Професионални заболявания. Профилактика

Професионални заболявания. Профилактика
Хигиената на труда и трудовата медицина съществуват още от времето на Хипократ и преди него.Oтделни представи за професионалните болести и ролята на благоприятните условия на труд при рудокопачи,металодобив и необходимостта от правилен режим на работа за запазване на здравето има в древноегипетската и китайската писменост.
Хипократ е описал в своите трактати увреждащото действие на праха при рудодобива,токсичното действие на оловото.
В България в началото и средата на ХХ век са извършени научни изследвания за силикозата при миньорите.През 1927г. е издадено първото ръководство по „Трудова хигиена .
Медицинската дисциплина свързваща хигиената на труда с професионалните болести е трудовата медицина.Тя свързва профилактичното и лечебното направление в медицината в областта на трудовата дейност на човека.
1.1 Професионални болести - основни характеристики.
Професионална болест е заболяване, което е настъпило изключително или предимно под въздействие на вредните фактори на работната среда или на трудовия процес върху организма и е включено в списъка на професионалните болести.
Към професионалната болест се отнасят и нейното усложнение и късните й последици.
Професионалната патология изучава етиологията, патогенезата, клиничната картина, лечението и профилактиката на заболяването и експертизата на работоспособността.
Основни групи Професионалните заболявания и отравяния :
1.Специфични професионални заболявания.
Заболяванията в тази група имат за етиологичен фактор единствено вредните фактори на работната среда и трудовия процес/ силикоза, вибрационна болест, производствени отравяния и др./.
2.Условно професионални заболявания.
Професионалният характер на заболяването се приема при определени условия и изисквания. Честотата на тези заболявания е значително по-голяма при лица с определени професии / професионални инфекциозни и паразитни заболявания, професионално късогледство, заболявания на нервната и мускулно-скелетната система, алергози и др. /
3.Парапрофесионални заболявания.
Това са заболявания, свързани с труда, при които производствените дейности са само отключващ или допълнителен момент, благоприятстващ развитието на заболяването, а не основна причина. Тяхната етиология е комплексна, зависи и от други факторите извън работната среда, /артериална хипертония, улкусна болест, невроза и др./.
Основни критерии за оценка на професионалния характер на заболяването.

Експертиза на работоспособността при професионалните болести.
Експертизата на работоспособността има за цел да запази работоспособността на заболелия и да го предпази от инвалидизиране. Задачите на експертизата на работоспособността при професионалните болести включват:
- диагностика на заболяването и експертна оценка на състоянието на професионалната работоспособност;
- установяване причините за инвалидността;
- даване на конкретни трудови препоръки;
- системно наблюдение и контрол на състоянието на работоспособността ;
- определяне степента на трайно намалената или загубената работоспособност в проценти спрямо здравия човек;
- провеждане на мероприятия за превенция и ликвидиране на инвалидността.
Неработоспособността бива временна и трайна. Всяка една от тях има своя клинико-физиологична характеристика, съответна регламентираност с определени нормативни актове и социално осигуряване.
Професионалното заболяване невинаги е свързано с нарушена работоспособност. Въпросът на работоспособността се решава винаги конкретно за всеки случай и зависи от степента на изразеност, характера и протичането на увреждането, както и от противопоказанията за упражняване на предишната професия.
При установяване на професионално заболяване експертното решение може да бъде:
- временно освобождаване от работа при наличие на остро или обострено хронично заболя¬ване с провеждане на амбулаторно или стационарно лечение;
- временно превеждане на друга работа без контакт с вредните фактори, причинили заболяването;
- предоставяне на лицето облекчени условия на труд при същата работа;
- превеждане за по-дълг срок на работа без контакт с вредни фактори / с група инвалидност при деквалификация/;
- пълна неработоспособност за дадена професия /трайно трудоустрояване и определяне на група инвалидност/.
Профилактика на професионалните заболявания.
За профилактиката на професионалните заболявания от съществено значение е изграждането на широк комплекс от мерки:
-технологични,технически и санитарно-технически, архитектурно-планировъчни, благоуст-ройствени, битови и др.;
- трудово-хигиенни и лечебно-профилактични;
-трудово-законодателни, регламентиращи специално законодателство по техника на безопасността във вредни производства.
Трудово-хигиенни и лечебно-профилактични мероприятия.
Трудово-хигиенните мероприятия включват
- хигиена и техника на безопасността на труда - предварително и текущо запознаване на работниците с производствените процеси и мерките за безопасност при тяхното провеждане;
- осъществяване на ефективен контрол върху получената квалификация и предпазните производствени навици на работниците;
- организация и режим на труд и почивка;
- текущ контрол на концентрациите на вредните вещества във въздуха на работната среда;
- използване на ефективни и функционално пригодни индивидуални защитни средства / подходящо специално работно облекло, р-кавици, обувки, средства за защита на лицето и органите на дишането/;
- подържане на необходимата лична хигиена и такава в работните помещения и др.
Медицинска профилактика.
Медицинската профилактика включва
- предварителен професионален подбор на постъпващите на работа.Извършват се задължителни медицински прегледи при постъпване на работа. Не се до пускат на работа в контакт с вредни фактори на работната среда, лица с увреждания на различни органи и системи, регламентирани съответно в Наредба №3. Специално внимание се отделя на жените / бременни, кърмачки и във фертилна възраст/, както и на подрастващите
- периодични профилактични медицински прегледи. Периодичните профилактични медицински прегледи, осигуряват ранно диагностициране на професионалните увреждания на организма и способства за разкриването на рисковите фактори, допринесли за развитието на тези увреждания.
- диспансеризация и съобщения, регистрация и отчитане на професионалните заболявания, предпазно професионално хранене, физикална профилактика и др.

ПНЕВМОКОНИОЗИ (PNEUMOCONIOSIS)
Пневмокониозите са прахови заболявания на белите дробове,които се получават от продължително вдишване на промишлени прахове. В зависимост от вида на вдишвания прах се получават различни пневмокониози — силикоза, азбестоза, талкоза, каолиноза, оливиноза, сидероза, алуминоза, берилиоза, станоза и др.
СИЛИКОЗА (SILICOSIS)
Силикозата е пневмосклероза, резултат от продължителното вдишване на прах, богат на свободен силициев двуокис — кри-стален кварц. Тя е най-често срещаната и с най-голямо значение пневмокониоза.
Етиология. Силикогенни обекти са мините за цветни метали — олово, цинк, мед, злато, сребро, калай, хром, каменовъглените мини при наличност на кварц; застрашени са и работещите с ре¬чен пясък (стъклари, шлифовчици, точилари), в порцелановата индустрия, работниците на огнеопорни тухли, тунелните работ¬ници . и такива от каменни кариери, литографи и работници от леярни цехове в металургични заводи, бояджии, приготвящи земни бои (охра), и др. Силикозата възниква най-често след 10— 15 г. трудов стаж в силикоопасни обекти.
Патогенеза. Силициевият двуокис образува колоидален раз¬твор от силициева киселина, която има токсичен химичен ефект върху белодробната тъкан. Предизвиква се хронична клетъчна ре¬акция с разрастване на съединителна тъкан и образуване на сили-котични грануломи.
Папгологоанатомия. Различават се три морфологични форми — възловидна, интерстициална (дифузносклеротична) и туморовидна.
Клинична картина. Силикозата не дава типични клинични прояви. Заболяването протича дълго време безсимптомно или i незначителна бронхитна симптоматика. Най-важните1 прояви са задух, кашлица, храчки и болки в гърдите. За-духът при усилие е водещият признак и е подчертано нарастващ: Кашлящата е суха, дразнеща, непродуктивна; по-късно с настъп: ване на вторични възпалителни изменения в бронхите се появя' ват слузни или слузно-гнойни храчки. Болките в гърдите отна^ чало са непостоянни и краткотрайни, а впоследствие стават по
етоянни, опасващи гръдния кош. Често има общи нехарактерни оплаквания от лесна умора, обща слабост, раздразнителност, за¬губа на апетит, стомашно-чревни болки.
Физикалното изследване обикновено не от-крива съществени патологични отклонения.
Рентгенографията и томографията имат решаващо значение за диагнозата Рентгенологично се различават три стадия.
Лабораторните изследвания показват нормална или леко увеличена СУЕ и непроменена бяла кръвна картина, увеличение на у-глобулините и фибриногена, положителен С-реактивен протеин. Функционалното изследване на дишането открива белези на рестриктивна и обструктивна вентилаторна не¬достатъчност, нарушена алвеоларна дифузия. По-късно кръвно-газовият анализ показва белези на дихателна недостатъчност с хипоксемия, а при напредналите случаи — хиперкапния и респираторна ацидоза.
Протичане и усложнения. Обикновено заболяването протича бавно, прогресиращо и не спира след прекратяване на работата в гиликогенните обекти. В хода на болестта се развиват различни усложнения — най-често хроничен обструктивен бронхит и белодробен емфизем, бронхиектазии, остри, хронични и често рецидивиращи пневмонии, туберкулоза, хронично белодробно сърце, спонтанен пневмоторакс. Болните от силикоза умират най-често 07 белодробно-сърдечна недостатъчност (cor pulmonale), пневмония или туберкулоза.
Лечение и грижи за болния. Най-голямо значение има възможното най-ранно прекратяване на работата в запрашена среда. Болните със силикоза в компенсирано състояние се лекуват в специализирани санаториуми за силикоза — с. Шипка — Ст. Загора и кв. Райково — Смолян, а със силикотуберкулоза — в : 6. Левочево — Смолянско. Задължително всяка година престояват там от 4 до 8 седмици. Болните с белодробно-сърдечна недостатъчност и други усложнения се лекуват в Клиниката по професионални болести — София. Храната трябва да бъде богата на животински белтъчини, липотропни фактори, вит. С. Лечебната физкултура и дихателната гимнастика са от голяма полза. Медикаментозното лечение е симптоматично и има ограничени възможности. При неспецифични възпалителни усложнения се прилагат антибиотици и сулфонамиди в дози както при клиничен изострен бронхит и пневмония. Появата на силикотуберкулоза изисква дълготрайно, оптимално противотуберкулозно лечение.
Прогноза и трудоспособност. Определят се от степента на заболяването