Оценяване на рисковете в здравеопазването

Оценяване на рисковете в
здравеопазването
Доц д-р Теодора Димитрова, ДМ
Катедра Хигиена, МУ Варна

•Целта на оценката на риска е да се създаде
връзка между опасностите и резултатите за
здравето, да се прецени рискът за здравето
при излагане на опасност (Cox et al., 2000).
According to МОТ (2005), оценката на риска за
човешкото здраве е „процесът, който
преценява естеството и вероятността от
неблагоприятни последствия за здравето на
човека при излагане на един или повече
стресови фактори”.

•Секторът на здравеопазването е един от най-
важните и големи сектори в Европа. Приблизително
10% от работниците в Европейския съюз са заети в
сектора на здравеопазването и социалното
подпомагане, като значителна част от тези хора са
заети в болниците. Останалите работни места
включват старчески домове, социални заведения,
лекарски и зъболекарски кабинети и клиники и
други дейности, свързани със здравеопазването
(например, кръвни центрове и лаборатории за
медицински изследвания).

•Оценката на риска е ключ към
предотвратяване и намаляване излагането
на здравните работници на опасности,
свързани с работата.

Проблеми с работната среда в
сектора на здравеопазването
•Частично като резултат от
неблагоприятните условия за работа
Европейският съюз се сблъсква и ще
продължава да се сблъсква с недостиг на
работна ръка както в здравеопазването,
така и в социалните грижи през идущите
години и ще полага приоритетни усилия в
борбата със свързаните с работата влошено
здравословно състояние, отсъствия и
преждевременно пенсиониране в сектора.

•Секторът на здравеопазването е комплексен и обхваща цял
спектър професии и работни места, при които са налице
различни професионални опасности за здравето и свързани с
тях здравословни проблеми.
•Здравните работници са изложени на травми от спринцовки,
травми, алергия към латекса, насилие, стрес, поради което бе
предложенопит да се систематизира този така голям брой
индивидуални опасности в система за класификация. Общо
взето, опасностите се делят на
•Биологични (например вируси),
•химични (например цитостатични),
•Ергономични (например, грижа за пациентите),
•организационни (например, работа на смени) и
•психо-социални, включително насилие, свързано с работата
(Froneberg, 2006).

•Химичните и биологичните опасности могат да
се отразят сериозно на изложените на тях
лица. В Интернет се намира огромно
разнообразие от указания и информация с
гарантирано качество за здравните работници
•(например, тематичните страници за
биологичните и химичните опасности в NIOSH
http//www.cdc.gov/niosh/topics/healthcare/)

Психо-социалните и ергономичните фактори, обаче,
представляват главният проблем. Както е отразено и в
статистическите данни, броят на работниците,
засегнати от тези фактори, и тяхното въздействие
върху човешкото здраве като цяло е високо. В
сравнение със средния коефициент във всички
отрасли, секторът на здравеопазването и социалните
грижи се отличава с високо разпространение на
професионалните заболявания, преобладаваща
причина за които са нарушения в ОДА, стрес,
депресия, тревога.
(www.hse.gov.uk/statistics/industry/healthservices.htm).

Психологически рискови фактори
•Психо-социалните опасности или рискови фактори са „онези
аспекти на планирането, организацията и управлението на
работата, заедно със съответния социален контекст и работна
среда, които имат потенциал за създаване на психологически
или физически травматизъм” (Cox & Griffiths,1996).
Професионалните психо-социални рискови фактори обхващат
такива аспекти като ролята в организацията, междуличностните
отношения при работа, работния график, стресът при работа,
слаб контрол върху работата, изисквания във връзка с работата,
агресия, насилие, несправедлива организация на работата и
слаба колективна работа.
•Всички професионални групи в отрасъла могат да се сблъскат с
опасности.

•Тези опасности могат да засегнат както
физическото, така и психо-социалното
здраве. Могат да засегнат здравето както
пряко (физически), така и непряко
(психологически, посредством стреса) (Cox
et al., 2000).

•Стресът при работа е обичаен проблем в сектора на
здравеопазването.
•Съгласно анкетата, проведена от Международния консорциум
за болнични резултати през 1998-1999 година в Англия 36,2% от
заетите в сектора на здравеопазването страдат от сериозни
форми на физическо и психическо изтощение (www.sozialnetz-
hessen.de/ca/wn/rqj/).
•Хроничният стрес при работа е свързан с нарастващите
здравословни проблеми, в частност, сърдечносъдовите
заболявания (Hemingway & Marmot, 1999).
•Продължителният стрес при работа също може да допринесе за
психиатричните увреждания, включително депресия (Kivimäki et
al., 2003).

•Агресията на работното място е сериозен
проблем в организациите в сферата на
здравеопазването. Агресията в организациите
в здравеопазването се свързва с физическо и
психическо изтощение, тревога, депресия,
неудовлетвореност от работата, отпуски по
болест, както и пристрастяване към отпуските.
Всичко това може да стане причина за
понасяне на големи разходи от страна на
организациите и цялото общество.

•Насилие от странични лица е също широко
разпространено в здравеопазването. За насилие при
работа се говори при инциденти, при които служебно
лице е пострадало, заплашено или обидено по време на
изпълнение на служебните си задължения. Такова
поведение се наблюдава от страна на пациенти,
клиенти, посетители, странични лица и колеги.
•Някои дейности поставят работниците в положение на
по-голям риск от нападение или агресия (например,
спешните отделения, психиатричните отделения).
•Насилието и агресията са причина не само за травми и
страдания, но и за повече отпуски по болест и по- нисък
морал, от което страда обслужването на пациентите. Във
Великобритания през 2000- 2001 г. е имало около 84 000
регистрирани случаи на насилие и агресия срещу
персонала на Националната здравна служба (НЗС). През
периода 2001- 2002 са отчетени над 95 000 произшествия
(увеличение с 13%) (НЗС, 2003).

•Организационните фактори и отношенията с
колегите могат също да се отчетат като
немаловажни опасности. Такива фактори като
несправедлива организация на работата,
неуспешно сработване на екипа, неуспешно
управление, работа в условия на изолация,
липса на социална подкрепа, намаляване на
персонала и недостатъчните средства се счита,
че опринасят за влошеното физическо и
психическо здравословно състояние и
увеличението в отпуските по болест сред
здравните работници.

•И накрая, съществуват важни
психологически опасности, които са
характерни единствено за този сектор. Те
могат да включват:
•сблъскването с болката и работата с
умиращи хора,
•спешни случаи,
•излагане на травматизиращи условия,
оплаквания и съдебни дела.

•Неуспешното управление на психо-социалните
рискови фактори може да извика на бял свят
значителни последици, и то не само за здравните
работници, но също и за пациентите и за качеството
на предоставяните услуги.
•Ефектът върху отделния служител зависи от
опасността, на която е изложен. Последиците,
обаче, зависят не само от това, но и от наличните
организационни (наблюдение, отчитане, социална
подкрепа и др.) ресурси, необходими за подкрепа
на служителите и предотвратяване възникването на
психо-социални проблеми.

Ергономични рискови фактори
•Ергономичните опасности свързаните с тях
проблеми на ОДА са описани като водещия
професионален здравословен проблем,
засегнал медицинските сестри и санитарите
(de Castro, 2004). Здравните работници
систематично се нареждат на първите места
сред професиите с увреждания поради
гръбначни травми, предимно вследствие на
физическата работа, свързан с обгрижването
на пациентите.

•Сестрите, санитарите и акушерите са втори, а сестрите с
медицинско образование са шести в класацията на
първите десет рискови професии по навяхвания и
изкълчвания, която включва водачите на товарни
автомобили (първи), общите работници (трети) и
работниците в строителството (седми) (Бюро за трудова
статистика, 2002).
•Рискът от гръбначни травми, дължащи се на работа с
ръце по време на обгрижване на пациенти, обхваща
всички специалности. Едно широкомащабно шведско
изследване (Engkvist et al., 2001) констатира, че
редовните грижи за пациенти и липсатана помощни
средства при медицинските сестри и санитарите са
свързани с гръбни травми.

•Проблемите с гърба и другите увреждания на
опорно-двигателния апарат същевременно могат да
бъдат важен фактор за текущия и увеличаващ се
недостиг на работна ръка в този сектор. Според
някои американски оценки излиза, че всяка година
нови 12% от медсестрите и санитарите ще обмислят
прехвърляне на друга работа, за да намалят риска, и
още 12%-18% ще действително напуснат професията
поради хронична болка в гърба (Moses, 1992; Owen,
1989). Подобни оценки са направени и в Европа, а
едно неотдавнашно шведско изследване сочи, че
медсестрите и санитарите с регистрирани проблеми
на ОДА и тези, които имат опит с ограничено
ползване на средства за пренасяне, е най-вероятно
да напуснат професията (Fochsen et al., 2006).

Икономическото бреме, наложено на обществото, е
огромно; изпълняват се няколко стратегии за
предотвратяване на травматизма при ОДА в професията на
медсестрите и санитарите. За съжаление традиционните
подходи при обучението на медсестрите и санитарите на
техники на вдигане и механика на човешкото тяло са все
още широко използвана практика, въпреки че някои
налични сведения сочат, че тези подходи са неефективни,
ако целта е намаляване на травматизма. При все това,
частично в резултат на тези недостатъци, през последните
години се наблюдава уклон към превантивни мероприятия,
насочени към осъществяване на програми за безопасно
обгрижване на пациенти въз основа на политиката за „не
на вдигането” и широкото използване на оборудване за
обгрижване на пациентите и на помощни средства.

Оценка на риска
Управлението на риска се състои от всякакви опити за
преценка на риска (дело на различни групи –специалисти,
лица, приемащи решения, работодатели и служители),
опити за предсказване на появата, мащаба и
отрицателните последици, за намаляване и контролиране
на очакваните последствия. Въпреки че терминологията в
различните дисциплини може и да се различава, оценката
на риска е първата стъпка в този процес, така че
управлението на риска представлява оценка на риска