Педагогика на играта - учебник

АСЯ ВЕЛЕВА








ПЕДАГОГИКА НА ИГРАТА











Русе, 2013

Учебникът е предназначен за студентите от специалн ост
„Предучилищна и начална училищна педагогика”. Той включва основните
въпроси от теорията и технологията на игровото взаимодействие в
детската градина.

Учебникът е одобрен от катедра „Педагогика, психология и история”
при ФПНО на РУ „Ангел Кънчев” с протокол №246/24.06.2013г.









© Ася Велева, автор, http://veleva.net
Велислава Донева, редактор
Рецензенти: доц. д-р Милка Делиганева
доц. д-р Иван Миленски

Русе ● 2013


ISBN 978–619–7071–09–2

СЪДЪРЖАНИЕ

Научен статут на педагогиката на играта…………………………………….…………
Значение на детската игра…………………………………………………………..…… ……
Произход на игровата дейност…………………………………………………..…… ……..
Класификация и психологическа структура на играта……………..……………
Разграничаване на играта от игроподобните и неигрови явления……….
Детската игра в онтогенезиса…………………………………………………………. ........
Детската играчка……………………………………………………………………………………..
Ръководство на игровата дейност…………………………………………………… …….
Теоретични модели на технологиите на игровото взаимодействие…….
Технология за развитие на сюжетно-ролевата игра……………………………..
Технология за развитие на играта-драматизация………………………………….
Технология за развитие на строително-конструктивната игра……………..
Технология за развитие на автодидактичната игра……………………………….
Диагностика и планиране на игровата дейност…………………………………….
Цитирана литература………………………………………………………………………………
5
24
38
53
72
90
117
147
170
184
221
251
277
305
333

Научен статут на
педагогиката на играта

1. Предмет и задачи на педагогиката на играта
2. Понятиен апарат
3. Взаимодействие на педагогиката на играта с другите науки
4. Изследователски методи
5. Съвременни предизвикателства пред педагогиката на играта

1. Предмет и задачи на педагогиката на играта
Педагогиката на играта разглежда феномена игра като особен вид
дейност, в която се осъществява развитието на детето. Тя е наука,
насочена към конструиране на ефективни способи за р азвитие
разновидностите на играта, за обогатяване на детските игрови умения и
опит.
Най-пълно и цялостно са разработени проблемите на игровото
взаимодействие в предучилищните заведения във връзк а с
необходимостта от подготовка на висококвалифицирани педагогически
кадри. Доколкото обаче върху развитието на разгърнатата форма на
игрова дейност голямо влияние оказват условията на реализирането й
извън образователните институции (самостоятелните индивидуални игри,
игровите интеракции в семейството, съвместните самоорганизирани
активности в групировките по местоживеене), ограничаването на обекта
на педагогиката на играта до педагогическото взаимодействие не е
приемливо.
От такава гледна точка педагогиката на играта може да се определи
като научно направление, изясняващо проблемите на теорията и
практиката за развитие и реализиране на играта при различни условия – в
педагогическото взаимодействие в детската градина, като самостоятелна
практика, в семейството и в съседските игрови обединения.

6 Ася Велева ◊ Педагогика на играта

Обект на Педагогиката на играта е игровата реалност в детска
възраст като относителна цялост, като специфични функции и варианти на
съществуване в различни условия и култури, а предмет –
закономерностите на развиващата се игрова дейност, в хода на която
децата се развиват като личности, овладявайки човешката култура.
Спецификата на Педагогиката на играта е в това, че изградените
от нея концепции, обяснителни схеми и модели, прогнози и предписания
се отличават със силно изразена относителност и мно гомерност.
Обективна причина за това е динамиката на социалните процеси, които
обуславят разнообразни траектории в генезиса на играта и на самите деца.
Многофакторността на играта прави нейната теория уязвима. Изходът от
това положение е в реализирането на различни варианти на изследване.
Съобразно предназначението на настоящия учебник – да служи като
научно-теоретична основа за практическата дейност на детските педагози
– при разработване проблемите на играта съм се абстрахирала от
многообразните й проявления в различните общества и съм се фокусирала
върху същностните й характеристики и особеностите на осъществяването й
в съвременната култура от европейски тип.
Друга специфична особеност на педагогиката на играта, която я
отличава от останалите методики в детската градина, произтича от факта,
че играта е свободна дейност, но с оглед нейното широко разгръщане и
максимално обогатяване свободата й трябва да се съчетае с педагогическо
ръководство. Това означава, че игровата дейност се ръководи по-трудно от
учебната и поставя необходимостта детският педагог да бъде експерт в
областта на педагогиката на играта.
Основните задачи на Педагогиката на играта произтичат от
нейния предмет:
1. Да обоснове мястото на игровото взаимодействие в цялостния
възпитателен процес на детската градина в съответствие с обществените
потребности и ролята на играта за детското развитие.
2. Да разкрие психологическата структура на играта и уточни
етапите в развитието на игровата дейност съобразно възрастта на децата.

Научен статут на педагогиката на играта 7

3. Да създаде педагогически технологии за развитие
разновидностите на играта и предложи прецизни методически указания за
приложението им.
4. Да разработи диагностични методики за изследване на детската
игрова култура, както и за прогнозиране на перспективите в развитието й.
5. Да разработи съдържанието на подготовката на бъдещите
педагози, обезпечаващо формиране на такива възгледи, убеждения и
компетентности, съответстващи на закономерностите на детското
развитие и ролята на играта в него.
Реализирането на задачите на педагогиката на играта има важно
значение за пълноценното развитие на възрастовия потенциал, в това
число и за подготовката на децата за училище.

2. Понятиен апарат
До момента няма опит за систематизиране на основните понятия на
педагогиката на играта – те се тълкуват разнородно и нееднозначно. Това
е една от причините за отсъствието на единство при изясняване на
игровата проблематика, при интерпретиране въпросите за мястото на
играта в педагогическото взаимодействие на детската градина, а също и по
отношение на ролята й за детското развитие.
Насоки за обосноваване на основните понятия и специфичните
термини на педагогиката на играта дава Д. Димитров в книгата си
„Предучилищна педагогика”
1
(1994). В унисон с неговите постановки е
целесъобразно понятийният апарат на педагогиката на играта да се
прецизира на три нива. Първото включва понятието предучилищно

1
Авторът защитава тезата за необходимостта от прецизиране на понятийно-терминологичния апарат на
предучилищната педагогика на три нива: първото обхваща въпросите на специфичното снемане и
конкретизиране съдържанието на основните в общата педагогика понятия: възпитание, образование и
обучение; второто ниво включва понятията, характерни преди всичко за предучилищната педагогика -
предучилищно възпитание, субект на дейността, усвояване и учене; третото ниво е свързано с
обособяване на понятия, които са строго специфични за предучилищната педагогика – понятия, свързани
с играта: лудизация, функционализация, игроподобни форми (Д. Димитров, 1994).

8 Ася Велева ◊ Педагогика на играта

възпитание, а също и конкретизираните на равнище предучилищна
педагогика общопедагогически категории възпитание и обучение;
второто ниво обхваща психологически понятия и термини, характерни за
предучилищната педагогика и педагогиката на играта — развитие,
усвояване и учене; третото ниво е свързано с обособяването на
категории, които са строго специфични за педагогиката на играта: игра,
лудизация и функционализация, игроподобни форми. Изложението по-
долу се базира основно върху работата на Д. Димитров, който е един от
малкото автори, направили опит за рефлексивно преосмисляне на
методологичните основи на предучилищната педагогика (от чието русло
води началото си педагогиката на играта) след обществено-политическите
промени от края на ХХ век.
Възпитанието е субект-субектно взаимодействие, което е в различна
степен опосредствано, систематизирано и целенасочено (стремящо се към
взаимосъдействие). Неговата цел е всестранното, без гранично
обогатяване и развитие на нравствената – свободна и отговорна - човешка
личност като самоцел (Д. Димитров, 1994; 2012).
Конкретизирайки спецификата на обучението като категория на
предучилищната педагогика, Д. Димитров изтъква, че то е разбирано по
различни начини. Авторът е категоричен, че ако обучението се схваща като
преднамерено предаване на предимно интелектуална информация с
оглед овладяване на знания и способи на познание - от това обучение
работата в детската градина трябва категорично да се освободи. Д.
Димитров твърди, че в предучилищна възраст, когато трябва да се
отработят нужните за цял живот механизми на непредн амереното
усвояване и учене, прякото обучение влиза в дълбоко (а в някои аспекти –
заплашително) противоречие със закономерностите на общото психическо
и интелектуално развитие, със специфичния за периода план на
възприемане на света и действане в него. Този тип обучение е основано на
принудата, връзката между педагога и децата е асиметрична и пряко
функционална. Двамата участници (педагогът и детето) не се изявяват като
пълноценни субекти, а реализират функции, дефинирани от фактори извън
взаимодействието.

Научен статут на педагогиката на играта 9

Според автора в детската градина обучението трябва да бъде
разбирано като познавателно взаимодействие с изведени на преден план
широки – по насоченост и смисъл – възпитателни задачи. В неговия
контекст може да се вмества различно съдържание, а нужните обучаващи
въздействия (предизвикани от децата) да са подпомагащо второстепенно
средство, чиято употреба е мотивирана от значими за децата проблеми –
адекватни на техните актуални интереси и възникнали в процеса на
собствената им дейност. В детската градина обучението трябва да се
възвърне към своята възпитателна същност и да бъде поставено на игрова
основа (Д.