовете на рани.
Храчка – сутрин на гладно, след тоалет на устната кухина. Отделя се чрез дълбоко поемане на въздух и закашляне или инхалации със солеви разтвори.

Слайд 3

4. Горен дихателен тракт
Гърлен секрет – сутрин на гладно, след тоалет на устата. Езикът се притиска с шпатула и се обтрива със сух тампон сливиците, горната част на фаринкса, налепи. Не се докосват език, бузи, устни.
Носен секрет – с тампон с въртеливи движения се обтрива енергично навътре в носния ход.
Фецес (анален секрет) – с тампон се взима анална проба или се изследват изпражнения (3-5 гр). Използва се изварен стъклен съд, без дезинфекция.
Жлъчка – сутрин на гладно, след тоалет на устата. Взема се с дуоденална сонда, която по хода на храносмилателната система стига до жлъчката. Изтегля три секрета (жлъчка А, В, С), които се изследват поотделно.
Хемокултура – мястото, от където ще се прави венепункция се дезинфекцира, поставя се есмархов бинт за стягане, кръвта се взима, есмарха се освобождава. Върху иглата се поставя напоен с алкохол стерилен тампон и така се изтегля иглата. Ползваната игла се заменя с нова. Кръв се взима по възможност 30 мин преди температурни пикове. Количеството кръв от възрастен човек е 1/10 от хранителната среда, деца – 1-5 мл.

Слайд 4

8. Ликвор – чрез пункция се взимат 5-10 мл ликвор.
9. Материал от генитална система
Женска полова система – пробата се взима от акушер-генеколог. Материала се взема с памучен тампон от задния свод на влагалището. За взимане на цервикален секрет – в канала се прониква без докосване на влагалището.
Мъжка полова система – материалът се взема от уролог, тампона се вкарва в уретрата и чрез натиск се взима секрет.

II. Съхранение и транспортиране
Клиничният материал може да се постави в транспортна хранителна среда (Стюарт, Амиес, Урокулт), за да съхрани по-добре до доставянето му в лабораторията. Времето за транспортиране за секретите взети с тампон е не повече от 1-2 часа, тъй като изсъхва материала. Урината също до час, фекалии – до 4 часа, ликвор – колкото е възможно по-бързо. Последният има нужда да се пренася в термос, за да поддържа телесна температура или в близост до тялото на пациента.

Слайд 6

III. Микробиологично изследване
Материалите се внасят с помощта на йозе в твърда хранителна среда. Най-често се използват Кръвен агар, Левин, МакКонки, Сабуро (за гъбички), Шоколадов агар (неисерии), апохолат цитрат агар – АЦА (за чревни) и др. При съмнение за анаероби, от клиничния материал се прави посявка и в течна хранителна среда на Тароци например. Култивират се за 24 часа/37°С.
Изработване на препарат и оцветяването му с подходяща методика, често по Грам.
След култивиране на микроорганизмите се изследва антибиотичната им чувствителност – залага се антибиограма.
Серологично изследване – използват се традиционни имунологични методи – аглутинация, преципитация, ELISA и други, за доказване на специфични АТ срещу патогенния МО.

Слайд 7

Микробиологична диагноза на стафилококови инфекции
Staphylococcus
Таксономия
сем. Micrococcaceae, 28 вида и 8 подвида
Лактозо-положителни – S. аureus и др.
Лактозо-отрицателни – S. epidermidis, S. saprophyticus, S. haemolitycus, S. simulans, S. warneri, S. capitis, S. hominis и др.
Характеристика
Чести причинители на ВБИ, бактериемии, ендокардити, уринарни инфекции, инфекции на дихателните пътища, гнойно-възпалителни процеси и др.
Широко разпространени са в природата и са част от нормалната микрофлора.
Грам +, не образуват спори, нямат ресни, те са аероби и факултативни анаероби.

Слайд 8

Начин на разпространение
Инфекцията се предава от болни хора и здрави носители на стафилококи. Обикновено предизвикват тежки вътреболнични инфекции. В организма се разпространяват по лимфен и кръвен път и могат да предизвикат сепсис.
Антигенна структура
S. aureus - груповоспецифичния полизахарид А, и протеин А (О-антигени)
S. epidermidis – видовоспецифичния полизахарид В

S. aureus
S. epidermidis

Слайд 9

Фактори на патогенност и вирулентност
Токсини:
Хемолизин – ß-хемолиза;
Левкоцидин – атакува левкоцитите и макрофагите;
3) Ексфолиатин (епидермолитичен токсин) – предизвиква синдрома на попарената кожа;
4) Ентеротоксини;
5) TSS – токсин 1 – предизвиква токсичен шоков синдром.
Ензими:
Коагулаза (S. aureus) – съсирва кръвната плазма и води до образуване на тромби;
Clumping factor – (S. aureus) – действа върху фибриногена, образува от него “черупка” около стафилококите, която възпрепятства фагоцитозата;
Стафилокиназа (фибринолизин) – разтваря кръвния съсирек и хидролизира фибрина в мястото на възпалението.

Слайд 10

Микробиологична диагноза
Материал за изследване – гной, кръв, урина, храчка, ликвор, носен и гърлен секрет, раневи секрет, изпражнения, смивове от болничен инвентар и инструменти и др.
Микроскопско изследване – на препарат по Грам клетките са синьовиолетово оцветени и имат типично гроздовидно разположение.
Културелно изследване – ОА, КА за 24 ч/37°С. Образуват кръгли, гладки, леко изпъкнали, златисти или бели колонии.
На КА S. аureus и някои други стафилококи са обградени от добре изразена пълна ß-хемолиза.
Кръвен агар
Обикновен агар

Слайд 11

Биохимични и други тестове за доказване
Каталазен тест (S. аureus) – към физ + култура се добавя Н2О2 → мехурчета О2.
Плазмокоагулазен тест – под действието на ензима коагулаза от плазмата се образува съсирек. S. аureus съдържа коагулаза, S. epidermidis – не. В епруветка с физ и плазма се прави посявка на неизвестният бактерии. Резултата се отчита до 6 часа. При + реакция на повърхността на епруветката се образува съсирек, при обръщане стои неподвижен.
Тест за доказване на Clumping factor (образува от фибриногена черупка около стафилококите) – върху предметно стъкло се накапва физ + стафилококова култура. При псевдоаглутинация, се добавя заешка плазма. При + реакция до 15 сек се образуват флокули.
Чувствителност към новобиоцин - S. аureus и S. еpidermidis са чувствителни, S. saprophyticus e резистентен.
Фаготипиране – известни са 24 типа фаги спрямо S. аureus. В петри се прави посявка на стафилококите, върху нея се накапват фагите и след 24 часа култивиране се следи за поява на стерилни петна.

Слайд 12

Clumping factor тест
Тест за каталаза
Плазмокоагулазен тест
Чувствителност към новобиоцин
←Фаготипиране S. aureus

Слайд 13

Антибиограма – с дисково дифузния метод на Бауер-Кърби.

Серология – търси се титър на АТ срещу стафилококи – антихемолизин и антилевкоцидин.

Слайд 14

Специфична профилактика и лечение
За сега няма активна имунизация с ваксини. Имунотерапевтични средства са автоваксини и гама-глобулин.
За лечение на стафилококови инфекции се прилагат АБ с широк спектър на действие: ß-лактами, аминогликозиди, макролиди, хлорамфеникол и др. Най-подходящия се определя с антибиограма.

Регистрирайте се за пълен достъп