Обобщаване на категорийни данни. Видове относителни величини

Обобщаване на категорийни данни. Видове относителни
величини.χ (Тема 49)
Обобщаване на категорийни данни:
За обобщаване на категорийни данни се изпозлват относителни величини. Относителните
статистически величини са производни величини и се получават, като се съпоставят в
съотношение две абсолютни, средни или други величини. При тяхното получаване основното
алгебрично действие е деление. Величината, която се дели (делимото), се съпоставя с другата
величина (делителя). Делителят се нарича основа или база за сравнението или базисна величина.
Във всички случаи, обаче, частното, получено от съпоставянето на двете величини, трябва да има
опредлеен смисъл и да отговаря на определени потребности на статистически анализ. Тъй като
обикновено величината, която представлява делимото, е по – малка от делителя (базсина
величина), относителните величини се умножават по избрана математическа основа и резултатът
се представя като проценти, промили, продецимили и т.н.. Подборът на математическата основа е
свързан с размера на изучаваното явление. При рядко срещани явления са използва по – голям
множител (100 000,). При по – често срещани явления се използва по малък множител (100, 1000).
Числата, които изразяват абсолютния размер на изучаваните явления са изключително важни.
Тези числа обаче се оказват непригодни, когато трябва да се сравнят събития в две или повече
групи с нееднакъв размер. Затова тези абсолютни числа са нужни като междинен стадий за
получаане на относителни показатели.
Видове относителни величини (примери от стр 47 до стр 51)

Структурни (екстензивни) показатели: чрез тях се изразяват отделните части от статистическат
свъвкупност . Те дават представа за значението на тези части при формирането на общия размер
на съвкупността. Изчисляват се, като броят на наблюденията с определена ха характеристика (m)
се раздели на общия брой на наблюденията (n). Те представляват разпределението на цялото и се
изразяват в %. Цялата съвкупност се приема за 100%, а частта – за х. => х=m/n * 100


Показатели (коефициенти) за честота: много често едни съвкупности произлизат от други, т.е.
първите са съвкупности резултати, а вторите, от които резултатите произлисат, са съвкупности
среда. В такива случаи при анализа им се налага чрез относителни величини да се характеризира
интензивността (честотата) на възникването на резултата от съответнат среда. Тези относителни
величини се наричат показатели за честотата (разпространение) или интензивни показатели и
представят честотата/интензитета на наблюденията с дадена характеристика сред всички
наблюдения, или честотата на едно явление сред неговата среда. Използват се много широко в
епидемиологичните проучвания за представяне на наличното ниво на дадено заболяване или
друго явление в дадена популация. Такива например са коефициентите на раждаемост,
заболяемост, брачност, смъртност, грамотност и др. За изчисляване на коефицентие за честота е
необходимо да разполагае с данни за броя на случаите, характеризиращи дадено явление и
размера на средата, в която то възниква и рсе разпространява. Показателите за честота се

изчисляват като се разделят съвкупностите резултат на съвкупностите среда. Изразяват се в
промили на 10 000 или 100 000. Отношението за изчисляване на интензивни показатели има
следния вид: В конкретна среда (населението) – N случая от населението на 100 ( 1000 , 10 000 и
т.н.) = х случая => х = N случая/ размер на средата * 10
n


Показателите за съотношение – изразяват съотношението на две явления, между които няма
пряка връзка. Например отнасянето на броя на лекарите или болничните легла към броя на
населението на определена територия дава представа за осигуреността на това население с
медицински кадри и болнични легла на 1000 или 10 000 души. Няма значение кое явление ще
бъде вписано като числител и кое като знаметал. Показателят може да се изчисли и при обратно
отнасян, т.е. да се получи колко душе от населението се падат на един лекар.