Основи на сензорната физиология

Основи на сензорната
физиология
Общи принципи за приемане и
преработка на сетивната
информация
Лекция за студенти по медицина
Проф. д-р Златислав Стоянов, д.м.н.

Хераклит
VI век пр. н. е.
“Знанието идва при човека
през дверите на сетивата.”

Сензорна физиология
Обект на внимание:
Последователността от
неврофизиологични събития и
субективни психични феномени,
възникващи в резултат на
въздействащ стимул от околната
или вътрешната среда.

Сензорна физиология
Изучава: Механизмите чрез които
стимулът се трансформира от
сензорните рецептори, а
информацията за неговото
въздействие се предава и
преработва в мозъка

За сензорната преработка е
характерно:
1) Извличане само на определена
информация от стимула и
пренебрегване на друга.
2) Качествено различие на
възприятието от физическите
свойства на стимула.
3) ..........

За сензорната преработка е характерно:
..........
3) Интерпретиране на извлечената
информация в съответствие с миналия
опит.
Извод: Нашите възприятия не са
директна регистрация на света около
нас, а се конструират вътре в нашия
мозък.

Възприятие
Възприятието е процес на формиране
на вътрешен (субективен) осъзнаваем
образ на стимула.

Възприятието е креативен (творчески)
процес.

Усещане
+
Формиране на възприятието
Сензорно
впечатление
Сензорно
впечатление
Сензорно
впечатление
+
Минал
опит
Минал
опит
Възприятие

Доказателства, че извлечената
информация се интерпретира в
съответствие с миналия опит



Фигура на Edgar Rubin

Доказателства, че възприятието е
креативен процес

Основни свойства на усещането
1) Вид (модалност).
2) Интензитет (сила).
3) Продължителност.
4) Местоположение.

Модалност
Различните форми на Е (светлинна,
механична, термична, химична) се
преобразуват от НС в качествено
различни усещания – “сензорни
модалности”.

Модалност
“Класически” сензорни модалности:
зрителна, слухова, тактилна, вкусова,
обонятелна.

Още: температурна, ноцицептивна,
вибрационна, равновесна,
кинестезична.

Модалностите имат субмодалности.

Интензитет на усещането
Зависи от силата на стимула.
Сензорен (абсолютен) праг – най-
ниският интензитет на стимула, който
може да предизвика усещане:
Не е константа.
Показва индивидуални особености в
зависимост от минал опит, контекст,
умора, заболявания.

Интензитет на усещането
Диференциален праг – минималното
изменение в силата на стимула, което
може да бъде доловено.
Зависи от абсолютната сила на
стимула.
1 kg 2 kg
50 kg 51 kg

Интензитет на усещането
1) Закон на Weber (1834)
DS = k.S  DS/S = Const. (k)
(DS –едва доловимо различие)

2) Закон на Weber-Fechner (1860)
Усещането = k. logS

3) Закон на Stivens (1960)
Усещането = k. (S-So)
n

Продължителност на усещането
Функция е на продължителността и
силата на стимула.
При продължително въздействие на
стимула с еднаква сила може да
настъпи адаптация (снижаване
интензитета на усещането).

Местоположение
(определяне на локализацията на стимула)
Способността да се локализира източника
на стимулация се основава на:
•Способността да се разграничат близко
разположени стимули (количествено се
описва чрез минималната различима дистанция
между два стимула – т. нар. пространствен или
двуточков праг).
•Топичната организация на сетивните
пътища и коровите сетивни
представителства.

Пространствен (двуточков) праг

Устройство на сензорните
системи
1) Периферно рецепторно звено.

2) Проводящи аферентни пътища.

3) Групирани в ЦНС клетки,
формиращи сензорни центрове.

Устройство на сензорните системи
Висше ниво на сензорните центрове –
първичните проекционни (сетивни)
зони в мозъчната кора.

Окончателна и пълна преработка на
сензорната информация – с участието
на вторичните сетивни зони и
асоциативните зони.

Обща схема на сензорна система

Обща схема на сензорна система

Дорецепторно звено
(в някои сензорни системи)
Има за задача да фокусира, усилва
или филтрира стимула.
Допринася за по-ефективно
предаване на стимула към нервните
структури.

Дорецепторно звено
(оптична система на окото)