Превенция на сърдечносъдовите заболявания: първична и вторична профлактика

Превенция на сърдечно-
съдовите заболявания:

първична и вторична
профлактика

Краен стадий
на ССЗ
Застойна СН
Разширяване
на камерата
Ремоделиране
Аритмии,
загуба на
мускул
Инфаркт
Инсулт
Миокардна
исхемия,
ПНМК
ИБС,
МСБ
Атеросклероза
ЛК хипертрофия
Ендотелна
болест
Рискови
фактори
Артериална
хипертония
Диабет
Adapted from Dzau and Braunwald. Am Heart J 1991;121:1244–63

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
“προφυλάσσω" (гр.) – да предпазя

“preventio” (лат.) - предотвратяване,
предпазване, попречване, спиране,
спъване, предпазна мярка/средство

ВИДОВЕ ПРОФИЛАКТИКА:
Примордиална (промоция) – предпазва от развитие на
рисковите фактори в обществото;
Първична – предпазва от развитие на заболяване при
налични нива на рискови фактори в отделните индивиди;
Вторична – насочена към дейности, които да установят
рано заболяването и по този начин да се збави прогресията
на заболяването и развитието на симптоми на болестта;
Третична – намалява негативното въздействие на вече
налично заболяване чрез възстановяване на функцията и
намаляване на свързаните с болестта усложнения.

Риск
изразява вероятността от бъдещо
събитие

В епидемиологията – вероятността здрави
лица, изложени на влиянието на редица
фактори да развият заболяване.

Рискови фактори – фактори, свързани с
повишен риск от развитие на заболяване

Видове риск:
Абсолютен – вероятност от заболяване
за определен период от време (5-, 10-
годишен риск)
Релативен (относителен) риск – в
епидемиологичен смисъл показва силата
на етиологичната връзка

Видове рискови фактори:
от околната среда – токсини, инфекциозни
агенти и др.

социални – начин на живот, култура, религия
и пр.

поведенчески – тютюнопушене, шофиране
без колан и пр.

наследствени – кръвна група, HLA B27
хаплотип и пр.

ПРИМОРДИАЛНА ПРОФИЛАКТИКА
Хранителни навици и евтини здравословни храни
от детство до напреднала възраст;
Подходяща физическа активност и спорт;
Недопускане на тютюнопушене в най-ранна
възраст;

Цел: “Всяко дете, родено през новото хилядолетие
има правото, да живее поне до 65 годишна възраст
без да страда от предотвратими сърдечно-съдови
заболявания.”
Европейска харта за Сърдечно здраве

ПЪРВИЧНА ПРОФИЛАКТИКА
СТРАТЕГИИ:
Популационна – целят се промени в
рисковите фактори в цялата общност, цялото
общество, без преглед на отделни лица.
Единица за интервенция – обществото;

Високорискова – целят се промени в
рисковите фактори при отделни лица с
високо ниво на отделни рискови фактори или
на глобалния сърдечно-съдов риск

Предимства на двете стратегии:
Популационна Високорискова
1.Радикална
2.Огромен потенциал за
населението като цяло
3.Поведенчески подходяща
1.Интервенцията е подходяща
за конкретния индивид
2.Хората са мотивирани
3.Лекарите са мотивирани
4.Добро съотношение цена-
ефективност при използване
на ресурсите
5.Благоприятно отношение
полза:риск
Rose G. Sick individuals and sick populations. Int J Epidemiol 1985;14:32–38.

Недостатъци на двете стратегии:
Популационна Високорискова
1.Малка полза за отделния
индивид (‘Prevention Paradox’)
2.Лоша мотивация на
индивида
2.Лоша мотивация на лекаря
4.Отношението полза:риск
най-малко е обезпокоително
1.Трудности и цена на
скрининг
2.Палиативна и временна—не
е радикална
3.Ограничен потенциал за
(a) индивида
(б) населението
4.Поведенчески неподходяща
Rose G. Sick individuals and sick populations. Int J Epidemiol 1985;14:32–38.

Категории рискови фактори
Основни рискови фактори
Тютюнопушене
Повишено аретериално налягане
Повишен серумен общ (и LDL) холестерол
Нисък серумен HDL-холестерол
Захарен диабет
Напреднала възраст
Предразоплагащи рискови фактори
Затлъстяване*
Абдоминално затлъстяване
Физическо обездвижване*
Фамилна обремененост по отношение на ранна ИБС
Етническа принадлежност
Психосоциални фактори
Условни рискови фактори
Повишени серумни триглицериди
Малки LDL частици
Повишен серумен хомоцистеин
Повишен серумен липопротеин (а)
Протромботични фактори (напр. фибриноген)
Маркери на възпалението (напр. С-реактивен протеин)
*- понастоящем се приемат за основни рискови фактори от АКА
Grundy SM, R Pasternak, P Greenland, et al. J Am Coll Cardiol 1999, 34:1348-59

ГЛОБАЛЕН СС РИСК
Преди 30 год. се въвежда от Kannel WB и
сътр. на базата на информацията от
Фрамингамското проучване

Чрез математически модел се изчислява
адитивният ефект на всеки от основните
рискови фактори за прогнозиране на ССЗ
през следващите 10 год. за лица на възраст
след 45 год.
Kannel WB, D McGee, T Gordon. Am J Cardiol 1976; 38: 46-51

16 милиона
7–8 милиона
4–3 милиона
2–3 милиона
128 милиона
59 милиона
39 милиона
30 милиона
Глобална смъртност Глобална тежест на заболяването
Сърдечно-съдова
Високо АН
Повишен холестерол
Наднормено тегло и обезитет
Ezzati et al. PloS Med 2005;2:e133
РФ за ССЗ

SCORE
Eur Heart J 2007 28(19):2375-2414

СТРАТИФИКАЦИЯ НА ОБЩИЯ СЪРДЕЧНОСЪДОВ РИСК
ЗА ОЦЕНКА НА ПРОГНОЗАТА ПРИ БОЛНИ С АХ
ПОКАЗАТЕЛИ
НОРМАЛНО
АН
НОРМАЛНО
ВИСОКО АН
СТЕПЕН 1 СТЕПЕН 2 СТЕПЕН 3
Други рискови
фактори и
заболявания
САН 120-129
или
ДАН 80-84
САН 130-139
или
ДАН 85-89
САН 140-159
или
ДАН 90-99
САН 160-179
или
ДАН 100-109
САН ≥ 180
или
ДАН ≥110
Няма РФ
Нормален
риск
Нормален
риск
Нисък
добавен риск
Умерен
добавен риск
Висок
добавен риск
1-2 РФ
Нисък
добавен риск
Нисък
добавен риск
Умерен
добавен риск
Умерен
добавен риск
Много висок
добавен риск
≥ 3 РФ или
засягане на
ТО или ЗД
Умерен
добавен риск
Висок
добавен риск
Висок
добавен риск
Висок
добавен риск
Много висок
добавен риск
Съпътстващи
клинични
състояния
Висок
добавен риск
Много висок
добавен риск
Много висок
добавен риск
Много висок
добавен риск
Много висок
добавен риск

Ефект от дългосрочната умерена
редукция на СС рискови фактори
Emberson et al. Eur Heart J. 2004;25:484-491.
10%
редукция
на АН
10%
редукция
на ОХ +
45%
редукция
на ССЗ
=

ИЗВОДИ:
“Целта е цялостна редукция на риска…
Тази цел се постига най-добре чрез оценка на
глобалния рисков статус и идентифициране
модифицируемите компоненти на риска. Заедно
с пациента стартиране на най-ефективната и
удобната терапевтична стратегия- статини.”
Volpe et al. Am J Hypertens. 2004;17:1068-1074.

Приоритет за превенция на ССЗ
1.Пациенти с установено ССЗ
2.Асимптомни индивиди, които са с повишен риск от ССЗ
поради:
a.множество рискови фактори, които водят до повишен СС риск
(>5% за 10-годишна вероятност от СС смърт или >20% за 10-
годишна вероятност за ИБС)
b.ЗД тип 2 или тип 1 с микроалбуминурия
c.Изразено пвишени нива на един рисков фактор, особено
съчетани със засягане на прицелни органи
3.Близки родственици на лица с преждевременно ССЗ
(преди 55 год. за мъже и преди 65 год. за жени) или
на индивиди с особено висок риск


Eur Heart J 2007 28(19):2375-2414

СЪРДЕЧНО ЗДРАВЕ
телефон на здравето
0 - Неупотреба на тютюн
3 - Адекватна физическа активност- поне 3 км или
30 минути на ден пет пъти седмично
5 - Здравословни хранителни навици – поне 5
порции дневно
140/90 - Кръвно налягане под тези стойности
5 - Серумен холестерол под 5 mmol/l (190mg/dl)
3 – LDL-холестерол под 3 mmol/l (115 mg/dl)
0 – Без диабет и с нормален глюкозен метаболизъм

Други фактори:
Нормално телесно тегло с ИТМ под 25 kg/m
2
Избягване на прекомерния стрес
Eur Heart J 2007 28(19):2375-2414

ВТОРИЧНА ПРОФИЛАКТИКА
Цели при лица с доказано ССЗ или ЗД
АН <130/80 mm Hg
Oбщ холестерол <4 mmol/l
LDL-холестерол <1,8 mmol/l
Кръвна глюкоза нагладно <6 mmol/l (110 mg/dl) и
НвА1с <7,0%
Eur Heart J 2007 28(19):2375-2414

Атеросклерозата в цифри
Население на САЩ 304 500 000
С една или повече форми на ССЗ – 81 100 000 ( 27%)
С хипертония – 73,600,000 ( 24%)
С ИБС – 17,600,000 ( 6%)
Преживян МИ – 8,500,000 ( 3%)
С ангина пекторис – 10,200,000 ( 3,3%)
С инсулт – 6,400,000 ( 2%)
Със СН – 5,800,000 ( 1,9%)

Причина за смърт при 831 272 (34,3%)
Причина за смърт под 65 год при 151 000
2006 г.

Атеросклерозата в цифри
На всеки 34 секунди един американец умира от сърдечно заболяване
Повече от 2500 американци умират от сърдечно заболяване за един ден
На всеки 20 секунди един американец има сърдечна атака
Поне 250 000 американци умират от сърдечни атаки всяка година без да
достигнат до болница
Мъжете са изложени на риск от сърдечно заболяване 10 год. по-рано от жените
Около 6 млн хоспитализации ежегодно в САЩ са по повод сърдечно заболяване
Страните с най-висока честота на сърдечно-съдова смъртност са Русия,
Румъния, Полша, България, Унгария, Чехия и Словакия
Страните с най-ниска честота на сърдечно-съдова смъртност са Япония,
Франция, Испания, Швейцария и Канада
2006 г.

Причини за развиващите се
СС заболявания

в над 90% от случаите
стареене/износване (стесняване)
на кръвоносните съдове

кръвоносните съдове се разтягат и възвръщат
изходното си състояние при всяко
изтласкване на кръв от сърцето към
периферните органи

при човек на 50 год. със средна сърдечна
честота 70 уд./мин този акт се повтаря над
1,8 милиарда пъти!!!

това води до прогресивно намаляване на
еластичността на кръвоносната система,
травмиране на вътрешната повърхност и
отлагане на патологични субстанции
(пропорционално на техните концентрации) в
съдовите стени – развиват се локализирани
или дифузни натрупвания