Педагогика на творчеството

AO� 5;520
� � " '!""
=830B0� 5� ?@54=07=0G5=0� 70� ABC45=B8B5� >B� A?5F80;=>AB8B5� @54CG8;8I=0� 8
=0G0;=0� CG8;8I=0� ?5403>38:0 � 8� 0G0;=0� CG8;8I=0� ?5403>38:0� 8GC64� 578: �.� "O
2:;NG20� >A=>2=8B5� 2J?@>A8� >B� B5E=>;>38OB0� =0� B2>@G5A:>B>� 2J7?8B0=85� 8� A8AB5<0� >B
C?@06=5=8O� 8� 83@8� 70� ?>>I@O20=5� =0� 45BA:0B0� :@50B82=>AB�.
 CA5�,� �2�0�1�2

0� <>8B5� CG8B5;8� 4>F�.� 4�-@� 8>;5B0� 0=520� 8� 4>F�.� 4�-@� 8;:0� 5;830=520�,� :>8B>� <5
873@048E0:0B>� 87A;54>20B5;
0� AJ?@C30� <8� "5>� 8� =0H8B5� @>48B5;8� 840�,� !8<5>=� 8� &0=:>�,� :>8B>� <5� ?>4:@5?OE0
!� 1;03>40@=>AB=0� :>;5:B828B5� =0� & 'CGC;830 8� & 5B5;8=0 �,� 3@�.�  CA5�,� 70
CG0AB85B>� 8<� 2� 5<?8@8G=>B>� 87A;5420=5
!?5F80;=0� ?@87=0B5;=>AB� =0� 48@5:B>@0� =0�  !=560=:0 �,� 3@�.�  CA5 3�-60� >=:0
;8?8520� 8� 45BA:8B5� ?5403>78� 20=:0� ;045=>20�,� !0H:0;5:A8520�,� 0=O
CF0@>20�,� >@O=0� 8=G520�,� ;5=0� "@8D>=>20� 70� >B782G82>ABB0� 8
?@>D5A8>=0;87<0

!** 
#2>4 & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & &�.�4
0CG5=� AB0BCB� =0� ?5403>38:0B0=0� B2>@G5AB2>B> & & & & & & & & & & & & & & &�5
!JI=>AB� =0B2>@G5AB2>B> & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & &�.�.�.�.�.�.�.�.�1�7
"2>@G5A:8� ?>B5=F80;� =0� 45F0B0 & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & &�.�.�.�.�.�.�.�.�2�8
5B>48� =0� B2>@G5A:>B>� 2J7?8B0=85 & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & &�.�4�7
09AB>@8� =0� D0=B078OB0� 8� B2>@G5A:>B>� <8A;5=5 & & & & & & & & & & & & & &�6�3
%C<>@� 8B2>@G5AB2> & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & & &�. & & &�.�.�8�2
:B82878@0=5� 8� @0728B85� =0� B2>@G5A:>B>� <8A;5=5 & & & & & & & & & & & & &�9�6
040G8�,� C?@06=5=8O� 8� 83@8� 70� AB8<C;8@0=5� =0� B2>@G5AB2>B> & &�.�. & & & &�.�1�1�3
F5=:0� =0� @57C;B0B8B5� >B� B2>@G5A:0B0� 459=>AB & & & & & & & & & &�.�. & & & &�.�.�1�8�0

4
#
@57� ?>A;54=8B53>48=8B2>@G5AB2>B>� A5� ?@52J@=0� 2� >1@07>20B5;5=� ?@8>@8B5B
8� 5� D8:A8@0=>� :0B>� F5;� 2� =0F8>=0;=8B5� ?@>3@0<8� =0� <=>3>� 4J@6028�.� 054=>� A� B>20
:0B>� 54=0� >B� ?J@2>AB5?5==8B5� 7040G8� ?@54� ?5403>38:0B0� A5� CB2J@48� =5>1E>48<>ABB0
>B� =0<8@0=5� =0� 5D5:B82=8� A?>A>18� 70� AB8<C;8@0=5� =0� :@50B82=>ABB0�.� 1>A>18� A5
?5403>38:0B0� =0� B2>@G5AB2>B>� :0B>� >B=>A8B5;=>� A0<>AB>OB5;=0� =0CG=0� 48AF8?;8=0�.
J?@5:8� B>20� 2� A25B>25=� <0I01� AJAB>O=85B>� =0:@50B82=>B>2J7?8B0=85� 8� >1CG5=85
40;5G� =5A0B0:820�,� :0:28B>� 18� B@O120;>� 40� 1J40B�.� @8G8=8B5� A0� <=>3>�.� B>� =O:>8>B
BOE�:
O<0� AJ3;0A85� ?>� DC=40<5=B0;=82J?@>A8� >B� >1;0ABB0� ?A8E>;>38O=0
B2>@G5AB2>B>�:� 0:20� 5� 45D8=8F8OB0� 70� B2>@G5AB2>� 8� ?>� :>8� :@8B5@88� @073@0=8G020<5
:@50B82=8B5>B� =5:@50B82=8B5?@>O28�?� !JI5AB2C20B� ;8� B2>@G5A:8� A?>A>1=>AB8� 8;8� B5
A0� G0AB>B� >1I0B0� 8=B5;835=B=>AB�?� A8G:8� E>@0� ;8� ?@8B56020B:@50B825=?>B5=F80;
8;8� A0<>� =040@5=8B5�?� >30B� ;8� 2J7?8B0=85B>� 8� >1CG5=85B>� 40� ?>4?><>3=0B
@0728B85B>� =0B2>@G5A:8B5� A?>A>1=>AB8�,� 8;8� B5=5� A5� ?>44020B=0� 2J=H=>� 2;8O=85�?
0:� 40� A5� AB8<C;8@0:@50B82=>ABB0�?
=>3>� CG8B5;8� =5� ?>;CG020B� ?@>D5A8>=0;=0� ?>43>B>2:0� 40� ?@5?>4020B
B2>@G5A:8�,?>=565=0� BOE� 8<� A5� 4020B� ?@548<=>� A?5F8D8G=8� 70� 4045=0� ?@54<5B=0
>1;0AB� 7=0=8O�,� =>� =5� 8� >1I>� @0718@0=5� 70:@50B82=>ABB0�.
>>I@O20=5B>� =0B2>@G5AB2>B>878A:20� C<5=8O� 70� 045:20B=>� @5038@0=5� =0
=5>G0:20=8B5� ?@54;>65=8O� 8� >@838=0;=8� 8458� =0� 45F0B0�,� 70� =0A>G20=5� 8
?>4?><030=5� =0� B5E=8B5� BJ@A5=8O�.5� 2A8G:8� ?5403>78� 8<0B� =C6=0B0� 70� B>20
:@50B82=0=03;0A0�.
B� 4@C30� AB@0=0�,<=>3>� 87A;54>20B5;8� A0� 40;8� A2>O� ?@8=>A?@887OA=O20=5
AJI=>ABB0� =0� B2>@G5AB2>B>8?@54?>AB02:8B5� 70� ?@>O20B0� <C�;@07@01>B5=8� A0� @548F0
?@>3@0<8� 70� B@5=8=3� =0� :@50B82=>ABB0�.=>65AB2>?@>3@5A82=8� CG8B5;8� A5� AB@5<OB
40� 2J7?8B020B� B2>@G5A:8� ;8G=>AB8�.� <0� <=>3>� ?5403>78�,� :>8B>� =5� 7=0OB� :0:�,� =>� 18E0
8A:0;8� 40� ?>>I@O20B� :@50B82=>ABB0�.
� B078� :=830?@54AB02O<A2>8B5� E8?>B578� 8� ?@54;>65=8O� 70� @07@5H020=5� =0
?>AB025=8B5� 2J?@>A8� A� =045640B0� ?>� B>78� =0G8=� 40� ?>4?><>3=0� 45BA:8B5� 8� =0G0;=8
?5403>78�(=0AB>OI8� 8� 1J45I8�)� 2� B5E=8B5� B2>@G5A:8� =0G8=0=8O�.

5

НАУЧЕН СТАТУТ НА ПЕДАГОГИКАТА НА ТВОРЧЕСТВОТО
Необходимост от творческо възпитание и обучение на децата
Значението на креативността не се подлага на съмнение, а изтъкваните
„ползи” от нея са неизброими – обществен прогрес, самоизява и самоактуализация
на личността, преодоляване на стереотипите в ежедневието и работата, повишаване
адаптивността при променящи се условия, психотерапевтична функция и т.н.
Посочваните от различни автори аргументи в полза на творческото възпитание могат
да се обобщят и йерархизират на няколко равнища. Това ще ни осигури ясно и трезво
виждане за значението на креативността, което да ни ръководи в практиката.
На фундаментално равнище креативността играе важна роля в живота и на
отделния човек, и на обществото като цяло.
В житейските представи творчеството често се асоциира с върховните
постижения на човешкия гений. Това е така защото именно с тях свързваме възхода
на човешката цивилизация – напредъка в науката и развитието на изкуството. Л.
Виготски е забелязал, че ние охотно признаваме и лесно узнаваме творчеството в
дейността на Толстой, Едисон и Дарвин, но обикновено ни се струва, че в живота на
обикновения човек това творчество не съществува. Всъщност, казва авторът,
творчеството присъства не само там, където създава велики исторически
произведения, но навсякъде, където човекът фантазира, комбинира, изменя и
създава нещо ново, каквато и трохичка да изглежда това ново в сравнение с
творенията на гениите (Л. Виготски, 1982).
Креативност проявява детето, когато нагажда наличните предмети към играта и превръща
кутията ту в шапка, ту в легло за куклата, ту в столче за себе си. То подхожда творчески и към
проблемите, на които се натъква – носи вода за котето си в стара обувка, измайсторява си щит от
кашон и пр., и пр. Креативно постъпват и домакинята, измисляща рецепта, и тинейджърът, изнамерил
ново развлечение, и бояджията, който комбинира материали и изобретява техники…
Благодарение на творчеството ние сме способни да извършваме адекватни
действия при изменения на заобикалящия свят и при възникващи проблеми. Нещо
повече – креативността ни позволява не само да реагираме гъвкаво, но и ни
превръща в активен генератор на промени (за практически нужди или за
удоволствие) – качество, присъщо само на човека. Наред с действената функция на
творчеството да преобразява света, чрез него и в него се осъществява и развитието

6

на самия човек. Креативните прояви на детето може и да не доведат до нов и
общественозначим продукт в абсолютния смисъл на думата, но те са важни за
развитието на самия автор – в тях се развиват предпоставките за творчество при
решаване на проблеми във всекидневието, работата, за новаторство в науката и
изкуството.
Креативността се смята за особено необходима за живота в съвременното
общество, чиято основна характеристика е промяната. Ние не знаем какъв ще бъде
светът утре – ценностите са бързопреходни, откритията остаряват още с раждането
си, условията на труд и технологиите непрекъснато се променят, животът на все
повече хора е мобилен, приятелствата се създават лесно и бързо се прекратяват... В
такива условия успешна реализация и лично щастие ще постигнат хората, способни
да живеят и работят в променяща се среда, която изисква гъвкави действия. Такива
хора ще допринесат също за развитие на обществото като цяло.
На второ равнище творческото възпитание се налага поради ранното начало
на репродуктивното обучение.
Маргарет Доналдсън посочва, че когато биологичният вид започне да разчита
не на инстинктивните форми на поведение, а на вътрешните представи и
предсказания, правилността на тези представи и предсказвания става решаващ
фактор за оцеляване (М. Доналдсон, 1985). Ето защо средствата на културата
подпомагат усвояването от децата на “верните отговори”, развитието на логическото
мислене и то не само като система от операции, а като “морал на мислите, внушен и
санкциониран от другите” (Ж. Пиаже, 1992, с. 167).
Във връзка с това Едуард де Боно критикува образователната система, като твърди, че почти
цялото усвоявано в училище мислене е „реактивно”. Пред децата се поставят готови текстове и
материали и от тях се иска да „реагират” на вече съществуващото: „Ето нещо – какво мислиш за него?”
Но училището и образованието не са самоцелна игра. Истинският живот включва много „проактивно”
мислене. Това означава да излезеш и да направиш нещо; не е дадена цялата информация – трябва да
я намериш. Критическото мислене е важно, но не е достатъчно, защото е „реактивно” – необходимо е
нещо, което да се критикува. Но откъде да се вземе то? Предложенията и предположенията идват от
едно конструктивно, творческо и плодотворно мислене. Освен това критичното мислене може да
породи опасна арогантност, понеже започва да се възприема като абсолютно правилно – макар да е
основано на недостатъчно информация или възприятие (Е. Де Боно, 2001).
Александър Лук посочва ползите и слабостите от репродуктивното обучение.
Според него то е изгодно поради това, че човек не губи време, а получава знанията

7

наготово и може да се движи напред. Но о