Приносът на Мелани Клайн към психоанализата

МЕЛАНИ КЛАЙН (1882 – 1960)

Мелани Клайн е пионер в областта на детската психоанализа. Въпреки, че са направени постижения в нея и преди това, стартирали с анализата на Малкия Ханс и продължили с работата на аналитици като Ху-Хелмут, следвана от Анна Фройд, Мелани Клайн е първата, която развива методиката и техниките за анализиране на деца от всички възрасти, с минимум параметри. По това време, други психоаналитици считат децата под седемгодишна възраст за неподходящи за психоанализа, а за по-големите смятат, че психоаналитичните методи и становища също са неподходящи, като ги комбинират с обучителни и поведенчески такива.
Благодарение на резултатите от работата ѝ с деца, както и откритията, направени в процеса, тя прави поразителен принос както за теорията, така и за техниките на психоанализата. Те са били и все още остават противоречиви, но в очите на мнозина приносът на Клайн е първото голямо откритие, след Фройд. Нейната работа, макар да не е всеобщо приета, оказва голямо влияние както на детската психотерапия, така и на психоанализата, като цяло.
Мелани Клайн е родена във Виена на 30 март 1882 г. Нейният баща, доктор Мориц Райзес, израства в строго ортодоксално еврейско семейство, където е принуден да стане равин. Въпреки това, той скоро се разбунтува срещу тази закостенялост - учи тайно и постъпва в университет, ставайки първо лекар, а след това зъболекар. Развежда се със своята съпруга и на над четиридесет годишна възраст се влюбва дълбоко, а след това сключва брак с Либюса Дойч, която по това време е на двадесет и пет години. От този съюз на бял свят се появяват четири деца: Емили (с шест години по-голяма от Мелани), Емануел (с пет години по-голям), Сидония (с четири години по-голяма) и Мелани. Семейството има много финансови възходи и падения, които афектират над нейното детство.
Връзката с баща ѝ не е особено силна. Той е над петдесетгодишен, когато тя се ражда и няма много търпение в заниманията с нея. Също така, често и открито изразява предпочитанието си към най-голямата дъщеря, което нормално провокира у Мелани дълбоко недоволство. От друга страна, тя е много впечатлена и стимулирана от интелектуалните му постижения. Умира, когато тя е само на осемнадесет години.
М. Клайн има доста по-силна връзка със своята майка, която помни като жена, доста по- млада от баща си, много красива, сърдечна, смела и предприемчива. Не само, защото има собствен магазин, което е нещо необичайно за съпруга на лекар по това време, но и по-късно, когато Мелани завършва училище, а баща ѝ се разболява и донякъде става сенилен, тъкмо майката е тази, която допълва семейните доходи и се грижи за семейната сплотеност. Прекарва последните няколко години от живота си в дома на Мелани, което ѝ дава голяма утеха в най-нещастните дни от своя живот. Либюса умира през 1914 година. Мелани е дълбоко развълнувана от спокойствието и смелостта, с които нейната майка приближава смъртта след дълго проточилото се заболяване, което е честа тема за разговор през старините ѝ.
Възпитанието на М. Клайн е либерално и безпроблемно. Тя помни детството си най-вече като спокойно и весело. Религията играе слаба роля в семейния живот.
Мелани е дълбоко белязана от връзките със сестра си Сидония и брат си Емануел, които умират трагично още в ранна възраст. Вижда рядко Сидония, която страда от скрофулоза и прекарва голяма част от детството си в болница. Умира на деветгодишна възраст, когато Мелани е на около пет.
М. Клайн има по-дълготрайна връзка с Емануел, като счита, че е оказал голямо влияние върху нейното личностно формиране. Той е изключително талантлив млад мъж, който свири на пиано, пише есета и поезия. Започва да учи медицина, но я изоставя, заради влошеното си здраве. Емануел страда от ревматично сърдечно заболяване.
Двамата развиват близко приятелство, което продължава до неговата смърт в средата на двадесетте му години.
На четиринадесетгодишна възраст Мелани решава да постъпи в университет и да следва медицина. Тъкмо брат ѝ е онзи, който я подготвя по гръцки и латински език, чието познание е нужно, за да издържи изпитите. Когато става по-голяма, той я представя пред своя приятелски кръг - много оживена интелектуална група, където Мелани "разцъфва".
Предполага се, че смъртта - особено на брат ѝ, допринасят немалко за склонността ѝ към изпадане в депресивни състояния, като част от личностната ѝ характеристика. В същото време, стимулира нейните интелектуални интереси и захранва у нея стремежът, приет почти като дълг, към постижения и развитие.
Именно благодарение на брат си Мелани се запознава с Артър Стивън Клайн. Сгодява се за него на деветнадесетгодишна възраст, което противоречи на плановете ѝ да следва медицина, тъй като бъдещият ѝ съпруг, който работи като инженер, трябва да пътува до различни фабрики и не може да остане във Виена. След годежа тя прекарва две години във Виенския университет, изучавайки хуманитарни науки. През целия си живот съжалява, че не е завършила медицина, вярвайки, че ако е имала такова образование, нейните възгледи са щели да бъдат приемани с повече респект. Този комплекс става особено остър по време на спора с Едуард Глоувър, виден британски психоаналитик. Първоначално подкрепя работата ѝ с деца, смятайки я за голям принос към психоанализата, но когато тя развива теорията за произхода на психозата, той изказва остро възражение, извеждайки на преден план факта, че един лаик, без медицински познания, не бива да говори изобщо за психоза.
Мелани сключва брак на двадесет и една годишна възраст. В продължение на няколко години живее със своя съпруг в малки градове. За нея това е нещастно време. Липсва ѝ интелектуалната компания и провокацията на мисълта, на които се радва във Виена, а и от самото си начало бракът им е изпълнен с проблеми. Обръща се към четенето и изучаването на чужди езици, но единственото истинско щастие са двете ѝ деца - Мелита (р.1904) и Ханс (р.1907).
Животът на Мелани значително се променя, когато през 1910 година, съпругът ѝ най-сетне започва работа в Будапеща. Там тя намира интелектуалната среда, която иска и което е още по-важно - среща се за първи с работата на 3. Фройд. Въпреки че се движи в литературни и артистични кръгове, във Виена, никога не е чувала за него. В Будапеща прочита популярната му книга "Тълкуване на сънищата", което е началото на пожизненият ѝ интерес към психоанализата.
Мелани преминава психоанализа при Ференци и с негово насърчение започва да анализира деца. През 1917г. е представена на Фройд, по време на среща между Австрийското и Унгарското психоаналитично общество. Прочита първия си научен труд "Развитие на детето" пред Унгарското психоаналитично общество през 1919г. и по силата на този документ, става член на Обществото в Будапеща.
Остава в този град до 1919 година, когато нейното трето дете - Ерик, става на пет години. След това се разделя със съпруга си, който заминава да работи в Швеция, докато тя прекарва една година с родителите му в Словакия. Тази раздяла е прелюдия към развода им през 1922 година.
През 1920г., по време на Психоаналитичния конгрес в Хага, Мелани Клайн среща Карл Абрахам, от когото е дълбоко впечатлена. Самият той говори окуражително за нейната работа в областта на детската психоанализа, което я провокира да се премести в Берлин през 1921 година. Там започва психоаналитична практика с възрастни и деца. Не е удовлетворена от резултатите от психоанализата си при Ференци и през 1924г. убеждава Абрахам да я приеме като свой пациент. Той обикновено не е склонен да анализира колеги, живеещи в Берлин, но в случая е убеден във важността и потенциала на нейния принос към психоанализата. На първия Конгрес на немските аналитици през 1924г., в обобщение на доклада на госпожа Клайн за случая "Ерма", той казва: "Бъдещето на психоанализата е в игровите техники". Абрахам се съгласява да направи изключение и се ангажира с нейната психоанализа. Тя е внезапно прекъсната от смъртта му, само четиринадесет месеца по-късно.
Връзката на М. Клайн с всеки един от двамата ѝ психоаналитици е различна. Тя е благодарна на Ференци за насърчаването на работата ѝ. Също така смята, че убеждението ѝ за важността на несъзнаваната динамика произтича тъкмо от неговата психоанализа. Но, Ференци не обръща внимание на отрицателните преноси и тя усеща, че тази психоанализа не я води към трайно прозрение. Също така, той постепенно изоставя психоаналитичната техника, като я заменя с разработваните от него "активни техники" - отказва се от ролята си на анализатор, като неутрален интерпретатор и започва да насърчава, успокоява или насочва пациента. В крайна сметка, случващото се води до остро несъгласие с Фройд. От самото начало Клайн се противопоставя на това развитие, тъй като счита, че не е в съответствие с психоаналитичните принципи. Към Абрахам изпитва голяма благодарност и възхищение. Смята, че тези четиринадесет месеца на психоанализа са я довели до истинското ѝ разбиране. Преждевременната му смърт е една от най-големите загуби в живота на Мелани. Но, въпреки всичко, тя е твърдо решена да продължи своята работа. Започва редовна и интензивна самоанализа, която продължава в течение на много години. Въпреки че заимства от Ференци концепцията за интроекцията, работата на Абрахам, особено в сферата на меланхолията, ѝ оказва по-голямо влияние. Тя счита себе си за негов ученик, а работата си за принос към развитието на труда на 3. Фройд и К. Абрахам.
След смъртта му, животът в Берлин става труден за Мелани. Не само поради загубата му и дълбоката скръб, която прекъсва нейната психоанализа, но също така и поради липсата на подкрепа, в следствие на което дейността ѝ в Берлин е под постоянна атака.
Анна Фройд стартира своята работа с деца по едно и също време с М. Клайн, но нейният подход е различен, което води до сериозни противоречия и конфликти между двете. В основата си, Берлинското общество решава да последва Анна Фройд и обявява работата на Клайн за "неортодоксална".
През 1925г. се среща с Ърнест Джоунс на конференция в Залцбург, където представя първия си труд, посветен на нейната техника за детска психоанализа - труд, който предизвиква множество дискусии. Джоунс е впечатлен и се съгласява с изказването на Абрахам, че бъдещето на психоанализата лежи в детската игра. Стимулиран от изказването на Аликс Стрейчи, който е преминал психоанализа при Абрахам в Берлин, както и на Джоан Ривиер, която от самото начало изявява интерес към работата на Клайн, Джоунс я кани да изнесе няколко лекции по детска психоанализа в Англия. Така, през 1925г., в къщата на доктор Ейдриън Стивън, тя представя шест лекции, които формират основата на "Детска психоанализа" - първата ѝ книга. Приема трите седмици, през които чете лекциите, за един от най-щастливите моменти в своя живот.
През 1927г. Мелани се установява в Англия, където остава до смъртта си. Това е решение, за което никога не съжалява. Въпреки, че изпитва трудности и създава противоречия в Британското психоаналитично общество, които са неизбежни, с оглед на