Психично развитие на детето до постъпване в училище

11.1. Психично развитие на детето до постъпване в училище

Началото на живота на всеки човешки индивид започват от момента на оплождането на отделената от жената яйцеклетка. С това се слага и началото на вътрешно-утробния период на жизнения цикъл, който трае средно 266 дни и включва три стадия:
Предзародишен стадий с продължителност до две седмици;
Ембрионален стадий – от началото на третата седмица до края на втория месец. Извършва се анатомично и физиологично диференциране на различните органи;
Стадия на плода – започва от началото на третия месец и завършва към момента на раждането. В този период се развиват функциите и системите, които позволяват на индивида да живее след раждането.
Денят на раждането поставя началото на жизнения път на човека.
Вътрешно-утробният период има изключително важно значение за формирането на нервната система на детето, която е бъдещата “арена” на психичния живот. Главна роля за нормалното развитие на ембриона се отдава на жената – бъдещата майка. От съществено значение в този период е качеството на отношението на майката както към бащата на детето, така и към самата бременност.
В момента на раждането нервната система на детето е формирана и готова за активна връзка с външните стимули. Животът му се гарантира от вродени механизми и рефлекси: дишане и кръвообращение, смукателен рефлекс и рефлекс за хващане. Само в периода непосредствено след раждането могат в чист вид да се наблюдават вродените, инстинктивни форми на поведение, които са насочени към удовлетворяване на биологични потребности: храна, топлина, вода, определена поза на тялото и майчина ласка. Тези потребности не могат да формират основата на психичното развитие, те само обезпечават живота на детето. Най-характерна особеност на новородения индивид е наличието на безгранична възможност за усвояване на знания, учения, навици, характерни за човешкото поведение. Още от първия момент на живота на детето се формира и функционира и основната социална потребност – потребността от общуване с другия човек.
Психичното развитие на детето е свързано преди всичко с развитието на нервната система и успоредното с нея развитие на сетивните органи и мускулната система. От съществено значение е активното функциониране на висшите анализатори – зрителен, слухов и двигателен.
Първата година от живота на детето е определяща за неговото бъдеще. В този период се формира базисното отношение към майката, близките, възпитателите, казано по-кратко – формира се базисното отношение към другия човек, формира се чувството на доверие и недоверие, чийто характер е пряка връзка с качеството на отношението майка – дете.
Периода на младенчеството е от началото на втория месец до края на първата година. Контактът на детето с външния свят се осъществява с помощта на възрастния. Потребността от общуване в този период става все по-интензивна. Детето развива способност за емоционално общуване - слабата усмивка става все по-изразителна, съпровожда се с оживена мимика и жестикулиране. В хода на общуването детето започва да имитира и отчасти да осмисля елементи от човешката реч. Постепенно овладява движенията на ръцете, тялото и краката. Забелязва се подчертан стремеж за подражание на действията на възрастните.
През втората година общуването на детето с възрастните се осъществява чрез процесите на съвместната им дейност. Формира се и потребността от подкрепление, т.е. детето започва да разбира положителните и отрицателни оценки, които получава от възрастните. През този период развитието на психиката му се опосредства и от манипулиране с отделни предмети, което е началото на предметната дейност. Все по-успешно се използват предмети – оръдия: чаши, лъжици, играчки и др. В процеса на изпълнение на действия с предмети и обозначаването им, започва формирането на мислителните процеси на детето.
Успоредно с развитието на предметната дейност започва интензивното развитие на речта, чието формиране е основа на цялостното психично развитие на детето.
В този период се поставя началото на нравствените чувства, на емоционална реакция и по отношение на подкрепленията. Това създава условия за развитието на чувство за гордост и себелюбие, т.е. започва формирането на отношение на детето към самото себе си.
Предучилишната възраст включва периода от три до седем години. Това е време за бурни промени в психичното развитие на детето. Отношението му към окръжаващата го среда се осъществява посредством различните видове дейност: игра, рисуване, пеене, конструиране и елементи на труд и учене.
Водещ вид дейност е игровата. Същността на играта се състои в това, че тя отразява различни страни от живота, особеностите на отделни социални взаимоотношения и някои професии. Играта поставя началото на активната социализация на детето. Чрез нея децата развиват и реализират взаимоотношенията с връстниците си, формират определени норми на поведение, които поставят началото на нравствените чувства. В подходяща за децата трудова дейност започва формирането на важни нравствени качества: трудолюбие, групова сплотеност, уважение към хората на труда и продуктите на трудовата дейност. От изключително важно значение е тази дейност да се организира така, че тя да предизвика положителни емоции у децата, което е гаранция за изграждане на положително отношение към труда. Трудовата дейност развива мисленето чрез формиране на умения и навици, като стимулира и развитието на волята у детето, т.е. способността да се поставят цели, да се избират средства и да се влагат психически и физически усилия за постигането на целите.
През целия период на предучилишната възраст е необходимо да се завишават изискванията на възрастните, като въпрос на педагогическо майсторство е те да се превърнат в желани от детето цели и задачи.
Изграждането на детската личност се извършва и посредством конструктивната, изобразителната и художествено-творческата дейност. В тези дейности се формират сложни познавателни процеси /сензорни и мислителни/, творческо мислене и отношение към действителността.
Резултат от развитието в предучилищна възраст са такива личностни качества като съподчиненост /йерархия/ на мотивите и нравствена ценностна система. В края на тази възраст се формира и отношение на детето към собствената му индивидуалност и към своите възможности, които на седемгодишна възраст в повечето случа се оценяват правилно.
Под влияние на системното обучение и възпитание се усъвършенстват всички анализатори у детето – двигателен, слухов, зрителен. Високо развитие достигат и перцептивните психични процеси: възприятие, представа, емоции и произволни движения. Снижава се прага на усещанията, повишаване силата на зрението и слуха, диференцируемостта на зрително-слуховите възприятия.
Мисленето на детето в тази възраст се развива последователно от нагледно-действено към нагледно-образно и образно-схематично. Последният вид мислене е свързващо с(звено към същинското - абстрактно-логическото. Развитието на мисленето на детето по същество е свързано с развитието и на неговата реч.
Въображението започва да се формира в края на втората година. Основен фактор за неговото развитие са приказките, песните, детските филми, чрез които детето съпреживява съдбата на персонажите /животни, хора, митични същества/. Пресъздаващото и творческо въображение се формира чрез основните дейности – игра, рисуване, пеене, конструиране.
До седмата година завършва предучилищната възраст. В бъдещето пред детето предстои да се извършва нов вид дейност – учението. Най-същественото достижение в тази възраст е формирането на готовност и желание за учебна работа. Психологическата готовност за нея се заключва във вътрешен стремеж у детето да се занимава сериозно с учене. Това предполага и определена нагласа на чувствата и волята. Индикатор за психологическа готовност за учебна работа е удоволствието, с което детето тръгва на училище.

11.2. Психично развитие на децата в начална училищна възраст

Съществуват основни фактори, които оказват влияние върху психичното и личностно развитие на първокласника. Към тях се отнасят: промяната на дневния режим, новите междуличностни отношения в училище, отношенията с началния учител, смяната на водещия вид дейност /играта се заменя с учене/. Целият живот на ученика в училището е свързан с личността на учителя, а отношението на педагога към ученика е коренно различно от отношенията на детския възпитател към детето в детската градина. Безспорен е изводът, че качеството на резултатите от учебната дейност са изключителна зависимост от качеството на междуличностното отношение учител – дете. Това качество се определя от искрената симпатия и любовта на учителя към ученика, от неговата мотивираност да направи от детето отговорен и достоен гражданин на обществото.
Първият учител и първите дни на обучение са важни за формиране на мотивация за учене. От психологията на общуването е известно, че първото впечатление формира тези представи и чувства, през които се пречупват последващите впечатления. В началния училищен период при учениците все още е актуална потребността от игра и свързаната с нея потребност от мускулни движения. Затова децата проявяват естествена и спонтанна двигателна активност, с която учителят трябва да се съобразява.
От особена значимост за непрекъснатото развитие на личността на ученика е потребността от външни впечатления. На тази основа ускорено се развиват новите интелектуални, естетически и нравствени потребности.
Под влияние на учебната дейност се формира устойчива мотивационна структура, при която мотивите за учене са водещи. Едни от тях възникват в учебния процес. Други излизат извън пределите на този процес и формират основата на социалните мотиви за учене. Изграждането на мовитационни структури е в пряка зависимост от положителните и отрицателни подкрепления, които ученикът получава за резултатите от своята дейност.
В трети и четвърти клас положителните или отрицателните мотиви за учене в голяма степен зависят от ученето и настроението на ученическите групи и колективи. Педагогическа задача на учителя е да отчита “настроението “ на класа и умело да го управлява.
Учениците от първи клас не могат да назоват любими учебни предмети. Това става възможно едва във втори клас. Не са редки случаите, когато любимите предмети се определят от симпатията на ученика към учителя. Познавателният интерес на учениците се развива от интерес към самите факти, които се изучават / първи и втори клас/ към интерес за разкриване на приложно-следствените връзки /трети и четвърти клас8. Желанието за учебна дейност е психически индикатор за постоянна познавателна активност и е условия за преживяване на удоволствие от учебния процес.
Личността на ученика се характеризира и с мотивите на поведение, които в този период търпят съществено развитие. Идеалите са част от мотивите за нравствено поведение, които в тази възраст имат някои особености: неустойчивост, конкретност, външно подражателство.
Общуването е съществен фактор за формиране личността на ученика. Потребността от общуване е сравнително силна и се удовлетворява преди всичко във водещата дейност. В този процес за детето главен и безспорен авторитет е учителя. Началният ученик има нагласата да общува преди всичко с него, като възприемането на съучениците се опосредства именно чрез това общуване. По тази причина в началните етапи на общуването с връстниците отсъстват нравствени оценки, те се формират чрез оценката на учителя. Груповата сплотеност на училищните класове е ниска. В началото на първи клас на наблюдават отделни малки групи, които се формират по случайни признаци: по местоживеене, познанства от детските градини, познанства на родителите и т.н. С течение на времето започва обособяването на група деца, които поемат функциите за груповата дейност, формира се т.н. актив на класа. От втори до четвърти клас отношението на ученика към груповата дейност се променя. Това изменение е свързано с промяната на отношението му към учебния процес и към личността на ученика. Педагогът и неговото мнение стават все по-малко значими за сметка на мнението на съучениците.