Психологически аспекти при разпит

НЯКОИ ПСИХОЛОГИЧНИ АСПЕКТИ ПРИ РАЗПИТА В
ДОСЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО .

Димитров Георги
Психолог – Институт по психология - МВР

В настоящия доклад обръщам внимание на част от психологичните фактори, касаещи видовете
разпит, използвани най-често в досъдебното производство. Разграничавам понятията свидетел и
заподозрян по престъпление. Уточнявам спецификите на двете и някои основни моменти за
протичането на успешния разпит, посочвайки някои възможни грешки при провеждането му. Давам
препоръки и възможности за подход към разпитвания, в зависимост от ситуацията и неговите
индивидуални личностни особености.

I pay attention in the present report to the part of psychological factors connected with the different types
ofinterrogations, which are very often used in legal proceeding. I draw a difference between the idea of the
witnessand the suspect of the crime. I give explicite information about the specific features of both and also I
explain some very important moments of the procedure of interragation in the aim of avoiding any possible
mistakes. I give some recommendations about different methods of approach to the intorragation depending
on the situation and specific features of the individual.


От получаваните показания често пъти зависи бързината и скоростта на
приключване на работата по престъпление. Поради това, на разпита се пада една от
основните и незаменими роли в съдебната и досъдебната практика. В следващите няколко
страници ще се опитам да обърна внимание на някои процеси и явления, имащи
отношение към възприемането на събитието, съхраняването на информацията и снемането
на показания.
Разпитът (от лат. ” interrpgatio”) представлява процес на комуникация между две
лица, едното от които се явява разпитващ (следовател, съд, прокурор, дознател), а другото
- разпитван (обвиняем, експерт, заподозрян, уличено лице, свидетел). Той е едно
популярнo процесуално-следственo действиe, с помощта на което органите на дознанието
получават информация от свидетели и заподозрени. По силата на чл.116 от НПК, той
представлява способ за събиране и проверка на доказателствени материали. Някои от
целите на използването му са:
• Получаване на признание за виновност;
• Установяване имената на съучастници;
• Получаване на допълнителна информация за обстоятелствата, при които е
извършено престъплението;
• Установяване на нови насоки на разследване;
• Да се открият нови веществени доказателства;
• Елиминиране или обвиняване на други заподозрени.

Практиката показва, че ефективността на този процес е свързана с редица
психологични фактори, касаещи индивидуалните ситуативни и личностни особености на
разпитвания и разпитващия, а също така и взаимодействието помежду им. На първо място
в зависимост от това дали, дали разпитваният е участвал в обмислянето и извършването
на престъплението или не, той влиза в категорията заподозрян или свидетел. От тук
следват различни възможни подходи от страна на длъжностното лице към субекта. (Боев,
2002)

Специфики на разпита на свидетел: В общия случай явяването на свидетеля е
доброволно и съдействащо. Показанията му представляват описание и обяснение на
конкретното действие или постъпка. От момента на възприемане на събитието до момента
на възпроизвеждането на вече съхранената информация пред съответното длъжностно

лице протича сложен когнитивен процес, който най-общо можем да разделим на три фази
– възприемане, съхраняване и възпроизвеждане на информацията.
Възприемане (възприятие) наричаме познавателния психичен процес, отразяващ
свойствата на предметите от външния свят, при тяхното непосредствено въздействие
върху сетивните анализатори и канали - зрителни, слухови, тактилни, обонятелни или
вкусови. Чрез тях информацията постъпва в кората на главния мозък, където се запазва
като представа. Тъй като някои актуални субективни фактори оказват непосредствено
влияние върху този процес (психичното и физическото състояние на възприемащия,
неговата възраст и здраве, начин на живот и др.), то те би следвало да бъдат
предварително известни на разпитващия.
Съхраняване наричаме процеса на запазване на информацията, която вече е
възприета. Тъй като нейните обем и качество отслабват с течение на времето, а също и за
да не бъде повлияна от новопостъпила такава (във вид на изказвания, коментари и др.) е
необходимо, показанията да бъдат снети възможно най-бързо след инцидента.
Възпроизвеждане. На този етап, участник в разпита става полицейският служител,
получавайки възможността да се включи в посока изчерпателното и точно представяне на
действителната информация или събитие. Възпроизвеждането е процесът на
актуализиране (оживяване) на запомненото. Можем да бъдем затруднени от присъствието
на пълна или частична амнезия, от псевдомнезии (лъжливи спомени). Възпроизвеждането
може да бъде съзнателно или несъзнателно. При съзнателното - личността прави опит
волево да си спомни характеристиките на събитието, докато при несъзнателното -
образите и събитията се отключват под въздействието на случайни дразнители
(т.нар.травматична памет). (Вакарелски, 1972)

По възрастов признак можем да разграничим свидетелите на:
- Непълнолетни – информацията, получена от деца, често е недостатъчно
надеждна и затова се взима предвид, ако са налице подкрепящи факти или показания от
друго лице. Разпитът на непълнолетни има някои особености поради тяхната психика и
степен на умствено и емоционално развитие. Те са склонни към преувеличаване на
събитията и фактите, към фантазиране, измисляне на подробности и обстоятелства,
свързани с разследваното събитие. Освен това децата са лесно възбудими и поради
необичайната обстановка се изморяват лесно и възпроизвеждат неправилно възприетото и
чутото. При децата въображението е много развито и те често смесват фактите и
фантазиите. Важно е да не се пренебрегват показанията на децата, докато не се установи,
че не може да се разчита на тях. Разпитите им се провеждат в само в присъствието на
педагог или психолог. Възможно е повторното им разпитване само в случай на крайна
необходимост;
- Младежи – обикновено не са така сигурни и надеждни като хората на средна
възраст. Възможно е толкова да са завладени от личните си приоритети, че това да
промени обективността на информацията, касаеща събитието;
- Хора на средна възраст – имат пълна представа за отговорностите на полицията
и са принципно най-надеждните свидетели. Натрупали са достатъчно социален опит и си
дават сметка за ситуацията и изискванията, които тя поставя към тях. Способността им да
наблюдават и запаметяват е силно развита и това прави показанията им по-достоверни;
- В напреднала възраст – не са най-надеждните. Често пъти са налице особености
във възприемането на външните събития и ограниченото съхраняване на информацията.
Поради начина си на живот, често пъти са самотни и ставайки за известно време център на
внимание могат да се опитат да изтъкнат факти и събития, които никога не са се случвали
или да изкривят описанието им.

Според мотивацията си за участие в разпита, можем да разделим
свидетелите на:

- Враждебни – свидетелите от този вид не са склонни да дават каквато и да е
информация на полицията, враждебно настроени са и се съпротивляват срещу всякакъв
вид диалог;
- Изплашени свидетели – те се страхуват, ако помогнат на властите, заподозреният
или негови съучастници ще научат това и ще им отмъстят по един или друг начин. Те
искрено вярват, че някой ги дебне, за да ги нападне и поради това, имат известни
съпротиви към даването на показания;
- Предубедени – отзивчиво предоставят информация, но показанията им са
пристрастни по някакъв начин спрямо заподозрения или жертвата. Тъй като всяко една
по-тясна взаимовръзка между свидетеля и заподозрения влияе на показанията, често е
налице силно желанието да се засили или намали отговорността за стореното от
заподозрения;
- Стеснителни – когато свидетелят е със занижена самооценка, стеснителен и
срамежлив е, по-неуверен или с невисоко развити речеви умения, е нужно преди всичко да
бъде редуцирано нивото му на невротичност от разпитващия. Препоръчително е да се
задават прости и конкретни въпроси;
- Неохотни – те са резервирани към длъжностното лице. Възможно е да са
свързани по някакъв начин със заподозрения или пък да нямат желание да сътрудничат
активно на водещия разпита. Информацията, която може да бъде получена от този тип
свидетел често се оказва ключова за изясняване на отделните детайли на престъплението;
- Ненадеждни свидетели – попадащите в тази категория са хора, при които
познавателният процес не е цялостен, поради различни причини (напр. психични
заболявания, възрастови особености) или пък чиято мотивация се различава от целта при
разпита (търсещи известност, патологични лъжци и др);
- Очевидци – те трябва да бъдат подтикнати, за да използват свободно свои думи,
за да разкажат какво са видели (чули) да се случва. Чрез задаване на допълнителни
въпроси, могат да се изясняват нелогичните моменти и неяснотите в разказа им;
- Съдействащи - тези хора помагат на полицията и предоставят цялата
информация, с която разполагат за даден случай. Те най-често се свързват сами с
полицията и сътрудничат напълно по време на разпита. Поради по-високата си социална
желателност, те не винаги са надеждни източници на информация.

Възможни проблемни моменти при разговарянето със свидетели:
1. Намеси на разпитващия, които прекъсват разказа на свидетеля.
Следствията: оскъдни и кратки отговори; разконцентриране на развълнувани
свидетели.
Предложение: Да не се прекъсва свидетеля по време на разказа.
2. Използване на кратки затворени въпроси, засягащи само един елемент от
специфичната информация.
Пример: “Какъв беше цвета на сакото на заподозрения?”
Следствията: спад в нивото на концентрация на свидетеля; кратки отговори;
мисловна пасивност; непоисканата информация не се възпроизвежда.
Предложение: Да се структурира разговора така, че като цяло информацията да се
получи по време на свободния разказ на свидетеля, а не в резултат на затворените
въпроси. Например: “Можете ли да опишете как беше облечен?”
3. Използване на негативни въпроси, съдържащи отрицание във формулировката.
Пример: “Не си ли спомняте дали ...?”
Следствията: свидетелят се обезкуражава; намалява нивото на концентрация;
въпросът го подтиква да отговори “Не знам”.
Предложение: За предпочитане е да се задават въпроси в позитивна форма:
“Спомняте ли си дали ...?”

4. Използване на насочващи въпроси, целящи да потвърдят предварителна хипотеза
на разпитващия.
Пример: “Много мургав ли беше?”
Следствията: подтикват свидетеля да потвърди; възпрепятства последващо
припомняне от свидетеля.
Предложение: Да се избягват въпроси, внушаващи отг