Педагогика на играта - ръководство за семинарни упражнения

АСЯ ВЕЛЕВА








РЪКОВОДСТВО ЗА СЕМИНАРНИ УПРАЖНЕНИЯ ПО
ПЕДАГОГИКА НА ИГРАТА











Русе, 2013

Ръководството е предназначено за студентите от спе циалност
„Предучилищна и начална училищна педагогика”. То включва основните
въпроси от технологията на игровото взаимодействие в детската
градина.

Ръководството е одобрено от катедра „Педагогика, психология и
история” при ФПНО на РУ „Ангел Кънчев” с протокол №246/24.06.2013г.









© Ася Велева, автор, http://veleva.net
Даниела Камаринчева, редактор
Рецензенти: доц. д-р Милка Делиганева
доц. д-р Иван Миленски

Русе ● 2013


ISBN 978–619–7071–10–8

СЪДЪРЖАНИЕ

Познавателна и възпитателна стойност на народните игри……………….
Универсални схеми на автодидактични игри………………………………………
Разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления….…
Стимулиране на детското творчество и хумор в игровата дейност…….
Детската играчка……………………………………………………………………………………
Компютърните игри в предучилищна възраст…………………………………….
Технология за развитие на сюжетно-ролевата игра……………………………
Технология за развитие на играта-драматизация……………………………….
Технология за развитие на строително-конструктивната игра……………
Технология за развитие на автодидактичната игра…………………………….
Диагностика и планиране на игровата дейност…………………………………..
Цитирана литература…………………………………………………………………………….
5
36
48
61
76
83
96
112
130
146
156
171

Познавателна и възпитателна стойност
на народните игри

Съдържателни акценти:
1. Народните игри от миналото
2. Методически насоки за подбор и провеждане на народни игри
3. Разработване на план-конспект за игрова ситуация с народни игри
4. Народни игри и броилки за деца от детската градина


1. Народните игри от миналото
Играта като възпитателно средство е съществувала дълго преди
възникването на науката Педагогика. Възрастните отдавна са забелязали
удивителната особеност на децата да учат и усвояват особено леко и
ефективно, когато това става в игрова форма. Колективният народен разум
е първият създател на игри, които хилядолетия наред се предават от
поколение на поколение. Децата ги намират в готов вид и ги овладяват
като елемент на културата.
Народните игри притежават конкретни социално-психологически
характеристики, в които е закодиран техният познавателен и възпитателен
потенциал. Те са представени по-долу.

Цели на упражнението:
· да се разкрие значението на детската народна игра и възможностите за
използването й в педагогическото взаимодействие на детската градина;
· да се разучат народни игри, адаптирани към нуждите на съвременната
педагогическа практика;
· да се придобият първоначални представи и умения за подбор на игри и
структуриране на игрови ситуации.

6 Ася Велева ◊ Ръководство за семинарни упражнения
Играта:
1. Претворява света на възрастните - традиционен бит, поминък,
норми на взаимоотношения. (Това я определя като средство, подготвящо
пълноценно включване в живота.)
2. Утвърждава ценностите на народа. (Възпитава трудолюбие,
смелост, сръчност, ум и остроумие).
3. Има познавателна страна. (Без никакви дидактически наставления
децата споделят, изпитват и обогатяват знанията си за света.)
4. Отразява превратностите в народния живот. (Своеобразен
документ за историческата съдба на етноса.)
5. Съхранява обредни практики. (Вдъхва нов живот на забравени
традиции.)
6. Осъществява се на основата на самоорганизацията на
участниците. (Подпомага развитието на социалните умения.)
7. Притежава състезателен елемент, а резултатът – успех или
неуспех – носи съответно награда или наказание. (Поощрява стремежа
към самоутвърждаване и самоусъвършенстване.)

Кисело
1

Защо й викат на тази игра „Кисело”? И тебе да те ударят с възела,
вързан на пояса, едва ли ще ти стане сладко...
Децата, като ходят на полето, спират на някоя поляна, на която
забиват един кол. За кола се връзва едно въже, към три- четири метра

1
Представените по-долу игри са от следния източник: И. Зайков, З. Асенова. (1984). Играчка-плачка.
[Български народни игри за деца]. – София: Нар. младеж.
Задача: Прочетете дадените по-долу описания на автентични
български народни игри. Определете възпитателното съдържание
на всяка игра и отбележете номерата на социално-
психологическите характеристики, които откривате в нея.

Познавателна и възпитателна стойност на народните игри 7
дълго, и се изпитват кой ще бъде пазач. Ако някому се яде бой – може и по
желание да стане. Като натрупат торбичките си до кола, играта започва:
пазачът се държи за въжето и няма право да го пуща. Той е „въоръжен” –
завързал е на края на пояса си един по-голям възел, какъв ти възел – цял
топуз. Децата налитат да си вземе всяко торбичката, а пазачът варди и ги
бие с възела. И когото удари – той става пазач. Този пък, който успее да си
вземе торбичката, започва с нея да „налага” пазача. Случва се тъй, че
пазачът се разлюти и се пусне от въжето, та да може по-лесно да удари
някой от налитащите. Щом си позволи това, има наказание: вземат му
пояса с възела и всеки го удря с него – да му стане „кисело”. Тъй играят,
като се сменят пазачите, докато си приберат всички торбичките или докато
не се разреве някой.

Олелия
Олелията е игра, която става само веднъж през годината – на Сирни
Заговезни. Вечерта срещу празника трябва да се отиде и да се запали огън
на високо място, на „гроба на умрял човек”. В огъня се слагат специални
големи камъни и като се нагреят – започват да гърмят, става наистина
„олелия”. И ето, като стане големият огън, децата се нареждат едно по
едно да прескачат жаравата. И наистина трябва да се скача здравата –
едно, че ако паднеш в огъня, ще се опърлиш, и второ, има предвидено
още едно наказание: специално за целта са донесли един чувал осил и на
този, който не го бива в рипането, му пълнят панталоните с бодлив осил!
Хубава игра, няма що! Ала децата са я направили може би, за да
угодят на възрастните – зер, вярвало се е, че докъдето огрява
заговезненският огън, няма да вали градушка...

Замръзване
На всеки му се играе на тази игра, ала всеки се моли да не му се
падне да гони: може цял ден да тичаш и пак да не се отмениш...

8 Ася Велева ◊ Ръководство за семинарни упражнения
Та изпитат се кой ще бъде „гонач”, кажат – „Готово!”, дадат знак и
хукнат. Играчите — напред, „гоначът” – подире им. И щом настигне някого,
докосне го и викне: „Замръзнато!”. И „гоначът” хуква подир другите. Ала
работата никак не му е лесна – ако някое от децата мине покрай
„замръзнатия” и го докосне, като викне „Отмръзнато!”, той пак се включва
в играта. И затуй „гоначът” гледа да е все покрай първия играч, дето е
„замръзнат”, но да се откаже да гони – не смее: ще си навлече
подигравките и презрението на другарчетата си, зер признал се е за
слабак. Но каквито и хитрини да измисля, отърване няма, особено ако
играят повече деца: тъй ще си тича целия ден. Заради това, вместо да се
изпитват, обикновено някое от по-големите момчета само предлага да е
„гонач”, да докаже на „дребосъка” какъв е юнак.

Джангър
Всичко има в тази игра – изпитване на остроумието, бягане, че и бой
– като наказание, дето не ти е стигнал умът да познаеш за какво става
дума.
Играе се с въже или с някой по-тежичък колан с тока на края. С
колана въоръжават този, комуто при изпитването се е паднало да води
играта. Всички застават срещу водача и той започва да говори, като
показва с ръце:
Днес ходих в гората и улових едно животно с ей такива уши – и
покаже с ръце какви са ушите, - с ей такива крака, с ей такива очи... Какво е
това животно?
Ако някой познае, водачът му отстъпва колана и той почва да
изпитва. Ако обаче трима от играчите един след друг дадат погрешен
отговор, водачът каже кое е животното, па викне „Джангъррр!”. Друго
отърване освен бързите нозе няма. И като настигне някого и го удари
няколко пъти по гърба, двамата се връщат да продължат играта. Е, единият
не е чак толкова доволен, но ...

Познавателна и възпитателна стойност на народните игри 9
Хайдути
Преди да започнат, играчите се делят на две групи – на „хайдути” и
„сеймени” (т.е. стражари) — като използват някоя залъгалка:
Ходи мишка от праг на праг, на цитле место,
та си вика, та си клика: циглин, отпуклин, хайду тин!
—Сбирайте са, войници,
Комуто се падне думата „хайдутин”, отива на една страна. След като
се разделят по равно, иде ред за „потягане на силяха” (въоръжението): да
си обърнат наопаки дрехите, да се начернят, да се накичат, да се
издокарат така, че да будят страх, да затъкнат „чифте пищови” и „нож до
нож”, да препашат саби – за всички тези „оръжия” се намират клечки и
пръчки колкото си щеш, а и детското въображение няма граници.
Определят се горе-долу границите, докъдето могат да се крият,
спотаяват се хубаво „хайдутите”, а „сеймените” тръгват да ги търсят. И де
когото хванат – отвеждат го на „конака”. И щом изловят всичките
„чапкъни”, устройват съд над тях: да платят глоба, да им ударят по еди-
колко си тояги, да стоят затворени.

Прескочикобила
На тази игра караница не може да стане, нито е нужно изпитване:
играят я момчетата, за да покажат „бабаитлъка”, юначество, или просто да
се „поразкършат”.
Наведе се едно от момчетата, а друго го прескочи и застане
наведено на крачка от първото; третото прескочи двете деца едно подир
друго и също „легне”, подложи гръб. Тъй, ако децата са повече, образуват
една дълга редица или пък колело и скачат, скачат – докато им се играе,
докато се наситят.
Гатанки
Не всеки се хваща да играе на „Гатанки”: децата непрекъснато
разпитват баби и дядовци да им казват все нови и нови гатанки, една от
друга по-трудни. Защото трябва да са готови за всеки случай – някой току

10 Ася Велева ◊ Ръководство за семинарни упражнения
предложи: „Хайде да играем на гатанки” и тогава какво ще правиш, ако не
ги знаеш?
Обикновено се предлага да се играе от момче, което си мисли, че
знае най-много. Застане то срещу другите и започне да пита:
-Гъста, гъста горица, под горица – полянка, под полянка – вит гайтан,
под вит гайтан – огледалца, под огледалца – смъркалца, под смъркълца –
ламя. Що е то?
-Главата! – викат всички. – Главата с косата, челото, веждите, очите,
носа и устата!
Който закъснее с отговора, значи не знае гатанката – да не се е
хващал да играе, кой му е крив! И го накарат д