Никола Геогриев - Анализ на лирическата творба

=============================
АНАЛИЗ НА ЛИРИЧЕСКАТА ТВОРБА

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ УГОВОРКИ
Да ни поучават как да анализиАНАЛИЗ НА ЛИРИЧЕСКАТА ТВОРБА

НЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ УГОВОРКИ
Да ни поучават как да анализираме художествена творба и
ННЯКОЛКО ВСТЪПИТЕЛНИ УГОВОРКИ
Да ни поу
чават как да анализираме худож
ествена творба изглежда по-ле
с
но, отколкото акДа ни поучав
ат как да анализираме художествена творба изглежда по-лесно, отколкото ако се запретнат и ни покажат на дело как се прави това. И макар че настоящата книга тръгва по видимо по-лекия път, нейното написване също бе съпроводено с много трудности - както принципни, така и технически. Принципните ще проличат още от първата страница, техническите се нуждаят от пояснение.

Да се изложи на стотина страници що-годе изчерпателна анализационна методика за лирическата творба е невъзможно дори при положение, че се е случило още по-невъзможното: авторът да я е постигнал за себе си. Ето защо пояснителното подзаглавие „как да я разбираме и анализираме" се отнася не към лирическата творба в цялост, а само към отделни нейни свойства. Както ще стане ясно, изследването тръгва от изходните марксистки принципи за изкуството, минава бързо през художествената литература и влиза в кръга на лириката, където съзнателно, макар и не безболезнено, се ограничава в свойствата, при това само някои от свойствата на смисъла на лирическата творба. Две главни подбуди водеха автора в подбора на тия свойства: първо, тяхната важност и скритата в тях перспектива чрез частното да се подскажат пътища към обхващане на цялото; второ, предпочитание към онези от тях, чието изследване по мнение на автора е или позанемарено, или незадоволително провеждано.

Предлаганата тук методика е не само непълна, но и твърде обща. В настоящата книга няма и не бива да се търси предписание как стъпка по стъпка да протече анализирането на творб
ДДа се изложи на стотина страници що-годе изчерпателна анализационна методика за лирическата творба е невъзможно дори при положение, че се е случило още по-невъзможното: авторът да я е постигнал за себе си. Ето защо пояснителното подзаглавие „как да я разбираме и анализираме" се отнася не към лирическата творба в цялост, а само към отделни нейни свойства. Както ще стане ясно, изследването тръгва от изходните марксистки принципи за изкуството, минава бързо през художествената литература и влиза в кръга на лириката, където съзнателно, макар и не безболезнено, се ограничава в свойствата, при това само някои от свойствата на смисъла на лирическата творба. Две главни подбуди водеха автора в подбора на тия свойства: първо, тяхната важност и скритата в тях перспектива чрез частното да се подскажат пътища към обхващане на цялото; второ, предпочитание към онези от тях, чието изследване по мнение на автора е или позанемарено, или незадоволително провеждано.

Предлаганата тук методика е не само непълна, но и твърде обща. В настоящата книга няма и не бива да се търси предписание как стъпка по стъпка да протече анализирането на творбата. Това е мисловно и словесно оформено действие, което зависи от толкова много конкретни дадености - творба, анализатор, аудитория, цели, - че спускането върху приложно равнище би превърнало препоръчаните схеми в безполезни или направо вредни за търсаческата и откривателската дейност на отделния анализатор.

Към въпроса, кои свойства на лирическата творба да бъдат включени в обхвата на изследователското внимание, се прибави и въпросът, върху кои творби да се онагледи изложението, как и доколко да се цитират те - въпрос и принципен, и технически. По причини, които не се нуждаят от обяснение, основна опора на изложението е българското лирическо творчество. От него пък са били предпочитани преди всичко върховите му постижения. Обстоятелството, че повечето от тях са „програмни" в нашите училища, е съобразено с интересите на тези, които ги изучават и преподават, а обстоятелството, че са всеобщо известни, е добре дошло за автора, защото му развързва ръцете повече да се позовава, а по-накратко да цитира.

Как да анализираме лирическата творба?

Изграждането на анализационна методология изисква да се изучи природата на анализирания предмет. Двете дейности взаимно се проникват и са обратими в последователността „кое преди кое". От това сложно проникване следва първият прост извод: в изложението си трябва често да се „отклоняваме от темата си и да говорим за свойствата на лириката. В съчетанието между двете страни ще търсим взаимна подкрепа и обяснение, без да си затваряме очите пред противоречията между тях.

Не можем да пристъпим познавателно към частен предмет без някаква, пък била тя и смътна представа за него. От тоя не прост закон на познанието следва вторият прост извод: преди да се заемем с въпроса, как да анализираме лирическата творба, не ще е зле да анализираме малко-много самите себе си, да изследваме представите, от които тръгваме да градим анализационната методология на лириката.

Първото, на което се натъкваме в тоя самоанализ, е, че твърде много противоречим на другите. По-нататък при повече самокритичност откриваме, че твърде много противоречим и на самите себе си. Наслоения от миналото се сблъскват с новости в лирическото творчество и литературното мислене, нормативни идеали - с реалните дадености, пристрастия с пристрастия. От тази обстановка сме безизходно обременени, въздишат скептиците и песимистите. В тази обстановка сме потопени, възразяваме ние, но не сме и лишени от възможността да се издигаме над нея и да определяме теоретически мястото си в историческия развой на литературното мислене.

Нищо странно и страшно няма в големите разноречия и противоречия, които царят в полето на литературнородовата теория и с които гонителите на логическото
ППредлаганата тук методика е не само непълна, но и твърде обща. В настоящата книга няма и не бива да се търси предписание как стъпка по стъпка да протече анализирането на творбата. Това е мисловно и словесно оформено действие, което зависи от толкова много конкретни дадености - творба, анализатор, аудитория, цели, - че спускането върху приложно равнище би превърнало препоръчаните схеми в безполезни или направо вредни за търсаческата и откривателската дейност на отделния анализатор.

Към въпроса, кои свойства на лирическата творба да бъдат включени в обхвата на изследователското внимание, се прибави и въпросът, върху кои творби да се онагледи изложението, как и доколко да се цитират те - въпрос и принципен, и технически. По причини, които не се нуждаят от обяснение, основна опора на изложението е българското лирическо творчество. От него пък са били предпочитани преди всичко върховите му постижения. Обстоятелството, че повечето от тях са „програмни" в нашите училища, е съобразено с интересите на тези, които ги изучават и преподават, а обстоятелството, че са всеобщо известни, е добре дошло за автора, защото му развързва ръцете повече да се позовава, а по-накратко да цитира.

Как да анализираме лирическата творба?

Изграждането на анализационна методология изисква да се изучи природата на анализирания предмет. Двете дейности взаимно се проникват и са обратими в последователността „кое преди кое". От това сложно проникване следва първият прост извод: в изложението си трябва често да се „отклоняваме от темата си и да говорим за свойствата на лириката. В съчетанието между двете страни ще търсим взаимна подкрепа и обяснение, без да си затваряме очите пред противоречията между тях.

Не можем да пристъпим познавателно към частен предмет без някаква, пък била тя и смътна представа за него. От тоя не прост закон на познанието следва вторият прост извод: преди да се заемем с въпроса, как да анализираме лирическата творба,
ККъм въпроса, кои свойства на лирическата творба да бъдат включени в обхвата на изследователското внимание, се прибави и въпросът, върху кои творби да се онагледи изложението, как и доколко да се цитират те - въпрос и принципен, и технически. По причини, които не се нуждаят от обяснение, основна опора на изложението е българското лирическо творчество. От него пък са били предпочитани преди всичко върховите му постижения. Обстоятелството, че повечето от тях са „програмни" в нашите училища, е съобразено с интересите на тези, които ги изучават и преподават, а обстоятелството, че са всеобщо известни, е добре дошло за автора, защото му развързва ръцете повече да се позовава, а по-накратко да цитира.

Как да анализираме лирическата творба?

Изграждането на анализационна методология изисква да се изучи природата на анализирания предмет. Двете дейности взаимно се проникват и са обратими в последователността „кое преди кое". От това сложно проникване следва първият прост извод: в изложението си трябва често да се „отклоняваме от темата си и да говорим за свойствата на лириката. В съчетанието между двете страни ще търсим взаимна подкрепа и обяснение, без да си затваряме очите пред противоречията между тях.

Не можем да пристъпим познавателно към частен предмет без някаква, пък била тя и смътна представа за него. От тоя не прост закон на познанието следва вторият прост извод: преди да се заемем с въпроса, как да анализираме лирическата творба, не ще е зле да анализираме малко-много самите себе си, да изследваме представите, от които тръгваме да градим анализационната методология на лириката.

Първото, на което се натъкваме в тоя самоанализ, е, че твърде много противоречим на другите. По-нататък при повече самокритичност откриваме, че твърде много противоречим и на самите себе си. Наслоения от миналото се сблъскват с новости в лирическото творчество и литературното мислене, нормативни идеали - с реалните дадености, пристрастия с пристрастия. От тази обстановка сме безизходно обременени, въздишат скептиците и песимистите. В тази обстановка сме потопени, възразяваме ние, но не сме и лишени от възможността да се издигаме над нея и да определяме теоретически мястото си в историческия развой на литературното мислене.

Нищо странно и страшно няма в големите разноречия и противоречия, които царят в полето на литературнородовата теория и с които гонителите на логическото мислене в литературознанието, като Кроче например, хапливо се подиграват. Художествената литература е така остро противоречива по същност и функция, че да бъде противоречив изследователският й апарат е не само неизбежно, но и наложително. Освен това променяло се е лирическото творчество, променяли са се представите за художествената литература и лириката, променяло се е дори названието „лирика" и неговият обем. В
ККак да анализираме лирическата творба?

Изграждането на анализационна методология изисква да се изучи природата на анализирания предмет. Двете дейности вз
ИИзграждането на анализационна методология изисква да се изучи природата на анализирания предмет. Двете дейности взаимно се проникват и са обратими в последователността „кое преди кое". От това сложно прони