Принципи на рационално хранене

Рационално хранене в детска възраст

Основни принципи на рационалното хранене

За да се развива нормално физически, детето трябва да поема с храната достатъчно енергия, белтъци, мазнини, въглехидрати, витамини, микроелементи, като оптималното им съотношение се променя с възрастта.
Хранителните вещества са необходими не само за растежа и химичното узряване на тъканите, но и като източник на енергия.
Най-голяма част от тази енергия се превръща в топлина и се изразходва за поддържане на постоянна телесна температура.
Друга част се използва за изграждане на нови тъкани.
¼ от тази енергията осигурява двигателната активност на детето.

През първата година енергията се разпределя по следния начин:

- 60% - основна обмяна
- 15% - растеж и развитие
- 15% - двигателна активност
- 5% - храносмилане и резорбция
- 5% - не се оползотворяват

Основни хранителни вещества

1. Белтъчини - те участват в изграждането на всички тъкани и във всички жизнено важни процеси в организма: растеж, развитие, обмяна на веществата, мускулна и мисловна дейност и др.

Нуждите на организма от белтъци са различни в зависимост от възрастта, пола, телесната маса, двигателния режим и т.н.

Те отстъпват пред мазнините и въглехидратите като енергиен източник.

С най - висока биологична стойност са белтъците на храните от животински произход – яйца, мляко, риба, месо.

Дори при малък, но продължителен белтъчен дефицит, децата изостават на тегло и ръст пред връстниците си. Тежкият дефицит в първите години от живота води до нарушение, както в нервно психическото развитие, така и до намаляване на устойчивостта към инфекции

Дневни нужди от белтъчини
0 - 1 година - 2 г/кг.
1 - 3 години - 1,5 г/кг.
> 3 години - 1,3 г/кг.

2. Мазнини - основен източник на енергия.
Биологичната им стойност се определя от съдържанието на полиненаситени мастни киселини (линолова, арахидонова).
Най-подходящи за кърмаческа и детска възраст са растителните и млечни мазнини.
Повишеното количество мазнини води до нарушение на обмяната на веществата и е рисков фактор за развитие на атеросклероза.
Мазнините са основен източник на енергия, като през първата година те осигуряват 40-55% от нея, а по-късно 30-35%. Разграждането на 1г. мазнини дава 9 ккал. енергия.
Мазнините участват също в строежа на биомембраните, синтеза на хормони и простагландини, в транспорта на мастноразтворими витамини и др

3. Въглехидрати – покриват най-голяма част от енергийните нужди на организма
- съставна част на много тъкани
- спомагат за окислението на мазнините и за синтеза на белтъците
- недостигът или повишения внос водят до нарушения в обмяната, кетоацидоза, затлъстяване.
- лактозата – най-важния въглехидрат за кърмачетата
- захароза – изисква внимателно дозиране (покачва кръвната захар, кариеси)
- целулоза – регулира моториката и резорбцията в храносмилателния тракт.
Необходим дневен внос на въглехидрати в кърмаческа и ранна детска възраст е 12 г/кг., което покрива 50-60% от дневните енергийни нужди на организма.
През първите няколко месеца основен източник на въглехидрати са майчината кърма и адаптираните млека, които съдържат лактоза.
През първите седмици от живота, особено при недоносени деца, се наблюдава ниска активност на чревната лактаза, което може да провокира появата на диариен синдром

4. Вода

Рационалното хранене се осъществява при добър баланс както на въглехидрати, белтъци, мазнини, витамини, минерални соли, така и на питейна вода. Дневните нужди от вода в детска възраст са различни от тези на възрастните, защото детският организъм има някои особености и несъвършенства на своята водно-електролитна обмяна: повишено съдържание на вода в тъканите; повишен разход на вода; незрялост на бъбречните и ендокринни структури. Зависят от възрастта, теглото, околната температура и здравословното състояние на детето:

5. Витамини - участват в метаболитните процеси, повишават устойчивостта към инфекции, влияят върху процесите на растеж и развитие. Те се синтезират в малки количества в организма, затова изискват адекватен внос с храната.

Липсата им или недостатъчното количество водят както до смущения във физическото и нервно психическо развитие, така и до различни заболявания

6. Минерални вещества

участват в регулацията на обменните процеси
поддържат киселинно алкалното равновесие
необходими са за нормалното функциониране на храносмилателната с-ма
влизат в състава на ензими и хормони.
най-голямо значение за детския организъм имат калцият, фосфорът, натрият, калият, желязото, йодът и хлорът.

II. Хранене на кърмачето
Естествено хранене

Естествено е храненето, при което детето получава майчино мляко или дарителска кърма.
Чрез кърменето се осъществява емоционалното свързване между майката и детето.
Много важна за новороденото е коластрата, която се отделя през първите 3-5 дни. След това тя се заменя с преходно мляко, а след втората седмица със зряло мляко
Коластрата се отделя в малки количества, но е най-добрият източник на хранителни, защитни и биологично активни вещества.
Благодарение на това, че количеството на белтъци в коластрата е 4-5 пъти по-голямо в сравнение с майчиното мляко, се дава възможност на новороденото в малък обем храна да получи повече хранителни вещества.
Белтъците в коластрата са албумини и глобулини. Казеинът се появява към 4-5 ден
Майчиното мляко е идеално приспособено към нуждите и възможностите за смилане и усвояване от страна на бебешкият организъм. Между човешкото и кравето мляко има качествени различия:
- женското мляко съдържа по-малко белтъци и не натоварва обмяната на веществата (колкото са повече белтъците, толкова по-бързо нараства организма). - въглехидратите са в по-голямо количество и са представени главно от лактозата.
- женското мляко съдържа противоинфекциозни фактори, което е причина естествено хранените деца да боледуват по-малко .

2. Предимства на естественото хранене
Кърмата е приспособена по състав към потребностите на подрастващия организъм. Адаптирана е и за нуждите на недоносените деца.
При кърмене не се натоварват излишно бъбреците и обмяната на веществата, поради по-ниското съдържание на белтъци и витамини в кърмата, в сравнение с кравето мляко.
Съотношението казеин/суроватъчни белтъци в женското мляко е 1:2, а в кравето 4:1, т.е тя е по-лесно смилаема.
оптимален внос на аминокиселини
по-лесно смилаеми мазнини
съдържа противоинфекциозни фактори (секреторен Ig А, лизозим, лактоферин, лактопероксидаза).
млякото е винаги готово, топло и стерилно
Кърменето намалява риска за майката от рак на гърдата, както и намалява риска от рак на гърдата за бебетата от женски пол в бъдеще.
Естественото хранене се свързва с по-висок коефициент на интелигентност .
Кърменето намалява риска от развитие на диабет при детето.
Кърменето намалява риска от развитие на алергии при бебето
Кърменето помага за по- бързото свиване на матката на майката и за по-бързото възстановяване на нормалното тегло на родилката след раждане.

3. Противопоказания за естествено хранене
не бива да се кърмят децата с аминоацидопатии, галактоземия и други вродени болести на обмяна
при инфекциозни заболявания
тежки хронични заболявания
психични заболявания на майката
липса на гълтателен рефлекс
травми
дихателна и сърдечна недостатъчност

Хранителният режим зависи от възрастта на кърмачето:

І месец – 7 пъти през 3 часa
ІІ - V месец – 6 пъти през 3 часa
VI - X месец – 5 пъти през 3.5 часa
X - XIІ месец – 4 пъти през 4 часa

4. Захранване

Според Световната здравна организация захранването може да започне след 4-тия месец, но се препоръчва бебето да навърши 6 месеца.

В по-голяма част от света ранното захранване вече е отменено. Ранното захранване може да мине без проблеми в детска възраст, но носи вреди в дългосрочен план. Причините за това са следните:

- плодовите сокове не могат да бъдат усвоени преди 6 месечна възраст и могат да доведат до хронични диарии.

- храносмилателната система още е незряла. Между 4 и 7 месец започва да се секретира IgА, който образува покритие на вътрешната страна на червата и не позволява на алергените да проникнат в кръвта.

- през 5 тия месец се увеличава слюноотделянето, благодарение на което хранатa започва да се разгражда още в устата.

- рано въведените храни пречат да се усвоява хранителните вещества на млякото, а веществата от тези храни детето може да усвои едва след 1 годишна възраст.

По време на захранването бебето трябва да поема кърма, колкото иска през останалата част на деня.
След 6 месеца трябва да се добави и жълтък, първоначално половин и към 10-12 месец по един през ден.
Когато детето яде твърда храна (на обед и вечеря) може да се дават плодови сокове. Подходящи плодове са ябълки, круши и череши, не са подходи мъхести и цитрусови плодове.

5. Смесено хранене - при него детето получава освен майчиното и друго (адаптирано, краве) мляко.
Най-честата причина за преминаване към смесено хранене е намаляване на количеството на кърма.

До шест месечна възраст се препоръчва да се използва адаптирано мляко. Добавя след всяко кърмене.

6. Изкуствено хранене - детето се храни само с адаптирано мляко.

Адаптираните млека са разработени на базата на кравето мляко, но за да се доближат до женското те се преработват допълнително:

- намалява се съдържанието на белтъци и мазнини
- добавят се суроватъчни белтъци и така се коригира съотношението им с казеина
- добавят се растителни мазнини и лактоза
- обогатяват се с витамини и микроелементи.

ІІІ. Хранене на недоносените

Храненето на недоносените е проблем поради факта, че организмът на новороденото има повишени нужди от хранителни вещества, а храносмилателната му система има малки възможности - малък капацитет на стомаха, ниска ензимна активност, склонност към регургитация.

Препоръчва се ранно начално хранене от 6 до 12 час, за да се пестят гликогенните и мастни резерви при прекъсване на храненето от плацентата.

По-късно начално захранване (на 48ч) е показано само при недоносени под 1000г.

Схема на хранене:
1. В първите 12 часа се дава 5% глюкозен разтвор по около 2мл на прием със сонда.
2. След 12 час храненето се провежда в зависимост от недоносеността
- при тегло под 1000г – 2мл адаптирано мляко през 2часа
- при тегло между 1000 – 1500г. – 8-10 кратно хранене от 2-4мл. през 2часа
- при тегло от 1500 – 2000г. – 8х4-6мл.

ІV. Хранене на детето от 1 до 3 години

След 1г. детето продължава да расте. Развиват се всички органи и системи, включително и органите на храносмилателната система. Нараства ферментативната активност на храносмилателните сокове.

Увеличената вместимост на стомаха позволява да се увеличи обемът на храната при всяко хранене, като се намали броят на храненията.

Постепенно се развива дъвкателният апарат. Още в края на първата година детето има 6-8 зъба, а към 16-18 месеца прорязват първ