Понятия

1 Понятие за държавно управление (изпълнителна дейност)
принципа за разделение на властите
– изпълнителната дейност е част от държавната власт. Тя има за своя основна задача да провежда в действителността вече приетите от законодателната власт закони. Всеки приет от НС закон е абстрактен, което го прави директно неизпълняем от субектите, към които е насочен. Налага се всеки закон да бъде доразвиван, конкретизиран, детайлизиран, за да стане реално изпълним. С тази задача са натоварени ораните на изпълнителната власт. Въз основа на вече приет закон, със собствени актове те доразвиват законовите правни норми и по този начин ги правят реално изпълняеми от субектите, към които са насочени. Следователно изпълнителният и разпоредителният момент в работата на изпълнителните органи не могат да бъдат отделени един от друг. 
Уточнения
: 
INCLUDEPICTURE "http://legaltheory-forums.org/phpBB3/images/smilies/bullet_2_gray.gif" \* MERGEFORMATINET
Осъществявайки своите разпоредителни правомощия органите на изпълнителната власт създават нови правни норми, които могат да бъдат само вторични. 
INCLUDEPICTURE "http://legaltheory-forums.org/phpBB3/images/smilies/bullet_2_gray.gif" \* MERGEFORMATINET

Органите на изпълнителната власт могат да правят това само въз основа на закона, в изпълнение на закона и в неговите рамки От тук следва една много важна презумпция за изпълнителната дейност: щом се развива въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона,
тя не можде да бъде незаконна
. Това е т.нар. правотворческа дейност на изпълнителните органи. 1.2 Изпълнителната дейност от гледна точка на
теорията на управлението
е част от механизма на общественото управление, която извършва огромния дял от неговата работа. Всяко управление (администрация) предполага: a) целенасочено сътрудничество б) на основата на практическа дейност, в) подчинена на определен план за действие, г)осигурена с необходимите материални ресурси д) и с подходящи кадри за изпълнение, е) наблюда-вана по пътя на постоянен контрол. На свой ред терминът „държавно управление” може да се разглежда в широк и в тесен смисъл. В
широк смисъл
на думата то е важна съставка на механизма на общественото управление и има включва в себе си всички видове и форми на държавновластническа дейност – към него спадат законодателна, изпълнителна и съдебна дейност. В
тесен смисъл
понятието изразява дейността на МС. 2.
Понятието „администрация” (две значения)
Оперативна самостоятелност и обвързана компетентност
Обвързана компетентност
- това е правото и задължението на изпълнителните органи при наличието в предвидените в хипотези са на правните норми факти да вземе онова решение, което нормата предвижда като единствено законосъобразно. Правната норма сама определя какво решение да вземе органът, кога да го вземе и по какъв начин да го изрази. Тя не дава възможност на изпълнителният орган да преценява дали, кога и как да издаде административен акт. Всяко друго решение на органа ще бъде правно нарушение. 
Оперативна самостоятелност
- възможността на изпълнителния орган в установени от закона предели да избере между многото варианти на решения, които са еднакво законосъобразни, онова което е най - целесъобразно в конкретния случай. Правната норма очертава една рамка на действие върху която държавния орган може са преценява дали да вземе едно или друго решение.
2 Предмет, система и източници на административното право (АП)
Правилник
– издава се за прилагането на закон в неговата цялост; (2)
Наредба
– издава се за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. (3)
Инструкции
– нормативни актове, с които се дават указания до подчинени органи по прилагане на издадени правилници и наредби. (4)
Наредбите, правилниците
и т.н. на общинските съвети са нормативни източници, утвърждавани въз основа на чл. 22 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация). (5) Познати са и
други подзаконови източници
като устави, основни положения, техничес-ки правила, тарифи, окръжни, циркулярни писма, заповеди, стандарти, нормали и т.н.

3 Административноправни норми и правоотношения

5 Органи на изпълнителната власт - понятие и видове
6 Централни органи на изпълнителната дейност
т
нос
т (министър, ректор, директор и др.) С
оглед на териториалното им проявление една част от управленските отношения са свързани с осъществяването на централно управление, други с местно (териториално) управление. В) Административното право като отделен отрасъл на правото представлява комплекс от правни норми, които регулират обществените отношения във всички области на държавното управление. Особено важни са нормите на АП, които очертават субективните права на гражданите и организациите, както и тяхната защита. Не по-малко важни са и отношенията между гражданите и администрацията, свързани с възникване, изменение или прекратяване на определени адмистративни задължения. АП регулира и отношенията, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност на лицата. Определение: Следователно предметът на АП като правен отрасъл е свързан с регулирането на обществените отношения, възникващи и развиващи се по повод осъществяването на изпълнителната дейност на държавата или държавното управление. Г) Методът на АП е методът на властването. Той обуславя и юридическото неравенство между страните, които участват в административните правоотношения: администрацията, която осъществява държавновластническите правомощия се намира в господстващо положение спрямо останалите участници. 2. Система на АП АП представлява организиран правен механизъм, изграден като самостоятелна система, подчинен ана определени принципи и цели. Според това какво регулират и как се регулират нормите на АП биват МАТЕРИАЛНОПРАВНИ (уреждат системата и структурата на органите на държавно управление, тяхното правно положение, правата и задълженията на останалите субекти на АП като гражданите и техните организации); ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИ (регулират динамиката по осъществяване на материалноправните норми в областта на държавното управление; те са свързани с въпроса как, при каква процедура ще се реализират породените в нейната сфера правни отношения). Според това дали се отнасят до всички власти на държавно управление или само до някои отрасли нормите се отнасят към Общата или Специалната част на АП. ОБЩА ЧАСТ – норми, които уреждат системата на държавния административен апарат, структурата и връзките между отделните звена, положението на държавните служители, заети в него, държавните имоти и т.н. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ – норми, които уреждащ специфичните за даден отрасъл/подотрасъл правоотношения. В Специалната част на АП се наблюдава обособяването на самостоятелни подотрасли като например Военно-административно право, Полицейско право и др. 3. Източници на АП Определение: Източници на АП са властническите актове на компетентните органи на държавата – НС, МС, министерства и др., в които се съдържат задължителни правила за поведение, правни норми в сферата на държавното управление. 3.1 Най-важен източник на АП е Конституцията, в която се съдържат редица административноправни норми, отнасящи се до принципите на държавното управление, организацията на държавния административен апарат, основните права и задължения на гражданите и организациите. 3.2 Административните закони, доразвиват основните положения на Конституцията в областта на държавното управление в различни негови отрасли и сфери. Законите, с които се ратифицират международни договир по чл. 5 ал. 4 КРБ също могат да спадат към източниците на АП. Кодекси. Законът по смисъла на ЗНА трябва да уреди пълно всички основни оществени отношения по дадена материя, които се поддават на трайно уреждане. За уреждане на останалите обществени отношения, свързани със същата материя, законът може да предвиди издаването на подзак
о
н
ов нормативен акт
. 3.4 Постановления на МС, с които се приемат правилници и наредби или се уреждат съществуващите закони и неуредени от тях обществени отношения в областта на изпълнителната дейност. (1) Правилник – издава се за прилагането на закон в неговата цялост; (2) Наредба – издава се за прилагане на отделни разпоредби или други подразделения на нормативен акт от по-висока степен. (3) Инструкции – нормативни актове, с които се дават указания до подчинени органи по прилагане на издадени правилници и наредби. (4) Наредбите, правилниците и т.н. на общинските съвети са нормативни източници, утвърждавани въз основа на чл. 22 ЗМСМА (Закон за местното самоуправление и местната администрация). (5) Познати са и други подзаконови източници като устави, основни положения, техничес-ки правила, тарифи, окръжни, циркулярни писма, заповеди, стандарти, нормали и т.н.
в
сичк
и

останали субекти са задължени д
а зачитат и да се съобразяват с установеното чрез тях правно положение за субекта, когото засягат.
редствено о
т народа и „чрез органите, предвидени в тази Конституция”. - Осъществявайки функциите на държавата те прилагат средства и способи, неприсъщи на други организации, а характерни именно за държавните органи. (възможност за издаване на юридически властнически актове, чрез които едностранно се създават правила за поведение или конкретни правоотношения и освен това възможност за използването на държавна принуда. - Органите на изпълнителната влас имат установени предели, които определят компетентността на съответния орган. Компетентността не е проява на субективно право, а мястото на държавните органи в апарата на държавата. 1.2 Освен сходните си черти с останалите държавни органи, тези на изпълнителната власт имат и свои специфични черти. - Те по предназначение осъществяват изпълнителната дейност на държавата и в този смисъл се определят като изпълнителни органи. Те осъществяват подзаконова дейност и действият им се извършват винаги въз основа и в изпълнение на закона. - Те непосредствено ръководят и организират службите и звената по изпълнение на задачите на държавата в сферата на държавното управление или осъществяват непосредствено управление в сферата на икономиката, администрацията и т.н. - Те имат административна правосубектност. За разлика от ФЛ тяхната правоспособ-ност и дееспособност възниква едновременно с факта на създаването им. Административната правосубектност се различава от гражданската правосубект-ност на ЮЛ. 1.3 Понятието „административен орган” не следва да се смесва с понятието „длъжностно лице”, при което се има предвид точно лицето, човекът, който заема дадено място в апарата. От гледна точка на органа е важно какви държавновластнически правомощия упражнява той спрямо другите субекти, докато от гл.т. на длъжностните лица става дума за техните права и задължения, отговорностите, които носят във връзка със служебното си положение. Не бива да смесват и понятията „административен орган” и „админис