МИТРАЛНИ ПОРОЦИ

МИТРАЛНИ ПОРОЦИ

2
Митрален клапен апарат – анатомия,
структури

3
Ехокардиографска диагноза
Двукухинен образ от върхова позиция
Четирикухинен образ от върхова позиция

4
Нормална митрална клапа, норма-
лен ехокардиографски образ
Митрална стеноза и съответния ехо-
кардиографски образ
Ехокардиографска диагноза

5
0
20
40
60
80
100
120
mmHg
Хемодинамика - норма
ЛП
ЛК
Ао
Сист Диаст Сист
Т1
А2

6
Нормални параметри
Митрален клапен отвор > 4.0 см2

Градиент през митр. клапа ср. 1-4 mmHg

Теледиастолно налягане в ЛК 0-12 mmHg

Налягане в ЛП 4-12 mmHg

Пулмокапилярно налягане ср. 6-12 mmHg

Налягане в белодр. артерия до 28/16/24 mmHg

МИТРАЛНА СТЕНОЗА

8
НОРМА:


Митрален клапен
отвор 4.0-6.0 см
2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
МИТРАЛНА
СТЕНОЗА:

Митрален клапен
отвор под 3.0 см
2

9
Етиология
Ревматичен валвулит
-най-често засяга митралната клапа
-50% от клапните пороци
-жени:мъже - 2:1
-лезията се оформя около 2 г. след
ревматичния пристъп
Дегенеративни стенози

10
Патогенеза
Стрептококова инфекция

Остър ревматичен пристъп

Ревматичен кардит (валвулит)

Фиброза – склероза на клапните
структури, срастване на комисурите

Стесняване на клапния отвор

11
Типове стеснение на клапата
 Комисурен тип
 С предимно засягане на платната
 Хордален тип
 Комбиниран тип

12
Хемодинамика при МСт
ЛК
0
20
Сист Диаст Сист
ЛП
ТМО Т1

13
Стеснен митрален клапен отвор

Обструкция в пълненето на ЛК

Повишаване на налягането в ЛП с оглед повишаване
на градиента през клапата за по-добро пълнене на ЛК

Ретроградно повишаване на налягането в:
Белодробните вени
Пулмокапилярната мрежа
Системата на белодробната артерия
Дясната камера
Дясното предсърдие - централно венозно налягане
Периферно венозно налягане
Хемодинамика при МСт

14
Резултати от променената
хемодинамика
Хипертрофия и дилатация на лявото предсърдие
Венозна белодробна хипертония
Интерстициален белодробен застой
Белодробен оток
Белодробна артериална хипертония
Дилатирана белодробна артерия
Релативна пулмонална регургитация
Дилатирана дясна камера
Релативна трикуспидална регургитация
Дилатирано дясно предсърдие
Повишено централно венозно налягане
Хепатомегалия
Периферни отоци

15
Основни клинични симптоми
Прогресиращ задух при физически усилия
Пароксизмален нощен задух
Хемоптиза:
Внезапна хемоптиза - в резултат на руптура на дилатирана
бронхиална вена при висока белодробна венозна
хипертония.
Розови-пенести храчки – свързват се с остро развиващ се
белодробен оток с руптура на белодробни капиляри
Белодробен тромбоемболизъм – поради изразения
застой във венозната система, както и
хемоконцентрацията, последица на лечението с
диуретици
Периферни артериални емболии – поради
формиране на тромби в лявото предсърдие, най-
често в лявопредсърдното ухо, в резултат на
застоя, развил се поради нарушеното оттичане на
ЛП и поради честото предсърдно мъждене

16
Оглед - външни белези
Митрален фациес:
Периорална цианоза
Телеангиектзии по скулите
Хиперемия на конюнктивите
Разширени шийни вени (напълнени над
7 см по вертикалата от стерналния ръб)
Периферни отоци

17
Палпация и перкусия
Пулсации от разширената ДК в
епигастриума и в ляво парастернално
ІV междуребрие

Уголемен, чувствителен при палпация
черен дроб със заоблен ръб

При значима релативна трикуспидална
регургитация – пулсиращ черен дроб

18
Аускултаторни феномени
Акцентуиран Т
1 (поради фиброзата на платната)

ТМО (поради фиброзата на платната и рязкото им
отваряне във връзка с високия градиент, колкото по-
рано в диастола, толкова по-тежка стеноза)

Нискочестотен диастолен шум (в началото с
мезодиастолно отслабване и пресистолно усилване,
впоследствие – пандиастолен. При абсолютна
аритмия липсва пресистолното усилване. Най-добре
се аускултира в митралната аускултаторна зона, в
ляво странично положение на болния.)

19
Сухи свиркащи хрипове, удължен експириум (при кардиална астма)

Влажни хрипове (белодробен застой, оток)

Акцентуиран Р
2 (белодробна артериална хипертония)

Високочестотен диастолен шум на пулмонално аускултаторно
място (на Грахам-Стийл, при релативна пулмонална регургитация)

Деснокамерен Т
3 (при развила се дясна СН)

Систоличен шум в деснокамерната и трикуспидална аускултаторна
зона (от релативна трикуспидална регургитация)
Допълнителни аускултаторни
феномени

20
ЕКГ при МС
Критерии за:
Хипертрофия на ляво предсърдие
Хипертрофия на дясна камера
Проводни нарушения:
Непълен / пълен ДББ
Ритъмни нарушения:
Предсърдно мъждене

21
Рентгенова диагноза
Изгладена сърдечна талия, видим контур на лявата белодробна артерия, краниална
девиация на белодробния венозен кръвоток, ампутирани в периферията белодробни
артериални съдове, линии на Керли А и В, инфилтративни засенчвания в белодробния
паренхим, импресия на хранопровода от голямото ляво предсърдие, стеснено
ретростернално пространство от уголемената ДК.

22
Основни ЕхоК критерии за МС
М-ЕхоК:
1.Задебеляване >2 mm и >2 ехолинии на митралните платна
2.Скорост на затваряне на ПМП < 50 mm/s
3.Конкордантно движение на двете платна
В-ЕхоК:
1.Задебеляване, повишена ехоинтензивност и деформация
на платната
2.Доуминг на ПМП
3.Планиметрично МКО < 3.0 сm
2
Doppler ЕхоК:
1.Vmax > 1.5 m/s
2.PG > 7 mmHg
3.PHT > 60 ms

23
Усложнения
Сърдечна недостатъчност – поради
намален УО/МО във връзка със затрудненото
пълнене на лявата камера през стеснената
митрална клапа. Състоянието не е свързано
с контрактилен дефицит на лявата камера.

24
Усложнения
Белодробен застой/оток – в резултат на
ретроградния застой, поради затрудненото
изпразване на лявото предсърдие.
Манифестира се със задух, засилващ се в
легнало положение, предимно нощно време,
кашлица с отделяне на пенести розови
храчки

25
Усложнения
Разширение на сърдечните кухини –
затрудненото изпразване на лявото
предсърдие води до повишаване на
наляганията в него с последваща
компенсаторна хипертрофия и дилатация. В
късните фази, развилата се белодробна
хипертония води до хипертрофия и
дилатация на дясната камера и разитие на
релативна трикуспидална инсуфициенция.
Последната води до обемно обременяване
на десните камера и предсърдие.