Същност на история на психологията

ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”
Философски факултет
Катедра „Психология”
Лекции
по
История на психологията
д-р Хелена Йолова
Изготвил:
Максимилиан Владимиров Бербечелов
сп. „Психология”, к.
I
Ф№: 847 –ПС
Велико Търново
2010

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
2
Съдържание
Конспект по История на Психологията................................................................................................ 3
Естествено научна програма за развитие на психологията............................................................... 4
Интроспективна психология Вилхем Вундт......................................................................................... 5
Гещалт-психология................................................................................................................................ 6
Вюрцбургска школа............................................................................................................................... 7
Психоанализа Зигмунд Фройд.............................................................................................................. 8
Индивидуална психология Алфред Адлер.......................................................................................... 9
Аналитична психология Карл Густав Юнг.......................................................................................... 10
Неофройдизъм Карен Хорни.............................................................................................................. 11
Екзистенциална психоанализа Ерих Фром........................................................................................ 12
Теория за психичното поле Курт Левин............................................................................................. 13

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
3
Конспект по История на Психологията
1.Естествено-научна програма за развитие на психологията
2.Интроспективна психология. Вилхелм Вундт.
3.Гещалт-психология
4.Вюрцбургска школа
5.Психоанализа. Зигмунд Фройд.
6.Индивидуална психология. Алфред Адлер.
7.Аналитична психология. Карл Густав Юнг.
8.Неофройдизъм. Карен Хорни.
9.Екзистенциална психоанализа. Ерих Фром.
10.Теория за психичното поле. Курт Левин.
11.Бихейвиоризъм
12.Хуманистична психология

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
4
Естествено научна програма за развитие на психологията
Три програми –1. Идеалистична философия, 2. Материалистическа философия –битие и
съзнание, 3. Естествено
-научна –изследвания в точни науки –биология, физика, математика.
В средата на __ век руснакът Иля Сечнов създава собствена теория за рефлексите, като за
него рефлекса е закономерна, нервна реакция, възникваща в отговор на външни въздействия.
Освен дефиницията, той формулира и структурата на рефлекса и публикува двутомник, който
се нарича „Рефлекси на главния мозък”.
„За да има психика, трябва да има развита централна нервна система и развит главен
мозък. Но само развита централна нервна система и развит главен мозък не са
достатъчни за психика.”
–Иля Сечнов
Сечнов създава
три-компонентна структурана рефлекса:
1.Рецептор (сетивен орган)
2.Мозъчен център (тази част от главния мозък, в която се обработва приетата информация
и се подготвя съответната реакция.
3.Орган за Действие
Сечнов подчертава, че освен наличието на централна нервна система с главен мозък, за
развитието на психика при човека има още две задължителни условия
–живот в човешко
общество и трудова дейност.
Последните 15 години на Х
IXвек физиолога Иван Петрович Павлов доразвива и теоретично
и екпериментално идеите на Сечнов.
Това е закономерна нервна реакция, която възниква, вследствие на въздействие на
външната среда или промени във вътрешната страна на организма.
Рефлекса може да се раздели на видове в зависимост от тази част, в която се извършва и в
зависимост от условията. Той създава
пет-компонентна структура:
1.
Рецептор
2.Аферентен път –от рецептора към мозъчния център
3.Мозъчен център –в кората или подкорието. Разликата в реакцията е голяма.
4.Еферентен път –от мозъчния център към органа за действие.
5.Мускулно влакно или група мускулни влакна
Безусловен рефлекс–закономерна нервна реакция, протичаща по унаследена програма.
Това е консервативна реакция, която не се променя при рязка промяна в условията.
Разположени са в подкорието и осигуряват живота на организма.
Условен рефлекс –закономерна нервна реакция, която се осъществява по програма,
изграждана в живота. В мозъчната кора. Не е консервативна реакция. Съдържа възможности за
промяна при резки промени в условията на средата. Резкия рефлекс възниква, ако има
действие към безусловен дразнител и случайно съвпадащ по време с него
–условен. Условният
рефлекс съществува без ограничение във времето, ако периодично се подкрепя чрез подаване
на дразнител. Ако се преустанови безусловното дразнене, постепенно условният рефлекс се
разпада. Ако има времеви интервал между условния и безусловния рефлекс, то ответната
реакция се забавя със същото време.
„Всеки един дразнител се представя чрез информационно съдържание. Ако то се свърже
с нуждите на организма, дразнителя се осмисля като значим. Ако не се свърже, оценкат за
незначителност го прави незабележим.”
–Принцип на информационност –Павлов

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
5
Интроспективна психология
Вилхем Вундт
Преди психологията изучава медицина, философия, физиология, но в последствие се
сблъсква с неспецифични понятия и започва да говори за нуждата от създаване на нов
понетиен апарат. През 1875 год. Вундт получава покана от Лайпцигския университет да оглави
Философия, но той се съгласява ако ректората се съгласи да отдели средства за лаборатория по
експериментална психологя. През 1879 година лабораторията се създава. Дейноства на Вундт е
в 3 линии.
1.Изграждане на институционална защита на науката психология.
-През 1981 год. лабораторията прераства в научен институт.
-През 1989 год. се органзира първият конгрес по психология в Париж.
-През 1903 год. издава месечно списание -„Психологически изследвания”
2. Преподавателска
-Създава образователна програма, обединяваща аудиотрна заедост с участия на студентите в
емперични изследвания. Поради тази програма към Лайпциг се стичат хора, искащи да се
занимават с психология.
Макротеория за психологията
–предмет е съзнанието, обект е човека, водещ метод –
интроспекция (самонаблюдение). Като основна задача обявява изследванията на структурата
на съзнанието и разкриването на основни закони, на които се осланят действията и съзнанието.
Непосредствен опит
–който и да е от елементите на психиката не може да бъде изследван
извън границите на този опит. Вундт въвежда още 2 понятия, за да разкрие специалното в
човешкото съзнание
–вътрешен и външен опит. Елементите на реалността се разполагат във
външния. Вътрешният се изгражда, след като е преработена информацията на външния опит и
са създадени синтези или обобщения само в идеален или обозрителен план.
Аперцепция –способност за синтез на опит.
Елементите на обективната действителност наричаме усещания, обективните елементи в
съзнанието наричаме чувства.
Психични процеси, Психични качества
-представляват човека, спрямо това, което ни
заобикаля, Психични състояния
–по-устойчиви от психичните ппроцеси, но са по-динамични от
психичните качества. Свързани с времеви и съдържателни особености в определени моменти.
Според Вундт всеки елемент трябва да се изследва и така се постига познание за цялата
система.
Закон за психичното взаимодействие гласи, че всеки процес винаги се намира в своето
развитие при взаимодействие. Основните закони трябва да са съпроводени със зависимостите
представящи взаимодействието на елементите.
Екперименталнатапсихология разкрива структурите и отношенията, в които се намират те.
Културнатапсихология изследва културните модели като обичаи, нрави, традиции, чрез
които се представя един етнос, нация, народ.

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
6
Гещалт-психология
Гещалт –цялостност, единност, организираност.
За гещалтистите психичната структура е цялостна структура, намираща се в йерархично
отношение, в която ако настъпи отношение или промяна в един елемент, то се разпространява
и завладява и останалите елементи и накрая дава характеристика на системата. Отхвърлят
атомисткия подход а Вундт, за да се изследват общите закони и закономерности, на които тя се
подчинява в действието си и когато те се разкрият, възоснова на тях може да се разкрие
отделният елемент на тази структура. Гещалтистите обявяват като основен метод на
изследване експеримента. Те казват, че интроспекцията не доставя обективни данни.
Психофизичен паралелизъм
–Ако две системи съществуват успоредно и имаме
информация за една от двете системи, то това допринася така да се разкрие нейната същност.
Гещалтистите активно изследват когнитивните процеси. Изследване на интелекта е третият
проблем, като дори се прави революция с изследване на животинският интелект. Вертхаймер
се насочва към изследване на зрителна информация и открива фи
-ф, което означава, че при
взаимодействие върху зрителния анализатор възниква оптимална скорост, вследствие на която
се заражда възприятие за движение. Вертхаймер работи с вертикални линии и описва, че ако
скоростта е силно под оптималната дразнителите се възприемат като съществуващи
самостоятелно, ако леко надвишава оптималната, възниква възприятие за „чисто” движение,
при което се наблюдавадвижение, но изследваното лице осъзнава, че това ндвижение не
съществува в реалността. Споредет гещалистите фи
-ф и възприятието за „чисто” движение са
доказателства за гещалтната структура на психиката. Той формулира няколко съществени
характеристики на зрителното възприятие.
Фигура и фон –Когато възприемаме реалността обекта, към който е насочено нашето
внимание възприемаме максимално подробно, точно и ясно. Останалите обекти възприемаме
по
-неточно и неясно, защото те представляват фон на тази фигура.
Стремеж към завършеност –Възприятния образ като гещалтна структура не търпи
несъвършенство
–незавършеност. Липсващите елементи се търсят и ракзирват в
индивидуалния опит се допълва наблюдаването.
Обобщеност –възоснова на натрупан индивидуален опит като знание за реалността,
наблюдаваните обекти се назовават чрез име, понятия, съдържащи информация за клас, вид и
род обекти.
Константност –възприетият образ не се влияе от леките промени или леките изменения на
средата.
Центрираност, Прецентрираност, Прегнантността, Закон за завършения Гещалт.
Вертхаймер провежда изследвания върху продуктивно мислене, като изследва биографии
на известни, гениални личности и 12
-13 годишни ученици при обучение по геометрия.
Като следствие формулира тезата, че за да се осигурят условия за развиване на продуктивно
мислене и способност за творчество, мисленето трябва да бъде освободени от формално
-
логичните категории и правила. Много от учениците изказват критики и тази теза не се
потвърждава от практиката.
Кьолер решава да изследва животинско поведение при решаване на задачи, като задава
специална среда за своите последвания. Цел в експеримента за животното е привлекателна

Лекции по История на Психологията Доц. д -р Хелена Йолова
7
храна, до която то няма пряк достъп. Около него са разпръснати кубове с различна големина
или пръчки, които могат да се съединят в една по един начин и след порецдица неефективни
действия животното, ограничавайки физическата активност се насочва към разкриване на
същността и търсене средства за решение на проблема. То изгражда познавателен гещалт, в
който се обединяват цел, собствена активност и „ситуацията”. Той позволява на животното да
се справя не само с идентични, но и със сходни ситуации.
Вюрцбургска школа
Освалд Кюлие е ученик на Вундт, който през 1894 год. създава лаборатория и създава
началото на Вюрцбургска школа. Той въведа силни промени в експерименталната част на
психологическите търсения, но школата не се представя