ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКА НА ВРЕДНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ

ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКА
НА ВРЕДНИТЕ ВЪЗДЕЙСТВИЯ.
ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Доц д-р Т. Димитрова, дм

•Здравните работници са призвани да се
грижат за опазване на общественото здраве и
да поддържат максимална трудоспособност на
населението. Изпълнението на тази отговорна
задача зависи до голяма степен от здравето и
трудоспособността на самите тях. Здравният
им статус, разгледан в аспекта на
съвременните концепции за изучаване
здравето на населението показва, че той се
обуславя от въздействието на сложен
комплекс от фактори на социалната, трудовата
и битовата среда.

Специфичните особености на трудната и отговорна
професия на здравния работник са най-вече:
•Голямото психо-емоционално напрежение
•Рисковите фактори на професионалната
среда (условията на труд):
•-Неергономично устроени работни
места
•-Понякога с нерационален режим на труд
и почивка и при
•недостатъчно ефективна организация на
трудовата дейност

•От друга страна, характерът на работата на
здравния работник създава условия за самолечения
и междуколегиални консултации по отношение на
собственото здраве, които често не се регистрират в
медицинската документация и остават извън обекта
на здравната служба. Като се прибавят и някои
трудно преодолими психологични моменти от
страна на медицинския персонал като негативизъм
към медицинските изследвания и прегледи, става
ясно колко трудности се срещат при точната
регистрация на здравното състояние на здравните
работници.

Голямото психо-емоционално напрежениее
основна специфична особеност на работата на
здравния работник. Причините за това са:
1.Необходимостта да се вземат срочни
решения по диагностиката, лечението,
оперативната намеса (напр. лекари от
БМХ, хирурзи, АГ, офталмолози)
2.Голяма отговорност
3.Чести нощтни дежурства и повиквания
нощтно време
4.Наблюдение на тежко болни
5.Конфликтни болни

•Условията на трудса другата важна особеност на труда
на здравните работници. Често работата на здравните
работници (напр. лекари от някои специалности) е
свързана с физическо пренапрежение . 28,1 % от
здравните работници работят в условия на
пренапрежение на опорно-двигателния апарат.
Например принудителната работна позас наклон на
туловището напред до 30
о
–хирурзи, ЛОР. Извивка на
гръбначния стълб на ляво или на дясно –стоматолози,
ЛОР. Принудителната работна поза се съпровожда от
значително статично натоварванена гръбната
мускулатура и долните крайници –хирурзи,
стоматолози, патоанатоми. В най-неблагоприятно
положение са стоматолозите –71,9 %.

•Неергономично устроеното работно място
също може да допринесе зо по-бързо
настъпване на умората. Например
височината и размерите (ширината) на
операционната маса трябва да бъдат
такива, че при операции наклонът на тялото
на оператора да не бъде повече от 30
о
. В
противен случай се увеличава статичното
натоварване на двигателната система.

•Пренапрежение на зрителния анализатор се
наблюдава при всички мед. професии, като
особено се откроява при стоматолозите,
лаборантите и зъботехниците.
•Полагането на нощен труд е свързано с
характера на здравеопазната дейност и
непрекъснатостта на лечебния процес. Около
40 % от здравните работници полагат нощен
труд, като това най-често извършват лекарите,
следвани от мед. сестри, ММП, фелдшерите.

•Голямо значение за здравето на мед. работници имат рисковите
(неблагоприятни) фактори на работната среда, а именно:
•Вредности от физическо естество–неблагоприятен микроклимат,
шум, вибрации, електромагнитни полета, лазери и др. Данните,
събрани по професионален признак показват, че от работещите при
такива условия най-голям е делът на стоматолозите (64,3 %), на
лаборантите и зъботехниците (44 %)
•Вредности от химическо естество. В среда с вредности от химическо
естество работят около 15 % от здравните работници. По професии
рязко се отклоняват стоматолозите, следвани от лаборантите,
зъботехниците и фармацевтите.
•Вредности от биологично естество.При вредности от този вид
работят 21,7 % от здравните работници. За разлика от по-горе
разгледаните фактори, тук се наблюдава по- равномерно
разпределение по степен на изложеност на вредно въздействие.

•Например, при работа на скоростни
машини в стоматологичните кабинети се
образуват бактериални аерозоли,
създаващи опасност за лицето, дихателните
пътища, очите на мед. персонал.
Епидемиологичен риск от микробни
фактори на работната среда съществува за
инфекционисти, педиатри и др.

ЗАБОЛЯЕМОСТ
•Комплексът и фактори и условия на
работната среда може да окаже влияние върху
здравното състояние. Между критериите,
които го характеризират важно място заема –
ЗВН. Общата заболяемост сред здравните
работници в сравнение със заболяемостта по
обръщаемост на цялото население на 15 и
повече години е два пъти по-висока.
Установява се по- висока заболяемост сред
жените в сравнение с тази сред мъжете.

•По честота и средна продължителност на
ЗВН профсъюзът на здравните работници е на
трето място. В сравнение с други
професионални групи здравните работници
имат по-висока честота и тежест на
заболяемостта с временна нетрудоспособност
за проблемните заболявания: пневмония и
бронхопневмония, артериална хипертония,
неврози и болести на периферната анимална
нервна система.

•Най-високо равнище на заболяемост и
най-голям относителен дял имат болестите
на дихателната система.Те заемат първо
място в структурата на заболяемостта сред
жените и второ сред мъжете. Най-голям
относителен дял сред този клас имат ОИДП
(43,1 %), тонзило-фаригитите, синуитите (22
%), хроничните бронхити, емфиземът и
астмата (10,9 %).

•Второто място по интензитет се заема от
болестите на органите на
кръвообръщението, които при мъжете
заемат първо място. Водеща в структурата
на този клас е хроничната съдова патология
–варикозни вени на долните крайници
(30,4 %), хипертонична болест (28,8 %),
исхимична болест на сърцето (13,1 %),
които заедно представляват над 72 % от
цялата сърдечно-съдова патология.

• На трето място по честота са болестите на нервната
система и сетивните органи, както при мъжете, така и
при жените. Тук проблемите се обуславят от очната
патология и болестите и болестите на ухото и
придатъците му, т.к. относителнителният дял на
болестите на нервната система е само 14,8 %.
• Болестите на пикочно-половата системазаемат
четвърто място в структурата на общата заболяемост.
Интензивният показател е 3,6 пъти по- висок при жените
в сравнение с мъжете. Основен проблем тук са
болестите на женските полови органи, които
представляват 54,5 от всички болести на пикочно-
половата система.

•Следващите места в структурата на
общата заболяемост принадлежат на
болестите на храносмилателната система
(на ІV място при мъжете и на VІ жените),
болестите на костно-мускулната система (на
V място при двата пола).

• Според категориите работници, на първо място
по честота на случаите е висшият медицински
персонал, на второ –младият, следван от средния и
другия немедицински персонал. Жените във всички
професионални категории са с по-висока
заболяемост от мъжете.
• Резултатите от провеждани наблюдения върху
общата заболяемост на здравните работници по
профилина дейноста им показва, че най- често
боледуват работещите в стоматологичния профил,
следвани от тези работещи в профилактичния и
терапевтичния профил.

• Според Кетрич, приблизително 15 % от
стоматолозите в Германия страдат от алергичното
въздействие на медикаменти и материали. Това е
твърде актуален въпрос, като се има в предвид че в
стоматологичната практика се използват над 500
химични вещества, способни да предизвикат алергия у
пациенти и у стоматолози. Твърде малките
концентрации на живачни пари в стоматологичните
кабинети могат да доведат до микромеркуриализъм,
левостранна твърдоухост.При персонала в
стоматологичния профил най-висока честота се
наблюдава при болестите на органите на
кръвообръщението, на дихателната, на нервната и на
костно- мускулната система.

• Здравните работници, работещи с вредности от
химическо естество показват най-висока болестност от
болести на дихателната система, следвани от тези на
органите на кръвообръщението, на нервната система и
сетивните органи. С увеличаване на продължителността
на експозиция на химически вредности нараства
относителния дял на новообразуванията, на болестите
на кръвта и кръвотворните органи, на психическите
разтройства и болестите на храносмилателната система.
При тези класове болести е голямо значението на
химическите вещества в работната среда като
етиологичен фактор, потенциращ другите екзогенни
нокси.

•Честотата на заболяванията сред
здравните работници, работещи в среда с
вредности от физическо естество, не се
различава съществено от тази на целия
наблюдаван контингент. Изключение има само
в групата на работещите под въздействие на
вибрации, където водещ е класът на болестите
на нервната система и сетивните органи. Тези
увреждания се включват в симпомокомплекса
на вибрационната болест.

•Като резултат на работата в условията на
нервно- психично напрежение при висшия
персонал и медицинските специалисти се
наблюдаво по- висока честота на неврозите и
разстройства на личността в сревнение с
неработещите при такива условия, на язвената
болест и на спонтанния аборт. Доказва се, че
професията на здравния работник е важен
рисков фактор за възникване на сърдечно-
съдови заболявания.

ПРОФЕСИОНАЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ

Изразени вредности, свързани с труда на
медицинските работници, причиняват и някои
професионални заболявания. Официално
регламентирани като такива са:
•Кожен рак –при рентгенолози
•Лъчева болест –работещи с източници на
йонизиращи лъчения
•Бронхиална астма –при работещи в клинична
лаборатория
•Инфекциозни и паразитни –най-често вирусен
хепатит,
•Хронични тендовагинити, варици, тромбофлебити –
за стоматолози
•Психоневрози –психиатри и др

В структурата на професионалната заболяемост
преобладават заболяванията –97 %, пред отравянията –3
%. От професионалните заболявания, водещи са
заболяванията от пренапрежение (29 % от всички
регистрирани увреждания в отрасъла) от тях:
–22 % -на опорно- двигателния апарат
–8% -при периферната нервна система

•Значителен е относителния дял на
алергичните (28 %) и на инфекциозните (23 %).
На четвърто място, с много по- ниска стойност
–7 % са професионалните дерматози.
•При алергичните преобладават кожно-
алергичните увреждания, следвани от тези на
ГДП от алергичен тип. По брой регистрирани
алергични дерматити, здравеопазването е на
ІІІ място след химическата промишленост и
машиностроенето.