Пипи дългото чорапче , авт. А. Линдгрен

Астрид Линдгрен
Пипи Дългото чорапче

Скъпи приятели,
привасидваедношведскомомиче,коетосеказваПипиДъл-
готочорапче.Тяедостачудата,ноазсенадявам,чевъпрекитова
виещеяобикнете.Пипиживеесъвсемсамаведнастаракъща,
нареченаВилаВилекула.Тяняманитомайка,нитотатко,нотова
нинай-малконеятревожи,защотосиимаконимаймунка,ав
съседнатакъщаживеятдвенейнидругарчета–ТомииАника.
Пипиенай-силнотомомичевсвета.Стигадапоиска,тяможеда
вдигнеконяседнатасиръка.Освентоваеибогата–имацяла
торба,пълнасъсзлатнипарички.ВсекиденПипи,ТомииАника
играятзаедно.Втазикнигавиещенаучитезавсичкиприключе-
ния, които тримата изживяват.
Астрид Линдгрен
Астрид Линдгрен
3

ПИПИ СЕ НАСТАНЯВА ВЪВ ВИЛА ВИЛЕКУЛА
Впокрайнинитенамалкотоградчеимашеедназапустялаградина.
Средградинатасеиздигашестаракъща,авкъщатаживеешеПипиДъл-
готочорапче.Тябешенадеветгодинииживеешетуксам-самичка.Ня-
машенитомайка,нитотатко–нещо,коетовсъщностбешемногохуба-
во,защотоникойнейказвашедасилягатъкмокогатойбешенай-весе-
ло, или пък да гълта рибено масло, когатойсе ядяха бонбони.
НякогаПипиимашетатко,коготомного,многообичаше;ималаси
еимайка,нотъйотдавна,чеизобщонеяпомнеше.Майкайумряла,ко-
гатоПипибиласъвсеммъничкобебеитакаврещялавлюлката,чени-
койнеможелдаседоближи.Пипивярваше,чесегамайкаиенанебето
инадзъртапрезнякоядупчицазасвоетомомиче,затовачестомахаше
нагоре с ръка и се провикваше:
–Не се тревожи! Все някак ще се оправя!
Пипинебешезабравилабащаси.Тойбеморскикапитаникръстос-
вашеголемитеморета.Пипипътувашеснегонакораба,ноединденпо
временасилнабурявятърътотнесебащайвморетоитойизчезна.Ала
Пипибешесъвсемуверена,ченякойдентойщесевърне.Неможешеда
повярва,чеезагиналимислеше,чееслязълнабрегананякойостров,
пъленснегри,коитосагонаправилисвойкрал.Ичесегатойсеразхож-
да цял ден със златна корона на главата.
–Моятамайкаеангел,ататкоми–негърскикрал.Наистинане
всичкидецамогатдасепохвалятстакивачудниродители–обичашеда
повтарядоволнаПипи.–Акогатотаткосипостроикораб,щедойдеда
ме вземе и ще стана негърска принцеса. Ех, че живот ще бъде!
БащатанаПипибешекупилстаратакъщасградинатапредимного
години.БешерешилдаживеетуксПипи,когатоостарееивеченямада
можедакръстосваморетата.Ностанатака,четойизчезнавморетои
докатогочакашедасевърне,ПипирешидаотидевъвВилаВилекула.
Тъйсеказвашекъщата,коятостоешеготова,обзаведенаиочакваше
обитатели.ЕднахубавалятнавечерПиписесбогувасвсичкиморяциот
корабанабащаси.Темногояобичаха,аиПипибешесилнопривързана
към тях.
–Сбогом,момчета–казаПипиицелунавсичкипоредпочелата.–
Не се тревожете за мене. Все някак ще се оправя!
ОткорабаПипиотнеседвенеща.Еднамалкамаймунканаиме
Пипи Дългото чорапче
4

ГосподинНилсон–подаръкоттаткойиеднаголямачанта,пълнасъс
златнипарички.МоряцитестояханапалубатаигледахаподирПипи,
докатосеизгубиотпогледитеим.Тявървешествърдакрачка,бездасе
обръща, с Господин Нилсон на рамо и с чантата в ръка.
–Забележителнодете!–казаединотморяцитеспросълзениочи,
когато Пипи изчезна в далечината.
Тойбешеправ.Тянаистинабезабележителнодете.Най-необикно-
венотоунеябешесилатай.Пипибешетакаизумителносилна,чевце-
лиясвятнеможешедасенамериполицай,койтодаянадвие.Стигада
поискаше,Пипиможешедавдигненаръцецялконичестогоправеше.
Тясиимашекон–бешегокупиласеднаотмноготозлатнипаричкив
деня,когатосенастанивъвВилаВилекула.Открайвремебешемечтала
засобственкон.Сегатойживеешенаверандата,нокогатоПипиискаше
дапиетамследобеднотосикафе,безцеремонногоизнасяшев
градината.
ВсъседствосВилаВилекулаимашедругаградинаидругакъща.
Тамживеехабащаимайкасдветесидобридечица–момченцеимоми-
ченце.МомченцетосеказвашеТоми,амомиченцето–Аника.Тебяха
многомили,възпитаниипослушнидеца.Томиникоганегризешенок-
титесиивинагиправешекаквотоискашемайкаму.Аниканесесърде-
ше,когатонеможешеданаложисвоето,ибешевинагиспретнатавкъ-
ситеси,добреизгладенибасменироклички,коитосестараешеданеиз-
цапа.ТомииАникасииграехакротковградината,ночестоимсеиска-
шедаиматдругарчевигрите.ДокатоПипиощеобикаляшеморетатас
баща си, те понякога дълго стояха край оградата и си казваха:
–Колкоглупаво,ченикойнесенастанявавоназикъща.Тамби
трябвало да живее някой с деца.
Воназихубавалятнавечер,когатоПипизапръвпътпрекрачипра-
ганаВилаВилекула,ТомииАниканебяхаудома.Бяхазаминализа
еднаседмицанагостиубабаси.Затованезнаеха,ченякойсеенаста-
нилвсъседнатакъща.Когатосеприбрахаудомасиизастанахакрай
портатадаогледатулицата,теощенеподозираха,чесъвсемнаблизове-
чеиматдругарчезаигра.Кактосечудехакакводаправятисимислеха
далищесеслучинещоприятнопрез,деняилипъктойщебъдеединот
ониядни,вкоитонищонеможедасеизмисли,врататанаВилаВилеку-
ласеотворииоттамизлезеедномомиченце.ТовабешеПипиДългото
чорапче,коятотръгвашенаутриннаразходка.ТомииАниканикогане
бяха виждали такова чудновато дете. Ето как изглеждаше:
Косатайимашецвятнаморковибесплетенанадвестегнати,
Астрид Линдгрен
5

стърчащиплитки.Носътй,досущкатомъничкокартофче,бешеобси-
панслунички.Поднегоаленеешедостаголямауста,пълнасъсздрави
белизъби.Роклятайбешенаправостранна.Пиписиябешеушиласа-
ма.Отначалосмяташедаянаправицялатасиня,носиниятплатнестиг-
наиПиписепринудидапришиетук-тампо-някоечервенопарче.Дъл-
гитейтънкикрачетабяхаобутивдългичорапи–единкафявиединче-
рен.Освентованосешечерниобувкиточнодвапътипо-големиотстъ-
палатай.ТаткойбешекупилтезиобувкивЮжнаАмерика,такраката
надъщерямудаиматнакъдедарастат,иПипинеискашедачуеза
други.
Ноонова,коетонай-многонакараТомииАникадаококоряточи,
бешемаймункатанарамотонанепознатотомомиче–малъкмакак,об-
лечен в сини панталони, жълто елече и с бяла сламена шапка на главата.
Пипитръгнапоулицата.Сединиясикракстъпвашенаръбанатро-
тоара,асдругия–напаважа.ТомииАникаяпроследихасочи,докато
се скри от погледа им.
Следмалкотясевърна.Сегапъквървешезаднишком.Правешего,
задасиспестиобръщането,когатотръгвашеобратнокъмдома.Пипи
стигнадопортатанаТомииАникаиспря.Децатамълчаливосе
разглеждаха. Най-сетне Томи попита:
–Защо вървиш заднишком?
–Защовървязаднишкомли?–възкликнаПипи.–Неживеемлив
свободнастрана?Човекнеможелидавървикактосииска?Освентова
щетикажа,чевЕгипетвсичкисивървяттакаиникойнегосмятаза
странно.
–Че откъде знаеш? – учуди се Томи. – Да не си ходила в Египет?
–КакданесъмходилавЕгипет!Запишисинякъде,чесъмходила.
Обиколиласъмцялотоземнокълбоисъмвиждаламногопо-особени
нещаотхора,коитовървятзаднишком.Какволибиказал,акомебеше
видял да ходя на ръце, както правят в Индокитай?
–Сега вече излъга – заяви Томи. Пипи се замисли за миг.
–Имаш право. Излъгах – промълви тя печално.
–Грозноедаселъже!–казаАника,кояточаксегапосмядаотвори
уста.
–Да,многоегрознодаселъже–съгласисеПипиощепо-печално.
–Нопонякогазабравямтова,разбирашли?Пъкикакщеискашотедно
дете,чиятомайкаеангел,ататкому–негърскикрал,даказвавинаги
истината?Освентова–продължиПипиилуничавотойлицесеозари–
щевикажа,чевБелгийскоКонгоняманитоединчовек,койтода
Пипи Дългото чорапче
6

говориистината.Тампоцялденлъжат.Започватвседемчасасутринта
ипродължаватдозалезслънце.Тъйчеаконякойпътсеслучидаизлъ-
жа,опитайтеседамипроститеисиспомнете,чесъмживялаповечко
времевБелгийскоКонго.Новъпрекитовабихмемоглидастанемприя-
тели, а?
–Разбирасе!–съгласисеТомииизведнъжпочувствува,четози
ден няма да е от скучните.
–Защо например да не закусим заедно у дома? – предложи Пипи.
–Ами защо не? – съгласи се Томи. – Хайде да тръгваме.
–Хайде – каза Аника. – Да вървим веднага!
–НопървонекавипредставянаГосподинНилсон–казаПипи.
Малката маймунка свали шапка и учтиво се поклони.
ПослеминахапрезполусрутенатаградинскапортанаВилаВилеку-
ла,попосипанатасчакълпътечка,крайкоятосеиздигахастари,обрас-
лисмъхдървета,чудеснизакатерене,стигнахадокъщатаисеизкачиха
на верандата. Там стоеше конят и лапаше овес от някакъв супник.
–Защодържишконнаверандатаси?–попитаТоми.Всичкиконе,
които знаеше, живееха в конюшни.
–Хм–отговоризамисленоПипи.–Вкухнятасамощемисепреч-
ка, а пък в гостната не го свърта.
ТомииАникапотупахаконяивлязохавкъщата.Тясесъстоешеот
кухня,гостнаиспалня.Личешесиобаче,четазиседмицаПипимайбе-
шезабравиладаизчисти.ТомииАникасеогледахаплаходанебине-
гърскияткралдаседиенякойъгъл.Никогавживотасинебяхавижда-
линегърскикрал.Нотъйкатонесепоявиникакъвтатко,пъкиникаква
мама, Аника попита боязливо:
–Съвсем самичка ли живееш тук?
–Ами!–отговориПипи.–ТаналиГосподинНилсониконятсъщо
живеят тук.
–Да, но аз питам дали нямаш мама и татко?
–Не, нямам – отвърна доволно Пипи.
–Амитогавакойтиказвавечеркогадасилягашиизобщокаквода
правиш? – попита Аника.
–Азсама–обясниПипи.–Първосигоказваммноголюбезно,ако
непослушам,гоповтарямрязкоиакопакнеслушам,следватупа-лупа,
разбирате ли?
НаТомииАниканеимстанасъвсемясно,носирекоха,чеможеби
товаедоброразрешение.Междувременнобяхапристигналивкухнятаи
Пипи се провикна:
Астрид Линдгрен
7

–Сегатукащесебъркатпалачинки.Сегатукщесепекатмилинки.
Сега тук ще се правят курабийки.
Тявзетрияйцаигиподхвърливисоконагоре.Еднотопаднавърху
главатайисесчупи,ажълтъкътпотечеполицетой.Другитеобачетя
улови ловко в една тенджера, където те се счупиха.
–Честосамиказвали,чежълтъкътеполезензакосата–казаПипи
иизбърсаочитеси.–Щевидите,чекосатамищезапочнедарасте,та
чакщепращи.ВБразилиянапримервсичкисеразхождатсразмазани
покоситеяйца.Нозатовапъктамнямаплешивихора.Ималоведнъж
някакъвчичко,койтобилтъйнеразумен,чеядяляйцата,вместодаси
мажестяхкосата.Последействителнооплешивяликогатоизлизална
улицата,настъпвалтакъвсмут,честавалонуждадасенамесва
полицията.
Докатоговореше,Пипиловкоизвадиспръстияйченитечерупкиот
тенджерата.Послевзеедначетказабаня,коятовисешенастената,иза-
почнатакадаразбиватестотозапалачинките,чеопръскастените.Сет-
неизсипаостатъкаоттестотовтиганзапалачинки,койтостоешевърху
печката.Когатопалачинкитесеизпържвахаотеднатастрана,Пипиги
мяташепочтидотавана.Тесеобръщахавъввъздухаитягиулавяше,
докатопадаха.Щомставахаготови,Пипигихвърляшекъмдругиякрай
на кухнята право в една чиния върху масата.
–Яжте – извика тя. – Яжте, докато не са изстинали!
ТомииАникасихапнахаирешиха,четовасамноговкуснипала-
чинки.ПослеПипигипоканивгостната.Тамимашесамоеднамебел–
голямскринсмногобройнимъничкичекмендженца.Пипигиотваряше
ипоказвашенаТ