Направление и школи в Психология на личността

Направление и школи в психологията на личността.
Теории за личността /личностните черти/:
1.Психодинамично направление.З.Фройд.Психоаналитична теория за личността
- Адлер, Юнг, Карен Хорни
2.Диспозиционна теория за личността – Гордон Оупърт, Рймонд Кетел, Ханс
Айзенк
3.Обучаващо – Бихейвиористична теория на личността – Берес Скинър,
4. Социално когнитивна теория – Алберт Джулиан, Ротер Бандура
5. Когнитивна теория- Джордж Кели
6. Хуманистична теория – Ейбрахам Маслоу
7. Феноменологична теория – Карл Роджърс
1.Психодинамично направление.
Психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд представлява пример на
психодинамичен подход към изучаване на поведението на човека. Този подход
смята, че неосъзнаваемите психологически конфликти контролират
поведението на човека. Фройд построява психоаналитичната си концепция
почти изцяло върху обширните си наблюдения на болни от неврози.
Фройд отделя три нива на съзнанието: съзнание, подсъзнателно и
безсъзнателно. Най-значителните психически събития стават в
безсъзнателната сфера, която по природа е инстинктивна и е отделена от
реалността.
В теорията на Фройд личността на човека включва три структурни компонента:
Ид, Его и Супер Его. Ид-ът представлява инстинктивното ядро на личността. То
е примитивно, импулсивно и се подчинява на принципа на удоволствието. Ид-
ът използва рефлекторни реакции и първични представи с цел да получи
незабавно задоволяване на инстинктивните си подбуди. Его-то е рационалната
част на личността и се ръководи от принципа на реалността. Неговата задача е
да разработва за индивида съответен план за действия, за да задоволи
изискванията на Ид-а в рамките на тези ограничения, които налагат реалния
свят и съзнанието на индивида. Его-то решава тези задачи с помощта на
вторични пред стави. Супер его-то се формира последно в процеса на развитие
на личността. То е моралната и страна. Супер его-то се състои от две
структури: съвест и Его-идеал.
Концепцията за мотивацията на Фройд е основана върху концепцията на
инстинкта. Фройд определя инстинкта като състояние на възбуда, която търси
своето освобождаване. В теорията на психоанализата се различават две
категории на инстинктите: инстинктът на живота /Ерос/ и инстинктът на
смъртта /Танатос/.
Според Фройд развитието на личността преминава през четири психосексуални
стадия : орален; анален; фалически и генетален. Той предполага, че в процеса
на психосексуалното развитие неразрешените конфликти довеждат до
фиксация и създаване на определени типове
1

характер. Така възрастните с фиксация на аналния стадий стават негъвкави,
скучни, педантично-акуратни.
За защита от импулсите на Ид-а и натиска от страна на Супер Его-то, според
Фройд, личността използва защитни механизми. Това са: потискане, проекция,
заместване, рационализация, формиране на реакция, регресия, сублимация и
отрицание.
Индивидуалната психология на Адлер описва човека като единно,
самосъгласуващо се цялостно същество. В индивидуалната психология се
подчертава уникалността на всеки индивид и тези процеси, с помощта на които
хората преодоляват своите недостатъци и се стремят към постигане на
жизнените си цели.
Според Адлер хората се стараят да компенсират чувството за собствена
непълноценност, което те са изпитали през детските си години. Като
преживяват непълноценността си, през целия си живот се борят за
превъзходство. Всеки човек изработва свой уникален стил на живот, в
границите на който той се стреми към постижения, ориентирани към
превъзходство или съвършенство. По мнението на Адлер стилът на живот на
една личност най-ярко се проявява в нейните нагласи и поведение, насочени
към решаване на три основни жизнени задачи: труд, дружба и любов. Адлер
различава четири основни типа нагласи, отговарящи на стила на живота:
управляващ, получаващ, избягващ и социално-полезен тип. Тези четири типа
Адлер отделя въз основа на преценката на степента на социален интерес и на
степента на активност по отношение на трите жизнени задачи.Адлер е
предполагал, че стила на живот се създава благодарение на творческата сила
на индивида. Извънредно важно понятие в индивидуалната психология на
Адлер е понятието социален интерес. Това е вътрешна тенденция на човека
към участието в създаване на идеално общество. Степента на изразеност
на социалния интерес е показател за психичното здраве.
Аналитичната психология на Юнг описва личността като резултат от
взаимодействие на стремежа към бъдещето и вроденото предразположение.
Тази теория подчертава голямото значение на интеграцията на
противоположните психически сили за поддържане на психическото здраве.
Аналитичната психология също така смята за много важни
противоборстващите сили вътре в личността, както и стремежа към
придобиване на индивидуалност чрез процеса на индивидуация. С този термин
Юнг е обозначил интеграцията на противоположно насочените елементи на
личността по пътя на превръщането и в единно цяло.
Юнг разглежда в личността три взаимодействащи стуктури : Его, лично
безсъзнателно и колективно безсъзнателно. В Его-то е представено всичко,
което човек осъзнава. Личното безсъзнателно е хранилище на постигнатото,
изтласкано от съзнанието, а също така и комплекси от свързани помежду им
мисли и чувства. Колективното безсъзнателно се състои от архаични,
изначално дадени елементи, които Юнг нарича архетипи.Това са персона,
сянка, анима, анимус и съвкупност на интегрирани лични свойства /Self/.
Персоната са ролите, които хората изпълняват в съответствие със социалните
изисквания от страна на обкръжението, или "публичното лице" на човека, което
виждат обкръжаващите го. Сянката е тъмната, животинската страна на
човешката личност. Анима са феминни/женствени/ качества на мъжа. Анимус
са мъжки качества на жената. Self е центърът на структурата на личността.
2

Юнг въвежда два типа на личностна ориентация /или на жизнени нагласи/:
екстроверсия и интроверсия.Екстровертите обикновено са подвижни, бързо
създават връзки и привързаности. Движеща сила за тях са външни фактори.
Интровертите като правило са съзерцателни, стремят се към усамотение,
техният интерес е съсредоточен върху самите тях.
Особено внимание Юнг отделя на развитието на самореализацията. Това
развитие се осъществява чрез уравновесяване и интегриране на различни
елементи на личността. За описване на процеса на обединяването на всички
аспекти на личността около Self -а Юнг използва понятието индивидуация.
Процесът на индивидуация позволява Self -а да стане център на личността, а
това на свой ред помага на индивида да постигне самореализация. Процесът
на обединяване се осъществява в продължение на целия животи, но само
малка част от хората достигат до това най-високо ниво на развитие на
личността.
Основният въпрос, по който е дискутирала с Фройд Карен Хорни, е
твърдението на Фройд за това, че физическата анатомия определя
личностните различия между мъжете и жените. Хорни още възразявала срещу
теорията му за инстинктите и смятала, че психоанализата трябва да се
придържа към по-широка социокултурна ориентация.
Според Хорни основните потребности през детските години са потребностите
от задоволяване и безопасност. Ако поведението на родителите не способства
за задоволяване на потребностите на детето от безопасност, това довежда до
базисна враждебност. А тя на свой ред води до базисна тревога. Базисната
тревога е усещане за своята безпомощност във враждебния свят. Именно тя е
основата на неврозите. Хорни е описала десет невротични потребности, които
хората използват, за да се справят с недостига на безопасност и с
безпомощността, породени от базисната тревога. Впоследствие тя ги е
обединила в три основни категории на междуличностното поведение. Това са
ориентация ”от хората” /особен тип/, ориентация „против хората” /враждебен
тип/, ориентация „към хората” /отстъпчив тип/.
Теорията на Хорни почти изцяло е основана върху клинични наблюдения.
Нейното обяснение на неврозите като проява на нарушени отношения се смята
за значителен принос в съвременната теория за личността.
2. ДИСПОЗИЦИОННА ТЕОРИЯ НА ЛИЧНОСТТА:
Гордон Олпорт, Раймонд Кетъл, Ханс Айзенк
В основата на диспозиционната теория на личността стоят две идеи. Първата
се състои в това, че хората притежават някои стабилни вътрешни качества,
които се запазват в различно време и в различни ситуации. Втората идея се
основава върху факта, че няма двама души, които абсолютно да се привличат
един към друг.
Гордон Олпорт ( 1897-1967 г.) пръв е предложил теория за личностните
черти. Той разглежда личността като динамична организация на тези вътрешни
психични процеси, които определят характерното за нея поведение и мислене.
Олпорт смята чертата за най-значителна единица при анализа на разбирането
и изучаването на личността. Чертите на личността обясняват стабилността на
поведението на човека във времето и в различни ситуации. Те се разделят на
три нива: кардинални, централни и вторични в зависимост от обема на тяхното
влияние. Олпорт отделя също общи и индивидуални склонности. Общите
склонности са общи черти, по които може да се сравнява мнозинството от
3

хората в границите на дадена култура. Индивидуалните склонности се отнасят
до характеристиките, присъщи на отделен човек и не могат да бъдат критерий
при сравняване на хората.
Олпорт не смята, че личността е само сбор от несвързани едни с други
диспозиции. Съществува принцип, който организира нагласи, преценки, мотиви,
усещания и склонности в едно цяло. За този принцип Олпорт въвежда нов
термин - "проприум". Именно проприумът участва в създаването на вътрешно
чувство за цялостност. Олпорт посочва седем различни аспекта, които взимат
участие в развитието на проприума от ранни години до зрялостта. Развитието
на проприума започва от осъзнаването на телесните усещания /1/. По-нататък
следват самоидентичността /2/, самоуважението /3/, засилването на
чувството за "Аз"- а /4/, за собствения си образ /5/, рационалното
самоуправление /6/ и цялостното чувство за "Аз "- а /7/. Вторият важен
момент в теорията на Олпорт е концепцията за функционалната автономия -
мотивите на възрастния човек не са свързани с опита от минали преживявания.
Личността е свободна от миналото. Връзките с миналото са исторически, а не
функционални.
Подходът на Олпорт към изучаване на личността се нарича идеографски. Това
е подход, при който първичната цел на изследването е уникалността на всеки
човек.
Друго направление в изучаването на личностните черти представлява
факторният анализ. Теоретиците, които го използват, смятат че основните
елементи, от които се формира структурата на личността са универсални.
Особеността на дадения подход се състои преди всичко в количественото
измерване на личностните черти.
Изтъкнати представители на този количествен научен метод са Раймонд
Кетъл (р. 1905 г.) и Ханс Айзенк ( р. 1916 г.). Факторният анализ е сложна
математическа процедура. Нактатко той може да бъде определен като метод
на сумиране и опростяване на редиците от променливи величини.
Според Кетъл чертите на личността представляват конструкции,
предразполагащи човека към устойчиво поведение в различно време и
при различни обстоятелства. Структурата на личността се описва от него
като включваща шестнайсет фактора или изходни черти. Тези черти могат да
бъдат конституционални и сформирани от околната среда. Конституционалните
черти имат своите корени в биологическото и физиологическото състояние на
личността и са устойчиви към промени.
За да отдели чертите на личността, Кетъл е използвал три типа данни:
резултати от въпросници за самооценка, регистрация на жизнените факти,
обективни тестове. Той смята, че личността се определя от една трета от
генетиката и на две трети от влиянието на обкръжението.
Върху факторния анализ се формира и теорията за типовете на личността
на Ханс Айзенк. Неговият йерархичен модел за структурата на личността
включва: 1/ типове, черти на личността; 2/ поведенчески реакции; 3/
специфични реакции. Айзенк смята, че в основата на ст