Още една книга за учителя по Музика за трети клас

КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
МУЗИКА
ЗА ТРЕТИ КЛАС
ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНА ПОДГОТОВКА
Милка Толедова
Любомира Христова
Пепа Запрянова

МУЗИКА 3. КЛАС
общообразователна подготовка
КНИГА ЗА УЧИТЕЛЯ
© Милка Иванова Толедова – автор
© Любомира Георгиева Христова – автор
© Пепа Христова Запрянова – автор
© Кирил Мавров – художник на илюстрациите
© Кирил Мавров – дизайн и оформление
© Издателство „Изкуства“, 2018
ISBN 978-619-7243-57-4

СЪДЪРЖАНИЕ
Увод . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4
Учебна програма по музика . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 4
Учебно време . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4
Учебно съдържание . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4
Знанията . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .4
Допълнителна информация . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6
Композитори . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .6
Работа по интердисциплинарни проекти . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .8
Песни за изпълнение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .9
Произведения за слушане . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .10
Примерно годишно разпределение . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 11
Учебна програма по музика за 3. клас . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 26
Методически насоки за работа с учебника . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 36
Приложение (нотен материал) . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 68

4
УВОД
Учебното съдържание по музика в 3. клас е насочено към по-нататъшно надграждане на
базисните знания и компетентности, натрупани в 1. и 2. клас. То предполага максимално прило-
жение на извънучилищния опит на учениците в посока от познато към непознато, от най-дос-
тъпното в практически план към по-абстрактното. В учебното съдържание се открояват някои
по-съществени нови моменти, свързани с понятията: петолиние, нотен ключ, ноти, тонови име-
на, паузи, размер, такт, тактова черта и др., които поставят основите на нотната грамотност на
учениците.
УЧЕБНО ВРЕМЕ
Хорариум по учебен план: общообразователна подготовка – 1,5 чàса седмично – 48 чàса
годишно. Дава възможност за постигането на добри резултати в музикално-образователния про-
цес, като се имат предвид и други важни фактори – подготовката на учителите, условията на
училището, регионалните особеност и др.
УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ
Учителят има свободата да структурира часà в зависимост от темата и индивидуалното си
виждане при използването на дейностите – пеене, възприемане – слушане и творчески задачи.
Съгласно разпределението на часовете според учебната програма на МОН уроците биват:
Уроци за нови знания 24 чàса
За наблюдение в извънучилищна среда 3 чàса
Уроци за затвърдяване на новите знания и за обобщение 18 чàса
Уроци за диагностика на входно и изходно ниво 3 чàса
Годишен хорариум: 48 чàса
Структурата на учебника отразява схващането за мобилност – подвижност, заменяемост
на елементи от материала, на тяхната последователност, на конкретни педагогически решения.
Личната активност на учителя, изявата на собствените му възгледи, амбицията му за творчески
художествен и педагогически избор в зависимост от конкретните условия във всеки клас и всеки
урок е от изключително значение и поради факта, че учебните часове се разпределят по разли-
чен начин през учебната година във всяко училище.
Инструменталните пиеси/творби са достъпни, асоциативни, близки до светоусещането на
третокласниците. Отново процесът на възприемане на музика се подпомага от илюстрациите на
художника Киро Мавров. И тук, както при песните, учителят не е длъжен да спазва точно реда на
материала от учебника.
ЗНАНИЯТА:
• за елементите на нотописа – поставят началото на нотната грамотност – нота, пауза, пето-
линие, ключ сол, знак за повторение първи и втори път;
• за музикалните инструменти, вокална и инструментална музика – представени са чрез ха-
рактерни музикални примери, лесно запомнящи се и достъпни за третокласниците;
• за народните празници и обичаи – допълват и надграждат знанията на учениците;
• за размер и метрум – разпознава такт, тактова черта, размер 2/4, 3/4, 4/4 – свързани са с
нотната грамотност и с допълването и надграждането на метроритмичня усет на учениците;
• за музиката днес – представена е чрез запознаване със съвременни музикални инструмен-
ти и наблюдения върху присъствието на музиката в програми на радиото и телевизията.

5
Музикално-творческата дейност дава възможност за изява на учениците и техните са-
мостоятелни и неповторими решения по повод на слушана пиеса и изпълнявана песен, инстру-
ментално озвучаване на дадена ситуация, съпровождане с различни музикални инструменти,
подходящ изпълнителски вариант при изпяването на песен – отсенки в динамиката, темпото,
солисти – група и др., в откриване на възможности за инструментален съпровод и пр. Тя е застъ-
пена и в учебника по музика за трети клас под формата на:
• съчиняване на инструментално или мелодическо въведение към познати/репертоарни
песни;
• импровизиране на мелодия без текст (със сричка), като учителят подсказва настроението
(радостно, тъжно, игриво и пр.);
• съчиняване на съпровод – с детски музикални инструменти или с ръце.
Учителят участва активно в съчиняването на музика, като предлага свои варианти.
Неизменна част от музикално-творческата дейност са музикалните дидактични игри. Осо-
бено подходящи за подпомагане на заучаване на нотите и трениране на нотно-четивните навици
са игрите „Стой! Къде сме?“, „Живо пиано“, „Малкият учител“. При упражнение и развитие на
метроритмичния усет е добре да се използват игри като „Парола“ и „Кълвач“, а за подобряване
на дикцията на учениците „Беззвучен телевизор“, „Пей без глас“ и др. Играта „Светофар“ – пеене
„наум“ (при червено) и „на глас“ (при зелен цвят), може да се използва за решаване на няколко
различни задачи едновременно.
Импровизирането на танцови движения отново е свързано с добре познатите музикални
жанрове: марш, валс и право хоро, ръченица, както и с пресъздаването на движения съобразно
характера и настроението в текста на определени песни. Танците, които се заучават в урока по
музика, могат да се използват при игрите драматизации, уроците концерти и пр.
Развитието на музикалния слух е свързано с певческата дейност и значително я подпомага.
Работата върху песента включва няколко етапа:
• Предварителна подготовка на преподавателя – обхваща прослушване – ако е необхо-
димо няколко пъти, и усвояване на песента, вникване в нейното съдържание и характер.
• Показ и разучаване на песента – запознаване с автора, кратък разбор на текста, обясня-
ване на непознатите думи, изпяване от учителя и неколкократно повтаряне от учениците
на отделни фрази, които заедно с това се „сглобяват“.
• Художествено оформяне на песента – определяне на подходящ певчески звук съобраз-
но жанра, характера и настроението на песента, звукоподражателни моменти, солисти,
съпровод, динамика и пр.
• Изразително изпълнение.
Работата върху дадена песен продължава няколко учебни чàса.
Възприемането – слушането на музика, е основна музикална дейност, от която зависят съ-
държанието, качеството и резултатите на другите основни музикални дейности – изпълнението
и съчиняването. В програмата по музика са предвидени две насоки на музикално възприемане:
• Възприемането на музика изгражда умения и навици за проследяване на музикално
развитие, за преживяване и разбиране на музиката. Учениците могат да отговорят са-
мостоятелно или с подкрепа на преподавателя, да предложат подходящи рисунки и пр.
• Възприемане на откъси от музикални творби – слушане на музика с подчертано анали-
тични, диференцировъчни задачи – откриване „на колко се брои“, дълги и кратки трайности,
размер, посока на мелодично движение, темпо, динамика, изпълнителски състав и пр.
Добре е учителят да предложи варианти на тематично обвързване на художествения мате-
риал – т.нар. колекции – по отношение на сходна или близка образност, характер, танц, размер,
творчество на композитор и пр. „Колекциите“ позволяват едно и също произведение да попадне
в няколко различни „колекции“, тъй като те могат да се съпоставят по различен признак. Това
дава възможност различни страни на музикалното произведение да изпъкнат при многократно-
то му възприемане и то да се разгледа и осмисли в различни аспекти.

6
По отношение на структурирането на страниците в учебника са въведени някои общи символи:
ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ
Добри Чинтулов (1822–1886) е български поет, композитор и педагог. Автор е на око-
ло 20 стихотворения, сред които „Къде си, вярна ти любов народна?“, „Стани, стани, юнак бал-
кански“, „Вятър ечи, Балкан стене“. Автор е и на учебници по реторика, литература, руски език,
френски език, математика и нотно пеене, които никога не са обнародвани и също широко са се
разпространявали сред съвременниците му, но само във вид на преписи от учители и ученици.
Добри Христов (1875–1941)
Автор е на повече от 400 песни, на църковна и хорова музика, на произведения за симфо-
ничен оркестър – две балкански сюити, тържествена увертюра „Ивайло“. Той е един от първите
български теоретици с научни трудове върху особеностите на българската народна музика. Му-
зикалното училище в град Варна носи неговото име.
Тодор Иванов Попов (1821–2000) е български композитор и общественик. Роден е на
23 януари 1921 г. в Дряново. Завършва Държавната музикална академия през 1949 г., където пре-
подаватели по композиция са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо
Владигеров. Пише голяма част от произведенията си специално за хор „Бодра смяна“. Обществена
дейност Тодор Попов изпълнява като секретар на Съюза на българските композитори в периода
1962–1965 г. като главен секретар на творческото обединение на българските композитори.
Димитър Вълчев (1929–1995) е български композитор, член на Съюза на българските
композитори, автор на камерна и поп музика, детски песни, музика към театрални постановки,
оперети, мюзикъли, филмова музика. Най-известната му песен е „Една българска роза“. Повече
от 30 години ръководи оркестъра при Държавния сатиричен театър в София. Неговите забавни
песни са влезли в репертоара на най-известните български изпълнители и актьори като Йордан-
ка Христова, Росица Николова, Маргарита Димитрова, Паша Христова, Петър Чернев и др., много
от които наградени на наши и международни конкурси.
Васил Казанджиев (1934) е един от най-известните у нас и в чужбина български компо-
зитори. Автор е на много произведения – симфонии, инструментални концерти, хорови