Основи на педагогиката и теория на възпитанието - учебник

СЪДЪРЖАНИЕ

ПЪРВА ЧАСТ. ОСНОВИ НА ПЕДАГОГИКАТА
ОБРАЗОВАНИЕТО, ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО КАТО
СОЦИАЛНИ ФЕНОМЕНИ
1. Образованието, възпитанието и обучението през отделните
исторически епохи
2. Теории за произхода на възпитанието
3. Основни и диалектически характеристики на образованието,
възпитанието и обучението

НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА
1. Педагогиката в системата на научното познание
2. Обект, предмет, задачи и закономерности на педагогиката
3. Особености на развитието на педагогиката
4. Тенденции в съвременната наука, проявени в педагогиката
5. Система на педагогическите науки
6. Интегративна същност на педагогическата наука

ПОНЯТИЙНО -ТЕРМИНОЛОГИЧНА СИСТЕМА НА
ПЕДАГОГИКАТА
1. Постановка на проблема
2. Проблемът за основните педагогически понятия
3. Характеристика на основните педагогически понятия

МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЕДАГОГИКАТА
1. Същност, принципи, функции и равнища на методологията
2. Методологии на педагогиката

МЕТОДИ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ
1. Същност

2. Наблюдение
3. Педагогически експеримент
4. Анкета
5. Социометрични методи
6. Дидактически тестове

РАЗВИТИЕ НА ПЕДАГОГИКАТА. ВИДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ
1. Периоди в развитието на педагогиката
2. Приноси за разцвета на педагогическата наука

ЦЕЛИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО, ВЪЗПИТАНИЕТО И
ОБУЧЕНИЕТО
1. За същността на общите педагогически цели
2. Класически концепции за педагогическите цели
3. Характеристика на съвременните цели

РАЗВИТИЕ И ВЪЗПИТАНИЕ
1. Същност на развитието на личността
2. Класически концепции за развитието на личността
3. Съвременно състояние на проблема за развитието на детската
личност
4. Фактори за развитието на личността

ОБРАЗОВАТЕЛНИ СИСТЕМИ
1. Същност и обусловеност
2. Функции на образователната система
3. Система на образованието в България

ВТОРА ЧАСТ. ТЕОРИЯ НА ВЪЗПИТАНИЕТО

ПРОЦЕС НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1. Същност на процеса на възпитанието
2. Социална среда и възпитание, противоречия във
възпитателния процес
3. Особености на процеса на възпитанието
4. Закономерности на възпитанието
5. Своеобразие, структура и съдържание на възпитателния
процес
6. Възпитание, самовъзпитание, превъзпитание

ПРИНЦИПИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1. Същност
2. Класически принципи на възпитанието
3. Съвременни измерения на принципите на възпитанието

МЕТОДИ НА ВЪЗПИТАНИЕТО
1. Същност, обусловеност, свойства и функции на методите на
възпитание
2. Класификация на методите на възпитание
3. Характеристика на отделните методи
4. Форми и средства на възпитание

УМСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Понятие за умствено възпитание
2. Същност и съдържание на интелекта
3. Основни идеи и концепции за интелекта
4. Цел и задачи на умственото възпитание

НРАВСТВЕНО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Нравствеността като социален феномен - същност и
особености
2. Нравственото развитие като страна от цялостното развитие на
личността
3. Нравствено възпитание - същност, съдържание и задачи
4. Специфика на нравственото възпитание като педагогически
процес
5. Патриотично възпитание

ЕСТЕТИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Същност и значение
2. Основни категории на естетическото възпитание
3. Процес на естетическо възпитание

ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Същност на физическото възпитание
2. Задачи на физическото възпитание
3. Съдържание и методи на физическото възпитание

ПОЛОВО ВЪЗПИТАНИЕ
1. Психологически аспекти на половото съзряване и
идентификация
2. Същност, цел и задачи на половото възпитание
3. Фактори за полово възпитание

РЕЛИГИЯ И ВЪЗПИТАНИЕ
1. Същност и функции на религията
2. Основни религиозни концепции за природата на човека
3. Проблемът за религиозното образование и възпитание

СЕМЕЙСТВОТО КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕ Н ФАКТОР
1. Актуалност и специфика на семейното възпитание
2. Функции на семейството
3. Особености и тенденции в реализирането на възпитателната
функция на семейството
4. Взаимодействие между училището и семейството по
отношение възпитанието на подрастващите

УЧИТЕЛЯТ КАТО ВЪЗПИТАТЕЛЕН ФАКТОР
1. Специфика и противоречия в дейността на учителя като
възпитател
2. Сфери на реализация на възпитателните функции на учителя
3. Задачи на учителя като възпитател и класен ръководител
4. Педагогическо майсторство и творчество на учителя

У В О Д

Предизвикателствата пред образованието, произтичащи от
глобализационните процеси за хуманизация на обществото, поставят
пред педагогическата наука много отговорни задачи. Новите условия
на демократизация благоприятстват за утвърждаване на плурализма в
мисленето и действията на учени, просветни дейци и граждани.
Демократичното устройство на българското общество извежда на
преден план необходимостта от преосмисляне на редица досегашни
позиции, принципи и подходи. Образованието и педагогическата наука
не правят изключение. Една от възможностите в тази насока се
съдържа в критичното проучване на натрупаните познания у нас и в
чужбина, както и в творческото използване на опита.
Налице са нови възможности за по-смела изява на мисълта, за
обосноваване и реализиране на нови образователни парадигми.
Развитието на педагогическата наука обаче се извършва с по-бавни
темпове в сравнение с динамичните процеси в цялостния живот на
нашето общество.
Последното издание на учебник по педагогика на
Великотърновския университет датира от 1984 г. Междувременно
излязоха доста издания на автори от Софийския университет,
университетите в Благоевград и Шумен, които съдържат в голяма
степен нова информация и са ценни за подготовката на студентите.
Все по-голяма обаче става потребността от учебник, предназначен
конкретно за студентите от ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". А и
преподавателите по педагогика от Великотърновския университет са
длъжници на своите студенти.
Именно това обстоятелство наложи издаването на настоящия
учебник. В него са включени както класически теми на педагогическата
наука, така и някои съвременни въпроси.
Предлаганият труд обхваща проблеми, които обобщават в
основни линии съдържанието на първата част на лекционния курс по
Педагогика, който се чете пред студентите от Великотърновския
университет.
Учебникът обхваща основи на педагогиката и теория на
възпитанието. Проблемите са разгледани предимно в теоретичен
аспект. Поради ограничения обем отделните теми са разработени в
синтезирана форма.
Учебникът е предназначен за различни категории читатели, но
най-вече за студентите от учителските специалности в университетите.
Той е съобразен с учебната програма по дисциплината "Педагогика".
Може да се ползва и от специализанти, аспиранти, научни работници и
учители, подготвящи курсови, дипломни работи и дисертации.

В него има полезна, и надяваме се, нова информация и за
учителите професионалисти, които повишават своята квалификация.
Използван е опитът от преподаването на тази материя на
студенти от педагогически специалности, които се подготвят за
учители, както и на специализанти и курсисти в системата за
повишаване на квалификацията на учителите.
Учебникът е апробиран в специалностите Философия,
Психология, История, География и др. на Великотърновския
университет.

ОБРАЗОВАНИЕТО, ВЪЗПИТАНИЕТО И ОБУЧЕНИЕТО КАТО
СОЦИАЛНИ ФЕНОМЕНИ

1. Образованието, възпитанието и обучението през
отделните исторически епохи
Подготовката на подрастващите поколения за живота е
обществена потребност, една вечна функция на обществото, чието
предназначение е приемствеността между различните поколения,
която от своя страна осигурява бъдещето на цивилизацията. Тази
потребност се удовлетворява от възпитанието.
Същността на възпитанието като социален феномен е преди
всичко в организираното предаване постиженията на възпитателната
практика.
Възпитанието като исторически обособено социално явление има
три главни цели (7, 29):
1. Съхраняване на познанието и развитие на социокултурата
2. Оцеляване на човешкия индивид и човечеството
3. Усъвършенстване на надбиологичните функции на хората.
За да осъществи резултатно своите цели, възпитанието трябва
да решава следните задачи (Пак там, 29):
1. Да съдейства за усъвършенствуването на умствените
способности
2. Да развива уменията и качествата на ръката
3. Да обогатява речевата активност
4. Да актуализира средствата на общуване и сътрудничество.

1. 1. Възпитателни грижи за подрастващите в родово -
общинната епоха
Кълновете на човешката цивилизация и култура са именно в тази
епоха. В нея са корените и на учебно -възпитателната дейност и
педагогическата мисъл. Три са подпериодите в развитието на
първобитното общество (11, 43-44):
- на възникване и формиране;
- на разцвет;
- на разпадане.
а) Предполага се, че периодът на възникване и развитие
продължава няколко стотин хиляди години. Известен е и като
палеолит, тъй като се употребяват оръдия на труда от неогладен
камък. Това е време, когато се създава човекът като анатомичен тип.
Заедно с това възниква и възпитанието.
През този период хората живеят на стада (кланове). С появата на
членоразделната реч възниква средството за обмяна на опит, а

съответно - и за учене и обучение. Чрез членоразделната реч опитът
на всяко същество от групата става достояние на други същества, с
които то влиза в пряка или косвена езикова връзка. По този начин се
използва не само личният, но и опитът на останалите същества. Това
звуково общуване е съществена съставка на обучението и
образованието (Вж. 11, 45).
Човекът започва да употребява огъня, с което разширява района
на своето действие.
За възникването на възпитанието голяма роля играят забраните
и особено тези, за отношенията между мъжете и жените. В началото
отношенията между тях в скитащото стадо са безразборни.
Не само тези забрани, но и всички останали придобиват характер
на “заповеди на тайнствените висши сили”, на свещени забрани,
наричани днес “табу”.
Предаването на опита от възрастните на подрастващите в
скитащото стадо става без да има налице каквито и да е затвърдени
институции. То се извършва чрез подражание и съучастие на малките
в живота на големите. Възпитанието е единно за всички деца от
родовата общност.
Голяма роля за израстване на малките деца имат и игрите.
Три са съществените фактори за появата на възпитанието -
възникването на трудовата дейност, обществения живот и
членоразделната реч. За да се