Основи на правото

Същност на правото като социален регулатор на обществените отношения

Правото представлява съвкупност от общозадължителни правила за поведение, създадени и гарантирани от държавата, чрез които се регулират различните видове обществени отношения.
Съществуват и други регулатори на обществени отношения. Като нормите на морала, на етиката, канонически (църковни), технически правила за поведение, но единствено нормите на правото имат общозадължителен характер. Това е така, защото само правните норми се създават от държавата и изпълнението им се гарантира от нея чрез държавната принуда. Само правните норми имат общозадължителен характер за изпълнение от всички членове на обществото. Това е и причината правото да бъде основен и приоритетен, социален регулатор на обществените отношения. Всички останали групи норми за обществено поведение като етиката, морала и др. нямат общозадължителен характер.
Първостепенното значение на правото като социален регулатор на обществените отношения се определя от гаранциите, които му дава държавата. Държавата от своя страна е най-висшата обществена формация, създадена от самото общество за опазване и гарантиране на неговите интереси.
Няма държава без право, защото правото като съвкупност от общозадължителни правила за поведение, определя и редът за създаване на държавата, която пък от своя страна гарантира правото чрез държавната принуда. А държавната принуда е най-висшата обществена принуда предвид, че се създава и реализира от държавата, която пък е най-висшата обществена организация. Следователно неразривна е връзката между държавата и правото, като едното не може да съществува без другото и обратно.
*правото е основен обществен регулатор.

Предмет и метод

Предмет на правото – един от основните критерии, който се използва, за да се изясни структурата на правото като единна система от правни норми, е нейният предмет и метод на регулиране.
Тъй като правото е регулатор на обществени отношения, предметът на регулиране очертава онзи кръг от отношения, които са получили правна регламентация на определен етап от общественото развитие, защото не всяко обществено отношение подлежи на правно регулиране. Определяща за обособяването на тези отношения е нагласата на обществото и представата му за това кое обществено отношение притежава достатъчно висока степен на обществена значимост. Тази представа, разбира се, се променя , което води и до промяна в кръга на обществените отношения, които подлежат на правно регулиране, както се променя и начинът им на уреждане.
Метод – другият критерий, който се използва, за да се класифицират отделните структури на правната система е методът на правно регулиране.
Методите на правно регулиране са 2: императивен и диспозитивен. Характерно за императивния метод е, че двата субекта , които участват в регулираните обществени отношения се намират в позицията на власт и подчинения. Този метод е характерен за публично-правните отрасли /финансово, данъчно, наказателно, административно/. Диспозитивният метод е характерен за отраслите на частното право. При него субектите, които участват в правоотношения се намират в равнопоставено положение. Различията в двата основни метода са основание за разделяне на правото на дялове, вътре в които са обособени отделни правни отрасли. Като общото между тях е специфичния кръг на обществените отношения, които урежда и методът, чрез който те се регулират.

Правна норма – структура и видове

Правната норма е най-малката градивна единица в системата на правото. Тя представлява общозадължително правило за поведение, създадено и гарантирано от държавата по установен от нея ред. Всяка правна норма се характеризира чрез своето съдържание или още го наричаме нейната логическа структура. Логическата структура на правната норма се изгражда от 3 основни елемента: хипотеза, диспозиция, санкция.
Хипотезата е тази част от структурата на правната норма, която съдържа определени факти от реалната действителност (юридически факти), с настъпването на които, правната норма поражда своето действие като регулатор на обществените отношения. Това става чрез реализиране от страна на адресатите на правната норма на предписания от нея модел на обществено поведение. Този модел на обществено поведение се съдържа в диспозицията на правната норма, която пък е основен елемент от нейното съдържание, т.е. нейната логическа структура. Диспозицията определя конкретно какво трябва да направи адресатът на правната норма при настъпване на фактически състав, установен в хипотезата на същата правна норма. Санкцията е 3-ят елемент от структурата на правната норма – тя е онази част от съдържанието на правната норма, която определя правните последици, които ще настъпят за адресата на правната норма при изпълнението или неизпълнението на модела на поведение, установен в диспозицията на правната норма.
Правните норми разделям на видове според различни критерии. В зависимост от правните последици, които санкцията на правната норма предписва за своя адресат, ги разделяме на утежняващи или още забраняващи от една страна и овластяващи или още облагодетелстващи от друга. В зависимост от това какво предписват на своите адресати правните норми разделяме на материално-правни – такива, които предписват на своя адресат какво точно трябва да направи, т.е. чрез тях той реализира свои субективни права и задължения и от друга страна процесуално-правни, които определят на своя адресат как трябва да реализира свои субективни права или задължения, т.е определят процедурата или реда, по който адресатът на правната норма може да реализира свои субективни права и задължения.
Според броя на моделите за поведение, които правната норма предписва на своя адресат, ги разделяме на императивни и диспозитивни правни норми. Императивни са правните норми, чиято диспозиция предписва на своя адресат един единствен модел на поведение и всяко отклонение от този модел на поведение би довело до неправомерност. Диспозитивни пък са правните норми, чиято диспозиция предписва на своя адресат повече от един модели на поведение, които са в еднаква степен законосъобразни, като адресатът сам избира кой от тези модели на поведение да реализира.

Система на правото

Сложната природа на правото предопределя и сложността на неговата структура. Основните вътрешни структури на правото се проявяват като двойки – частно и публично; - материално и процесуално; - вътрешно и международно.
Делението на правото на публично и частно датира още от времето на римското право. Частното право се свързва с интереса на частните лица, а публичното право се е свързвало с интереса на римската държава. Съществуват две теории относно делението на правото на публично и частно. Според първата разграничението се прави с оглед на интереса на правните субекти. Според втората теория разграничението се прави въз основа на характера на субектите. Ако поне една от страните в правоотношението има частен характер, то е част от частното право и обратно.
Материално и процесуално – материалното право определя обема от правата и задълженията, които правните норми предоставят на правните субекти, както и дават отговор на въпроса какво поведение следва да имат субектите на правото с оглед на реализиране на предоставените им правни възможности. Процесуалното право представлява вътрешен механизъм за защита на правни норми, докато материалното право предоставя съответните права на правните субекти, процесуалното определя начина за тяхната защита.
Деленето на правото на вътрешно и международно произтича от суверенитета на държавната власт. Вътрешното право урежда отношенията на територията на една държава, докато международното право урежда онези обществени отношения, които излизат звън рамките на отделния държавен суверенитет.
Системата на правото обхваща разделянето на правото на отделни отрасли, които от своя страна обхващат отделни елементи, каквито са правните институти и правните норми. Всеки правен отрасъл се характеризира със специфичен предмет и метод на регулиране на обществените отношения.
Основни отрасли на публичното право са административно, финансово, данъчно, наказателно и др. Като отрасли на частното право – гражданско, семейно, наследствено, трудово, търговско, осигурително, вещно.
Правната материя вътре в правните отрасли също се организира по определен начин. Тя се подразделя на относително самостоятелни правни образования, каквито са правните институти, които също се характеризират със специфичен кръг на регулираните от тях обществени отношения. Последният елемент от правото е правната норма, която изгражда както правните институции, така и правните отрасли. Въпреки, че всяка държава има правна система с определени характеристики, съществуват няколко вида правни системи в света, които притежават общи белези и правната система на всяка една държава може да бъде причислена към някоя от тях подари сходните им характеристики.
Континентална правна система /романо-германска/ - основната й характеристика е, че източник на право представляват законите, юридическите актове се намират в йерархична зависимост един от др. и основният закон е конституцията.
Англо-саксонска /прецедентна/ - характерно за нея е, че основният източник на право е съдебния прецедент.

Източници на правото

Източници на правото са тези, от които черпим информация за наличието на общозадължителни правила за поведение. Източници на правото биват писани и неписани.
Към неписаните източници принадлежи т.нар. правен обичай. Правният обичай представлява многократна повторяемост на едни и същи правни действия, превърнала се в модел на поведение, имащ общозадължителен характер. Ролята на правния обичай като източник на правото в съвременните ни условия е сравнително ограничена. Той се прилага само в случаите на празноти в правото, т.е когато липсва писано право.
Писаните източници на правото са различните по степен на юридическата им сила нормативни актове. А нормативният акт представлява съвкупност от правни норми, уреждащи близки или сходни по вид обществени отношения. Според степента на юридическата им сила нормативните актове подреждаме в следната последователност:
Конституция – основен закон на всяка държава, установяващ основните начала за възникване на съответната държава, регламентира основните видове държавни органи, както и основните права и свободи на гражданите. Конституционните норми се доразработват чрез създаването на отделните закони. Това са нормативни актове, които се издават от парламента по правно-установен ред. Изпълнителната власт начело с Министерски съвет, издава въз основа и в изпълнение на законите в процеса на тяхното прилагане подзаконови нормативни актове, каквито са наредби, правилници, инструкции, тарифи и постановления. Наред с различните нормативни актове, писани източници и съвременното българско право са и тълкувателните реше