Природогеографски области на България

Природогеографски области на България

Дунавска равнина

Дунавската равнина е една от петте природогеографски области на България. Намира се в най- северната част на България, и е най- голямата равнинна територия на страната. Докато на север, запад и изток равнината е ясно разграничена, на юг границата с Предбалкана на много места не е ясна и се прекарва условно. От запад на изток тази граница минава по северните подножия на предбалканските ридове Връшка чука, Венеца, Широка планина, Деветашкото плато, Търновските възвишения, Преславската планина и по р. Камчия достига до Черно море.
Тя заема Мизийска плоска морфоструктура, а скалният строеж е предимно от варовик и мергел в източната част, чакъл, пясък, глина в западната, а около реките се срещат и алувиални наслаги. Средната височина на равнината е 172 м. Характерните форми за релефа са крайречни низини, льосовите плата, каньоновидните долини и суходолията в някои райони. Полезните изкопаеми са в седиментен тип: гипс във Видинско , каолин в Русенско- Разгадско , каменна сол в Провадия- Омуртаг , варовик, кварцов пясък, два вида въглища- черни в Дубруджанският басейн и лигнитни в Ломски басейн. Малко запаси от нефт и природен газ в Плевенско и Добруджа. Климатът е умереноконтинентален. Средната годишна температура варира между 10°С и 12,2°С. Най- ниските температури са през зимата- месец Януари. Най- вискоките летни температури се проявяват през месец юли, като в западната час те достига до 23° - 24°С. Животинския свят е разнообразен. В горите се срещат видовете глухар, рис, сърна, дива свиня, язовец, вълк, лисица и др. В Южна Добруджа се срещат степни видове- стеен пор, гризач, скакалец и други. По крайбрежните низини, блатата и горите се срещат повече от 200 вида птици. Типичнин представители са гъските, яребиците, гургулиците и пъдпъдъците. Особено характерни за тази част на България са долините на реките - на запад от р. Лом реките имат каньоновиден характер. От р. Лом до р. Искър – развити са асиметричните долини. Те са много характерни. Такива са долините на реките Цибрица, Огоста, Искър – имат полегат ляв и стръмен десен склон. Причина за това е силата на Кориолис – тя е причина реките в северното полукълбо да подмиват десния си бряг, а в южното-левия.
Най- големият проблем е свързан с недостига на водни ресурси и неблагоприятените климатични условия, също така замърсяването на почвите и свлачищата.
Въпроси към урока:
Посочете на картата къде се намира Дунавската равнина?

Какви са характерните полезни изкопаеми за областта? Къде могат да бъдат открити?

Какви представители се срещат от животинския свят?