Психическо развитие на детето преди постъпване в училище

Психическо развитие на детето преди постъпване в училище

Първите седем години от живота на детето са изключително съдържателни и значими. По богатство този период няма равен на себе си в следващите периоди. Това обяснява необходимостта от подробен анализ на душевното развитие през очертания период. Първите седем години се диференцират на три периода:
кърмаческа (младенческа) възраст- от раждането до 1 година;
ранно детство- от 1 до 3 години;
предучилищна възраст- от 3 до 7 години.

I. Психическо развитие през младенческата възраст.
1. Физическо развитие.
Новороденото тежи средно от 3200 до 3500 грама, а дължината на тялото е около 50 см. До края на първата година теглото се увеличава тройно на около 10 кг, а дължината се увеличава на около 85 см.
Настъпват изменения и в пулса. У новороденото той е около 140 удара в минута, които постепенно намаляват и до края на седмата година са от 80 до 100 уадара в минута. Най-сериозни изменения обаче настъпват в теглото на мозъка. У новороденото теглото е около 370- 380 грама. След първата година мозъкът достига до 780- 800 грама; след седмата година достига до 1250 грама. Детето се ражда с изключително ограничен брой безусловни рефлекси (в сравнение с животните). То притежава отбранителен, ориентировъчен, смукателен, двигателен рефлекс. Детето обаче притежава много високи потенциални възможности за изграждане на нови форми на поведение. През първите два- три месеца се наблюдават следните значими промени в душевния свят на детето:
а) разширява се ориентировъчният рефлекс;
б) разширява се дейността на анализаторите- детето започва да разпознава
обкръжаващите го хора и да реагира на това разпознаване;
в) развива се комплексът на оживление- детето реагира емоционално при
среща с познат човек;
г) проявяват се първите признаци на реч- детето:
започва да издава звуци;
обръща погледа по посока на назован предмет;
в края на първата година започва да произнася първите думи.
Същевременно се наблюдават и други психични промени:
елементи на подражателност;
започват да се формират някои двигателни умения;
наблюдава се желание за манипулиране с предмети.

II. Развитие през ранното детство- от 1 до 3 години.
През този период силно влияние върху психическото развитие оказва изправената походка. Това създава предпоставки за по-активно общуване с хората, животните, заобикалящите предмети. В психичен план се забелязват следните промени:
наблюдава се синтез между анализаторите и по-точно межди зрението и слуха, между зрението и осезанието, т.е. тези анализатори започват да работят заедно; започва формиране на активна реч; до края на третата година детето формира речников запас от 1500 думи- това му позволява и активно взаимодействие със света;
развива се най-низшият вид мислене- нагледно действие- това означава, че детето решава проблемни ситуации с помощта на непосредствено манипулиране с предметите;
през този период започва да се проявява тенденция за самостоятелно удовлетворяване на потребностите- хигиенни, потребност от храна и т.н.

III. Психически особености в развитието в предучилищна възраст- от 3 до 7 години.
Промени във физическото развитие и социалните връзки.
През този период продължава интензивното съзряване на организма:
наблюдава се чувствително заякване на скелетно- двигателният апарат, което осигурява висока подвижност;
увеличаване на мозъка (до 1250 грама) води до широки възможности за формиране на условни рефлекси- това означава разширяване на възможностите за увеличаване на паметта, практическото мислене; през този период настъпват промени в социалната ситуация, в която живее детето, както и с възможността му успешно да се справя с променената ситуация;
през този период в детето се създават умения за съвместна дейност с връстниците;
проявява се началото на волевите реакции;
през този период игрите окончателно се утвърждават като водеща дейност, която става допълнително средство за развитие на волевото внимание;
детето постепенно започва да формира умения за общуване с други възрастни.
Сензорно развитие.
През този период се увеличава слуховата, зрителната, двигателната чувствителност. Това се изразява в:
научаване/ различаване на цветовете;
развива се т. нар. фонематичен слух- слухът към сричката/ фонемата- в този период детето става подходящо за двуезиково обучение;
увеличава се остротата на зрение, детето започва да забелязва повече неща в предмета;
детето става чувствително към музиката, мелодията, ритъма и естетическите преживявания.
Промени в интелектуалното развитие.
а) през този период окончателно се утвърждава нагледно-действеното
мислене;
б) поставя се началото на нагледно-образното мислене- започват да се
решават задачи, проблемни ситуации не с предметите, а с образите на
предметите;
в) детето започва да изгражда вътрешен план на действие- първо ще
извърши едно нещо, след това второ, трето и т.н.
г) започва да изгражда първите си прогнози; започва да предвижда какви
предмети има, които се намират извън непосредственото зрително поле;
д) развива се въображението- подобно развитие се наблюдава в рисунките,
игрите, завършването на приказки;
е) развитие на паметта и вниманието- паметта се развива, но тя е по-силна
преди всичко при запомнянето на образите, отколкото при запомнянето
на словестни конструкции.
Развитие на емоционалната сфера.
През този период се наблюдават ярки изяви на емоционалността, но това става по спонтанен начин. Детето почти не може да контролира, още повече да маскира емоционалните си преживявания.
Същевременно се разширява емоционалната сфера посредством формиране на социални емоции (вина, елементи на срам, които участват, макар и слабо, във формирането на човешкото поведение. Има и четири биологично заложени емоции- страх, гняв, радост, печал.

Развитието на детето в периода от 1 до 7 години твърде много зависи от възрастните и особено от обгрижващия човек (майката). Майката може да се прояви като човек в две крайности:
като свръхстимулираща- това оазначава, че тя чувства за свое задължение да контролира всяко действие на детето- с коя играчка да играе, колко да играе, с кого и как да играе, това се отразява сравнително негативно на детето;
майката може да се прояви и като субстимулиращ човек- този резултат може да се плоучи в два случая:
при депресирана майка- тя не реагира на поканите на детето, у него не е изключено да се появи чувство на отчужденост;
субстимулираща майка може да бъде и жена, която не е желала детето; дори след раждането тя не се отзовава достатъчно системно и позитивно към поканите на детето.

Към края на втората година започва да се развива явлението саморефлексия- това означава, че детето започва да вижда себе си и да говори за себе си. Постепенно се появява чувството за полова идентичност.
През периода от 1 до 7 години се прилагат определени модели на общуване между майката и детето. Тези модели се запазват и през следващите периоди. Нещо повече, моделите на общуване с майката се пренасят и извън границите на предучилищната възраст.