Мислене, реч и интелект, разстройства

7. МИСЛЕНЕ, РЕЧ, ИНТЕЛЕКТ
7.1. ПСИХОЛОГИЯ
Мисленето е целенасочена система от идеи, символи и асоциации, която възниква в процеса на изпълнение на задачи и води до изработване на правилно решение. Мисленето е правилно, ако неговият резултат представлява логическа система от изводи.
По отношение степента на обективност мис‌ленето може да бъде аутистично или реално.
По отношение степента на реалност- магич‌но или рационално.
• По отношение степента на нагледност - конкретно-образно или абстрактно.
В онтогенезата мисленето постепенно се аб‌страхира от образния характер на сетивното поз‌нание (усещания, възприятия), като преминава от по-конкретни към по-общи представи и стига до формирането на понятия. По този начин мисълта прекрачва в сфери на познание, които не са не‌посредствено свързани със сетивния опит.
Освен с усещанията, възприятията и предста‌вите, мисленето е тясно свързано и зависимо от емоционални и паметови фактори.
Под интелект се разбира способността да се възпроизвежда, мобилизира и прера‌ботва материалът на по-рано придобитите знания в нова ситуация. Съществува известна тради‌ция интелектът да се разглежда като самос‌тоятелна психична "сфера" отделно от мис‌ленето, но за това няма сериозни основания, тъй като става дума за два аспекта на едно и също нещо. Интелектът отразява възмож‌ностите на мисленето, които се проявяват при разрешаването на някаква задача.
Според психолозите интелектът е тази част от познавателната дейност на човека, която може да се измерва с тестове. В практиката е намерил ши‌роко приложение тестът на Векслер, посредст‌вом който се изчислява т.нар. интелектуален квотиент (10).
О Мислене и реч
Традиционно се приема, че мисленето е по правило словесно, т.е. то е немислимо без речта.
Речта е материален, физически процес, в ре‌зултат на който се появяват звуците на речта. Съчетанието на звуците формира езика.
Езикът е абстрактна система от знаци и зна‌чения (т.е. думи) и структурни правила за тяхното съчетаване,
Речта се подразделя на външна (експресив‌на) и вътрешна (импресивна).
Външната реч служи за общуване и нейният морфологичен субстрат е локализиран в лявата хе‌мисфера - т.нар. речедвигателен анализатор или център на Брока.
Вътрешната реч служи, от една страна, за основа на мисленето, а от друга страна, за възп‌риемането и осъзнаването на речта на другите хо‌ра - т.нар, речеслухов анализатор в слепоочния дял (център на Вернике).
Според руската психологична школа (И. Сеченов, Л. Виготский) мисленето и речта са най-тясно свързани в детството - когато детето мисли, то винаги изговаря мисълта си. В процеса на раз‌витието това се променя и мисленето на зрелия човек в известна степен се освобождава от речта - във всеки случай от явни или скрити речеви реакции. Дори съществува твърдението, че може да съществува процес на мислене и без вътрешна реч. Би могло да се предполага, че на едно най-дълбоко равнище мисленето е невербално и пред‌ставлява едновременност от различни елементи -образи, представи, емоции (примери за това има в древните индийски практики). На едно следващо равнище, което свързваме с вътрешната реч, мис‌ленето все още няма тази разгърнатост и после‌дователност, а е разкъсано и в "телеграфен" стил ползва както понятия, така и представи и би могло да се уподоби на феномени от психопатологията на мисленето. Вече мисленето като външна реч (вкл. и писмена реч) е това мислене, което ние познаваме и изучаваме,
Още през 30-те години Л. Виготский об‌ръща внимание на това, че между мислене и реч съществува единство, но не и тъждество. Мисълта не просто се изразява с думи, а за‌вършва с думите.
Ще си послужим с един негов цитат: "Мисълта не се състои от отделни думи, както речта. Ако аз искам да предам мисълта си, че днес съм видял как момче със синя блуза бяга босо по улицата, аз не виждам отделно момчето, отделно блузата, отделно това, че тя е синя. Аз виждам всичко това заедно, в единен акт на мисълта, но го разчленявам в речта на отделни думи. Това, ко‌ето в мисълта се съдържа симултантно, то в речта се разгръща сукцесивно. Мисълта би могла да се сравни с надвиснал облак, от който се излива дъжд от думи."
От гледна точка на функционалната мозъчна асиметрия лявата хемисфера е отговорна за абст‌рактното мислене, речта и "чувството" за време, а дясната хемисфера - за конкретно-образното мис‌лене, сетивността, емоциите и "чувството" за прос‌транство. Едновременното функциониране на две‌те хемисфери мултиплицира (умножава) сложнос‌тта на феномена мислене като едно цяло с редица други психични процеси.
О Мислене и реч: диалог или монолог?
Мисленето е винаги диалог, който раз‌крива различни, а поради това и противопо‌ложни една на друга страни на действител‌ността. Както има външна и вътрешна реч, така има външен и вътрешен диалог. При единия и другия съществуват различни по‌зиции (напр. мотиви и противомотиви), ко‌ето е задължително условие за всеки диалог.
При вътрешния диалог обаче тези различни позиции съществуват като едно цяло - мотив "А" включва в себе си и мотив "не-А". На едно по-дъл‌боко равнище те са неразчленими като полюси и съществуват като едновременност (симултантност). На това равнище не може все още да се говори за диалог, а само за диалогични отношения. Основният фактор, който прави диалога, е преми‌наването на едновременността в последовател‌ност (сукцесивност). Това не е едномоментен акт, а е процес, пълен с противоречия, Например осъз‌натата вътрешна реч малко прилича на истински диалог. Една от позициите на този диалог може да остане невербализирана или само частично вер-бализирана, и това му придава по-скоро формата на монолог. Това е своеобразен монолог, при кой‌то въпросът и отговорът могат да присъстват като едно цяло, като едновременност. Отговорът, съдър‌жащ се във въпроса, и въпросът, съдържащ се в отговора - това е "маскираният" диалог. Той още не е истинска последователност, както вече не е ис‌тинска едновременност. Тези взаимоотношения между мислене и реч, от една страна, и диалогът, от друга страна, могат да се представят по след‌ния начин:
диалогични отношения между противоположни позиции (латентен диалог)■ процес на преминаване на диалогичните отношения в диалог
Предречеви стадий на мисленето (мисленето като едновременност)
Мисленето като
вътрешна реч (про‌цес на преминаване на едновременността в последователност)
истински диалог3. Мисленето катовъншна реч икомуникация
Разбира се, не всяка речева комуникация от‌говаря на изискванията на истинския диалог и при‌мер за това е психопатологията. Както казва А.ф. Зоила "психопатологията е правилото на моноло‌га". Психопатологичните феномени са израз на на‌рушението в диалогичната природа на мисленето, а и на цялата психична дейност на човека.
7.2. ПСИХОПАТОЛОГИЯ НА МИСЛЕНЕТО
Разстройствата на мисленето се разпоз‌нават обикновено посредством речта и писането, а по косвен начин - посредством промяната на някои други психични функции (напр. емоции и възприятия)и на цялостно‌то поведение.
Например пациент, който смята, че е просле‌дяван от чуждо разузнаване, предприема предох‌ранителни мерки - напуска дома си, крие се, търси помощ от полицията и т.н. Мисловните разстройс‌тва могат да бъдат разпознати и посредством ня‌кои психологични тестове,
За целите на обучението разстройствата на мисленето условно се разделят в 3 основни гру‌пи:
по протичане;
по форма;
по съдържание.
Между тях съществуват и преходни вариан‌ти. При един пациент могат да се комбинират сим‌птоми от различни групи.
7.2.1. НАРУШЕНИЯ В ПРОТИЧАНЕТО НА МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС
Тук се описват разстройствата в скоростта на мисленето.
О Ускорено мислене
Мислите и респ. речта протичат значително по-бързо от обичайното и това не е само ситуативно обусловено (както например при един здрав и раз‌вълнуван човек), а е постоянна характеристика за определен период от време (дни, седмици или ме‌сеци). Асоциациите възникват с голяма лекота и бързо сменят съдържанието си. Често се открива склонност към римуване на фразите. В някои слу‌чаи мисленето може да придобие такава скорост, че да се стигне до "летеж на мислите" или до "идеен вихър". Тогава е възможно речева‌та експлорация да не може да следва хода на мис‌лите и да имитира разкъсаност на мисленето.
Ускореното мислене е важен симптом на манийния синдром при афективните разстройства и обикновено се съчетава с повишено настроение и повишена действена активност.
О Забавено мислене
Мислите и респ. речта протичат значително по-бавно от обичайното и това се наблюдава като пос‌тоянно състояние в продължение на дни, седмици и месеци. Асоциациите възникват трудно и дълго се задържат в съзнанието. Пациентът може да има преживяването, че е "духовно обеднял" и дори "ог‌лупял". Речта е обикновено тиха и монотонна.
Забавеното мислене се наблюдава като сим‌птом при депресивния синдром и обикновено се съчетава с потиснато настроение, забавена моторика и редуцирана действена активност.
7.2.2. НАРУШЕНИЯ ВЪВ ФОРМАТА НА МИСЛОВНИЯ ПРОЦЕС
О Обстоятелствено мислене
Това е мислене, което не може да разграничи същественото от несъщественото (главното от вто‌ростепенното). Монологът (разказът) на пациента е дълъг и изпълнен с излишни подробности и разяс‌нения, но все пак следва до края основната "нишка" на съдържанието, т.е. не се отклонява от началната цел.
Обстоятелственото мислене е най-характер‌но като симптом при епилептичната промяна на личността и в този случай може да се съчетава с вискозност (прилепчивост) на мисленето - негъвкави, трудно подвижни асоциации и активна съп‌ротива при опит за смяна на темата.
Обстоятелственото мислене може да харак‌теризира и определен тип здрави личности, но обик‌новено не е разгърнато в такава степен, както е при патологични процеси и, освен това, подлежи на някаква корекция (макар непълна и нетрайна) под влияние на другия участник в комуникацията.
О Резоньорскомислене (резоньорство)
Резоньорството прилича на обстоятелствено‌то мислене по това, че също не може да разграни‌чи същественото от несъщественото, но освен то‌ва има и важни различия. От разказа на пациента не става ясно каква е основната нишка, основна‌та идея на съдържанието. Обикновени неща се изясняват посредством безплодно философстване, сложно изразяване и привличане на псевдонаучна фразеология. Пациентът толкова "затъва" в този на‌чин на изразяване, че не може да докосне темата и обикновено не ставя ясно каква е неговата ос‌новна идея и какво иска да ни съобщи. Резоньорското мислене е характерно за шизофренно болните и в тези случаи често се съчетава с мис‌ловна разкъсаност на по-големи интервали.
О Разкъсано мислене
При запазена граматична форма на изреченията вътре в тях или между тях няма логична свързаност.
Например "Нав