Пазарният механизъм – търсене, предлагане и пазарно равновесие

1

Тема 2. Пазарният механизъм – търсене, предлагане и
пазарно равновесие
Проф. д.ик.н. Стефка М. Коева
Всяко стопанство се нуждае от координация на икономическата активност на
отделните микроединици. Децентрализираната пазарна система предполага автономност
на решенията на икономическите агенти. При нея ценовата система изпълнява ролята на
“апарат за регистриране, който автоматично да отчита всички ефекти на индивидуалните
действия и чиито показания да са едновременно и резултат, и ориентир за индивидуалните
решения” (Hayek, F. A., The Road to Serfdom, Chicago, p. 49). Цените, това са сигналната
система на икономиката, организирана на основата на частната собственост; те са
свързващата среда, предавателният механизъм на промените, настъпващи с потребители и
производители.
Икономическата теория разглежда пазара като група от купувачи и продавачи,
които потенциално могат да търгуват помежду си.
На несъвършено конкурентни пазари индивидуални купувачи и продавачи могат
да влияят върху пазарната цена На съвършено конкурентни пазари (за краткост те се
наричат просто конкурентни пазари) всеки продавач или взема цената за дадена (или е
price taker). Няколко са белезите (характеристиките), според които пазарите се различават
като съвършено конкурентни или несъвършено конкурентни (вж. по-подробно Глава 8). На
съвършено конкурентните пазари има много продавачи и купувачи. Всеки от тях е много
малака част от пазара и продуктът е стандартизиран. На несъвършено конкурентните
пазари има по-малко купувачи и продавачи или продуктът на всеки продавач е уникален.
Търсене и предлагане е икономически модел който трябва да обясни как се
формират цените на съвършено конкурентни пазари.
Търсенето (demand) на дадена стока или услуга представлява количествата, които
потребителите са готови и в състояние да закупят за всяка цена през даден период, при
равни други условия.
Икономистите различават двете понятия: търсене и търсено количество.
Докато търсенето отразява цялата скала на количествата от стоката, които се
търсят при всяка цена, търсеното количество кореспондира на една определена цена.
Например, констатацията “Търсенето на ваканционни записвания на българи в
черноморските ни курорти е намаляло поради обедняването на населението” означава, че
по-малко българи са готови да закупят почивка, независимо каква е цената, т.е., става дума
за промяна в търсенето. От друга страна, заключението “В резултат на намаление на
цените в края на сезона, броят на туристите в курорта Златни пясъци се е увеличил”
отразява промяна в търсеното количество на ваканционни записвания.

2

Търсеното количество (quantity demanded), QD, е количеството от дадена стока,
което потребителите са готови и са в състояние да закупят при дадена цена за определен
период, при равни други условия.
Търсеното количество зависи от редица фактори (детерминанти), най-важни от
които са: цената на стоката, цените на другите стоки (заместители и допълващи се),
доходът на потребителите, вкусовете и предпочитанията, броят на потребителите,
инфлационните очаквания. Разбира се, съществуват и много други фактори, влияещи
върху търсенето, които няма да включим в модела по-долу, като например рекламата,
разпределението на дохода, сезонни фактори, държавната намеса и пр.
Изразено с математическите символи, търсеното количество е функция на няколко
променливи:
QD = D (P, PS, PC, I, T, ND, π
e
),
където P е цената на самата стока, PS, е цената на стока-заместител PC, е цената на
допълваща стока, I е доходът, T са вкусовете, ND е броят на потребителите, а π
e
са
инфлационните очаквания.
Всички тези променливи имат разнопосочно влияние върху търсеното количество.
Методът, чрез който се изследва влиянието на всяка една от тях поотделно, като
останалите се запазват неизменни, се нарича метод на частичното равновесие (ceteris
paribus или “при равни други условия”). В икономическата теория този метод е въведен от
А. Маршал (1842-1924).
Устойчивата, стабилна обратна връзка между търсеното количество и цената на
стоката се нарича закон за търсенето (law of demand). Той гласи, че при равни други
условия, количеството на дадена стока или услуга, което потребителите са готови в
състояние за купят за даден период намалява при повишаване на цената и обратно, расте,
когато цената пада.
Следва да бъде обърнато внимание на няколко момента в тази дефиниция:
 Търсеното количество е желаното количество т.е., това, което потребителите са
готови да купят при определени условия. То може и да е различно от действително
закупеното количество;
 Търсеното количество е реално постижимо количество, за него има покупателна
способност;
 Отношението между търсеното количество и някаква цена е дефинирано за
точно определен период. Например, констатацията за даден производител, че при цена 5
лв. се продават 100 пици, е безсмислена, ако не се уточни за какъв период тя се отнася – за
ден, седмица, две седмици, месец или някакъв друг период. Това означава, че търсеното
количество е динамична променлива (или променлива-поток, flow variable);
 Връзката между търсеното количество и цената е обратна, т.е., двете
променливи се изменят в противоположни посоки – когато едната расте, другата намалява;

3

 Тази връзка е налице само при положение, че всички останали детерминанти на
търсенето са неизменни.
Законът за търсенето изразява обратна връзка между търсеното количество и цената
поради наличието на два ефекта: ефект на заместването и ефект на дохода.
Ефектът на заместването (substitution effect) представлява тази част от
промяната в търсеното количество, която, при повишаване на цената, се дължи на замяната
на дадената стока или услуга с други стоки или услуги, задоволяващи същите нужди, и
обратно. Например, ако при равни други условия, цената на белия хляб се повиши, хората
ще купуват по-малко количество поради това, че го заменят с друг, относително по-евтин
хляб, примерно, типов.
Ефектът на дохода (income effect) представлява тази част от промяната в
търсеното количество, която се дължи на изменение в покупателната способност при
промяна в цената. Например, при доход от 160 лв. и цена на каймата от 8 лв.,
покупателната способност на пенсионера, измерена чрез каймата, е 20 кг кайма.
Повишаване на цената на каймата на 10 лв. ще причини намаляване на търсеното
количество на кайма, освен другото, и поради това, че измерена чрез каймата,
покупателната способност на потребителя е намаляла на 16 кг. В това именно се изразява
ефектът на дохода.
Както е възприето в икономическата теория, зависимостта между променливите
може да бъде изразена вербално, таблично и графично. Законът за търсенето може да бъде
илюстриран с таблица (скала) в която са представени количествата, които се търсят при
съответни цени, ако останалите фактори са неизменни. Тази таблица се нарича скала на
търсенето (demand schedule). Ако данните от таблицата се нанесат върху координатна
система, та която търсеното количество е разположено върху абцисата, а цената – на
ординатата, получената графика ще представлява кривата на търсене (demand curve), D.

4


Фигура 2-1. Крива на търсене Q
P
P
2
Q
2 Q
1 Q
3
P
1
P
3
D

Както може да се види на Фиг. 2-1, кривата на търсене е с отрицателен наклон,
т.е., тя се спуска отгоре надолу и надясно. Намаление на цената на стоката от Р1 на Р3
означава увеличение на търсеното количество от Q1 на Q3. Наблюдава се преместване по
кривата на търсене надолу и надясно. Обратно, увеличение на цената от P1 на P2
предполага движение по кривата на търсене нагоре и наляво и намаление на търсеното
количество от Q1 на Q2.
Законът за търсене има почти универсален характер с изключение на два случая.
Първото изключение е при т.нар. Гифън стоки (Giffen goods), носещи името на
Робърт Гифън, британски икономист и статистик. Той първи регистрира парадокса
търсеното количество на някои стоки да нараства с повишаване на тяхната цена и обратно.
Гифън стоките са първо, нисши стоки (вж. по-долу) и второ, стоки, които поглъщат по-
голямата част от бюджета на домакинствата.
Второто изключение са т-нар. снобски стоки или Веблен стоки (Veblen goods,
по името на американския икономист Торстен Веблен). Това са стоки, чието търсене се
стимулира от цената им. Колкото по-висока е тя, по-привлекателна е стоката.
Кривата на търсене на Гифън стоките и на Веблен стоките има положителен
наклон.
Кривата на търсене се построява при допускането за “равни други условия”.
Промяната във всяка от променливите, държани неизменни дотук, води до преместване

5

на цялата крива на търсене. Преместване на кривата на търсене нагоре и надясно (от D0
на D2)) означава увеличение на търсенето, т.е., за всяка цена се търси по-голямо
количество или всяко количество се търси при по-висока цена. Обратно, намаляване на
търсенето графично се обозначава като преместване на кривата на търсене надолу и
наляво (от D0 на D1). В този случай за всяка цена се търси по-малко количество и всяко
количество се търси при по-ниска цена (вж. Фиг. 2-2).
Една от най-съществените променливи, влияещи върху търсенето на дадена стока, е
цените на другите стоки. Взаимната връзка между стоките се дължи на факта, че всички те
се конкурират за ограничения доход на домакинствата. От гледна точка на
взаимоотношението си една с друга, стоките биват заместители (или субститути) и
допълващи се.
Заместителите (substitutes) са стоки, задоволяващи една и съща потребност,
например, масло и маргарин; следването в държавно и частно висше училище и пр. С
увеличаване цената на заместителя, търсенето на разглежданата стока също се увеличава,
т.е., връзката е положителна. В този случай кривата на търсене се измества нагоре и
надясно. Обратното е също вярно.
Допълващите се стоки (compliments) са тези, които се потребяват съвместно,
например, газовите уреди и газта, тенис ракетите и тенис топките. Увеличаване на цената
на допълващата стока води до намаляване на търсенето на разглежданата стока. Кривата
на търсенето на последната се измества наляво. Обратното е също вярно.
Търсенето на всяка стока е в пряка зависимост и от дохода на домакинствата.
Характерът на връзката зависи от вида на стоката. Стоки, чието търсене нараства с
увеличение на дохода, се наричат нормални (normal goods). Увеличаването на дохода, а
следователно и на покупателната способност, ще измести кривата на търсене на
нормалната стока надясно и обратно. Има и една голяма група стоки, които се търсят по-
малко с увеличаването на дохода, така наречените нисши (или малоценни) стоки (inferior
goods). При тях, при увеличаване на дохода, кривата на търсене се измества надолу и
наляво.