Особености на урока в началното училище

Урокът е вид формална организация на единството между дейността на
ученика и на учителя, с помощта на която се разработва и усвоява
съдържанието на определена тема от уч.програма за определено
уч.време(уч.час). При урока уч.съдържание е разделено на малки
единици(методични),които може да се възприемат и усвояват за строго
определено време. Урокът се конструира и реализира в технологичен план
от учителя.
Осн.компоненти на урока са:
1.формулиране на темата,която ще се разработи в урока
2.цел на урока и обосноваването и
3.проверка на дом.работа,зададена на предишния урок
4.изложение(разработване) на новия материал
5.затвърдяване на новите знания чрез упражнения и практически
занимания
6.повторение на изученото
7.проверка и оценка на знанията
8.формулиране на резултатите от урочната работа
9.задаване на дом.работа и указания за нейното изпълнение
Компоненти на урока
Подготвителен -Той включва следните компоненти:
- Мотивация: познавателна-свързана е с познавателните интереси на
ученика
- мотивация, ориентирана към успех- тя поддържа висока степен на вяра в
собствените възможности
-престижна мотивация- наличието на съзнателни качества. Детето вярва и
иска да бъде най-добро в постиженията си, самодоказване.
-мотивация, ориентирана към избягване на неуспеха- има деструктивен
характер.При нея ученика прави всичко без желание, единствено воден от
определен страх от санкции.
-компесаторна мотивация- типична е за трудно успяващите деца, търсят
компенсаторна възмойност за изява.

В новата соц. среда опитът се превръща в опора, която дава на ученика
необдходимата сигурност, от която той силно се нуждае.
В ранната училищна възраст опитът на децата може да бъде актуализиран
по много начини чрез: споделяне на преживявания; разказване на случки,
събития, истории; рисунки, съчинения, преразказ;
Опитът на децата не е много богат. Добре е когато чрез подходящи задачи,
учениците трябва да изградят умението да разбират какво знаят, какво не
знаят и да търсят адекватни пътища и помощ за добиване на нови знания.
Организиране на възприятията в актуалното сетивно-информационно
поле.Детето запомня предимно ярките детайли, които са близки до
неговия опит. Трудно се отделя значимото от по-малко значимото и
типичното за даден предмет, обект, процес, явление. При репродуцирането
на конкретни факти и данни, ученикът възстановява най-вече факти и
данни, съдържащи се в предходния му опит.
Определяне на целите на урока- те са обусловени от стандартите за уч.
съд-е, обособени в културно-образователните области.
За учителя: да постигне стандарта за уч.съд-е; да разбере по-добре
същността на осн. Проблем; да допълни комплекса от вече формирани
знания, умения и компетентности;За учениците- да се включат в
изпълнението на интересни задачи с изненадващи моменти, свързани с
преодолими трудности и приятни преживявания. Да работят в група със
съответно приятелче, да сподели своя опит.
Активизиране на познавателните процеси
Затруднява се превключването от едно познавателно действие към друго,
забавя се темпът на съсредоточаване и изпълнение. Детето бързо запомня,
но и бързо забравя, защото краткотрайната памет е добре развита за сметка
на дълготрайната.Започва стабилизиране на лог. мислене на ученика–
нужда от голямо количество сетивни опори, които да подпомогнат
изграждането на верни представи и понатия. Полезни за активизирането
на познавателните процеси са използване на разнообразните похвати,
факти, данни и закономерности.
Създаване на подходящ психологически климат

Добрата емоц. атмосфера гарантира развитието на ученика: в дейността и
в общуването правят работата му по-продуктивна и желана. Много
подходящи за началото на урока са откритите въпроси, които събуждат
познавателните потребности и въображението на децата. Това дава
възможност за естествено постигане на образователната цел и
осъществяването на непринуден разговор меду у-л и у-к.Може да се
твърди, че полезни за цялостното осъществяване на подготвителния етап
на урока са: проблемните въпроси; любопитните случки, разказани от уч-
ля; онагледяване чрез видеозапис, звукозапис, предметна или сюжетна
картина, илюстрация; игрови похват; включване на децата в ситуация на
импровизирано споделяне на преживявания, свързани с определен
житейски опит; „мозъчна атака” и т.н.
Операционален компонент
Той предполага същинската работа с информацията с цел нейното
възприемане, осмисляне и затвърдяване: анализ, систематизиране,
прилагане на информацията в нови познавателни ситуации, творческа
работа.
Учебната задача- в операционното равнище на всеки вид урок е свързана с
решаването на определена задача - необходимо е:
-работа по усъвършенстване на вече придобити ЗУК
-изследователска работа по решаване на проблем
-творческа работа
Решаването на всяка задача преследва постигането на няколко резултата:
Овладяването на конкретно учебно съд-е; емоционална и интелектуална
дейност, стимулирана от преодоляна трудност и изживения успех;
засилване чувството на сигурност при постигане на познавателната цел;
За да се формулира уч. задача:
преди да се въведе новото понятие, да се създаде ситуация на жизнена
необходимост от неговото появяване; правилна словесна формулировка на
новото знание; логиката на преход от задача към задача да бъде ясна и
открита за ученика; чрез осъществяването на репродуктивна,
изследователска и творческа дейност, се постигат различни равнища на
активност и самостоятелност на учениците.

Репродуктивна дейност- свързана е с актуализиране на вече усвоени
знания и умения.
Изследователска дейност- най-сигурният път към познанието е
самостоятелни целенасочени действия, свързани с конкретно откритие. В
нач. училище поради бедния познавателен опит на децата, самостоятелната
изследователска дейност се реализира със създаването на проблемна
ситуация . Дисбалансът между известното и неизвестното създава
специфично психологическо състояние на затруднение.
Творческа дейност-свързана е с преструктуриране, трансформиране,
изследване, комбиниране, обогатяване на ЗУ. Учениците осъзнават
собствените възможности, мобилизират силите си за преодоляване на
трудността, осъществяват самоконтрол на действията и постиженията.
Оценъчно-затвърдяващ компонент
Чрез него се постига по-добро осмисляне на усвоеното уч. съд-е и неговото
затвърдяване чрез пренос в по-нови и нестандартни ситуации; обратна
информация за у-ля и у-ка
1.Формиращо оценяване-диагностициране учебните резултати на уч-те
и определяне нужната за уч-те помощ, за да постигнат възможно
индивидуално равнище на успеваемост;
2.Отчитане на емоц. преживявания , на познавателен интереси,
свързани с работата
3.Отчитане на равнището на формираните умения за самостоятелна
работа
4.Прогнозиране на „зоната на близкото и по-далечното интелектуално
равнище”
5.Оценяване качеството на собствената предварителна дейност.
Ученикът изгражда поведение за самоконтрол и самооценка на
постигнатите собствени резултати, ЗУ.
Важно е интелектуалните затруднения да бъдат съобразени с
индивидуалните възмойности на всяко отделно дете, за да го доведат
до желания успех и да поддържат желанието му за работа.
Затвърдяване на уч. съд-е: Видове:
-повторение на собствена опора-ученикът самостоятелно прави план,
модел, рисунка и това му помага да възстанови познавателни действия.
Работата по групи може да: има различен характер. Всяка група работи по

отделен фрагмент от уч. съд-е, после всички обменят опит по фронтален
път.Всички групи работят по осн. информационно ядро и накрая споделят
резултатите от работата, отново чрез фронтална работа.
-повторение с контрол- учениците съставят самостоятелно въпроси, на
които сами търсят отговор; една група формулира въпроси, друга
подготвя отговорите; учителя посочва последователно ученик, който да
фомулира въпрос, свързан с новото уч. съд-е, и друг, който да отговори на
него.
Повторение с разширение- може да се приложи при различни случаи:
когато учениците са се затруднили в процеса на усвояването на уч. съд-е;
когато се цели обогатяване на знанието и прилагане му в нови ситуации;
Оценяване: ориентирано е към:
Проследяване готовността на ученика да борави с инф-ята; постигане на
образователните цели; определяне на познавателната активност; прилагане
на ЗУ в нестандартни условия; работата в сътрудничество и поемане на
отговорности; формиране на вътрешна мотивация;Оценката може да
стимулира ученика, да го зарежда с положителни емоции.Но може и да
създава и психологически прегради, да блокира ентусиазма на децата.
Оценяването трябва да бъде многофакторно,за да подпомага цялостното
развитие на детето. Акцентът се поставя върху това, което децата могат , а
не върху слабостите и грешките.Формиращото оценяване дава представа
на ученика за двете равнищата на желано и постигнато в хода на
познавателната дейност. В атмосферата на сътрудничество между у-л и у-к
се проследяват успехите,неуспехите,търсят се причините за тяхното
допускане, опитват се да открият възможно най-адекватните подходи и
стратегии на работа. Уч-лят от безстрастен „диагностик” и „съдник” се
превръща в доверено лице, което подпомага,ориентира,стимулира, насочва
дейността на ученика. Този тип оценяване изисква : внимателно
проследяване на индивидуалната работа на уч-те, своевременно
подпомагане на отделния у-к; осъществяване на деликатна намеса при
долавяне на някакво напрежение и затруднения в общата работа;
маркиране на типични затруднения и по-нестандартни подходи за
осъществяване на конкретни познавателни действия;За да подпомага

учениците, у-лят използва различни стратегии: задаване на въпроси с цел
определяне на затруднението и формиране на рефлексивно поведение;
навременна намеса при допуснати грешки; предоставяне на допълнителни
дидактически материали с цел облекчаване на разбирането и откриване на
връзки и зависимости между изучаваните предмети, обекти, процеси и
явления; конструиране на познавателни ситуации, изискващи прилагане на
вече придобити знания, но в по-различни условия;
За да бъде ефективна обратната връзка е необходимо:
-да бъде навременна и задължителна, позитивна и конструктивна; да щади
достойнството на ученика;
В хода на оценъчно-затвърдяващия компонент обикновено се поставят
задачите за дом. работа. Необходимо е:
-неангажирано съобщаване на задачите, без необходимия коментар и
насоки; да не се поставят задачите след биенето на звънеца; дом. работа
може да бъде поставяна на всички равнища от осъществяване на урока;
задаването на дом. работа изисква сериозна предварителна подготовка от
учителя, логиката на образователните цели,слабостите,интелектуалното
развитие,потребностите и интересите на всяко отделно дете.
За подготовката на всеки урок трябва: да има връзка с предходните и
следващите теми; формулиране на образователните цели; обособяване на
основната група от новите представи и понятия; определяне на
технологията на работа за постигане на прогнозирания резултат;
определяне на относителния дял на самостоятелната работа на уч-те;
подготовка на дидактически материали за индивидуална,диференцирана и
групова работа; определяне на формите на оценяване на постигнатите
учебни резултати; маркиране на домашната работа.