Основни категории в маркетинга

1
.Основни категории в маркетинг
а
---------------------------------------------
Както всяка научна дисциплина М се обосновава ч/з ---------------------------------------------
Както всяка научна дисциплина М се обосновава ч/з с-ма от взаимно свързани и обусловени категории.От реално произтичащата, в дадената маркетинго Както всяка научна дисциплина М се обосновава ч/з с-ма от взаимно свързани и обусловени категории.От реално произтичащата, в дадената маркетингова среда,дейност на фирмите могат да се изведат две подс-ми,явяващи се като осн.системообраз.категории-изборът на пазар и маркетингов микс/инструментариум/.С изборът на пазар се определя пазарната среда т.е. наличните и потребни клиенти,закоито дадена фирма организ.и осъществява своята дейност.При осъществяване на даден бизнес фирмите извършват произв.дейност и реализират продукцията си ч/з използване на различни техники като реклама,ценови трикове,агресивност и т.н.Като по този начин с
е формира приоритетно полож.на производителя спрямо протебителя или т.нар.пазар на производ.В условията на М доминира пазара на потреб.като водещата роля е на потребителя,чиито изисквания стоят в осн.на производствената и дистрибуц.политика на фирмите.В съвременнтите условия просперират фирмите,които най-бързо се адаптират към изискванията на потребителите.От тук следва,че ориентацията към потреб. Е отправната точка в М.Особено значение имат категориите-нужда,потребности,желание и потребителско търсене.Нуждата е осн.категория на М,тя е чувство на усещане от човека на недостиг на нещо.Физиологични нужни-храна,облекло,топлина и социални нужди-духовна храна.Потребността е нужда приемаща специфична форма в съответствие с лич
ността на индивида.Желанието е в
ътрешен стремеж
към осъществяване на някакво действие в контекста на М се свързва с правото и възможността за избор на начин,по който се задоволяват човешките нужди.Изборът се дефинира като резултат от предпочитанията,вкусовете и другите характеристики,произтичащи от културното равнище и личността на индивида.От казаното дотук могат да се направят следните изводи-1.М не създава нужда,но може да създава потребност.2.М може да моделира потребителските желания.Друга важна категория е търсене-потребностите,подсигурени с платежоспособност,се появяват на пазара като
търсене на стоки.Т изразява реалната възможност за задоволяване на формирали
т
е се нужди.измерва се с количеството стоки,които потребителите биха пожелали и биха могли да закупят.В М се изявяват две разновидности на търсенето-потребителско и обществено.Потребителското е категория,която се отнася до нуждите и потребностите на крайните потреб.,правителствените институции и др.Общественото е категория,която отразява нуждите и потребностите на наемната раб.сила,акционерите,потреб.групи.Други не по-малко значим
и са категориите-продукт,размяна,сделка и пазар.Под продукт се разбира всичко онова,което може да послужи за задоволяване на нуждите и желанията на потребителите,представлява ценност за тях и е обект на размяна.М има смисъл само тогава,когато отделните индивиди вземат решение за удовлетворяване на своите нужди и търсене ч/з процеса на размяната.Основната мерна единица в М представлява сделката,тя е конкретно споразумение за размяна т.е.като форма на размяна на определени ценности м/у ик-ките контрагенти.има две разновидности-натурална-продукт с/у продукт и стоково-парична-продукти с/у парични еквиваленти.Условията на сделките са обект на регулиране от законодателството на дадената страна.Пазара представлява съвкупн
ост от всички възможни потенциални

потр
еб
ители на дадена стока,които при определ
ени условия могат да удовлетворят съответни свои потребности с тази стока или нейни заместители.Степента на развитие на пазара зависи от общественото разделение на труда и специализацията на производството.

2.Акценти в историческото развитие на М.
В свет
о
вната литерат.по М могат да се открият множество разработки,относно генезиса и развитието на М като научна дисциплина.Те доказват,че отделни маркетингови дейности са се извършвали преди столетия.В съкр
а
тен вид историята на М се представя по сл.начин:
1. Бартерен период-А.затворено натурално стоп.-пълно самозадоволяване на потребностите.Б.натурално-стоково стоп.-възникват първите форми на натурална размяна на стоки м/у две съсе
д
н
и семейства и групи.
2.Производствен период-А.зараждане на стоково пар.отнош.-обогатяват се различните форми на размяна.Б.средата на 17век-повишено търсене,поява на търг.отдели и фирми,условията за размяна се определят и диктуват от производителите.
3.Търговски период-А.средата на 19 век-създават се осн.инструменти на съвременния М:пазарни проучвания и анализи,осн.видове ценова политика,осн.принципи на сервизната политика.Б.1901-1

33.Етапи в развитието на М
С
т
оково-паричните отнош.създават предпоставките за осъществяване на индустриСтоково-паричните отнош.създават предпоставките за осъществяване на индустриалната революц.в страните с високоефективно работеща икономика.Възниква необходимостта от появата на нови,съвременни подходи и умения за управление на големите продуктови потоци,от страна на мениджърите т.е.идва потребността от маркетинга като съвременна концепция за управлението на бизнеса.В зависимост от степента на развитие на индустриалната революция се формират и етапите на развитие на М.На първия етап на индустр.революц.се формира продуктовия М-уменията са насочени към физическата дистрибуция на произведените стоки.Конкуренцията в отделните отрасли е слаба,а търсенето на продукти с нови качества високо,усилията на мениджърите са насочени към ускорено реализиране на произведената продукция.Оттук движещия мотив на бизнеса се формира като”повече производство и
повече продажби
равно на по-големи печалби”.Научно-техн.постижения се въвеждат от все по-голям брой производители и пазарът се залива с нови стоки,а продажбите спадат,предприемачите разбират,че не е важно само да произведеш,а да можеш да го продадеш.Мениджърите все повече се убеждават,че е необходимо да се привлекат достатъчно клиенти,за да се реализира по-голям обем продукция,което извежда и втория етап на М-продажбен М.През този етап акцента на М усилия пада в/у акта на продажбата,кота за целта се използват множество рекламни техники,както и всички видове комуникационни техники.След 50-те години на 20 век в мениджмънта на водещите фирми се оформя разбирането,че преди да започне организирането на производството на даден продукт,трябва
да се проучи има ли потребителск
и интерес към не
го и след оценка на положителния резултат да се пристъпи към инвестиции за неговото п-во.Така се формира третия етап от развитието на М,който извежда на преден план комплексното функциониране на елементите на маркетинговия микс.
Четвъртият етап от развитието на М се дефинира със следните осем осн.направления на фирмените маркетингови дейности-потребител,продукт,околна пазарна среда,цена,пласмент,сервиз,реклама,след продажбена дейност.Важно е да се знае,че тези елементи са еднакво важни и значими и трябва да бъдат еднакво добре застъпени във фирм
ите.Съвкупността от тези елементи се нарича маркетингов микс т.е. смесица от

маркетингови дейности.

4. Принципи и функции на М
-------------------------------------------------
М/у принципите и функциите на М съществува взаимна връзка и взаимообусловеност.Разглеждани като система принципите се явяват основата,в/у която се изграждат и управляват функциите.Те от своя страна спомагат за ефективната организация на маркетинговите дейности в дадената фирма,ч/з които се реализира осн.цел на М-пълно удовлетворяв
ане потребностите на купувачите с необходимите им продукти и услуги на приемлива за тях цена в точно определено време и място.
Принципите на М се дефинират като осн.правила за пазарното поведение на фирмите:
Първия принцип определя осн.цел на дадената фирма-да идентифицира и удовлетвори конкретните потребности на своите клиенти на конкретен пазар в конкретно време.Клиентите са осн.ресурс на една фирма,търсенето,удовлетворяването,запазването и разширяването кръга им и най-важното условие за съществуването й.
Съгласно втория принцип предлагането на стоки и услуги,които да удовлетворяват напълно потребителя ,се явява като осн.условие,предпоставка и стратегическа насока за постигане целите нповече продажби равно на по-
големи печалби”.Научно-техн.постиж
е
ния
се
въвеждат от все по-голям брой производ
ители и пазарът се залива с нови стоки,а продажбите спадат,предприемачите разбират,че не е важно само да произведеш,а да можеш да го продадеш.Мениджърите все повече се убеждават,че е необходимо да се привлекат достатъчно клиенти,за да се реализира по-голям о
б
ем продукция,което извежда и втория етап на М-продажбен М.През този етап акцента на М усилия пада в/у акта на продажбата,кота за целта се използват множество рекламни техники,както и всички видове кому
н
икационни техники.След 50-те години на 20 век в мениджмънта на водещите фирми се оформя разбирането,че преди да започне организирането на производството на даден продукт,трябва да се проучи има ли потребителски интерес към него
и

след оценка на положителния резултат да се пристъпи към инвестиции за неговото п-во.Така се формира третия етап от развитието на М,който извежда на преден план комплексното функциониране на елементите на маркетинговия микс.
Четвъртият етап от развитието на М се дефинира със следните осем осн.направления на фирмените маркетингови дейности-потребител,продукт,околна пазарна среда,цена,пласмент,сервиз,реклама,след продажбена дейност.В
И
н
т
ег
риране дейностите изпълнявани
о
т специф.функции води до появата на т.нар.управленски функции.Контролът като осн.елемент на упр.функции представлява завършващ стадии на маркетинговата дейност.Изявява се в три направления – 1.Стратегически-систематична и обективна проверка на маркетинговата дейност на фирмата.2.Тактически-текуща проверка на степента на изпълнение на предварително набелязаните цели.3.Контрол в/у печалбата-провежда се на осн.на отчета за п-ди и р-ди и получените резултати.

5. Същност и определение на М.
Първи опит за създаване на фундаментална теория на М прави Арчи Шоу ,според него М се явява философия на бизнеса.По-късно това определение става нарицателно за М,изявяващо го като с-ма от функции,осигуряващи връзката м/у производство и потребление и стоящо в осн.на всяко бизнес начинание.В зависимост от конкретните истор. И икономически условия становищата за същността ,състава и границите на направление на М са се изменяли,една от прич
ините за това е,че не се разграничават двете значения на М- като функция и като философия,концепция,начин на виждане за управление на стопанската дейност.Друга причина за съществуващите различия при дефиниране на понятието за М са настъпили