Педагогическа етика

Георги Георгиев


ПЕДАГОГИЧЕСКА
ЕТИКА



УЧЕБНО ПОСОБИЕ






Велико Търново, 2017 г.

Георги Георгиев






Педагогическа етика

УЧЕБНО ПОСОБИЕ

























Велико Търново, 2017 г.

2
































Рецензент: доц.д-р Боряна Здравкова
Научен редактор: гл.ас.д-р Мариела Тодорова-Колева

© Георги Петров Георгиев – автор, 2017
© Издателство ―Фабер‖, 2017

ISBN: 978-619-00-0684-8



Формат 60х84/8
Печатни коли 15



FABER – (062) 600650
В.Търново 5000, п.к.241

www.faber-bg.com

3

СЪДЪРЖАНИЕ

ТЕМИ

Тема 1.Етиката като наука .................................................................................................4
Тема 2.Възникване и развитие на етическите учения.....................................................7
Тема 3.Етика и педагогика...............................................................................................12
Тема 4.Професионална етика и педагогическа етика....................................................15
Тема 5.Категории на педагогическата етика..................................................................29
Тема 6.Нравствени отношения в педагогическия процес.............................................37
Подтема 6.1.Нравствени отношения между педагогическите
специалисти и възпитаниците …………………… …..……………… 38
Подтема 6.2.Нравствени отношения между педагогическите
специалисти и родителите ………………… ……………...………….62
Подтема 6.3.Нравствени отношения между педагогическите специалисти ….…71
Тема 7.Нравствени аспекти в педагогическото общуване ………………………….. .79
Подтема 7.1.Вербална и невербална комуникация ………………… ……………. .85
Подтема 7.2.Облеклото, като средство за невербална комуникация……..………95
Тема 8.Нравствени конфликти в педагогическия процес ………………….……….100

ПРИМЕРНИ ТЕСТОВЕ
Тест 1 ………………………………………………………………… ...……………… 113
Тест 2 ………………………………………………………………… ...……………… 114
Тест 3 ………………………………………………………………… ...……………… 115
Тест 4 ………………………………………………………………… ...……………… 116
Тест 5 ……………………………………………………………… ...………………… 117
Тест 6 ……………………………………………………………… ...………………… 119
Примерни теми за реферати ………………………………… ...…………………… 120

4

ТЕМА 1
ЕТИКАТА КАТО НАУКА

Етиката като наука изследва закономерностите на възникването, развитието и
реализирането на морала, неговата специфична роля в обществото, както и
системата от нравствени ценности и традиции.
 Изяснете основните понятия от научна гледна точка:
-етика …………………………………………………… ..………………………….. ............
-морал ……………………………………………………………………………… …............

Проблемът за нравствените ценности на личността има непреходна значимост.
Те са онзи компонент в съзнанието, който е в основата на нравствената и култура и е
условие за изява на нравствената позиция на човека. Те определят характера на
мотивационната сфера на личността и нейната насоченост (Димитров 1996:236).

Ценности
 исторически изменчиви, като нормите;
 в личностен план: „ценността – това е значимостта на нещо за човека…,
идеала – идеята (Димитров 1996:236);
 ценностна система: „специфичен набор и йерархия от ценности… най-високо
равнище на социална регулация; в нея са фиксирани критериите, на основата
на които са разгърнати конкретните и специфичните системи за нормативен
контрол (Съвременна българска енциклопедия 2003:1337).
 нравствените ценности са в основата на ценностната система и нравствената
култура на личността. В структурата на индивидуалното съзнание те са мостът
между възгледите, убежденията и отношението на личността (Димитров
1996:236).
Изборът на нравствени ценности се определя от това доколко дадените
явления са познати за личността, доколко тя ги признава, приема като потребност и
те самите се превръщат в потребност (Димитров 1996:237).
 С какъв ранг са нравствените ценности: ………………………………………….
……………………………………………………………… .…………………………………...
 В хода на кой процес се усвояват: …………………………………………………...
………………………………………………………… ..…………………..……………….......

Морал
Морал са реално съществуващите нрави и тяхното тълкуване и обяснение. Той
се поражда от сложния комплекс на социално-икономическите отношения и по-
конкретно от потребността за социално регулиране на общите и частните интереси
(Карапенчев 1993:10).
Моралът има следните социални функции:
 ориентировъчна – моралът е такова социално образувание, което стимулира,
подпомага и насочва социалните групи и отделния човек към основния
ценностен конфликт – доброто и злото (Карапенчев 1993:11);

5

 регулативна – регулира отношенията между хората, като ги поставя в
определен ред в дейността и във взаимоотношенията между поколенията
(Карапенчев 1993:11);
 възпитателна – съдържа сближаването на морала с процеса на социализация,
формиране и развитие на личността (Карапенчев 1993:12).
Какви други функции има моралът: ……………………… ………………………….
……………………………………………………………………………… ……………...........
Какви потребности се задоволяват при реализирането на социалните
функции на моралът: .................................................................................................

ПРЕДМЕТ И ЗАДАЧИ НА ЕТИКАТА
Най-общото определение за предмета на етиката е, че тя е наука за морала: за
неговата същност, структура, функции, за закономерностите на моралното развитие
(Нешев 1986:10).
Изхождайки по този начин от предмета на етиката, можем да определим
нейните основни задачи:
 трябва да очертае качествените граници на нравствеността, т.е. да разкрие
специфичните нравствени аспекти в единната човешка дейност;
 трябва научно да обоснове необходимостта от нравственост, нейния произход,
същност, специфика, ролята и мястото и в обществото и законите на нейното
развитие;
 да прави критично-ценностен анализ на нравите, като пояснява защо се дава
превес на едни или други норми на поведение в отделните етапи на
обществената история;
да определи и обоснове целта на живота като висша ценност и да посочи
пътищата и средствата за постигането и (Карапенчев 1993:13-14).
 Как бихте подредили по значимост задачите на етиката от гледна точка
на задоволяване на потребностите на социалния прогрес ...................................
.......................................................................................................................................
 Трудна морална дилема .........................................................................................

Ситуации, в които човек е принуден да избере „по-малкото зло―, т.е. ситуации,
в които който и път да изберем, резултатът все ще е негативен, винаги са ме
привличали като изпитание на ума и душа та. Хората много обичат да
морализаторстват, особено на чужд гръб, а напоследък е много модерно да се
изявяваш като защитник на правата на онеправданите. Интересно е, обаче, каква
позиция ще заемете, когато ситуацията изисква жертви във всички случаи, още
повече, ако тези жертви се изискват от вас.
Ще ви бъдат дадени няколко примера.

Представя ви се дилема, над която да се замислите и да дадете своето
мнение. Тя има три варианта:
1. Вие се намирате отстрани на железопътната линия.
Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той ще удари
майка с количка, която е заседнала на релсите и тригодишното и дете, които се
опитват да я освободят. В този момент забелязвате, че можете да дръпнете

6

стрелката и да пренасочите влака да мине по друга линия, където той ще удари и
убие само един човек. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
2. В същата ситуация, когато Вие се намирате отстрани на
железопътната линия. Виждате приближаващ влак и с ужас забелязвате, че той
ще удари майка с количка, която е заседнала на релсите и тригодишното и дете,
които се опитват да я освободят. В този момент забелязвате, че можете да
дръпнете стрелката и да пренасочите влакът да мине по друга линия, където той
ще удари и убие само един човек, но този човек е ваш роднина или познат, а
майката с децата не са Ваши познати. Въпрос: ще дръпнете ли стрелката?
3. Вие се намирате на мост над ж.п. линията. Виждате приближаващия
влак и с ужас забелязвате, че ще удари майка с количка, която е заседнала на
релсите и тригодишното и дете, които се опитват да я освободят. В този
момент забелязвате един добре сложен мъж на моста и осъзнавате, че ако го
бутнете върху линията, това би спряло влака, като убива само него и предпазва
майката с децата. Въпросът е: ще бутнете ли човека?
Друг пример, от по-личен характер, който се открива във филма „Бурята на
века― по Стивън Кинг. Там дяволът (или както и да наречем превъплъщението на
злото) поиска от жителите на един остров да му дадат доброволно едно дете, което
да отведе и превърне в свой наследник, като в противен случай се закани да убие
всички жители, и за да докаже силата и намеренията си, уби няколко от тях за
пример.
Във филма само един от героите се опита да организира съгражданите си на
обща борба със злото, но не успя. В крайна сметка, всички хора, включително и
родителите на обречените деца, включително и съпругата на главния герой и майка
на отведеното в последствие дете, се съгласиха на дяволските условия.
Оправданието на всички беше, че го правят в името на всички жители, като са
надяват тайно, че точно тяхното дете няма да пострада.
Когато накрая теглиха жребия кое дете да бъде пожертвано, майката, която до
този момент защитаваше общата кауза, изведнъж осъзна, че когато става въпрос за
собственото ти дете, общото благо изведнъж застава на много заден план. Тя
започна да обвинява всички в измама и подлост, но за съжаление, вече беше късно.

Та тук възниква подобна дилема, върху която да помислите: ако сте в
подобна ситуация на филма, бихте ли се съгласили на тези условия да
включите собственото си дете в подобен жребий и ако късметът посочи
него, да го дадете доброволно на Принца на злото? Или ще се опитате да
се борите? Как?
Ще бъде интересно да дискутирате върху тези въпроси.

Библиография:
1.Съвременна българска енциклопедия. В.Т. 2003
Литература по темата:
1.Димитров 1996: Димитров, Л. Теория на възпитанието. С., Аскони издат.
2.Карапенчев 1993: Карапенчев, Ж. Педагогическа етика. В.Т. УИ „Св.св.Кирил и
Методий―.
3.Нешев 1986: Нешев, К. Педагогическа етика. С., Наука и изкуство.

7

ТЕМА 2
ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ЕТИЧЕСКИТЕ УЧЕНИЯ

Етиката е много древно знание, произлизащо от различни култури на стария
свят, които разглеждат човека по