Остеоартроза – етиология, клинични форми и лечение

Тема №40: „Остеоартроза – етиология, клинични форми и лечение”

Остеоартрозата е хронично ставно заболяване, при което се уврежда ставния хрущял, с последваща пролиферация на костна тъкан. Възпалението на синовиалната мембрана и на околоставните тъкани е вторично.
Етиология. Остеоартрозата се разделя на 2 главни групи – първична и вторична. Етиологията на първичната остеоартроза (ОА) не е изяснена. При вторичната ОА етиологична роля има следните фактори: възраст, свръхнатоварване на ставите, наднормено телесно тегло, предшестващи възпалителни заболявания на ставите, метаболитни, ендокринни, генетични фактори и др. (като повишена употреба на кортикостероиди).
Клинична картина. Заболяването засяга най-често дисталните интерфалангеални стави – първа метакарпална става, първа метатарзофалангеална става, коленни стави, тазобедрени стави, шиен и поясен отдел на гръбначния стълб.
Основният симптом на ОА е болката. Първоначално тя се явява след натоварване на ставите и се облекчава след почивка. Локализира се в засегнатата става, като може да ирадира. С прогресиране на заболяването, болката се явява при минимални движения и при покой. Започва да събужда болния по време на сън. При напреднал стадий на заболяването, болката се дължи на възникналите деформации и сублуксации.
! При прогресиране на заболяването се ограничават движенията в засегнатите стави.
При гонартроза (ОА на колянна става), характерен симптом е сковаността в засегнатата колянна става. Тя е краткотрайна и отзвучава след раздвижване. При изследване се открива подуване и деформиране на колянната става. Дължи се на хипертрофията на околоставните тъкани и на остеофитите. В повечето случаи няма прояви на възпаление.
При коксартроза (ОА на тазобедрената става), главният симптом е болката, която се последва от характерно подуване. Първоначално е умерена, но с прогресиране на заболяването, се засилва. Болката е от механичен тип. Усилва се при натоварване на тазобедрените стави. Проявява се при преминаване от седнало в изправено положение, при движение по неравен терен, при изкачване на стълби и т.н. Успокоява се при почивка и преди всичко в легнало положение. Характерна също е сковаността в тазобедрената става. Проявява се след продължително обездвижване. Общото състояние на болните е запазено. При ОА (вкл. и коксартроза), се касае за локално заболяване. Липсват висцерални прояви.
Лечение. Целта на лечението при ОА е да се ограничат болката и дискомфорта, да се повиши подвижността в засегнатите стави, както и да се предотврати прогресирането на заболяването. При активна ОА трябва да се овладее съпътстващото възпаление. Общите мерки включват почивка, намаляване на натоварването на засегнатите стави и ползване на помощни средства. Медикаментозното лечение включва следните групи лекарства:
Аналгетици: ацетил-салицилова киселина, метамизол, ненаркотични аналгетици;
НСПВЛ: най-голямо приложение намират диклофенакът и производните на пропионовата киселина. Съчетават противовъзпалителен и аналгетичен ефект;
Кортикостероиди за локално приложение: най-често се налагат при лечение на гонартроза;
Хондропротективна терапия: S-глюкозамин сулфат подпомага синтеза на протеогликаните;
Миорелаксант, лубриканти – по-рядко се използват.

Хирургично лечение. Свързва се с коригирането на различни малформации и дисплазии, с отстраняването на свободни хрущяли и костни фрагменти, с прилагането на частични протези и изкуствени стави при напреднала ОА.
Физикално лечение и рехабилитация. Може да се конкретизира в следните групи – физиотерапевтични, кинезитерапевтични, курортоклиматични. Използват се самостоятелно или комбинирано.