Патофизиология на нарушенията на микроциркулацията

Патофизиология на
нарушенията на
микроциркулацията
Доц. д-р Радко Златков Радев, дм
Катедра по предклинични и клинични науки
Медицински университет-Варна

Същност на микроциркулацията.
Артериална и венозна хиперемия,
исхемия, инфаркт,стаза,
тромбоза, емболия, кръвотечение

Същност на микроциркулацията
1954 г. от BurtonиMaggion
кръвоносни съдове, диаметър -100 μm(1.10-6 м)
артериоли,
метаартериоли,
прекапилярни сфинктери(резистивни съдове),
капиляри и капилярни синуси(обменни
микросъдове),
венули (капацитивни съдове),
лимфникапиляри,
артериоло-венуларни анастомози

Артериална хиперемия
Артериалната хиперемия представлява
увеличено кръвонапълване на участък от
съдовата системав резултат на увеличено
постъпване на кръв по артериалните съдове
без препятствие в оттичането й.

Етиология
1.Физиологична –при психогенни въздействия (гняв, срам);
усиленото функциониране на даден орган и др.
2. Патологична–причинена от:
а) Екзогенни фактори:
механични(еритема след механично разтриване на кожата
или травма);
физични(топлинна хиперемия, ултравиолетова еритема,
радиационна еритема и т.н.);
химични(ксилол, дразнещи кожата химични вещества и др.);
биологичниагенти (най-често микроорганизми, растителни и
гъбни токсини и др.);
б) Ендогенни фактори–метаболитите от нарушената обмяна
на веществата при различни патологични процеси (напр.
възпаление, хипоксия, алергии и др.).

Класификация
В съответствие с етиологията и патогенезата
артериалната хиперемия е два основни вида:
1. Физиологична :
а) работна
б) реактивната хиперемия.
2. Патологична:
а) неврогенна –невротонична, невропаралитична и
невромиопаралитична;
б) обусловена от местни метаболитни (хуморални)
вещества;
в) други форми.

Патогенеза
1.Физиологична артериална хиперемия:
а) при работната, или функционалната хиперемия
се увеличава кръвонапълването на даден орган
поради усиленото му функциониране (напр.
усилване на кръвотока при мускулна работа,
усилена работа на сърцето, усилена мозъчна
дейност, при храносмилане и т.н.).
б) реактивната хиперемиянастъпва след
краткотрайно ограничаване на кръвния ток в
определен орган или част на тялото (най-често в
мозък, черва, бъбреци, мускули и др.).

2. Патологична артериална хиперемия.
а) неврогенна:
А.Невротонична артериална
хиперемия.
Може да възникне рефлекторно
след дразнене на екстеро-и
интерорецептори, както и при
активиране на съдоразширяващи нерви
или нервни центрове.

2. Патологична артериална хиперемия.
а) неврогенна:
Б. Невропаралитичната артериална
хиперемия.
Тя се получава при увреждане на тялото
(ганглия) или аксона (нервния ствол) на
симпатиков съдосвиващ нерв, с медиатор
норадреналин.

2. Патологична артериална хиперемия.
а) неврогенна:
В. Невромиопаралитичната артериална хиперемия.
Тя е свързана с въздействие на причинителя,
увреждащ едновременно крайните окончания на
съдосвиващите нерви и гладкомускулните клетки на
съдовете.

2. Патологична артериална хиперемия.
б) обусловена от местни метаболитни
(хуморални) вещества:
-липса на О
2;
-метаболити от непълно разграждане на глюкозата
(млечна киселина, пирогроздена киселина);
-органични киселини от трикарбоновия цикъл;
-АДФ;
-аденозин;
-калиеви йони;
-увеличено ниво на СО
2;
-промени в рН на средата –ацидоза.
-биологично активни вещества (напр.хистамин,
брадикинин простациклин и т.н.);
-хормони (хормони на щитовидната жлеза,
натрийуретични пептиди и др.).

2. Патологична артериална хиперемия.
в) други форми:
А. Постисхемична патологична артериална
хиперемия.
Може да се получи след дълго притискане на
артериални съдове (напр. при асцит, плеврит).
Б. Вакатна артериална хиперемия(от вакуум –
празнота).
Наблюдава се при местно и общо спадане на
барометричното налягане.

Признаци на артериалната
хиперемия
Артериалната хиперемиянай-често води до:
зачервяване;
местно повишаване на температурата;
увеличаване обема и повишаване тургора на
хиперемирания орган или участък от него;
увеличаване броя и разширяване на видимите
с просто око съдове.
Под микроскоп се вижда разширяване на
малките артерии, ускоряване на кръвотока и
увеличаване броя на функциониращите
капиляри.