Патофизиология на храносмилателната сиситема

Патофизиология на
храносмилателната сиситема
Доц. д-р Радко Златков Радев, дм
Катедра по предклинични и
клинични науки
Медицински университет-Варна

Стомашно-чревният тракт (СЧТ) осигурява постъпването на
хранителните вещества в организма във вид най-удобен за
усвояването и метаболизирането им съобразно жизнените
потребности. Той представлява сложна система от анатомично и
функционално свързани помежду си органи:
Уста
Хранопровод
Стомах
Дванадесетопръстник
Екзокринен панкреас
Тънко черво
Дебело черво
Анус
Тази система е пряко свързана с центалния метаболитен
орган –Черен дроби е обвързана със сложни регулаторни връзки
с останалите органи и системи на организма.

Обща етиология на гастро-интестиналните нарушения
1.Инфекциозни фактори: вируси, бактерии, парзити и др.
2.Токсини: соли на тежки метали, фосфорорганични съединения,
алкохоли, растителни отрови, морски и животински отрови,
бактериални токсини, ендогенни крайни метаболити и др.
3.Медикаменти: нестероидни противовъзпалителни средства,
ацетилсалицилова киселина, парасимпатикомиметици, холинестеразни
инхибитори, кардиални антиритъмни средства, антиподагрозни
средства, предозиране с лаксативи, химиотерапевтични средства,
антибиотици, антитуморни средства и др.
4.Съдови инциденти в областта на мезентериалните съдове:
тромбози, емболии, кръвоизливи.
5.Стомашно-чревни имунни конфликти –различни видове на
свръхчувствителност.
6.Тумори на СЧТ.
7.Вродени аномалии на СЧТ: кисти, дивертикули, лезии, увреждане
на невралния апарат на СЧТ.
8.Генетични дефекти: специфични ензимни дефекти (дизахаридазен,
дипептидазен и др.), панкреатична недостатъчност –муковисцидоза и
др.
9.Грешки в храненето: количество, състав, честота на хранителните
приеми, ритъм и др. (нерационално хранене).

Обща патогенеза на гастро-интестиналните
нарушения
Нарушаватсевопределенанатомиченучастъкеднаот
седемтеосновнифункциинаСЧТ,свъзможностзаповечеили
по-малкогенерализиранозасяганенаостаналитеотделина
гастро-интестиналниятрактитехнитефункции:
1.Секреторна
2.Моторна
3.Смилателна (дигестивна)
4.Резорбтивна (абсорбционна)
5.Защитна
6.Екскреторна
7.Евакуаторна
Независимокояфункцияпусковосеуврежда,
взаимообвързаносттаимвхраносмилателнияпроцесобуславя
комплекснотоимвключваневпатологиятаизначително
“припокриване”наклиничнитеимпрояви.

Важни механизми в гастро-
интестиналната патология
Диспепсия
Малабсорбция
Автодигестия
Исхемия
Дисбактериоза
Потенцирано гниене и ферментация
Повишен пермеабилитет на стената с
породена и улеснена автоинтоксикация

Патофункционални прояви на СЧТ
1. Хипо-и анорексия
2. Дисфагия и одинофагия (болезнено гълтане)
3. Уригвания (pyrosis)
4 .Тежест в горната част на корема
5. Гадене (nausea)
6. Повръщане (vomitus)
7. Болка (dolor abdominalis)
Всички те се обединяват в т. нар. Диспептичен синдром
8. Гастроинтестинални кръвоизливи
9. Дисбактериоза
10. Метеоризъм
11. Диария –осмотична и секретора
12. Нарушения в дефекацията –запек (constipation, obstipatio)
13. Стомашно-чревна автоинтоксикация

1. устната кухина
2.хранопровода
3. стомаха
4. червата
5. черния дроб
6. панкреаса
Патофизиология на заболяваниятaна :

Патофизиология на
заболяванията на устната
кухина

Устнатакухина,каточастотхраносмилателнатасистема,
осъществяваначалнотоприеманеиобработваненахраната.Внея
сеосъществявапроцесътнапо-грубоилипо-финомеханично
раздробяваненахранатапридвижениятанадолнатачелюст.
Едновременносраздробяването,хранатасесмесвасъсслюнкаот
слюнченитежлези,оформясехранителнатахапка.Така
обработенатахранаеготовазапо-нанатъшнивъздействияв
следващитеотделинахраносмилателнатасистема.Впроцесана
тованачалнообработваненахранатаучастватследнитеанатомични
елементи:зъби,долнаигорначелюст,темпоромандибуларнистави,
дъвкателнимускули(отварачи,затварачиимускулипридвижващи
долнатачелюствстрани),език,лигавицанаустатаивенците,
моторнинерви(осъществяващиинервациятанадъвкателните
мускулииезика)икръвоноснисъдове(артерии,капиляриивени,
осигурявящиснабдяванетоскръвнавсичкиелементина
дъвкателнияапарат).

I. Нарушения на дъвкането (на
мастикацията).
II. Нарушения на отделянето на
слюнка (на саливацията).
III. Нарушения на гълтането
(дисфагия).

I.Нарушениятанадъвкането.

Етиология на нарушеното дъвкане
1.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяванияназъбитеиоколозъбнитетъкани:
травматично,термичноихимичноуврежданеназъбите;липсващизъбиследекстракцияилитравма;разрушаванена
зъбитеотбактерии,поместенивзъбнитеплаки(кариес–вижпо-долу)-особеноприлипсанафлуор,откойто
организмътимадневнанужда0,1до4,0mg;възпалениеназъбнатапулпа(пулпит);аномалиинасъзъбието;зъбни
грануломиикисти;недоразвитиеназъбите(хипоплазия);възпалениенапериодонта(периодонтит)идегенеративни
променинаоколокореновитетъкани(пародонтоза);тумори(амелобластом).
2.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяваниянатемпоромандибуларнитестави:
частичноилипълноизкълчване(сублуксацияилуксация)наставите;невъзможностзадвижениевставите
(анкилоза);дегенеративниизменениявставите(артроза);възпалениевобласттанаставата(остеоартрит);заболяване
насъединителнататъкан(напр.ревматоиденартрит).
3.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяваниянадолнатаигорнатачелюсти:
некачествениилилошопоставенизъбнипротези;счупванияначелюстта(фрактури);възпалениенакосттав
областтаначелюстите(остеомиелит);атрофияназъбнитеалвеоли;костнианомалии–недоразвитагорна,долна
челюстилипо-малкапообемчелюст(прогнатия,прогения,микрогнатия);тумори–доброкачествени(остеом,
хондром,фибром)илизлокачествени(остеосарком,хондросарком);остеодистрофия(т.нар.“кафявикисти”при
първиченхиперпаратиреоидизъм).
4.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяваниянадъвкателнитемускули:травми;
частичноилипълнопрекъсваненаинервациятанатезимускули(парезиилипарализи)-отцентраленилиот
периференпроизход;възпаление;тризмуспритетанус(тетаничнаконтрактура).
5.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяваниянаустнаталигавицаивенците:травми
наустнатакухинаотсчупенизъбииличуждитела;химичниуврежданияоткиселини,основиилисоли;възпаление
налигавицатанаустнатакухина(стоматити)-афти,херпессимплекс;улцерознистоматитиивъзпалениенавенците
(гингивити)–вирусни(херпессимплекс,херпесзостер)илибактериални(шап,туберкулоза);разязвяванепри
системнизаболявания(левкози,неутропения,агранулцитоза);pemfigusvulgaris,pemfigoid;карциноми.
6.Заболяванияилисиндромокомплексиипоследициотдругизаболяваниянаезика:хематомилиразкъсанезикпри
травма;парализаиатрофиянаезика;възпалениенаезика(глосит);уголеменезик(макроглосия)-оточенпри
микседемикретенизъм,инфилтративенприамилоидоза,приакромегалия;призасяганенаезикаотсифилис
(glossitisluetika);карциноминаезика.

Патогенетични механизми на
нарушеното дъвкане
1.Нарушеназахапка(прикус)-припрогнатия;при
прогения;придълбок,кръстосанилиобратенприкус.
2.Мандибуларнадисфункция–нарушенивертикални,
сагиталниитрнсверзалнидвижениянадолнатачелюст;
при смущения в биомеханиката на
темпоромандибуларнитестави-нарушенисагиталнаи
трансверзалнакомпенсационникриви;нарушени
кондилениинцизивенпътнаводене;патологична
промянанаъглитенакондилноиинцизивноводене,на
Bennett-овияиготическияъгли.
3.Болковсиндром.

II. Нарушения на отделянето на
слюнка

А. Хиперсаливация.
Етиологиянахиперсаливацията
1.Повишенпарасимпатикусовтонус,порадиупотреба
напарасимпатикомиметици;интоксикациисбром,йод,
живак,фосфорорганичнипестициди,тежкиметалии
други;гастроинтестиналнизаболявания(язвенаболестна
стомахаидуоденума,хиперациденгастрит,хелминтозаи
другипаразитниболести);бременност.
2.Повишенсимпатикусовтонус,порадиемоционални
въздействияинай-вечепорадидистрес.
3.Възпалителениянаанатомичнитеструктурив
устнатакухина–пулпити;периодонтити;стоматити;
гингивити.

Патогенеза на хиперсаливацията
1. При парасимпатикотония от повишено отделяне на
ацетилхолин, невропептиди(субстанция Р, действаща
чрез инозитолтрифосфат и свободен цитозолен калций –
калмодулин; вазоактивен интестинален пептид) и
каликреин( с образуване на вазодилататора брадикинин).
2. При симпатикотония от стимулиране на алфа-
адренергичните рецепторичрез повишения калмодулин.
3. При възпаления от модулаторите на възпалението.
От своя страна хиперсаливациятаводи или до
неутрализация на стомашния сок(при гълтане на
слюнката) или до дехидратация (при загуба на
слюнката).