Психологическа дейност на пробационната служва

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ДЕЙНОСТ В КОНТЕКСТА НА
ПРОБАЦИОННАТА СЛУЖБА

Радковска Надя*, Ангел Топкаров**
*психолог – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - Министерство на
правосъдието
**психолог – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - Министерство на
правосъдието

Настоящият доклад се базира на практиката на съдебните психолози в Национална пробационна
служба на Англия и Уелс. В съдържателен аспект се акцентира предимно върху техниките за
“контрола на гнева”, които се основават на когнитивно-поведенческия подход. Това не е цялостна
теория, а е синтез от методи, изведени от психологията на поведението и когнитивната психология.
Той включва методи за обучение по социални умения, например уменията за водене на преговори и
увереност, които са вече признати индикатори на успешните когнитивно-поведенчески подходи.
Включва и моделиране, смяна на ролите, инструктиране и самостоятелно обучение (контрол на гнева,
когнитивно реструктуриране, управление на собствения риск)

The present report is based on the practice of the forensics psychologists in the National Probation Service of
England and Wales. In content the report accept the techniques for “anger management”, based on the
cognitive-behavioral approach. This is not an overall theory that is only a synthesis of methods based on the
cognitive-behavioral psychology. It comprises methods for training in social skills, for example negotiation
skills, which are already recognized indicators for successful cognitive-behavioral approach. Includes
modeling, change of roles, advice and individual training (anger management, risk management)


Психологичните техники използвани в пробационната практика са основно
средство за управление на риска от рецидив и вреди. Оценката на отделния
правонарушител позволява конкретно определяне на специфичните му антикриминогенни
нужди, част от които могат да бъдат посрещнати чрез специализирани програми.
Например, ако оценката е идентифицирала трудности в овладяването на гнева и
управление на поведението, в рамките на наказанието пробация може да се включи
преминаване през програма за асертивно поведение и самоконтрол. Специалистите
разработват набор от програми - за зависими от дрога или алкохол, сексуални
правонарушители, за развитие на уменията за мислене, управление на гнева и обучение в
различни социални умения.
Докладът има за цел да представи различни когнитивно-поведенчески техники за
управление на гнева и справяне с агресивното поведение, които успешно се прилагат от
пробационните служители във Великобритания и могат да бъдат апробирани за нуждите
на българските пробационни клиенти.
Конкретно във връзка с правонарушителите, употребяващи насилие, ключовите фактори
на криминогенната потребност те могат да бъдат формулирани, както следва:
-Промяна на антисоциалните нагласи и чувства
-Засилване на самоконтрола, самоуправлението и уменията за разрешаване на
проблеми
-Замяна на уменията за агресия с повече просоциални алтернативи
-Гарантиране, че правонарушителят може да разпознава рисковите ситуации и има
конкретен и добре изпробван план за справяне с тях.
(ДА Андрюс&Дж. Бонта (1994), “Психология на криминалното поведение”, Андерсън,
Синсинати)
Работата с правонарушителите, употребяващи насилие, не се ограничава само с “контрол
на гнева”. Тя също така трябва да засяга онези нагласи, вярвания и мисловни модели,
които поддържат насилническото поведение.

Мотивацията за промяна не е фиксирана или статична. Идеята за напълно “немотивиран
правонарушител” не е от полза и понякога може да бъде удобен етикет, използван от
пробационни служители, сблъскали се със затруднение в работата си – да работиш с
“желаещи” правонарушители е толкова за предпочитане! Разбира се, съпротивата към
промяната и отричането не са рядко срещано явление. Въпреки това авторите вярват, че
техниките на “МОТИВАЦИОННОТО СЪБЕСЕДВАНЕ (ИНТЕРВЮ)”, използването на
“АБВ” и “ЦИКЪЛЪТ НА ПРОМЯНАТА” могат и действително са помогнали на най-
силно съпротивляващи се правонарушители да постигнат напредък. Обикновено това е
първият път, когато правонарушителите правят последователен анализ на своите
правонарушения.
Мотивационно събеседване (интервю) като когнитивно-поведенческа техника,
подчертава ценността на уменията за добро събеседване и как те могат да увеличат по-
бързо мотивацията на правонарушителя, отколкото да я намалят или подкопаят. Най-
напред то е споменато като такова от д-р В.Р. Милер през 1983 г. Добре е описано в
книгата на Милер и Ролник по този въпрос от 1991 г. (W.R.Miller & Rollnick, 1991)
“Мотивационното събеседване – подготовка на хората за промяна на пристрастеното
поведение”, Гилдфорд Прес, Ню Йорк. Една кратка статия от Дж. Бенет описва основните
принципи и техниките, използвани от Екипа по наркоманиите на Националното общество
за здравно обслужване (G Bennett, 1993, “Motivational Interviewing”, Addictive Counselling
World, кн. 5, № 25, стр.8-9). Основните принципи на подхода са представени от Ван
Билсон като

“Приемане на правонарушителя по един цялостен и безусловен
начин
Правонарушителят е отговорен човек.
Правонарушителят трябва да е готов за промяна, а не принуждаван
към нея от съветника (пробационния служител)
Целите и формите на лечение (въздействие) трябва да бъдат
договаряни”.
(HPJG van Bilsen, 1986, “Motivational Milicu Therapy: motivating heroin addicts for change”.

Материалът е представен на 15-ия международен институт за превенция и лечение на
наркозависимите. Той се препоръчва като подход, при който правонарушителят е до
голяма степен отговорен за собствения си избор на областите за промяна и средствата,
използвани за постигане на тези промени. Мотивационните умения не съществуват
изолирано, а действат заедно с просоциалното моделиране, цикълът на промяната и
подходът АБВ, насочен към решаване на задачи. Просоциалното моделиране е описано
във “Влияние и интегритет-Наръчник на просоциалното моделиране”(Гаст и Тейлър
2002). Този подход се отнася към това как използваме общественосъобразната власт, как
получаваме общественосъобразна обратна информация, как учим хората на нови начини
на поведение чрез моделиране и общественосъобразна употреба на награда и санкции.
Има по-голямо влияние, когато нашето послание съвпада с поведението ни. Лошото
просоциалното моделиране би попречило на работата с противоправното поведение.
Добрите умения за просоциалното моделиране усилват мотивацията и ангажираността на
правонарушителите в когнитивно- поведенческите програми.
Друго ключово понятие в мотивационната работа е ццикълът на промяната. Това е
техника ориентирана към насърчаване на мотивацията на правонарушителя към
промяната, важно е да се установи “къде се намира” правонарушителят в процеса на
промяната. Едно от най-полезните средства за постигане на това, е процесът на промяна
от шест етапа, разработен от Прохаска и Ди Клементе. И макар, че първоначално е

изграден за тяхната работа с пристрастени пушачи, той се оказва безценен и в работата с
пристрастени към наркотиците, алкохола, хазарта и извършителите на сексуални
престъпления. Освен това, като модел, той може да предложи възможности и на много от
тези правонарушители, чието престъпно поведение е тясно свързано с една или повече от
тези зависимости (JU Prohaska & Di Clemente, 1984, “The Transtheoretical Approach:
crossing traditional boundaries of therapy, Илинойс).
Моделът дава добри отправни точки за оценка до кой етап от процеса на промяна са
достигнали правонарушителите. След обяснение те могат да определят етапа, до който са
достигнали и накъде се насочват след това. Установяването на кой етап от процеса на
промяна се намират спомага също да се определи точно какъв вид подход би бил най-
полезен за тях, за да се развиват в положителна насока. Разбира се, различните
правонарушители напредват в цикъла с различно темпо. Да помогнеш на някого да
напредне в даден етап не е малко постижение. Някои правонарушители обаче замръзват
на едно ниво месеци или дори години наред, но възможността за промяна винаги
съществува. Съотнасяйки този цикъл на промяна към предишните коментари за
мотивацията на правонарушителя и “мотивационното събеседване”, може да се каже, че:
Мотивационното събеседване се прилага за работа с правонарушителите, като се
използва цикълът на промяната, за да
- се изясни къде се намира правонарушителят в процеса на промяна.
- се оцени нивото на мотивация и дали правонарушителят е готов и способен на
промяна.
- се премине през процес на договаряне. Съгласувайте мерките, чрез които ще се
постигне и поддържа промяната.
(JU Prohaska & Di Clemente, 1984)
Горният процес подхожда чудесно на това, което се нарича “подход, насочен към
решаване на задачи” (M Doel & P Marsh, 1992, Task Centred Social Work, Gower,
Ashgate).
Диаграма 1: Въртящата врата на промяната
6.Повторна криза/6.Криза
(Връщане към престъпността
5. Поддържане
(например: Наистина казва "не".
Спира с нарушенията)
1. Предосъзнаване
Нарушителят извършва
престъпление, но не осъзнава,
че има проблем в резултат на
тази ситуация.
2. Осъзнаване
П
равонарушителят сега
преценява ползите и загубите от
престъпността, напр. откраднати
стоки срещу време в затвора
3. Решение
4. Активна промяна
Практика, насочена към решаване на задачи е подход, който води до даване на
права/възможности на правонарушителя чрез установяване на партньорство между
него и пробационния служител. Като метод той стъпва на силните страни на
правонарушителя и му осигурява съответната помощ за справяне с конкретни

проблеми. Авторите на “Социална дейност, насочена към решаване на задачи” я
описват като “средство, което не трябва да бъде използвано върху, а с
правонарушителя и евентуално, от него” (M Doel & P Marsh, 1992). Целта е да се
постигне малък желан напредък в една област от живота на правонарушителя и по
този начин той да придобие усещането, че има малко по-голям контрол върху живота
си.
Подходът зависи от
- проучване на конкретната проблемна област на правонарушителя;
- договаряне и уточняване на желаната цел и за какво време трябва да се постигне;
- определяне на поредицата от задачи, които ще доведат до постигане на целта, ако
се следват стъпка по стъпка,
- оценяване на постигнатото.
Методът често е ефикасен и е особено приложим за много от конкретните области,
например работа с фактори, тясно свързани с престъпленията като злоупотреба с алкохол
и наркотици. Очевидно е, че в отделни моменти на цикъла на промяна за
правонарушителите могат да се окажат ефикасни различни методи, например, за да се
помогне на правонарушителя да премине от етапа на предосъзнаване към осъзнаване е
необходим друг метод в сравнение с преминаването от активна промяна към поддържане.
Ето защо предлагаме някои общи коментари относно всеки етап:

Предосъзнаване При него основната цел е да се стимулира мисленето за
престъплението, за неговите причини и последици за
правонарушителя, жертвите, приятелите и семейството.
Това е нещо, което в етапа на предосъзнаване лицето
изглежда не разбира и нечия чужда гледна точка може да
го стимулира към размисъл. Необходимо е да се осигури
съответната информация за всяка чисто криминогенна
област, като например наркотици и алкохол.
Осъзнаване Процесът на размисъл, който е започнал, на този етап се
подхранва и насърчава, за да се помогне на
правонарушителя да обмисли дали промяната е желана в
неговия живот. Могат да бъдат преценени ползите и
загубите от престъпленията досега, и ако се продължи с
престъпленията в бъдеще. Правонарушителят се насърчава
да вярва, че промяната е възможна и че хората наистина са
способни на това.
Може да се разгледат различни възможни промени и
техните последици.
Решение При него са необходими подкрепа и окуражаване.
Правонарушителите се насърчават да обмислят
внимателно цел за промяна, която е подходяща,
реалистична и постижима.
Активна промяна Определят се мерките за постигане на целта на промяната
и с