МОБС

1.Обща х-ка на БС.Определение,критерии и класификация– Според СЗО бедствията (катастрофите) са природни явления или резултати от човешката дейност, представляващи заплаха за живота и здравето на хората, в степен , изискваща получаването на медицинска помощ извън дадения район. Критериите за БС положение са:внезапност на възникналото събитие,създава се тежка обща и медицинска обстановка,несъответствие м/у необходимите сили и средства и необходимост от оказване на спешни спасителни мероприятия.Класификацията на БС (според СЗО по прични) се разделят на 2 основни групи:*стихийни природни бедствия (катастрофи):
-метеорологични – бури, урагани, смерчове, циклони, прекомерни и внезапни застудявания или затопляния, катастрофални наводнения и засушавания;
-топологични – лавини, свлачища, срутища и т.н.;
-тектонични – земетресения и изригвания на вулкани
-космически катастрофи;
*антропогенни катастрофи (бедствия, дължащи се на човешката дейност):
-крупни производствени аварии – крупни химически аварии, радиационни аварии в
-транспортни катастрофи;
-социално-икономически катастрофи – икономически, социални (обществени вълнение, тероризъм, глад, алкохолизъм, наркомания, токсимания) и военно време на обстановка с използване на различни видове оръжие (конвенционално, ядрено, химическо, биологическо).
-други бедствия (катастрофи):срутвания на тунели, шахти, сгради;масови отравяния;съществени екологични нарушения.

2.Земетресения,обща х-ка,х-ка на пораженията,структура на мед.загуби и защитни мероприятия - България заема централно място в най-земетръсния район в Европа (Балканския полуостров, който е част от Средиземноморския сеизмичен пояс), поради което земетресенията са често срещано (по точно преживявано) явление.Земетресенията възникват при разместване на пластове, предизвикани от природни и антропогенни фактори, като причините могат да бъдат естествени или от преднамерена и непреднамерена човешка дейност.Всяко земетресение основно се характеризира с: -хипоцентър (огнище, фокус) – мястото на зараждане на сеизмичните вълни; -епицентър – проекция на хипоцентъра върху земната повърхност; -дълбочина на огнището – разстоянието от хипоцентъра до епицентъра (0÷700 km).При оценка на всяко земетресение в нашата страна се използват две скали: -магнитутна скала на Рихтер – характеризира земетресението според отделената от огнището енергия (0÷8,9 магнитутна); -интензитетна скала на Медведев, Шпонхоер, Карник (МШК-64) – отчита разрушителната мощ на земетресението в дадена територия (12 степени).Всяко земетресение се проявява с един магнитут, но с различни интензивности в отделните райони на разпространение.Земетресенията се проявяват внезапно, продължават само няколко секунди, но предизвикват масови разрушения и пожари, съпроводени с човешки жертви, в резултат на което възникват сложни и с многобройни комбинации огнища.
Особено голямо значение за броя и тежестта на пораженията, както и за структурата на загубите сред населението имат две основни групи фактори:
*фактори не зависещи от човека: -силата на труса; -плътността на населението в земетръсния район.
*зависещи от човека фактори: -височина на сградите, строителните материали, комуникациите и т.н.; -наличието в близост на потенциално опасни обекти (химически заводи, АЕЦ или други ядрени обекти) или хидросъоръжения (язовири, големи водоеми, хвостохранилища) и др.; Съобразяване с въздействието на тези фактори върху човешките загуби може рязко да намали техния брой, посредством предварителна подготовка на формированията и населението като цяло.
От друга страна състоянието на здравеопазването, необходимостта от сили и средства на медицинските служби, създаването на специални медицински формирования, обемът на медицинската помощ и други са от най-голямо значение за съхраняването на човешкия живот и здраве при земетресения, което налага в състава на формированията да се включват различни специалисти (хирурзи, анестезиолози, реаниматори, психиатри, специалисти по медицинска защита, епидемиолози, хигиенисти и др.).
Особено голямо значение за преживяемостта на пострадалите има фактора “време”, т.е. времето от началото на бедствието до оказването на помощта (до 1 час – 90% спасени; до 24 часа – 80%; до 48 час – 37%; до четвъртия ден – 7%).
Трябва да се подчертае, че за предотвратяване на големи загуби сред населението, преди всичко трябва добре да се проведе предварителната подготовка за действие при земетресение.

3.Характеристика на крупните химически аварии - Високата степен на индустриализация на човешкото общество и ненадеждността на човешкия фактор, като участник в производствения процес са причина за взе по честите крупни производствени аварии (КПА) с все по тежки последствия за населението в застрашената зона.В зависимост от мащаба на причиненото заразяване възникналите аварии биват: -локални – засяга се само отделен производствен участък и малка част от атмосферата; -местни – засяга се само отделен обект, без заразяването да излиза извън неговите граници; -крупни производствени аварии – създават се големи зони на химическо заразяване и се образуват токсични облаци на километри разстояние.Причините за възникване на КПА с отделяне на ПХТВ могат да бъдат: -пожари и взривове при нарушаване на промишления процес; -нарушаване херметизацията на намиращи се под налягане цистерни, тръбопроводи, балони и др.; -катастрофи при превоз на ПХТВ; -стихийни бедствия (земетресения, наводнения и др.); -грешки и дефекти при монтажа на технологичния процес;-неспазване правилата за експлоатация на механизмите; -ниска трудова и технологична дисциплина; -неспазване правилата за безопасност; и др.Огнището на химическо замърсяване може да има по-голяма или по-малка трайност, което се определя от вида и характера на токсичното вещество, от метеорологичните условия, плътността на заразяване и характера на местността.То (ОХЗ) притежава някои съществени особености, в сравнение с другите огнища на поражение. Тези особености са от особено значение за организацията и провеждането на медицинското осигуряване: -в ОХЗ липсват разрушения на материални обекти или разрушенията имат ограничен характер;-липсва добра откроена зоналност. Налице са участъци с по-голяма и по-малка плътност на заразяване, като липсва закономерност в тяхното разполагане на местността; -трайността на заразяването в отделни те участъци на огнището е различна. При решаване на въпросите за:
-очакван брой пострадали;
-избор на система за лечебно-евакуационно осигуряване;
-обем и елементи на медицинската помощ;
-подбор на транспортните средства за целите на медицинската евакуация;
-проблемите на хигиенно-епидемичното осигуряване на хората и засегнатата територия;
задължително трябва да се имат в предвид следните особености на ОХЗ: -видът на огнището – монотоксично, политоксично или комбинирано; -неравномерността на пораженията вследствие неравномерната концентрация и неравномерното замърсяване на местността; -устойчивостта на токсичните вещества във външна среда; -вида на ПХТВ, метеорологичните условия, осигуреността на работещите в предприятието и населението в застрашените райони с индивидуални средства за защита, наличие и емкост на колективни средства за защита.

4.Катастрофални наводнения.Хигиенно-противоепидемични м-тия провеждани при наводнения -Наводненията могат да имат различен произход, като по този признак те се делят на две основни групи: -наводнения от естествен (природен) произход – дължат се на обилни валежи, интензивно топене на снегове, заприщване на речни корита, цунами по морското крайбрежие, вулканична дейност, торнадо, щорм и др.; -наводнения от изкуствен (антропогенен) произход – дължат се на аварии, на скъсване на стени на хвостохранилища и изкуствени водоеми.Според обхванатата територия наводненията биват: -местни – проявяват се на отделни реки или речни участъци; -среднообхватни – обхващат района на няколко реки; -обхватни (мащабни) – обхващат значителна територия; -повсеместни (крупномащабни) – обхващат по-голяма част от страната или цялата страна.В зависимост от интензивността, повторяемостта и въздействието върху околната среда наводненията се делят на: -малки наводнения – възникват веднъж на 10÷20 години и не причиняват щети; -опасни наводнения – случват се веднъж на 20÷40 години, като в тези случаи реката залива големи речни участъци, причинява щети и заплашва живота на хора и животни; -много опасни наводнения – биват веднъж на 40÷80 години, като реката се разлива широко, водите достигат дълбочина до 1 m, а скоростта – над 20m/sek., при което се причиняват повреди на мостове и други съоръжения и се създава сериозна опасност за населението; -опустошителни наводнения – възникват веднъж на 80÷150 години, като водите достигат дълбочина над 1,5 m, а скоростта на течението – 3 m/sek, при което се разрушават редица съоръжения и са налице човешки жертви; -катастрофални наводнения – случват се веднъж на 150÷200 години, като се заливат огромни територии, дълбочината на водата и скоростта й имат катастрофални стойности, вследствие на което се разрушават околоречните съоръжения, от планинските склонове се срутват и свличат големи земни маси, материалните щети са огромни и загиват хора и животни.При катастрофи от изкуствен тип залятата местност се разделя на четири зони, в зависимост от скоростта на течението на водата, височината на вълната и разстоянието от населения пункт: -Първа зона – разположена е в непосредствена близост до хидросъоръжението, вълната достига височина до няколко метра, а скоростта на водата – над 30 km/h и преминава за 30 min. -Втора зона (зона на бързо течение на водата) – скоростта на водата е 15÷20 km/h, дължината на зоната - 15÷20 km, а времето за преминаване на вълната - 50÷60 min; -Трета зона – скоростта на водата е 10÷15 km/h, дължината на зоната - 30÷50 km, а времето за преминаване на вълната - 2÷3 h.; -Четвърта зона (зона на слабо течение или зона на разлив) – скоростта на течението е 6÷10 km/h, а дължината на зоната варира в границите 35÷70 km.Размера на човешките загуби се определя от плътността на населението в района, характера на застрояването, разстоянието до хидросъоръжението, височината на заливната вълна и времето за нейното преминаване, температурата на водата и въздуха, предварителната подготовка на населението за действие при наводнение, своевременното известяване за бедствието, подготовката на населението за само- и взаимопомощ при удавяне, разположението на здравните заведения в района и наличието на водно-спасителни отряди.За снижаване на възможните загуби сред населението е необходимо своевременно прогнозиране на параметрите на възможните наводнения в застрашения район, последвано от планиране на необходимата медицинска помощ и материално осигуряване с необходимите сили и средства.При възникване на наводнение пред медицинските сили се поставят две основни задачи: -организиране на медицинското осигуряване на пострадалите и осъществяване на медицинска евакуация от залетите райони; -организиране на противоепидемичен контрол на района.

5.Организация на защитата на населението при БС,организационна структура и управление на единната спасителна служба –Защитата на н-то от поразяващите ф-ри се постига ч/з следните задачи-провеждане на превантивна дейност,обучение и подготовка на н-то за яповедение и действие при БС,кординация на действията на единна спасителна служба,ресурсно осигуряване на н-то и територията при ликвидиране на БС,информиране на н-то за създадената обстановка провеждани мероприятия и видовете опасности,осигуряване на индивидуални и колективни средства за защита(противогази,скривалища),организиране и провеждане на евакуация,приемане помощ от съседни региони или други страни,подпомагане и възстановяване при БС.
Системата за защита на н-то включва териториални и централни органи на изпълн.власт които управляват,ръководят и кординират дейностите на защитата на н-то и националното стопанство.Народното събрание осигурява законодателната власт.Министерския съвет формира държавната политика при бедствия и аварии и осъществява общото ръково