Подходи за промоция на здравето – образователен, промяна в поведението

Подходи за промоция на здравето – образователен, промяна в
поведението, (Тема 24)
II подход : Промяна в поведението (образователен)
Здравното поведение или начинът на живот е причина за много модерни заболявания.
Затова подходът за промяна в поведението цели да стимулира индивидите към промяна в начина
на живот и здравословноповедение, което е ключ за подобряване на здравето. Подходът
„промяна на поведението“ преследва и мотивира промени в определна посока.
Под „начин на живот“ се подразбира „ интегралният начин на съществуване на индивида
(групата), формирани в резултат на взаимодействието между жизнениете условия в широк
смисъл и индивидуалните форми на поведение, предпоределени от личностни характеристики,
социо-културни и икономически фактори“.
От гледна точка на промоция на здравето се различават два основни модела на
поведение:
 Позитивен, съдействащ за укрепване на здравето, вкл балансирано хранене,
адекватна физическа активност, здравословна сексуалност;
 Негативен, нанасящ вреда върху здравето, включващ рискови за здравето
поведенчески фактори.
Индивидуалното поведение до голяма степен е свързано с факторите на околната
среда и то може да бъде отговор на условията , в които човек живее. Някои от тези
условия са извън индивидуалния контрол (безработица, бедност). Ето защо промяната
в поведението изисква сътрудничество на на- - общо четирима участници:
 Държавните органи на изпълнителна и законодателна власт;
 Обществеността със своите структури и организации – политически
организации,, Български червен кръст, Български съюз за трезвеност,
туристически и спортни организации и др;
 Здравеопазната система/ здравен работник;
 Отделният индивид.
Социалните норми, формалните и неформални социални мрежи също силно повлияват
поведението. Например групови техники като тези на „Анонимните алкохолици“ имат успех ,
когато индивидът се идентифицира с групата. Главен фокус на промоция на здравето е
модифицирането на тези аспекти от поведението, които имат отношение към здравето и които
хората могат да контролират. Промяната в поведението е повлияна от информираността на
лицето за вредното действие на определен фактор върху здравето. Това е пример за връзката
„знания – отношения – поведение“. Разбира се, промяната в поведението никога не е така проста.
Здравният риск от пушенето е добре известен, но висок процент от хората продължават да пушат
промени, хората трябва да:
 Имат мотиви за промяна
 Се чувсъват застрашени от сегашното си поведение

 Осъзнават позитивните и негативните последствия от промяната в
поведението
 Чувстват, че промените ще са благоприятни
 Се чувстват компетентни да направят промените
Много програми по промоция на здраве и специално тези, насочени към млади хора са базирани
предположението, че има връзка между самооценката и здравното поведение. Хора с висока
самооценка имат по – висок вътрешен контрол – степента, до която вярват, че са отговорни за
здравето си и се чувстват по – самоуверени да направят промени. Тези с увреждащо здравето
поведение, като наркомани, имат ниска самооценка, подсилвана и от лоши социални връзки. Те
вярват, че техните действия са повлияни от шанс, късмет (външен контрол). Това са обикновено
индивиди с ниско ниво на образовани и социален статус, т.е. хора, които вярват, че нямат контрол
върху своя живот и здраве. Много хора имат знания и опит за това кое е здравословно и кое не. Те
се опитват да правят промени, като например да намалт теглото си или да спрат пушенето, но не
винаги успяват. Моделът за степенната промяна в поведението приема, че промяната в
поведението не става извееднъж, а преминава през определени етапи:
1. Предварително обмисляне- все още човек не обсъжда промяна, защото не счита, че има
риск за здравето му.
2. Обмисляне- върпеки че индивидите са наясно с ползите от промяната, те още не са готови
и се нуждаят от информация или помощ, за да вземат решение.
3. Подготовка за промяната – когато осъзнатите ползи надделяват и промените изглеждат
възможни и си заслужават, индивидът може да потърси допълнителна подкрепа.
4. Извършавне на промяна – трудни са първите дни; ясна цел, реалистичен план и подкрепа
са основните изисквания за успех на този етап.
5. Поддържане – постигане устойчивост на новото поведение; това е трудно и индивидът
може да се върне на предходно стъпало.
Малко индивиди преминават през тези степени до успеха. По-често се минава през серии от
повтарящи се цикли. Например пушачът може да спира няколко пъти, докато откаже
окончателно цигарите. Много важна е подкрепата от околните. Този модел разглежда как
хората се променят и защо не се променят. Решението е резултат не само на съзнание, но на
информиране, на емоция, навик, социално влияние, липса на предвидливост, които са
типични за човека.
Необходими условия за осъществяване на промяна
1. Промяната трябва да бъде инициирана от лицето – хората ще се променят само ако
искат да го направят.
2. Поведението трябва да стане очебийно. Повечето от рисковете са част от ежедневието
и хората свикват с тях и не им обръщат внимание (пушене, пиене...). За да започне
промяна, това поведение трябва да бъде изведено на преден план от някое друго
събитие. Например пушач, който ще трябва да живее с непушач.
3. Новото поведение трябва да стане част от ежедневието. Например причината, че
много хора на диета много бързо възстановяват своя предишен начин на хранене, е, че
те приемат промененото поведение като временна диета и т оникога не става навик.

4. Поведението не се приема като част от индивидуалната стратегия за справяне със
здравословния проблем. Пациентът може да се стимулира да приеме алтернативна
стратегия. Например човек, който яде шоколад при депреси, може да замени това със
спорт.
5. Промяната се затруднява, ако човек има проблемен и несигурен живот. Човешките
възможности за справяне и промени имат предел.
6. Наличие на обществена подкрепа. Промените са стресиращи и човек има нужда от
подкрепа. Групи за самоподкрепа са от съществено значение в процеса на промяна.
Оценката на интервенциите за промяна в поведението е трудна, тъй като:
 Ефектът може да настъпи след дълъг период от време;
 Трудно е да се докаже, че промените се дължат само на изолирана интервенция.