Миокардити – етиология, класификация, клинична картина, диагноза и лечение

Тема №25: „Миокардити – етиология, класификация, клинична картина, диагноза и лечение.”

Миокардитите са заболявания са сърдечния мускул, които се характеризират с възпалителни промени в миокарда и различна прогноза. Те се причиняват от инфекциозни или неинфекциозни фактори. В миокардната увреда участват различни патогенетични механизми.
Етиология. I инфекциозни причинители:
Вируси: Коксаки А и В вируси, еховируси, аденовируси, грипни вируси, вирус на полиомиелита, цитомегаловирус, рубеола, варицела, вариола, херпесни вируси и др.;
Бактерии: Chlamidia pneumoniae, Corinobacterium diphtheriae, стрептококи, стафилококи, салмонели, менингококи, микоплазми, легионели, бруцели и др.;
Спирохети и рикетсии: Leptospira, Borellia и др.;
Протозои: Toxoplasma gondii, Trichinella spiralis;
Фунги: Candida, Aspergilus, Actinomyces.
II Неинфекциозни причинители:
Кокаин;
Лекарствени средства: антрациклинови антибиотици;
Химични елементи и съединения: олово, живак, арсен, СО;
Физични агенти: хипер- и хипонатриемия, йонизираща радиация.
Най-честата причина за развитие на миокардит са вирусните инфекции.
Клинична картина. Може да бъде моно- или олигосимптомна. Може да протече с прояви на СН и ритъмни и проводни нарушения. Може да се прояви с внезапна сърдечна смърт. Често миокардитът остава неразпознат. Оплакванията са неспецифични и се проявяват най-често 2-3 седмици след първичното заболяване. Изразяват се в субфебрилитет, лесна уморяемост, сърцебиене, тежест в сърдечната област.
При клинично изявените форми най-честият симптом е болката. Тя е израз на миокардната некроза или на съпътстващ перикардит, поради което може да има различна характеристика. Може да има прояви като застойна СН, синкоп. Първа изява може да бъде и внезапната сърдечна смърт.
Диагноза. Основава се на клинични, физикални и инструментални данни за промени от страна на сърцето при инфекциозно заболяване или при въздействие на други увреждащи фактори. Хистологично миокардит се доказва чрез извършване на ендомиокардна биопсия.
1) Физикалното изследване установява тахикардия, която не съответства на повишението на температурата и на физическото усилие. Може да се установи трети тон. Възможен е систоличен шум на върха, поради ЛК дилатация или дисфункция на папиларен мускул;
2) ЕКГ проява: снижение на ST сегмента и негативиране на Т-вълната, но при некроза или засягане на перикарда, се установява ST-елевация. Може да има ритъмни (тахикардия, екстрасистоли) и проводни нарушения (AV блок, ляв или десен бедрен блок);
3) ЕхоКГ: може да покаже увеличени размери на кухините с вътрекамерна тромбоза;
4) Радиоизотопни изследвания установяват възпалителни или некротични огнища в миокарда;
5) Лабораторни изследвания: левкоцитоза, повишени тропонин и mb-фракция на СК и др.
Диференциална диагноза трябва да се прави с ОМИ. Затрудненията произтичат от наличието на ST промени, особено при елевация, съпроводена от болка. От полза в такива случаи е ендомиокардната биопсия.
Лечение. Предимно симптоматично. Препоръчва се избягване на физически натоварвания за времето до пълно клинично оздравяване, а след това могат да се разширят под контрол. Ритъмните нарушения и сърдечната недостатъчност се лекуват по общите принципи. При тежко възпаление на миокарда може да се приложи имуносупресивно лечение с комбинация от кортикостероиди с циклоспорин. Засега няма данни за подобряване прогнозата на болните чрез агресивна медикаментозна терапия. Няма достатъчно опит с антивирусни препарати.