Подготовка за 1 клас за родители

1
Скъпи майки и татковци,
Тази книжка е нашето писмо към вас по случай постъпването ви в първи
клас. Тръгването на училище е много специален момент в личната ни връз-
ка с нашите деца. Това е моментът, в който малкият човек поема своя
голям път на откривател – навън към света и навътре към самия себе си.
Ние, в Асоциация Родители, разбираме и споделяме радостната тръпка,
вълненията и надеждите, страховете и тъгата, които съпът-стват този
единствен 15-и септември. Опитахме се да си спомним най-важните въпро-
си, които са ни вълнували като родители на първокласници и да потърсим
отговорите, помогнали ни да се чувстваме по-способни да се справяме
с предизвикателствата. В тази малка книжка говорим за различни неща
– от класната стая до училищните тоалетни, от спорта и езиците до
изкуството и домашните. И все пак, ако трябва да формулираме:
Голямата ни отговорност е да създадем условия детето да расте въз-
можно най-здраво – в смисъла на определението на Световната здравна
организация за здравето като физическо, психично и социално благополучие;
Главната ни задача е да помогнем на детето да се чувства ценено и да
вярва в способностите си и по този начин да го подкрепим в пътя му към
израстването му на автономен и успешен човек;
Основното ни предизвикателство е да изградим качествени човешки от-
ношения между нас, възрастните, между възрастните и децата и между
самите деца;
Най-силното ни оръжие е безусловната обич.
Накрая или може би в началото бихме искали да ви кажем нещо много
важно. Никога, никога не се съмнявайте, че сте най-добрият родител за
вашето дете, защото само вашето сърце бие тъй лудо, когато всяка
година пламъците на свещичките върху тортата подскачат леко в без-
надежден опит да се противопоставят на решителния порив на малкия
човек да порасне и угасват с възхищение пред неговата вяра, че Утре ще
бъде по-хубаво от Днес.
С приятелски поздрав,
Асоциация Родители
Най-простите въпроси
са най-дълбоки:
Къде си роден?
Къде е твоят дом?
Накъде отиваш?
Какво правиш?...
Спомняйте си за това
от време на време
и наблюдавайте как
отговорите се променят.
Ричард Бах

Проф. д-р Анелия
Клисарова
Уважаеми родители,
Знам, че посрещате днешния ден с вълнение и доза притеснение,
питате се какво предстои на децата Ви в училище, дали всичко ще е
наред, ще се изучат ли, ще се развият ли, добри ли ще са учителите
им, ще успеят ли да се справят с новите предизвикателства, които
ги очакват. Искам да Ви уверя, че екипът на Министерството на
образованието и науката ще продължи както досега да работи за де-
цата Ви, за да може те да усвояват нови знания в спокойна и удобна
за тях обстановка, за да подобрим качеството и професионализма, за
да бъдем по-близо до тях.
Заедно с учителите – доказани професионалисти, ще се грижим де-
цата Ви не само да успяват в знанието, но и да станат добри хора.
Много ще разчитаме на Вас – техните родители, да работим заед-
но. Убедена съм, че само ако заедно вървим напред ще успеем да се
поздравим за това, че децата са станали знаещи, мислещи и можещи.
2  
Министър на
образованието и науката:

Скъпи деца,
Първият учебен ден е нова страница в живота Ви. Поемате
по нов път – непознат, но интересен, пълен с предизвикател-
ства. Не се страхувайте да тръгнете по него. Това е пътят
на просвещението, на знанията, които ще Ви дадат сили да
преодолявате препятствия и да се справяте с трудностите.
Знанието е това, което ще Ви направи уверени и отговорни
към себе си и към останалия свят. Ще Ви отвори нови врати.
Ще Ви даде нови възможности. Ще Ви помогне да успеете в жи-
вота и да бъдете победители. Да живеете осъзнато всеки миг.
Не пропускайте възможността да научите нещо ново, да
опознаете света около Вас чрез книгите и опита на Вашите
учители. Слушайте ги и ги следвайте, те са минали по тези
стъпки преди Вас, но винаги има нещо ново, което ще премине-
те заедно. Вярвайте им и ги уважавайте.
Уважаеми учители,
Знам, че дори и преживявали този ден многократно, отново
и отново се вълнувате, когато чуете първия училищен звънец.
На Вас – учителите на първокласници, се пада най-отговор-
ната задача. Вие сте тези, които ще трябва да отворите за
тях вратата на знанието. Вие сте тези, които трябва да ги
подкрепяте, когато им е трудно, да им бъдете опора, когато
се налага и да ги научите на любов към книгите, науката, по-
знанието, мъдростта.
Уверявам Ви, че екипът на Министерството на обра-
зованието и науката, ще бъде с Вас. Ще Ви помага, защото в
нашите и във Вашите ръце е поверено бъдещето на България.
На всички желая здраве и успех!
Честит първи учебен ден!
3

Според популярния психолог Ерик Ериксън развитието на всеки човек
преминава през универсални стадии, водещи до изграждане на цялостна
идентичност. Всеки стадий поставя определени жизнени задачи и изи-
сквания към човека. Ериксън разглежда израстването на човека като
преминаване през кризи, които са стимулът за промяна, развитие и пре-
връщането му в самостоятелна личност. Успешното преминаване през
различните стадии е решаващо за психичното здраве на всеки човек.
Ще ви обърнем внимание на някои основни моменти от периода на
училищната възраст (6-12 години), които са ключови за развитието на
детето и способстват за изграждането му като личност с адаптивни
социални умения.
Социалното качество, което трябва да се изгради през този период,
е „инициативност”. Това е времето на увеличаване на социалните кон-
такти. Появяват се нови отговорности за себе си и околните, развива
се способността да се планира и осъществява определено поведение.
Децата започват да се „идентифицират” с хората, чието поведение и
характер са в състояние да разберат. Те все по-енергично се обучават,
изграждат планове, т.е. ориентират се към някаква цел. Чувството за
идентичност приема формата на израза „Аз съм това,
което ще стана”. Много важен момент е и два-
мата родители да успяват да подкрепят и поощ-
рят самостоятелността на детето. В случай на
ограничаване на стремежа му към автономност
детето развива чувството за „вина” и става
неинициативно, зависимо от околните, липсва
му целеустременост за поставяне и пости-
гане на реални цели.
Да разберем
задачите на възрастта...
4  

Друго важно социално качество, което трябва да се изгради през
периода на училищната възраст, е „трудолюбие”– стремеж към усвоя-
ване на нови навици и постигане на успех чрез постигане на поставе-
ните малки цели (да напише домашното си, да направи проекта даден
му от учителя, да отгледа цвете, да започне да подрежда чантата си).
Трудолюбието се изгражда в училище, когато децата започват успеш-
но да усвояват социалната култура на своето общество, знанията и
правилата, върху основата на които по-късно ще овладяват нови видо-
ве поведение и умения. Чувството за идентичност приема формата на
израза „Аз съм това, което съм научил”.
Важно е децата да разберат, че тяхната значимост за околните се
формира от усвоените знания и поведение, а не от качествата, няма-
щи нищо общо със знанията (например раса, пол, религия, социално по-
ложение). Ако това не стане, има реална опасност да развият чувство
за „непълноценност”.
За да не звучим съвсем теоретично – замислете се в каква степен
вашето дете умее:
Да поздравява, да се представя, да говори ясно и разбираемо, да
гледа в очите.
Да участва в обща дейност или разговор с връстници, да инициира
игра, да дели, да предлага и оказва помощ, да приема чуждо мнение, да следва наложени правила или задачи.
Да изисква внимание по правилен начин, да прекъсва нежелан разго-
вор, да отказва предложения и идеи, които не му харесват.
Да разпознава основните емоции и да се съобразява с емоционално-
то състояние на другите, да изразява адекватно своите емоции, да се извинява.
Да се самообслужва – да се преоблича и да
прибира дрехите и другите си вещи, да за- вързва връзките на обувките си, да се хра- ни прилично, да използва самостоятелно тоалетна.
Ако вашето дете умее дори едно
от тези неща, то вече е напреднало по трудния път на развитието! По- магайте му да се адаптира в учили- ще, като работите всекидневно по развиването на основните социални
умения, и не забравяйте да при-
знавате успеха му всеки
ден с любов и внимание!
5

Заедно в първи клас
1. Емоционалното състояние на детето е по-важно от вкоп-
чването в детайлите.
Децата са емоционални същества. Те безпогрешно разпознават и
най-малката нотка на безпокойство, колебание или напрежение в по-
ведението на своите родители. В еуфорията, неизменно съпътстваща
тръгването на училище, ние сме изкушени да се впуснем до такава сте-
пен в детайлите и практическите подробности, че можем да пропуснем
най-важното – емоционалното състояние на детето. Много родители
подсигуряват на децата си пълния реквизит от материали, помагала и
учебници, но забравят да осигурят най-важното: времето, грижата и
емоционалната подкрепа - прегръдка, изслушване и насърчение от мама
и татко.
2. Знанията не са целта – целта е създаването на умения за
усвояване на знания.
Основната цел е детето да си изгради навици за учене през останала-
та част от живота, а не просто да ходи на училище и да мисли, че това
е само по задължение. Ползата, която най-вече училището носи, не е в
самите знания, а в развиването на навици за усвояването им.
Подготовката за училище не е
досадно бреме – тя е прозорец на възможност.
Възможност за изграждане на по-дълбоко
чувство за отговорност.
Възможност за създаване на умения
за по-пълноценно общуване.
Възможност за формиране на способности
за учене през целия живот.
6
 

3. Авторитет № 1 не е училището – авторитет
№ 1 сте вие!
Семейната атмосфера е тази, която създава и формира отговорни,
пълноценни и щастливи хора. Вие не сте партньор на училището – учи-
лището е ваш партньор! Дори и етимологията на думата „родител”
доказва, че вие сте на кормилото. Рarentis е латинската дума, лежаща
в корена на английската дума parent, и означава някой, който защитава
и се грижи.
Ти си този, който защитава.
Този, който се грижи.
Този, който бди и пази.
Със започването на училище авторитетите се променят. Мнението
ви на родител има значение, но учителят също придобива важна роля в
живота на детето ви. Старайте се да не конфронтирате мненията си и
да не обезценявате авторитета му пред детето. Ако все пак с нещо не
сте съгласни, намерете верния и спокоен тон да поговорите и с детето
си, и с учителя. Ваша отговорност е да поддържате връзка с учителите
и с директора на училището и да изисква